Приключилa/прекратена процедура

Рег. номер Въпрос Разяснения
BG-RRP-4.020-Q103 (09.03.2023 г.)
Уважаеми дами и господа, във връзка с подготовката на проектно предложение по обявената процедура BG-RRP-4.020 „Подкрепа за  устойчиво енергийно обновяване на публичен сграден фонд за административно обслужване, култура и спорт“ 
моля да уточните:
1.Допустимо ли е за СНД разписаното Споразумение за партньорство да определя за Водещ партньор единия от двамата съсобственици, който притежава по-малък процентен дял в собствеността на РЗП на сградата, но на който съгласно Споразумението са вменени основните функции по подготовка и изпълнение на проектното предложение? В конкретния случай процентното разпределение на собствеността е 56% за ОД на Министерство и 44% за Община (Водещ).
2. Какъв обхват и съдържание на графичната част на архитектурното заснемане би удовлетворил изискванията на СНД по отношение допустимостта на документа за нуждите на конкретната процедура?
Отговор 1. За сграда смесена собственост, ПИИ  се подават от този собственик на сградата, който има най-голям процент от собствеността на сградата. Допустимо е,  в случай на обоснована необходимост, ПИИ да бъде подадено от собственика с по-малкия дял от собствеността на сградата.
Отговор 2. Графичната част на архитектурното заснемане следва да съдържа достатъчно данни за измерванията на дадения обект.
BG-RRP-4.020-Q102 (08.03.2023 г.)
Здравейте,

В административната сграда, публична държавна собственост, за която ще кандидатстваме по процедурата, има "недопустимо помещение" - сутерен, с площ под 20% от РЗП на сградата, който е отдаден за възмездно ползване на външен наемател по реда на Закона за държавната собственост. 

Наемателят е обособил в сутерена търговски обект - заведение. За тази част от сградата няма предвидени за изпълнение мерки за повишаване на енергийната ефективност - не същестуват никакви предписания за изпълнение на каквито и да било намеси - било то на база на енергийното обследване на сградата или на база на техническия паспорт на сградата. 

Ето защо, по проекта с който ще кандидатстваме, не се предвиждат никакви разходи за това недопустимо помещение - нито за СМР, които да се изпълняват там, нито за проектиране и други съпътстващи допустими дейности. 

Въпросът ми е - трябва ли при положение, че няма да правим разходи във връзка с недопустимото помещение, да изчисляваме процент на база на площта на това помещение, съотнесено към площта на сградат, който процент да се съотнася към всички предвидени разходи в раздел 7 „Бюджет“ на формуляра за кандидатстване.
Съгласно изискванията по процедурата, ПИИ следва да включват енергоспестяващи мерки на цели сгради.
Както е описано в условията за кандидатстване по процедурата, ПИИ не би попаднало в обхвата на правилата за държавните помощи, в случай, че административните сгради са публична собственост (държавна/общинска) и се ползват от посочените органи (администрации) по предназначение за обичайната им управленска/регулаторна дейност. 
Административната сграда трябва да се ползва по предназначение и субектът, който я управлява/ползва не трябва да реализира приходи от нея или ако има приходи, те трябва да са пренебрежимо малки спрямо основната (нестопанска) дейност. Генериране на приходи за административните сгради е допустимо при наличие една от следните хипотези:
	Приходите са в резултат на стопанска дейност, упражнявана от настанения в сградата публичен орган, която е неделима от нестопанската (не може да бъде отделена от упражняването на публични правомощия). 
	Приходите са в резултат на стопанска дейност, упражнявана от настанения в сградата публичен орган, която е спомагателна към основната, т.е. дейност, която е пряко свързана и необходима за експлоатацията на инфраструктурата или неразривно свързана с нейната основна нестопанска употреба. Следва да се приеме, че това е така, когато стопанските дейности използват същите производствени фактори като първичните нестопански дейности, например материали, оборудване, труд или дълготрайни активи. Обхватът на спомагателните стопански дейности трябва да остава ограничен спрямо капацитета на инфраструктурата. Използването на инфраструктурата за стопански цели може да се счита за спомагателно, когато заделяният всяка година капацитет за тази дейност не надхвърля 20% от общия годишен капацитет на инфраструктурата т.е. ако помещенията, ползвани за тази стопанска дейност, не надвишават 20% от общата разгъната площ или от времевия капацитет на сградата.
	Приходите са в резултат от отдаване под наем на части от сградата (която се използват почти изключително за упражняването на публични правомощия т.е. за нестопанска дейност), които се използват за разполагане на обичайни съоръжения - дребномащабни стопански обекти, като магазини, заведения, пощенски офиси, малки лекарски практики, паркинги и т.н., чиято площ НЕ НАДВИШАВА 20% от общата разгърната площ на сградата или от времевия капацитет на сградата.
При изпълнение на така изброените условия е налице хипотези на липса на държавна помощ, при която е възможно да бъдат финансирани 100% от допустимите дейности. 
В случай че в конкретната  административна сграда, която се ползва от администрацията по предназначение за обичайната й управленска/регулаторна дейност, площта – отдадена под наем на административната сграда е под 20%, е налице хипотеза на липса на държавна помощ, при която е възможно да бъдат финансирани 100% от допустимите дейности.
BG-RRP-4.020-Q101 (08.03.2023 г.)
При назначаване на екип за управление на проект по настоящата Процедура, когато крайният получател изпълнява дейностите по организация, управление и информация и публичност, като НЕ извършва ИЗЦЯЛО възлагане на дейностите на външен изпълнител, може ли да се възложи определена дейност от организация и управление , например експерт- инвеститорски контрол, на външен изпълнител по реда на ЗОП , а останалите членове от екипа, например ръководител и финансов експерт, да са от структурата на крайния получател?
Съгласно Насоките за кандидатстване в т. 11 Категории разходи допустими за финансиране, Вариант 2: Крайният получател изпълнява дейностите по организация, управление и информация и публичност, като НЕ извършва ИЗЦЯЛО възлагане на дейностите на външен изпълнител.
При този вариант КП може да възлага част от дейностите по организация, управление и информация и публичност по ПИИ, на външен за него изпълнител, а останалата част от дейностите следва да бъдат изпълнявани от служители на съответната администрация на КП.
BG-RRP-4.020-Q100 (07.03.2023 г.)
Въпроси по процедура BG-RRP-4.020 „ПОДКРЕПА ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО ОБНОВЯВАНЕ НА ПУБЛИЧЕН СГРАДЕН ФОНД ЗА АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ, КУЛТУРА И СПОРТ“
Здравейте, след като се запознахме с изискванията в Насоките за кандидатстване по процедурата, списъка с документи на етап кандидатстване, както  и с отговорите по процедурата имаме следния въпрос:
Кандидатът РЗИ разполага с акт за публична държавна собственост на сградите, предмет на  проекта. В сградите не се помещават други ползватели. В раздел 10 на акта - „Предоставени права за управление“ е записан кандидатът по процедурата – РЗИ.
Тъй като имотите, предмет на проекта, са публична държавна собственост, която ни е предоставена за управление, явява ли се Областния управител партньор по проекта и трябва ли да сключваме партньорско споразумение – документ 5 по процедурата? Или в качеството си на титуляр на правата за управление на съответните публични сгради, видно от акта за публична държавна собственост, се явяваме самостоятелен кандидат и не е необходимо да сключваме споразумение за партньорство?
Предварително Ви благодарим за конкретния отговор.
Моля виж отговор на въпрос №87.
Титуляр на правата за управление на цялата публична сграда може да е самостоятелен кандидат по процедурата. 
Партньорство по процедурата се изисква в случай на смесена собственост, когато различни администрации са  съ-собственици на сградата.
BG-RRP-4.020-Q099 (07.03.2023 г.)
Въпроси по процедура BG-RRP-4.020 „ПОДКРЕПА ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО ОБНОВЯВАНЕ НА ПУБЛИЧЕН СГРАДЕН ФОНД ЗА АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ, КУЛТУРА И СПОРТ“
Здравейте, след като се запознахме с изисканията в Насоките за кандидатстване, списъка с документи на етап кандидатстване, както  и с отговор на въпрос №1 по процедурата имаме следния въпрос:
Задължителен документ при кандидатстване е „Документ за собственост върху недвижимия имот, от който е видно, че недвижимият имот е държавна/общинска собственост, включително акт на Министерски съвет или заповед на министър/ръководител на друго ведомство, от които да е видно правото на управление/на ползване в случаите на държавна собственост“. 
В отговор №1 по процедурата сте записали „..Обстоятелството, че сградата, в която се помещава Общинска администрация Исперих, е частна държавна собственост и се управлява от общината следва да бъде доказано със съответния акт за предоставяне право на управление, предвиден в чл.6, ал.3 на Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост, като кандидатът община приложи към предложението за изпълнение на инвестиция акта за предоставяне правото на управление в допълнение на акта за собственост.“
Цитираният от Вас „Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост“ е приет с ПМС № 254 от 15.09.2006 г., обн., ДВ, бр. 78 от 26.09.2006 г. 
В пар. 4 на Преходни и заключителни разпоредби на същия е записано че „§ 4. Актовете за държавна собственост, съставени по установения ред до влизането в сила на правилника, запазват правната си сила.“
Кандидатът – РЗИ Кърджали, управлява сградите, с които ще участва в проектно предложение още преди приемането на Конституцията на Република България от 1991г., Закона за държавната собственост обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., и Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост от 26.09.2006 г.
На 11.07.1997г., е съставен акт №244 за частна държавна собственост на сградите, предмет на проекта. Като основание за това, че имотът е държавен, в акта са посочени Акт обр.16/11.12.1978г и Протокол от 12.07.1976г. за въвеждане във владение, с които не разполагаме.
В акта за частна държавна собственост №244 от 1997г. е записано, че имота се стопанисва и управлява от Министерство на здравеопазването – ХЕИ Кърджали. 
На основание чл.68 ал.1 и чл.2 ал.2 от Закона за държавната собственост, на 10.05.2006г. - преди приемането на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, на основание чл.68 ал.1 и чл.2 ал.2 от Закона за държавната собственост, е съставен акт №1724 за публична държавна собственост върху за същите сгради. Като номер и дата на по-рано съставени актове е цитиран посочения по-горе АЧДС №244/11.07.1997г. В акта за публична държавна собственост, раздел 10 „Предоставени права за управление“ е записан РИОКОЗ – Кърджали.
Впоследствие, на основание чл.71 или 72 ал.2 от ЗДС са съставяни нови актове за публична държавна собственост, в които отново в раздел „Предоставени права за управление“ е цитиран кандидатът – РЗИ – Кърджали, а в раздел „Номер и дата на по-рано съставени актове“ са описани всички предходно съставени актове, като във всички тях, е видно, че право на управление на сградите има кандидатът – РЗИ Кърджали, правоприемник на РИОКОЗ - Кърджали, правоприемник на ХЕИ - Кърджали.
Тъй като правото на управление и стопанисване на сградите е възникнало през 1976г., не съществуват предвидените в чл.6 ал.3 на Правилник документи - акт на Министерски съвет или заповед на министър/ръководител на друго ведомство, с които се предоставя управление на сградите.
В случай, че поради описаните по-горе причини, не съществува акт на Министерски съвет или заповед на министър/ръководител на друго ведомство, по силата на който недвижимият имот е предоставен на РЗИ - Кърджали, достатъчно ли е имотът да отговаря на условията на чл. 2, ал. 2 ЗДС и в акта за публична държавна собственост да е записано, че правото на управление е на кандидата по процедурата?
Съгласно т.4 на раздел 19 „Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване“ на етапа на кандидатстване е необходимо да бъде представен документ за собственост върху недвижимия имот. В тази връзка предоставянето на акта за публична държавна собственост, в който е записано, че правото на управление е на кандидата по процедурата е в съответствие с изискванията.
Проектът се финансира от Оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
В изпълнение на проект BG05SFOP001-4.002-0003 „Повишаване на ефективността и ефикасността на Централното координационно звено“.