|
BG16FFPR003-4.004-Q530 (22.04.2025)
|
1. Приоритизация/допълнителни точки при оценка на проектите;
• Приоритизация/допълнителни точки относно безотпадни технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства и услуги.
На въпрос 75, точка 18.2., който се отнася до обстоятелството необходимо ли е проектите, които предвиждат безотпадни технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства и услуги да са насочени към Тематична област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“ е отговорено „Сред допустимите по настоящата процедура са проектни предложения, които водят до разработване на продукт (стока или услуга) или процес, попадащи в обхвата на приоритетните направления на тематичните области на ИСИС, една от които е „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика", в рамките на която сред приоритетните подобласти е безотпадни технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства и услуги. Примери за видове инвестиции, свързани с безотпадни технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства и услуги, могат да се намерят във видовете инвестиции по чл. 47 „Инвестиционни помощи за ефективност на ресурсите и за подпомагане на прехода към кръгова икономика“ на Регламент 651. Същото следва да бъде надлежно обосновано във формуляра за кандидатстване.“
От тази информация не става ясно по недвусмислен начин да е налице задължение проектите, които предвиждат безотпадни технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства и услуги да са насочени към иновации към Тематична област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“.
На въпрос 206, точка 5 обаче се дават разяснения че критерият „Проектът е свързан с безотпадни технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства и услуги“ попада в тематична област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“ на Иновационна стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021-2027, която е насочена към разработване технологични и нетехнологични иновации в тематичните области на ИСИС 2021-2027.
От дадените разнопосочни разяснения не може да се направи извод дали проект, който не води до реализацията на иновация в обхвата на област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“ на ИСИС, но все пак осигурява безотпадни технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства ще получи точки по критерия.
• Приоритизация/ допълнителни точки относно Проектът предвижда наемането на работници от секторите на въгледобива и производството на енергия;
На въпрос № 92, точка 1, който се отнася до уточнение какъв е броят очаквани работници, които да се наемат, за да бъде изпълнен критерий за оценка "Проектът предвижда наемането на работници от секторите на въгледобива и производството на енергия" и за какъв период от време трябва да се наемат е отговорено „В Насоките за кандидатстване не е поставено конкретно изискване за точен брой на наетите работници от секторите на въгледобива и производството на енергия. Обръщам внимание, че броят на заетите лица се използва при извършване на техническата и финансовата оценка на проектното предложение.
Предвид, че индикатор „Работни места, създадени в подпомогнати структури“ е задължителен за всички проектни предложения по процедурата, периодът за осигуряване на заетостта, е в рамките на 3-те години устойчивост (осигуряване на дълготрайност на операцията), съгласно чл.65 от Регламент (ЕС) 2021/1060.“
На въпрос № 197 е отговорено, че „За да отговори на условието по критерий за качество № 5 „Проектът предвижда наемането на работници от секторите на въгледобива и производството на енергия“, кандидатът следва да предвиди наемането на работници, които преди това са работили в секторите на въгледобива и производството на енергия, и след изпълнение на инвестициите по проекта ще бъдат наети в предприятието-кандидат, т.е. необходимо е да са поне двама, за да бъдат присъдени точките по критерий „Проектът предвижда наемането на работници от секторите на въгледобива и производството на енергия“. В поле „Приоритизация“ в раздел 12. Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение“ следва да се посочи броя на работници от секторите на въгледобива и производството на енергия, които ще бъдат наети след изпълнението на проекта, както и предмета на дейност на предприятието откъдето ще бъдат наети (например добив и пласмент на въглища, търговия с електрическа енергия) или кода на икономическа дейност на предприятието (например 05.20. Добив на кафяви и лигнитни въглища.“
От отговора на въпрос № 197 става ясно, че е поставено конкретно изискване за точен брой на наетите работници, което не заложено никъде в Условията за кандидатстване. Налице са и изисквания за предоставяне на информация, с която кандидатът няма как да разполага на етап подготовка на проектното предложение, а именно предметът на дейност на предприятието откъдето ще бъдат наети лицата. Ако лицата към датата на наемането им са безработни? Ако са работили за кратко преди наемането си в друга дейност, но все пак са били част от секторите на въгледобива и производството на енергия в рамките на професионалния си опит?
Предвид неяснотите по отношение на ограничаване на дейностите на предприятията от посочените сектори, както и евентуалната необходимост от смяна на работното място за по-голямата част от работещите лица в момента в тези сектори, считаме не само за нецелесъобразно, а и невъзможно да бъдат определени точно секторите и то с техните кодове, от които ще бъдат наемани лица. Например, лица с квалификация „инженер“ работят като във въглищния сектор, така и в сектора на производство на енергия. Посочването на сектор и брой хора на етап кандидатстване е изключително трудно, ненужно и ограничаващо наемането на подходящи служители в периода на устойчивост на проекта. Следва този отговор да се коригира и да се дадат повече възможности за работодателите за наемане на кадри според потребностите на дейността.
Поставянето на подобни допълнителни условия, на които трябва да отговарят проектите, поставя потенциалните кандидати в позиция да изчакват с внасянето на предложенията си с цел да получат достатъчно информация и сигурност, че проектите им в максимална степен съответстват на изискванията.
Нещо повече. Допълнителните условия, поставени чрез секцията „Въпроси и отговори“ неминуемо променя публикуваният основен документ – Насоки за кандидатстване, а цитираният по-горе отговор на въпрос 197, съществено променя Насоките за кандидатстване.
2. Устойчивост на заетостта;
На въпрос № 24 от 02.02.2025 г., по точка 4 e отговорено, че „Индикатор „Работни места, създадени в подпомогнати структури“ е задължителен за всички проектни предложения по процедурата, периодът за осигуряване на заетостта, е в рамките на 3-те години устойчивост (осигуряване на дълготрайност на операцията), съгласно чл.65 от Регламент (ЕС) 2021/1060.“
Отговорът противоречи на Насоките за кандидатстване, тъй като в раздел 20. Критерии и методология за оценка, точка 4. Заетост в резултат от реализацията на новите икономически дейности на предприятието (производството/ предлагането на съответния продукт/ услуга) е описано, че „Данните относно критерия ще бъдат проследявани в края на шестия месец след приключване на проекта. В случай на неизпълнение, ще бъдат налагани корекции съгласно посоченото в Административния договор за безвъзмездна финансова помощ“. Това пояснение категорично насочва, че отчитането на индикатора е в края на шестия месец след приключване на проекта, като при неизпълнение ще бъдат налагани финансови корекции. Ако по начало е планирано периодът за осигуряване на заетостта, да е в рамките на 3-те години устойчивост, защо не е указано недвусмислено в Условията за кандидатстване и защо е предвидено проследяване на индикатора в края на шестия месец, а не в края на периода на мониторинг. Допълнително в Приложение 9. Описание на индикаторите за краен продукт и резултат е описано „Очаква се новосъздадените позиции да бъдат запазени повече от една година след приключването на проекта“, което внася объркване, тъй като не става ясно дали се очаква или е задължително, както и ще се проверява ли съответствието една година след приключване на проекта.
Отговорът на въпрос № 24 от 02.02.2025 г., по точка 4 не съответства на нито едно от условията към критерий Заетост в резултат от реализацията на новите икономически дейности на предприятието в Условията за кандидатстване и води до същественото им изменение, като въвежда условия, които по никакъв начин не са били ясни за кандидатите. Допълнително подобен срок за индикатор, свързан със заетост е абсолютно нереалистичен и няма как да бъде спазен поради спецификата и динамиката на пазара на труда. Изпълнението му не зависи само от добрата воля на работодателите, но и от наличието на безработните лица в общността и личното им желание за участие в устойчива заетост. Ако поради някаква причина едно лице напусне, няма никаква гаранция в какъв срок ще бъде намерено лице, което да заеме неговата позиция. В малките населени места, често има позиции които остават незаети с месеци и дори година ако става въпрос за квалифицирани специалисти във високотехнологичните производства.
|
1. Моля виж отговори на въпроси BG16FFPR003-4.004-Q307 и BG16FFPR003-4.004-Q499.
По отношение на отговор на въпрос BG16FFPR003-4.004-Q197, посочения в скоби код (05.20. Добив на кафяви и лигнитни въглища) е даден за пример и с него УО не поставя ограничение наетите лица от секторите на въгледобива и производството на енергия да са работили в предприятия, чиято икономическа дейност е по този код или по друг конкретен код.
Под "секторите на въгледобива и производството на енергия" се разбира въгледобивните дейности, производството на енергия от въглища (включително електрическа енергия, топлинна енергия и пара), доставката на специализирано минно оборудване, спомагателни дейности в минното дело (напр. възстановяване и третиране на отпадъци, транспорт и т.н. – следва да се обоснове и опише как и по какъв начин е свързано с въгледобивните дейности в област Стара Загора и/или прилежащите 10-общини, област Перник или област Кюстендил- моля виж точка 5 „Териториален обхват“ на УК).
За да бъдат присъдени точките по критерий „Проектът предвижда наемането на работници от секторите на въгледобива и производството на енергия“, кандидата следва да предвиди наемането на работници, които преди това са работили в секторите на въгледобива и производството на енергия, и след изпълнение на инвестициите по проекта ще бъдат наети в предприятието-кандидат, като е необходимо наетите работници да са минимум двама.
2. Моля виж отговор на въпрос BG16FFPR003-4.004-Q254 и отговор 2.,2.1. на въпрос BG16FFPR003-4.004-Q317.
|
|
BG16FFPR003-4.004-Q529 (22.04.2025)
|
1. Относно допустимост на код на проектно предложение в сектор D. Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“, 35.14 Търговия с електрическа енергия.
В отговори на Въпроси 6, 57, 141 е дадено становище, че секторите с голям потенциал в Докладите на "ПРАЙСУОТЪРХАУСКУПЪРС БЪЛГАРИЯ" ЕООД и Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка) са дадени на стр. 68-70, а именно: „Докладите на "ПРАЙСУОТЪРХАУСКУПЪРС БЪЛГАРИЯ" ЕООД и Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка), посочващи секторите с голям потенциал, разработени в рамките на проекта за техническа помощ, може да намерите на посочения линк, тук. (https://www.me.government.bg/uploads/manager/source/VOP/PWC.7z.7z.zip). В папката на български език, следва да отворите файл „PV_20220321_DGR_ME_TJTPs_Deliverable 4_Action plans_BG_sent“. От стр.68 до стр. 70 могат да бъдат намерени секторите с голям потенциал за съответния район.“..
Допълнен в отговор 141 с: „Обръщаме внимание че в Докладите на "ПРАЙСУОТЪРХАУСКУПЪРС БЪЛГАРИЯ" ЕООД и Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка), на стр. 68-70 са посочени секторите с голям потенциал за областите Стара Загора, Перник и Кюстендил.
За между областни приоритетни сектори са изведени:
- Производство на електрически съоръжения – производство, проектиране и монтаж на електрическо оборудване, части, принадлежности, инсталации и системи
- Технологии за чиста енергия – принадлежности за ВЕИ и съхранение на енергия.“
Т.е. Сектор D не е допустим в изведените сектори.
В отговор на въпрос 145 обаче се посочват различни допустими по процедурата сектори: „Секторите с голям потенциал, посочени в докладите на „ПрайсуотърхаусКупърс България“ ЕООД и Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка), и техните кодове могат да се намеря в Приложение 3, „окончателни резултати“. ….“ Междуобластни Сектори с голям потенциал са:
- C27. Производство на електрически съоръжения
- D. Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“
Разликата е доста съществена, тъй като в първата група въпроси са посочени като допустими секторите от доклада, които са изведени за Стълб 1, част от който е процедурата за Диверсификация и развитие на предприятията, детайлно разписани в Доклада на стр. 129-136, а в отговора на въпрос 145 са дадени секторите от Приложение 3, които са изведени за всички Стълбове, Приоритети и планирани Мерки в Доклада. Кой от отговорите отговаря на определената допустимост на дейности по процедурата, тъй като в различните варианти бихме имали коренно различна обосновка и структуриране на проектните предложения!
2. Непреки разходи:
В Условията за кандидатстване и в редица въпроси и отговори е цитирана следното условие за непреките разходи:
„Непреки разходи - разходи, изчислени като единна ставка, в размер на 7% от допустимите преки разходи, финансирани с БФП по проектното предложение.
Безвъзмездната финансова помощ за непреките разходи (разходи за организация и управление и за видимост, прозрачност и комуникация) се предоставя на бенефициента под формата на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ – финансиране с единна ставка, определена чрез прилагане на посоченият процент към една или няколко определени категории разходи. В конкретния случай се прилага единна ставка по реда на чл. 54, буква а) във връзка с чл. 53 параграф 1, буква г) на Регламент (ЕС) 2021/1060 – точно 7% от преките допустими разходи, финансирани с БФП по проектното предложение.“
В отговор 43 обаче е дадено следното допълнение: „Непреки разходи по настоящата процедура се предоставят под формата на единна ставка, в размер на 7% от допустимите преки разходи, финансирани с БФП по проектното предложение. Във формуляра за кандидатстване кандидатът следва да посочи непреките разходи в раздел 7 „Бюджет (в лева)“, в бюджетен раздел I „Непреки разходи“, бюджетен ред 1. „Непреките разходи (разходи за организация и управление и за видимост, прозрачност и комуникация) – финансиране с единна ставка (ПО: BG16FFPR003-4, СЦ: JSO1.1, фонд: ФСП, ОВР: Разход въз основа на единни ставки)“, колона „Общо БФП“. В този смисъл изчисляването на 7% е върху стойността на БФП.“
Бихме искали да обърнем внимание, че в чл. 54, буква а) от Регламент (ЕС) 2021/1060 законодателят е предвидил „до 7% от допустимите преки разходи“.
Съгласно отговор на въпрос 148, „Непреките разходи следва да фигурират в бюджета на всяко едно проектното предложение по процедурата, независимо от вида на избрания/те режим/и на помощ за преките разходи, включени в бюджета.“
В тази връзка, моля да имате предвид, че макар въпросът с непреките разходи да не е съществен, фактът, че задължително трябва да бъдат включени, а има противоречиви отговори 7% от коя сума се изчисляват, сумата на преките допустими разходи или сумата на БФП на преките допустими разходи, това води до невъзможност за коректно съставяне на бюджета, защото и в двата варианта ще има отговори, на които ще се противоречи.
3. Присъединяване на мощности за производство на енергия от ВЕИ към електрическата мрежа
Във връзка с отговор № BG16FFPR003-4.004-Q036, т.1 по процедурата: „Мощностите за производство на енергия от ВЕИ следва да са присъединени към електрическата мрежа. Няма изискване относно потреблението на произведената електрическа енергия. Произведената електрическа енергия може да бъде използвана за собствено потребление или да бъде продадена на организирания борсов пазар.“, моля за разяснение какво визирате под „присъединяване“ на мощностите.
- Задължително ли е присъединяването на мощностите за производство на енергия от ВЕИ към електрическата мрежа, да е с възможност за продажба на ел.енергия, дори ако се предвижда произведената енергия от ФЕЦ да бъде само за собствено потребление?
- Ако ФЕЦ по проекта с мощност до 5MW, се изгражда само за собствено потребление и енергийният обект бъде регистриран по чл. 25а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), ще се приеме ли, че ФЕЦ е присъединен към електрическата мрежа по смисъла на процедурата?
4. Разходи за СМР;
Обстоятелството, че разходи за СМР на обекти, които не са собственост на кандидата не са допустими по процедурата се въведе с въпроси и отговори. Никъде в условията за кандидатстване не е описано, че е задължително дейностите свързани със СМР, вкл. изграждане на ФВЕЦ да се изпълняват върху сгради собственост на кандидата.
В отговор на Въпрос 101, 116, 137 (и много други) е дадено, че „Съоръженията за производство и съхранение на енергия трябва да се изграждат върху сграда/имот, която/който е собственост на кандидат или за която кандидата има учредено право на строеж.“ Законодателството позволява ФЕЦ да се изгради с учредено право на строеж на покрива на сграда. От отговорите на въпроси не става ясно дали това е допустим вариант.
В отговор на Въпрос 110 е дадено че: „Разходи за СМР на обекти, които не са собственост на кандидата, не са допустими по процедурата.“ Т.е. тук даже не е включено учредено право на строеж.
5. Изграждане на ФЕЦ;
От Насоките за кандидатстване и дадените отговори през април, един месец преди края на процедурата, на въпроси, поставени през февруари не става ясно дали изграждането на ФЕЦ принадлежи към Дейност 1. Дейности за подкрепа за производствени инвестиции в предприятия с цел увеличаване на заетостта и подобряване на конкурентоспособността или към Дейност 2. Дейности за строително-монтажни работи (СМР), свързани с инвестиции за диверсификация на МСП и съответно в кой бюджетен ред е коректно да бъдат насочени тези разходи.
На въпрос 166, точка 2 по отношение на обстоятелството дали ФЕЦ е строителство или оборудване е отговорено, че ФЕЦ се категоризира като ДМА.
Всяко ДМА (Дейност 1), включено в проекта следва да бъде обосновано като генериращо приходи в КИД-а на проекта. Ако ФЕЦ е за собствени нужди, което е допустимо, как ще генерира приходи от продажба на енергия. Ако пък е за собствени нужди и продажба или само за продажба, генерираните приходи са вече в КИД, различен от кода на проекта, ако компанията не е в сектор Д.
На въпрос 195 където ясно е попитано какъв документ следва да се приложи към финансовата обосновка на бюджета при инвестиции във ВЕИ - 1. Подписано и подпечатано КСС от проектант по част Ел. или 2. Оферти, линкове и др. се дава отговор, който по никакъв начин не внася яснота какви документи се предоставят в случай, че проектното предложение включва ФЕЦ. Т.е. кандидатите не могат да се ориентират не само към коя Дейност следва да се обособят ФЕЦ-овете, но и с какви документи трябва да са придружени те. Така например ако ФЕЦ се отнесе към СМР, свързани с производствените инвестиции, то към формуляра трябва задължително да се представи и КСС, докато ако ФВЕЦ се разглежда от УО като доставка, то параметрите ѝ следва да се впишат единствено в техническата спецификация?
Ако ФЕЦ + съхранение се разглежда като СМР, а по проекта бенефициента планира въвеждане на съоръжение за съхранение към съществуващ ФЕЦ, това отново ли би могло да се разгледа като СМР?
|
1. Виж отговор на въпрос BG16FFPR003-4.004-Q405.
2. Виж отговор на въпрос BG16FFPR003-4.004-Q458.
3. По въпрос 1: Виж отговор на въпрос BG16FFPR003-4.004-Q392.
4. Съгласно отговор на въпрос BG16FFPR003-4.004-Q246 - Разходи за ФЕЦ са допустими (вкл. за СМР) само ако ФЕЦ се изгражда върху сграда/имот, която/ който е собственост на кандидата ИЛИ се изгражда върху сграда, за която единствено кандидатът има учредено право на строеж.
Посоченото изискване по процедура BG16FFPR003-4.004 „Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход“, е във връзка с разяснения на въпроси, зададени по процедурата, и е задължително за всички кандидати съгласно чл. 5 ал. 3 от ПМС №23.
5. Виж отговор 4 на въпрос BG16FFPR003-4.004-Q517
|
|
BG16FFPR003-4.004-Q527 (22.04.2025)
|
Въпрос към Управляващия орган (УО) по процедура BG16FFPR003-4.004 относно индикатор RCR03 „Малки и средни предприятия (МСП), въвеждащи иновация в продукт или процес“
Във връзка с изискванията за отчитане и доказване на изпълнението на индикатор RCR03 („МСП, въвеждащи иновация в продукт или процес“) по време на изпълнение и след приключване на проектното предложение, молим за следните конкретни уточнения:
1. Задължително ли е по време на изпълнение на проекта и при окончателното му отчитане предприятието да предостави документи като патент за изобретение, свидетелство за регистрация на полезен модел, заявка за патент за изобретение, техническа документация, научни публикации, доклади от тестове, изследвания, независими становища и други подобни, за да се признае изпълнението на индикатор RCR03?
или
2. Достатъчно ли е предприятието да докаже единствено реалното въвеждане и функциониране на иновацията в практиката (например чрез вътрешнофирмени документи, производствени записи, пазарна реализация или други оперативни доказателства), без да предоставя гореописаните специфични документи като патенти, научни публикации, заявки за защита и др.?
Моля за конкретен и ясен отговор дали изброените документи (патенти, публикации, независими становища и т.н.) са задължителни за доказване изпълнението на индикатора на етап изпълнение и устойчивост на проекта, или е достатъчно единствено реалното внедряване и функциониране на иновативния продукт или процес в предприятието.
Благодарим предварително за ясния и конкретен отговор!
|
Виж отговор 1., 2. и 4. на въпрос BG16FFPR003-4.004-Q155.
|
