|
BG05SFPR002-1.004-Q014 (18.10.2023 г.)
|
1. Срокът за изпълнение на дейностите по проекта съгласно Условия за кандидатстване е 18 месеца, а периодът при попълване на формуляра в ИСУН 2020 е 51 месеца - това техническа грешка ли е или има някаква друга логика?
2. При изчисляване на рентабилността съгласно Методиката за финансов капацитет, когато получим например число 0,02 следва ли да го умножим по 100, за да го получим в проценти и да отчетем точките по индикатора или не го умножаваме по 100? Тъй като единият индикатор /финансова независимост/ е зададен като коефициент, а другият индикатор за рентабилност е в процент? Тоест трябва ли да се извършват допълнителни изчислителни операции, за да се отчете вярно индикатора за рентабилност?
|
Уважаема госпожо/Уважаеми господине,
1. Не, не е техническа грешка, 51 месеца отразява продължителността на операцията в ИСУН. Срокът за изпълнение на дейностите по проекта съгласно Условия за кандидатстване е 18 месеца и всички кандидати следва да се съобразят с това изискване, като няма фиксирано начало на изпълнение на проектните дейности, но изпълнението им следва да приключи най-късно до 31.12.2027г.
2. Да, за да получите коефициента на рентабилност, трябва да извършите допълнителна изчислителна операция за превръщането на получената при прилагането на формулата стойност в процент.
|
|
BG05SFPR002-1.004-Q013 (18.10.2023 г.)
|
Здравейте, във връзка с подаване на предложение за изпълнение на инвестиция по процедура BG05SFPR002-1.004 - Адаптирана работна среда моля за Вашите разяснения по отношение на следното:
В т. 13.2. ДОПУСТИМИ ДЕЙНОСТИ е посочено, че с оглед подпомагането на кандидатите относно допустимите за финансиране разходи, свързани с изпълнението на Дейност 4 „Осигуряване на колективни предпазни средства, вкл. модернизация и/или реконструкция, и/или обезопасяване на съществуващи обекти, технологични процеси, машини и съоръжения, свързани с подобряване условията на труд“, се прилага примерен (неизчерпателен) списък на мерки за реконструкция/модернизация на обекти, машини и подходящи за закупуване средства за колективна защита, съобразно идентифицираните рискове. В тази връзка молим за разяснение относно допустимостта на следните видове разходи в рамките на настоящата процедура, необходими за подобряване условията на труд, безопасността при работа и даващи решение по отношение на дефинирани рискове на работните места:
- Допустимо ли е закупуването на ергономични монитори с цел повишаване на ергономията при работа в седнала позиция на служителите при условие, че такива не се използват от предприятието към момента?
- Допустимо ли е закупуването на пречиствател за въздух с цел защита от неблагоприятен микроклимат и подобряване качеството на въздуха?
- Допустимо ли е закупуването на прахосмукачка робот с цел защита от неблагоприятен микроклимат и защита от прах при условие, че в работния процес служителите в работните помещения са изложени на високо количество отделени прахови частици поради естеството на работа?
- Допустим разход ли е подмяна на дограма и врата тип стъклена/френска витрина, която не осигурява ефективна топлоизолация и носи висок риск от нараняване при удар и евентуално счупване, с дограма тип стъклена витрина, която е по-устойчива е с по-добра топлоизолация?
- Допустим разход ли е подмяна на съществуващи, износени пана на окачен таван, с нови, като разстоянието между конструкцията и таванът да бъде уплътнено с топлоизолираща вата за по-ефективна топлоизолация на работните помещения?
Благодаря Ви предварително за отделеното време!
|
Уважаема госпожо/Уважаеми господине,
Мониторите по същество представляват видеодисплеи (екрани за текстово или графично изображение на информация, независимо от начина на представянето й). Те са част от работното оборудване, а не лични предпазни средства, и поради тази причина биха били недопустим разход.
Закупуването на пречиствател за въздух с цел защита от неблагоприятен микроклимат и подобряване качеството на въздуха е допустимо, стига да е обосновано и в съответствие с предписанията от извършена оценка на риска.
Закупуването на прахосмукачка робот би било допустимо, стига тя да има качеството на средство за колективна защита и нейното закупуване да е обосновано, и в съответствие с предписанията от извършена оценка на риска. В контекста на казаното невинаги една машина за почистване на прах има функции на средство за колективна защита (тя следва да предпазва от вредни влияния) - например при почистване на пода от прах в чисти помещения във фармацията, или при производство на електронни градивни елементи, или промишлени прахосмукачки за почистване на големи офис сгради.
Подмяна на дограма би била допустима само ако ще подобри микроклимата в работните помещения, обоснована е и е в съответствие с предписанията от извършена оценка на риска.
Процедурата няма за цел да освежи работните помещения на кандидатите. В тази връзка подмяната на износени пана на окачен таван не е допустима, но можете да уплътните разстоянието между конструкцията и тавана с топлоизолираща вата за по-ефективна топлоизолация на работните помещения, стига това да е обосновано и в съответствие с предписанията от извършена оценка на риска.
|
|
BG05SFPR002-1.004-Q012 (18.10.2023 г.)
|
Уважаеми дами и господа,
Допустим разход ли е закупуване на климатици за работните помещения на персонала с цел защита от неблагоприятен микроклимата. Климатиците подобряват микроклимата – температура, влажност, скорост на въздушното течение. Монтажът на климатици счита ли се за разход за СМР и ограничен ли е размерът му в рамките на "до 15% от преките разходи"?
|
Уважаема госпожо/Уважаеми господине,
Закупуване на климатици за работните помещения на персонала с цел защита от неблагоприятен микроклимата би било допустимо стига да е обосновано и в съответствие с предписанията от извършена оценка на риска. Климатичните системи, които се считат за „инфраструктура“ и съответно се бюджетират като разходи за СМР (до 15% от преките разходи), са VRF и VRV климатични системи. Мобилните климатици, моно блоковете, климатиците тип сплит и мулти-сплит, се считат за оборудване и разходите за тях се залагат в бюджетно перо 4.1.
|
|
BG05SFPR002-1.004-Q011 (18.10.2023 г.)
|
1. Допустимо ли е по процедурата да се провеждат тръжни процедури за избор на изпълнител след подаване на проектното предложение и преди неговото евентуално одобрение?
1.1. Ако е допустимо – как и по какъв начин следва да бъде обявена процедурата чрез ИСУН и какви са конкретните стъпки, които трябва да следва предприятието-кандидат?
1.2. Какви изисквания следва да бъдат спазени при изпълнението на дейността, което може да стартира преди наличие на подписан договор за безвъзмездна помощ?
2. Съгласно посоченото в УК, дейност 4 по процедурата (колективни предпазни средства) е насочена към съществуващи обекти. Какво следва да се разбира под „обект“ в конкретния случай, когато не говорим за цялото предприятие? Необходимо ли е този обект да бъде физически обособен? Много производствени дейности се осъществяват в големи халета, като в тях има структурно или логистично обособени отдели, райони и т.н., които обаче не са физически отделени един от друг. Допустимо ли е мярка за климатизация да бъде насочена към част от такова хале, а не към халето като цяло?
3. По какъв начин следва да бъдат изчислени и посочени заетите лица в индикатора за изпълнение „Заети, вкл. самостоятелно заети“? На база на сумирания брой лица, които попадат в целевата група по всяка отделна дейност, включена в проекта, или по друг начин?
3.1. Как следва да бъде коректно определен броят на заетите лица (целевата група) по Дейност 1 при условие, че конкретният им брой може да е неясен на етап кандидатстване. Възможно е той да се определи или да се промени едва по-късно в резултат на извършения анализ на моментното състояние на предприятието при разработването на даден зелен модел?
3.2. Как следва да бъде коректно определен броят на заетите лица (целевата група) по дейност 5 при условие, че броят на лицата, които ползват определени социални придобивки (напр. столова, място за отдих, спорт и др.) постоянно би варирал?
3.3. Ако едно и също лице е обхванато от две различни дейности (например дейност 1 и дейност 5), то в индикатора за изпълнение това отново би следвало да бъде отчетено като едно лице. Правилно ли е това разбиране?
4. Как следва да се определи и посочи в описанието на дейностите по проекта стойността на разхода по дейност 1 или 2 при условие, че съответната дейност обхваща повече от 100 лица от целевата група и кандидатът залага разход от 200 лева за едно участващо лице? Трябва ли в този случай да се предвидят 100 лица с разход от 200 лева и следващите да бъдат с разход от 0 лева или да се усредни общата сума от 20 000 лева в съответствие с броя на участващите лица (напр. 20 000 лева разделено на 200 участващи лица представлява 100 лева за едно участващо лице)?
5. В раздел 14.3., раздел IV от Условията за кандидатстване е дадено определение на „Инфраструктура (СМР)“, като в дадените към определението примери е посочено, че климатичните системи ще се считат за „инфраструктура“ и съответно трябва да се бюджетират като разходи за СМР. Т.е. независимо, че се доставят активи и оборудване, този тип системи следва да бъдат заложени в бюджета само като СМР, което обаче е ограничено до 15% от преките разходи. Моля за потвърждение.
5.1. С оглед на посоченото в т. 5, правилно ли е разбирането, че ако по проекта са заложени други преки разходи на примерна стойност от 50 000 лева, то дейността за климатизация трябва да се изчисли от тях и не може да надхвърля като стойност 7 500 лева?
6. В Условията за кандидатстване е посочено, че „залагането на непреки разходи в бюджета на проекта е задължително“. Също така те задължително са в размер на 10% от стойността на преките разходи.“ За да бъде изпълнено това условие, останалите дейности по проекта на практика не могат да надхвърлят сумата от приблизително 355 000 лева (за малки и средни предприятия), тъй като само тогава общият размер на безвъзмездната помощ не би надхвърлил максимално допустимата сума от 200 000 евро. Правилно ли е това разбиране?
7. Във връзка с дейност 1, моля за разяснение, за това по какъв начин следва да бъде разписана същата, в допълнение към посочените задължителни етапи?
7.1. Може ли предприятието предварително да определи какъв конкретен зелен модел (евентуално и зелени карти) ще му бъдат разработени и/или към коя конкретна част от дейността му ще се отнасят те?
7.2. Може ли в дейността да бъде разписано само общото намерение за въвеждане на зелен модел в предприятието, като конкретният такъв ще бъде определен от консултанта след прегледа на моментното състояние в предприятието и идентифицирането на възможности за въвеждане на зелени практики (тъй като е възможно това още да не е идентифицирано от предприятието)?
7.3. Може ли да посочите примери - какво точно ще се счита за въведен/приложен зелен модел и как следва да се докаже, че има реално въведени мерки от него? Възможно е препоръките на консултанта да изискват значителни по размер инвестиции или да са свързани с техническа сложност и те да не могат да бъдат направени в рамките на срока на проекта.
8. Моля за конкретни разяснения как и при спазването на какви условия следва да бъде избран външен изпълнител (консултант) по дейности 1 или 2? При условие, че тези две дейности са на стойност под 30 000 лева и не са функционално свързани помежду си, допустимо ли е всяка от тях (ако и двете са включени в проекта) да бъде възложена директно и без провеждане на тръжна процедура?
|
Уважаема госпожо/Уважаеми господине,
1. Изискванията за избор на изпълнител, които бенефициентите трябва да спазват, са посочени в Глава четвърта от ЗУСЕФСУ и подзаконовата нормативна уредба. За да се ползва този ред, субектът, който открива процедурата за избор на изпълнител, трябва да е придобил качеството на бенефициент, което става след подписване на административен договор за изпълнение на одобрен проект. В тази връзка, няма да можете да проведете процедура за избор на изпълнител преди да подпишете административен договор за изпълнение на проекта.
2. Обекти могат да бъдат места в предприятието, където работниците полагат труда си в изпълнение на задълженията по трудовото си правоотношение. Такива могат да бъдат например сгради, части от сгради (помещения или цели етажи) производствени цехова, халета и др. Да, допустимо е мярка за климатизация да бъде насочена към част от хале, а не към цялото хале.
3. В точка 15 „Допустими целеви групи“ от Условията за кандидатстване е посочено, че като целева група по проекта могат да бъдат включени само лица, които са заети в предприятието кандидат към момента на подаване на проектното предложение. В точка 7 „Индикатори“ е дадена дефиниция за „заето лице“. Като целева стойност на индикатора за изпълнение „Заети, вкл. самостоятелно заети“ следва да бъде посочен общият брой заети лица, които са целева група по проекта. Дори едно лице да е част от целевата група по няколко дейности, то се включва еднократно в стойността на индикатора за изпълнение „Заети, вкл. самостоятелно заети“.
4. Разходите по дейности 1 и 2 са в размер до 200.00 лв. на участващо в дейността лице от целевата група, но не повече от 20 000.00 лв. общо за цялата дейност. В случай че участващите в дейността лица са повече от 100 и размерът на предвидения разход за едно лице е такъв, че общата стойност за дейността надвишава установения максимум, кандидатът може да заложи 20 000 лв. за изпълнение на дейността.
5. Климатичните системи, които се считат за „инфраструктура“ и съответно се бюджетират като разходи за СМР (ограничени до 15%), са VRF и VRV климатични системи. Мобилните климатици, моно блоковете, климатиците тип сплит и мулти-сплит, се считат за оборудване. Допустимите разходи за СМР са в размер до 15% от общата стойност на преките разходи по проекта. Преките разходи по проекта включват разходите по следните бюджетни раздели - І. РАЗХОДИ ЗА УСЛУГИ, ІІ. РАЗХОДИ ЗА МАТЕРИАЛИ, ІІІ. РАЗХОДИ ЗА МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ и ІV. РАЗХОДИ ЗА СТРОИТЕЛНО МОНТАЖНИ РАБОТИ (СМР).
6. Да, разбирането Ви е правилно.
7. Всеки кандидат следва сам да разпише Дейност 1 в контекста на прехода към зелена икономика и съобразно условията, при които осъществява икономическата си дейност, като се съобрази с указанията по отношение на задължителните етапи. Ако кандидатът вече е предприел някакви стъпки в тази посока или планира да го направи, той може да го посочи в описанието на дейността (например внедрил, или планира да внедри, нови екологични производствени инвестиции, налагащи промяна в организацията на труда, или планира да включи екологосъобразни дейности в конкретни работни процеси или на определени работни места, или планира да изгради цялостна екологосъобразна („зелена“) фирмена култура в предприятието). В случай че дейността ще бъде възложена на изпълнител, е допустимо кандидатът да заяви намерение за въвеждане на зелен модел в предприятието, като посочи, че дейността ще се възложи на изпълнител. Ако кандидатът вече е идентифицирал някакъв конкретен зелен модел, който да насочи към дейността си (или към част от нея), той може да го посочи в описанието на дейността. Приложен зелен модел би могъл да бъде например такъв, който включва промени в работата на структурни звена в предприятието, които водят до намаляване на използваните ресурси или замърсяването на околната среда. Тези промени могат да бъдат въведени например с изменени на вътрешните правила, по които се осъществява съответната дейност, промяна на пътните карти, регламентиращи съответните процеси и др.
8. Разяснения по реда на чл. 26, ал. 8 от ЗУСЕФСУ се дават по отношение на условията за кандидатстване. Въпросът Ви касае етапа на изпълнение на проектите, който не е предмет на настоящата процедура. Указания по отношение на избора на изпълнители ще бъдат дадени в Ръководство за бенефициенти за изпълнение на договори по процедура BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“, което ще бъде разработено на по-късен етап.
|
