Приключилa/прекратена процедура

Ако в проектното предложение е включена дейност за внедряване на мерки за ЕЕ на сградата на ДКЦ. трябва ли в точка 12 на Формуляра за кандидатстване да се попълва частта "Съответствие на проектното предложение със задължителните условия за изпълнение на проекти за социална и здравна инфраструктура - попълва се само за проекти за социална и здравна инфраструктура", доколкото считаме, че тези дейности попадат в групата мерки за ЕЕ на жилищни и обществени сгради?
Предвидените за изпълнение дейности са единствено топлоизолация на сградата, ремонт на съществуващата отоплителна инсталация и всички мерки, предписани от енергийното обследване.

В случай на включени дейности само от група „Енергийна ефективност (ЕЕ) и устойчиво обновяване на жилищни и обществени сгради, вкл. студентски и ученически общежития“ не следва да се попълва поле „Съответствие на проектното предложение със задължителните условия за изпълнение на проекти за социална и здравна инфраструктура“
В този случай, следва да се попълни поле „Съответствие на дейностите включени в ПП с изискванията посочени в т.13."ДЕЙНОСТИ, ДОПУСТИМИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ" на Насоките за кандидатстване на точка 12 на формуляра за кандидатстване, частта за "2. Енергийна ефективност и жилищно настаняване - моля опишете как мерките, свързани с обновяване на сграден фонд се изпълняват интегрирано с мерки за зелена градска инфраструктура“.

Уважаеми дами и господа, 

Моля за разяснение по следните въпроси, касаещи дейност: „Интервенции в социална инфраструктура - изграждане на Център за грижа за пълнолетни лица с деменция и изграждане на общински жилища за жилищно настаняване“ от концепцията с водещ партньор община Ботевград:
Въпрос 1: Допустима ли е промяна на местоположението на обектите спрямо първоначално разписаното в концепцията?
Въпрос 2: Допустимо ли е в проектното предложение да се заложат  дейности за основен ремонт и преустройство на съществуващ сграден фонд, вместо за ново строителство?
Въпрос 3: Съгласно стандартите и критериите за качество на специализирани социални услуги – приложение към Наредбата за качеството на социалните услуги, услугата резидентна грижа за пълнолетни лица с деменция е с нормативно определен капацитет минимум 8 и максимум 20 души. В Националната карта на социалните услуги за община Ботевград е заложена услугата резидентна грижа за пълнолетни лица с деменция с посочен брой потребители 30 лица, спрямо анализ на потребностите. Във връзка с осигуряване на съответствие с нормативните изисквания и последващата финансова устойчивост на услугата, (за което е необходимо именно съответствие между социалната услуга и броя на потребителите със стандартите и критериите за качество), то допустимо ли е в проектното предложение да се заложи капацитет от 20 души за Центъра за грижа за пълнолетни лица с деменция?

1.Моля виж отговор №1 на въпрос BG16FFPR003-2.002-Q025.
2.Моля виж отговор №2 на въпрос BG16FFPR003-2.002-Q025.
3.Остойностяването на целевата стойност на  индикатора RCO 70 — Капацитет на подкрепяната социална инфраструктура (различна от жилищна) следва да се основава на  нормативно определения капацитет за този вид услуга, съгласно стандартите и критериите за качество на социалната услуга, заложени в Наредбата за качеството на социалните услуги.

Моля да разясните начина на попълване на раздел 7. „Бюджет“ във формуляра в ИСУН. За всяка дейност има определени два бюджетни реда – за преки и непреки разходи. 
В Приложение 9 – Указания формуляр за кандидатстване е записано, че в раздел 11 „План за външно възлагане“: „За всяка процедура е задължително попълването на всички полета. В поле „Стойност” се посочва общата стойност на дейността, като тя следва да съответства на сумата на разходите с ДДС за съответната дейност, планирани в раздел 7. „Бюджет“ на ПП.“
Следва ли в раздел Бюджет, под всяка дейност да бъдат добавени съответните редове за всяка от разписаните обществени поръчки към съответната дейност (в случаи, в които в дадена дейност има напр. 3 обекта с 6 обществени поръчки – за всеки обект по 2 поръчки – СМР и оборудване) или следва да се впише общата сума на дейността на един ред преки и един ред непреки разходи в раздел „Бюджет“?
Освен това в  Приложение 9 – Указания формуляр за кандидатстване  в екранна снимка е показан, самия раздел Бюджет, но на проведените срещи с представители на ПРР беше казано, че бюджета трябва да съдържа за всяка дейност само два реда –преки и непреки разходи.
Моля, да уточните!

Раздел „Бюджет“ на формуляра за кандидатстване следва да съдържа отделните разходи, свързани с обектите (например училище, болница и др.), включени в проектното предложение. Към преките разходи се включват бюджетни редове на преките разходи, свързани с даден обект (например СМР, оборудване и др.). 
В раздел „Бюджет“ на формуляра за кандидатстване, за всяка дейност (1, 2, 3, 4 и т.н.) следва да се включат съотносимите преки и непреки разходи, свързани с даден обект/и, като сумите на обществените поръчки към тази дейност, посочени раздел 11 „План за външно възлагане“ следва да съответстват с посочените стойности в раздел Бюджет. Когато се възлагат сходни обществени поръчки стойностите в раздел 11 „План за външно възлагане“ могат да се обединяват, като в поле описание на процедурата се предостави информация кои бюджетни редове са включени към стойността на конкретната обществена поръчка. Когато се възлагат отделни обществени поръчки, които в бюджета са представени в един бюджетен ред, то в поле „Описание“ на процедурата се представя информация за формираната стойност.

Въпрос 1
Предвидените по проекта дейности са за изграждане на вътрешна техническа инфраструктура, офис сграда, спортно-оздравителен център, помещения за НИРД и др. на територията на индустриален парк, създаден по Закона за индустриалните паркове и регистриран в Регистъра на индустриалните паркове към Министерството на икономиката и индустрията. Собственика на индустриалния парк е еднолично акционерно дружество, чиито капитал е 100% общинска собственост.  Кандидат/Бенефициент по проекта е оператора на парка - еднолично дружество с ограничена отговорност,  чиито капитал е също 100% общинска собственост. Собственика на парка, посредством договор за експлоатация възлага на оператора всички дейности по експлоатация по чл. 28, чл.35, ал.1 и ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за индустриалните паркове (ЗИП), даващи правото на оператора да осигурява организационните, устройствените и техническите условия за създаването, изграждането, функционирането и развитието на индустриалния парк по реда на ЗИП, както и същият да бъде носител на съответните вещни права, необходими за осъществяване на посочените дейности съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ „Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.“ Това означава,  че оператора на парка (кандидат/бенефициент по ПРР), което лице е различно от собственика би имал качеството на възложител по ЗУТ, за изграждане  на вътрешна техническа инфраструктура и сгради на територията на парка, без да е необходимо учредяването на вещни права. 
Предвид това, необходимо ли е на етап кандидатстване да се представя нотариален акт за учредено право на строеж или е достатъчно да се приложи договор за експлоатация  между собственика и оператора на индустриалния парк, по силата на който оператора поема всички дейности по експлоатация по чл. 28, чл.35, ал.1 и ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за индустриалните паркове (ЗИП)?

Въпрос 2
В случай, че оператора на индустриалния парк (кандидат/бенефициент по ПРР), без да е собственик на имотите формиращи парка, имащ качество на възложител по чл.161, ал.1 от ЗУТ изгради предвидената по проекта инфраструктура, ще може ли да си възстанови платеното към изпълнители и доставчици ДДС?
При това положение собственика на инфраструктурата изградена по проекта ще бъде собственика на индустриалния парк, а не оператора – кандидат/бенефициент по ПРР.

Въпрос 1
За подаване на проектно предложение е необходимо кандидатът и партньорите по проекта да предоставят документ за собственост на обектите, включени в ПП (за всички включени обекти), с който следва да докажат, че собствеността на обекта е на кандидатa/партньорa, който ще извършва интервенции в съответния обект. Кандидатът/партньорът следва да има права за извършване на съответните действия, свързани с изпълнение на проекта, като например извършване на СМР, доставка и др., както и да поеме своите отговорности за изпълнение на дейностите и индикаторите, вкл. финансовите отговорности и санкции в случай на неизпълнение на дейностите по обекта.
Доколкото УО не разполага с конкретни документи относно собствеността,  становището се предоставя единствено спрямо конкретно описаната фактическа обстановка: 
В случай, че собственикът на парка, посредством договор за експлоатация е възложил на оператора всички дейности по експлоатация по чл.35, ал.1 и ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за индустриалните паркове /ЗИП/, съгласно който последният е носител на съответните вещни права, необходими за осъществяване на посочените дейности съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ, то операторът има право да строи в имота по силата на ЗИП. Ето защо, на етапа на кандидатстване с проектни предложения такъв договор по ЗИП би отговарял на условията по чл. 26 от ЗУСЕФСУ.

Въпрос 2 
От така поставения въпрос не става ясно какъв е фокусът на направеното запитване. Дали запитването е свързано с възстановяването на данъка върху добавената стойност по програмата или съгласно приложимото данъчно законодателство. В резултат на горното, УО дава следното принципно становище по въпроса:
Съгласно приложимите текстове от чл. 8 от Постановление № 86 от 1 юни 2023 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление, за програмен период 2021 – 2027 г., при подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ възстановимият данък върху добавената стойност за дадена операция не е допустим за съфинансиране от ЕФСУ. Детайлни правила за допустимостта на данъка върху добавената стойност са  разписани в Указание на министъра на финансите за третиране на данъка върху добавената стойност за период 2021-2027 (НФ -1 от 09.01.2024). За да бъдат допустими за финансиране от ЕФСУ, съгл. НФ -1 от 09.01.2024 г., извършените разходи за данък върху добавената стойност следва да бъдат направени или от нерегистрирано по ЗДДС лице или от регистрирано лице по чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 по ЗДДС или от регистрирано лице на основание, различно от предходно изброените основания. 
В случай че бенефициентът е регистрирано лице (без регистрация при доставки за услуги и регистрация при вътреобщностно придобиване - чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 по ЗДДС), доставените стоки и услуги следва да бъдат предназначени за извършване на освободени доставки на стоки и/или услуги по глава четвърта от ЗДДС; за безвъзмездни доставки на стоки и/или услуги, в случаите когато не са приравнени на възмездни доставки на основание разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 от ЗДДС; за дейности, за извършването на които бенефициентът не е данъчно задължено лице, т.е. различни от изрично изброените в чл. 3, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗДДС (в т.ч. и при частично прилагане).
При изпълнение на гореизложеното, разходът за данък върху добавената стойност ще бъде допустим за финансиране от ЕФСУ, т.е. бенефициентът ще може да възстанови извършения от него разход със средства от ЕФСУ.
От друга страна е правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и правилникът по неговото прилагане.
Съгласно текстовете на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. 
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит са приложими разпоредбите на глава седма „Данъчен кредит” от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит, трябва да е налице пряка връзка между получените от лицето доставки и използването им за извършваните от него доставки, за които начислява данък. Налице са и ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит регламентирани в чл.70, ал. 1 от ЗДДС. 
В случай че имате въпроси относно прилагането на Закона за данъка върху добавената стойност, същите следва да бъдат адресирани към специализирания държавен орган – Национална агенция по приходите.

За дейност : “Инфраструктурни мерки за насърчаване на икономическата активност, е посочено като допустимо следното:“ … Допустимо е изграждане на нова, реконструкция и/или рехабилитация на съществуваща техническа инфраструктура в границите на индустриалния парк или зона - транспортна инфраструктура (пътища, улици, алеи, площади, железопътни линии и съоръжения към тях, обществени паркинги и др.; транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения); изграждане, реконструкция и/или рехабилитация на друга техническа инфраструктура - водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения, пречиствателни станции и съоръжения за питейни и отпадъчни води, елементи на електроразпределителна и/или газоразпределителна мрежи, в т.ч. затворени такива, топлофикационна мрежа, физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи, присъединителни съоръжения, които имат характера и на елементи на вътрешната техническа инфраструктура и др. при необходимост.“ -  Правилно ли разбираме, че ще се счита за допустимо за финансиране реконструкция на техническа инфраструктура в границите на индустриалната зона -  улици, публична общинска собственост / в това число и прилежащата им ВиК инфраструктура и улично осветление/ разположена в границите на индустриална/промишлена зона.? Ще се счита ли същото за непомощ, ако инфраструктурата е със свободен достъп и за ползването и не се събират приходи?  Промишлената зона не е регистрирана по смисъла за Закона за индустриалните зони, за нея има изготвен План за регулация и план за застрояване, одобрени със Заповед от 1997г.

Допустимо е изграждане на нова, реконструкция и/или рехабилитация на съществуваща техническа инфраструктура в границите на индустриалния парк или зона - транспортна инфраструктура (пътища, улици, алеи, площади, железопътни линии и съоръжения към тях, обществени паркинги и др.; транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения); изграждане, реконструкция и/или рехабилитация на друга техническа инфраструктура - водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения, пречиствателни станции и съоръжения за питейни и отпадъчни води, елементи на електроразпределителна и/или газоразпределителна мрежи, в т.ч. затворени такива, топлофикационна мрежа, физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи, присъединителни съоръжения, които имат характера и на елементи на вътрешната техническа инфраструктура и др. при необходимост.
Дейностите по изграждане на нова, реконструкция и/или рехабилитация на съществуваща вътрешна за индустриалния парк техническа инфраструктура се реализират в границите на индустриалния парк/зона съгласно нейния Подробен устройствен план.

За група дейности „Инфраструктурни мерки за насърчаване на икономическата активност“ са възможни само посочените режими на помощ, съгласно т.16.1 от Насоките за кандидатстване:
	Режим „непомощ“ – приложим за елементи на довеждаща техническа инфраструктура до границите на индустриалния парк/зона, съгласно ПУП, в съответствие с изискванията и условията в т. 16.1.1. от условията за кандидатстване.
	Минимална помощ (помощ „de minimis”), в съответствие с изискванията и условията в т. 16.1.2. от условията за кандидатстване – приложима за всички допустими дейности от група дейности „Иинфраструктурни мерки за насърчаване на икономическата активност“.
	Режим на помощ съгласно чл. 56 „Инвестиционни помощи за местни инфраструктури“ от Регламент (ЕС) № 651/2014 в съответствие с изискванията и условията в т. 16.1.3. от условията за кандидатстване – приложим за инфраструктура, вкл. вътрешна техническа инфраструктура в границите на индустриалния парк/зона, съгласно нейния Подробен устройствен план и която обслужва само дейности, осъществявани на територията на парка, и нейната свързаност с елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 от ЗУТ.
В тази връзка е допустимо за финансиране реконструкция на техническа инфраструктура в границите на индустриалната зона (улици, публична общинска собственост / в това число и прилежащата им ВиК инфраструктура и улично осветление/ разположена в границите на индустриална/промишлена зона), при спазване на изискванията, посочени в т. 16.1.2. или 16.1.3. от условията за кандидатстване.