Open calls

Във връзка с публикувани за обществено обсъждане насоки за кандидатстване и съпътстващи документи по Процедура BG-RRP-4.023 - ПОДКРЕПА ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО ОБНОВЯВАНЕ НА ЖИЛИЩНИЯ СГРАДЕН ФОНД -ЕТАП I по НПВУ, предоставяме на Вашето внимание следните въпроси: 
1. Какви са условията за кандидатстване на многофамилна жилищна сграда с търговски обекти с площ над 10 % от общата площ на сградата?
2. Допустимо ли е да се кандидатства с енергийно обследване, в което търговските обекти са включени към жилищната част?
Ако не е допустимо две енергийни обследвания ли трябва да се представят?  В случай на различни енергийни характеристики на жилищната и на търговската част, кои енергийни сертификати ще подлежат на оценяване?
3. Допустимо ли е да се кандидатства с част от сграда, като се изключи партерния етаж включващ само търговски обекти?

По въпрос 1 и въпрос 2:
Моля, вижте отговора на въпрос № 155.
В допълнение, Ви информираме, че при оценката на 
предложението за изпълнение на инвестицията (ПИИ) на 
сграда, за която са издадени отделни сертификати за енергийна ефективност на частите от нея с различни 
предназначения, ще се използват енергийните 
характеристики и приложимата информация от всички 
сертификати за енергийна ефективност за отделните зони 
на сградата. Условие за административна допустимост на 
ПИИ е постигане на най-малко клас на 
енергопотребление „В“ за всяка част от сградата с 
различно предназначение след изпълнение на 
съответните предписани пакети от енергоспестяващи 
мерки, както и постигане на минимум 30% спестяване на 
първична невъзобновяема енергия за цялата сграда –
съгласно предоставените обследвания за енергийна 
ефективност и сертификати за енергийна ефективност
По въпрос 3:
Във връзка с поставения въпрос Ви информираме, че по 
процедурата е допустимо да кандидатстват отделни части 
от сграда, единствено ако те представляват 
самостоятелни блок-секции.
Съгласно утвърдените Насоки за кандидатстване блоксекция е строителна единица със самостоятелно 
функционално предназначение, която притежава отделни 
ограждащи от външния въздух конструкции и елементи 
(стени, покрив, вкл. деформационна фуга м/у свързано 
застроени блок–секции) и има самостоятелно обособен 
генератор на топлина (абонатна станция, отоплителен 
котел или друг генератор) /студ или няма генератор на 
топлина/студ.
Блок секция е и вход/входове, които покриват изискванията по предходното изречение.

Здравейте,
Във връзка с процедура BG-RRP-4.023 - „ПОДКРЕПА ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО ОБНОВЯВАНЕ НА ЖИЛИЩНИЯ СГРАДЕН ФОНД - ЕТАП I“ имаме следния казус. Проектите на сградата са изготвени и одобрени преди 26.04.1999 г. Това става през 1996 г. Но не е започнат строежа. През 1999 г. се появява нов инвеститор, който използва  същите проекти, които са презаверени и е добавена нова част в документацията, касаеща топлоизолационната ефективност. Тази част от инвестицонния проект е изготвен 06.2000 г. Разрешението за строеж е от декември 2000 г. Сградата е въведена в експлоатация януари 2003 г. По нея, обаче не е поставена изолация и не е изпълнена частта по инвестиционния проект за енергийна ефективност. Това е видимо и лесно доказуемо.
Отговаря ли сградата на изискването проектите да са от преди 26.04.1999 г., за да бъдем допуснати да кандидатстваме, при положение, че има разрешение за строеж от 2000 г. с одобрена част топлоизолационната ефективност, но тя не е изпълнена.

Моля, вижте отговор на въпрос 103.

Община е предоставила за безвъзмездно ползване/стопанисване и управление на различни държавни и общински институции за осъществяване на функциите им, като последните не извършват стопанска дейност, не са предприятия и не осъществяват икономическа дейност. Съгласно Насоките за кандидатстване същите не попадат в режим "минимална помощ", но предназначението им е различно от жилищно, като  напр. магазин, склад, обществено ползване и т.н. С оглед горното, с какви документи следва кандидата/партньора да докаже начина на използването им?

Процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – етап I“ се реализира съгласно схема за минимална помощ в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) №1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на ЕС към помощта „de minimis” (OB, L 352 от 24.12.2013 г.). За целите на Регламент (ЕС) № 1407/2013, ССО се явяват „предприятия“ по отношение на физическите и юридическите лица, които участват в тях и които извършват икономическа дейност. Икономическата дейност се изразява в предлагане на стоки и/или услуги на определен пазар.
Общият принцип, според който Съдът на ЕС налага последователна практика да определя получателите като „предприятия”, е свързан с извършването на икономическа дейност от тяхна страна, независимо от правната им форма, статут и начин, по който са финансирани, както и реализирането на печалба. Съдът на Европейските общности счита, че всяко лице, ангажирано с икономическа дейност, е в състояние да отговори на дефиницията за предприятие, дори и при липса на преследване на печалба. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за държавните помощи – „Предприятие е всяко лице, което осъществява икономическа дейност без значение на неговата правноорганизационна форма, статут и начин на финансиране, независимо от това дали същото формира и разпределя печалба.“ 
Режимът на държавните (минималните) помощи се прилага към собственици на самостоятелни обекти (ССО), допустими по инвестицията за получаване на безвъзмездна финансова помощ (БФП), в случаите, когато същите извършват някоя от следните дейности: 
-	 самостоятелните обекти в сградата се използват за извършване на стопанска дейност - независимо от предназначението на обекта (жилищно или стопанско), ССО упражняват стопанска/икономическа дейност в обекта си (като например: магазин, фризьорски салон и др.);
-	самостоятелните обекти в сградата се отдават под наем - за жилищни или нежилищни цели (офис, ателие и др.);
-	в самостоятелните обекти в сградата се извършва дейност от търговци и/или лица със свободни професии;
-	други стопански дейности. 
В тези случаи, ССО се считат за получатели на минимална помощ и към тях следва да се прилагат условията на Регламент (ЕС) № 1407/2013.
Следва да се има предвид, че законодателството в областта на държавните помощи е с широк обхват и наличието на държавна помощ по определена процедура често е въпрос на тълкуване на отделни документи и въпрос на специфика на законодателството в конкретния сектор. Поради тази причина утвърдените насоки по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – етап I“ не изчерпват всички възможни случаи и нормативни документи.

Здравейте, 
Във връзка с кандидатстване по процедурата „Енергийно обновяване на жилищен сграден фонд – Етап 1“ имаме следния въпрос:
В жилищен блок на партерен етаж е разположен филиал на детска градина. Община Благоевград като собственик на апартамента е част от Сдружението на собствениците на сградата, което планира да кандидатства по процедурата. За ползване на услугите на детската градина потребителите не заплащат такса съгласно действащата Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Благоевград.
Разходите по енергийно обновяване на детската градина допустими ли са за финансиране с безвъзмездни средства по процедурата или е необходимо Община Благоевград да осигури съфинансиране?

Процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно 
обновяване на жилищния сграден фонд – етап I“ се 
реализира съгласно схема за минимална помощ в 
съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 
№1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно 
прилагането на членове 107 и 108 от Договора за 
функциониране на ЕС към помощта „de minimis” (OB, L 
352 от 24.12.2013 г.). За целите на Регламент (ЕС) № 
1407/2013, собствениците на самостоятелни обекти 
(ССО) се явяват „предприятия“ по отношение на 
физическите и юридическите лица, които участват в тях 
и които извършват икономическа дейност. 
Икономическата дейност се изразява в предлагане на
стоки и/или услуги на определен пазар.
Общият принцип, според който Съдът на ЕС налага 
последователна практика да определя получателите като 
„предприятия”, е свързан с извършването на 
икономическа дейност от тяхна страна, независимо от 
правната им форма, статут и начин, по който са 
финансирани, както и реализирането на печалба. Съдът 
на Европейските общности счита, че всяко лице, 
ангажирано с икономическа дейност, е в състояние да 
отговори на дефиницията за предприятие, дори и при 
липса на преследване на печалба. Съгласно чл. 20, ал. 2 
от Закона за държавните помощи – „Предприятие е всяко 
лице, което осъществява икономическа дейност без 
значение на неговата правноорганизационна форма, 
статут и начин на финансиране, независимо от това дали 
същото формира и разпределя печалба.“ 
В този случай безвъзмездната финансова помощ (БФП), 
която може да бъде предоставена за финансиране на 
разходите за този самостоятелен обект, следва да е в 
такъв размер, който сумиран с всички други минимални 
помощи, получени от субекта през двете предходни 
фискални години и текущата е до стойностите на 
установените в Регламент (ЕС) № 1407/2013 прагове -
левовата равностойност на 200 000 евро (391 166 лева) за 
период от 3 (три) последователни фискални години. 
Допустимият максимален размер на БФП следва да е 
такъв, който не води до надвишаване на тези прагове. За 
остатъка до пълния размер на средствата по 
предложението, надвишаващ установените в регламента 
прагове, кандидатът следва да осигури собствени 
средства за превишението над праговете по регламента. 
В случай, че собственикът на самостоятелния обект (в 
тази ситуация - общината) е получил минимална помощ в 
размер, който не позволява да получи БФП по схемата и 
се надхвърлят установените в Регламент (ЕС) № 
1407/2013 прагове, ССО не е допустим да получи 
безвъзмездна помощ за обновяване на сградата по 
процедурата и следва да осигури със собствени средства 
припадащия му се дял от разходите за обновяването на 
сградата, съобразно притежаваните от него идеални части 
от общите части на сградата, заедно с разходите за 
дейностите, извършени за отделния СО, когато това е 
приложимо.

2. Във формуляра за кандидатстване секция 2 Данни за кандидата съдържа поле Данни за действителни собственици (Директива (ЕС) 2015/849, чл. 3, т. 6), което е задължително за попълване. Водещ партньор по ПИИ е район на община? Въпросът е в това поле следва да се попълнят данните на кмета на общината или данните на кмета на района?

Моля, вижте въпрос 109 и неговия отговор, както и 
отговора на въпрос 153, т. 2.