Completed/terminated procedure

Във връзка с подготовката на проектно предложение по процедура BG05SFPR002-2.016 „Подкрепа за уязвими и маргинализирани общности“, се обръщаме към Вас с искане за разяснение по прилагането на чл. 56 от Регламент (ЕС) 2021/1060, предвид възникнали съществени неясноти и практически затруднения при структурирането на бюджета.

1. Относно обхвата на преките разходи за персонал и базата за изчисление на единната ставка
Съгласно чл. 56 от Регламента, единната ставка (до 40%) се прилага върху преките разходи за персонал с цел определяне на всички останали допустими разходи по операцията.
В рамките на процедурата обаче:
•	възнагражденията на представителите на целевата група (които по същество представляват разходи за труд и са ключов инструмент за социално включване) се бюджетират в отделен бюджетен ред (б.р. 3);
•	същите не се включват в преките разходи за персонал, съгласно т. 13.3 от Условията за кандидатстване и съответно не участват във формирането на базата за изчисление на единната ставка.
Това води до ситуация, при която значителна част от разходите за възнаграждения в проекта остава извън механизма на единната ставка, въпреки че има характер на разход за труд.
В тази връзка моля за Вашето становище:
Допустимо и съответстващо ли е на чл. 56 от Регламент (ЕС) 2021/1060 при определяне на единната ставка да не се включват възнагражденията на целевата група в базата за изчисление, при положение че те представляват съществен дял от общите разходи по операцията?

2. Относно съответствието с принципа за „подходящо използване“ на единната ставка (т. 2.2.4 от Указания за използването на опростени варианти на разходите в рамките на фондовете, обхванати от Регламент (ЕС) 2021/1060  (C/2024/7467))
Съгласно Указанията на Европейската комисия за опростени варианти на разходите, използването на единна ставка по чл. 56 е подходящо при операции, при които преките разходи за персонал представляват значителен дял от бюджета .
В конкретния случай:
• преките разходи за персонал (б.р. 1) са ограничени до малък брой експерти (напр. 3–4 специалисти);
• основният финансов ресурс на проекта е насочен към заетост на представители на целевата група (б.р. 3), което е и основната интервенция за постигане на целите на процедурата;
• вследствие на това, изчислената единна ставка (40%) се формира върху сравнително малка база и води до крайно ограничен ресурс за съпътстващи дейности като обучения, управление, информационни кампании и мерки по Направления 2 и 3.
На практика това поставя под въпрос възможността за пълноценно изпълнение на заложените дейности и постигане на целите на процедурата.
В тази връзка моля за разяснение:
Счита ли Управляващият орган, че е налице съответствие с принципа за „подходящо използване“ на единната ставка по чл. 56 (1), когато преките разходи за персонал (в б.р. 1) не представляват значителен дял от бюджета, поради спецификата на операцията и отделното третиране на възнагражденията на целевата група?

3. Относно практическото прилагане и възможни алтернативи
Предвид гореописаното, прилагането на единната ставка в този ѝ вид създава риск от:
• структурно недофинансиране на ключови дейности;
• несъответствие между финансовата рамка и реалните потребности за изпълнение на операцията.
В тази връзка моля за Вашето указание:
Предвижда ли се възможност за алтернативен подход при бюджетиране или тълкуване на разпоредбите, който да позволи адекватно финансиране на всички дейности по процедурата, при запазване на съответствието с чл. 56 от Регламент (ЕС) 2021/1060?

В допълнение към поставения от нас въпрос, молим за уточнение и по следния аспект:
Съгласно т. 2.2.4. от Указанията за прилагане на Регламент (ЕС) 2021/1060 относно прилагането на единна ставка по чл. 56, е предвидено, че Управляващият орган може да използва този подход само за видове операции, при които е налице ясно разграничение между категориите разходи – а именно: преки разходи за персонал, други преки разходи и непреки разходи.
В тази връзка възниква следният въпрос:
Считате ли, че в Условията за кандидатстване по процедурата е осигурено достатъчно ясно и недвусмислено разграничение между посочените категории разходи, което да обосновава прилагането на единната ставка по чл. 56?

Считаме, че изясняването на горепосочените въпроси е от съществено значение за правилното прилагане на регламента и за гарантиране на ефективността на интервенциите, насочени към най-уязвимите групи.

Благодарим предварително за съдействието и очакваме Вашето становище.

Уважаема госпожо/Уважаеми  господине,

Съгласно Известие на Комисията - Указания за използването на опростени варианти на разходите в рамките на фондовете, обхванати от Регламент (ЕС) 2021/1060 (Регламента за общоприложимите разпоредби), (C/2024/7467), т. 2.2.Финансиране с единна ставка:
Надбавките и заплатите, които се плащат на участниците в операции, подпомагани от ЕФРР, ЕСФ+, ФСП, ФУМИ, ИСС и ИУГВП, също не се смятат за разходи за персонал (вж. член 56, параграфи 1 и 2 от Регламента). Например по операция, насочена към наемане на нови лица, заплатите на новонаетите работници не се считат за „разходи за персонал“ за целите на член 56 от Регламента, тъй като тези лица не изпълняват никаква задача за изпълнение на операцията — те се считат за заплати, изплатени в полза на участниците. Поради това те не могат да бъдат изчислени, като се използва основата за единната ставка, определена в член 56, параграф 1 от Регламента.
Съгласно т. 13.3. Допустими разходи от Условията за кандидатстване в б. р. 1 „Преки разходи за персонал“ се залагат разходите за трудови възнаграждения по реда на КТ, възнаграждения, определени по реда на ЗДСл  и възнаграждения, произтичащи от договори за услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД на физически лица, пряко ангажирани с изпълнението на преките дейности.
Разходите от Единната ставка са в размер на 40% от Преките разходи за персонал и при определяне на техния размер се вземат предвид само разходите за възнаграждения, планирани в б. р. 1 „Преки разходи за персонал“ (член 56 (1) от Регламент (ЕС) 2021/1060 ).
Разходите по бюджетни редове 3.1, 4.1 и 4.2 представляват стандартна таблица за единица разход, съгласно чл. 53 (1), буква (б) от Регламент 2021/1060 г. за част от дейностите, както следва:
- стандартна таблица за единица разход: тримесечен разход за труд (разходите за възнаграждения на лицата от целевата група);
- стандартна таблица за надбавка за стипендия и транспорт по време на обучението;
- стандартна таблица за транспорт от и до работното място за наети в субсидирана заетост.

Здравейте,
Във връзка с кандидатстване на Община Павликени по настоящата процедура имаме следните въпроси:
1.	Допустимо ли е кандидатът и партньорът да изпълняват дейност 1, 2 и 4 от направление І на територията на една община едновременно като назначат трудови медиатори?
2.	Лицата назначени в б.п. 1.1 – преки разходи (трудови медиатори, експерти ) на какви часови ставки трябва да бъдат назначени?
3.	На територията на общината съществуват маргинализирани групи „миллети“, които са турскоговорящи и не се самоопределят като роми, а като турци. Допустима целева група ли са хората от тези общности и ще бъдат ли отчитани в индикатор „Малцинства (вкл. Маргинализирани общности като ромите)?  

Предварително благодаря!

Уважаема госпожо/Уважаеми  господине,
1.	Да, допустимо е, но при изпълнението на дейностите кандидатът е длъжен да следи за недопускане на двойно финансиране на ниво представител на целевата група – едно лице от целевата група не може да получава една и съща услуга по едно и също време, предоставяна веднъж от кандидата и втори път от партньора.
2.	Възнагражденията на трудовите медиатори и експертите са част от Преките разходи за персонал на физически лица, пряко ангажирани с изпълнението на преките дейности. Разходите за техните възнаграждения се залагат в бюджетен ред 1.1., 1.2 и т.н., при наличие на партньори по проекта. Планирането и отчитането на разходите за възнаграждения следва да бъде съобразено с Методологията за регламентиране на възнагражденията по П РЧР 2021-2027, която е приложение за информация към Условията за кандидатстване.
3.	Във формулировката „Лица, представители на маргинализирани общности като ромите“, ромите са посочени само като пример за маргинализирана общност. Като целеви групи в проектните предложения могат да бъдат включени и представители на други етнически, религиозни или езикови малцинства, които попадат в обхвата на понятието „маргинализирани общности“, съгласно дефиницията в Условията за кандидатстване. Те следва да бъдат отчетени в индикатора за изпълнение - „Малцинства  (включително маргинализирани общности като ромите)“, в който се отчитат всички лица, включени в дейностите по проекта.

Моля за разяснение по какъв начин ще се извършва оценката за наличие на финансов капацитет на кандидат/партньор - читалище, регистрирано по реда на Закона за народните читалища: 
- Финансовият капацитет на публични органи – разпоредители с бюджет се изчислява въз основа на утвърдените разходи по бюджетите им за текущата календарна година.
или
- Финансовият капацитет на кандидати/партньори, различни от публични органи, се изчислява на база Методика за оценка на финансовия капацитет на кандидатите по програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027?

Уважаема госпожо/Уважаеми  господине,

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за народните читалища - Читалищата са юридически лица с нестопанска цел.  Съгласно т. 11.1. Общи изисквания за допустимост на кандидата, партньорите и асоциираните партньори от Условията за кандидатстване:
Финансовият капацитет на кандидати/партньори, различни от публични органи, се изчислява на база Методика за оценка на финансовия капацитет на кандидатите по програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027. За целите на тази проверка, УО получава по служебен път Счетоводния баланс на организацията за последната приключила финансова година (2025) чрез информационната система МониторСтат, поддържана и управлявана от Националния статистически институт.

В случай че кандидатът/партньорът няма подаден счетоводен баланс към НСИ за 2025 г. или е подал в НСИ Декларация за липса на дейност за същата година, проектното предложение се отхвърля.

Уважаеми дами и господа,
по обявената процедура имам следните въпроси:
1. За заемане на длъжностите здравен медиатор и социален медиатор
има ли изискване за образование, професионална квалификация, успешно преминати специализирани курсове за медиатор ?
2. Счита ли се, че партньор – работодател отговаря на изискването за наличие на оперативен капацитет, когато има опит в изпълнението на дейности, сходни с предвидените в проектното предложение - а именно дейности по осигуряване на субсидирана заетост (наемане и управление на персонал) ?

Уважаема госпожо/Уважаеми  господине,
1.	Съгласно Условията за кандидатстване е допустимо осигуряване на здравен медиатор или здравен посредник. В случай че назначите здравен посредник, лицето трябва да притежава квалификация, знания и умения, които да гарантират качествено изпълнение на възложените им задачи като в Условията за кандидатстване не са посочени конкретни изисквания за образование и квалификация. В случай, че назначите здравен медиатор, то той задължително следва да е преминал обучение по Наредба №1 от 2020 за изискванията за дейността на здравните медиатори /чл.7/, преди да бъдат назначени по проекта. 
По отношение на социалния медиатор,  в Условията за кандидатстване не са посочени конкретни изисквания за образование и квалификация 
2.	Съгласно т. 11.1. Общи изисквания за допустимост на кандидата, партньорите и асоциираните партньори от Условията за кандидатстване:
•	Кандидатът и партньорът/ите разполагат с оперативен капацитет за изпълнение на проектното предложение:
-	Кандидатът/партньорът има опит в изпълнението на дейности като включените в проектното предложение, доказан с предоставяне на информация във формуляра за кандидатстване;
или
-	Кандидатът/партньорът има приключил поне един проект, финансиран със средства от ЕС, националния бюджет или други донори, в който е участвал в ролята си на кандидат или партньор, доказан с предоставяне на информация във формуляра за кандидатстване. Посочената информация следва да съдържа идентификационните данни на изпълнения проект.

Уважаеми колеги, 

Моля за пояснение на следните въпроси: 
1. В Направление 1, "Предоставяне на обучения по професионална квалификация и ключови компетентности за безработни и неактивни лица от целевата група", възможно ли е обученията да бъдат предоставени от Бюрата по труда, без възлагане на специална процедура за избор на изпълнител?
2. По дейност 5 от Направление 1: "Целенасочени мерки за младежи - наемане на първа работа, стажуване, чиракуване." - възможно ли е създаване на менторска програма за създаване на трудови навици и обучение по разговорен български език между български младежи и граждани на трети страни? Какви са условията за младежката заетост и следва ли да изпълняват стриктно следните текстове от Указанията: Стажуването е изпълнение на работа под наставничеството на работодателя или на определено от него лице – ментор, с цел усвояване на практически умения по придобитата професия или специалност. 
Чиракуването е обучение на конкретно работно място, под ръководството на ментор. Придобиването на професионална квалификация по този начин се явява подходяща форма за обучение на лицата, които са останали без необходимото образование.
3. Предоставянето на обучение за придобиване на ключови компетентности (КК), в т.ч. Езикова грамотност, следва ли да се възлага чрез състезателна, прозрачна, недискриминационна и безусловна тръжна процедура при спазване на т. 89-96 от Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от ДФЕС, като разходите за тях се считат за „непомощ“ и ще бъдат приспаднати от размера на минималната помощ, която ще  бъде начислен на кандидата/партньора?
4. Дейности по повишаване на информираността сред работодатели за ползите от наемането на ГТС и за преодоляване на стереотипитеи дискриминацията - напр. беседи и срещи - могат   могат ли да се считат като част от дейностите по Направление 3 и следва ли да бъдат възлагани чрез състезателна тръжна процедура?

С уважение, 
екип по разработване на проектното предложение

Уважаема госпожо/Уважаеми  господине,
1.	Дирекция „Бюро по труда“ не е доставчик на обучения. Съгласно Условията за кандидатстване, т. 12.2. Допустими дейности, дейност 3. Предоставяне на обучения по професионална квалификация и ключови компетентности за безработни и неактивни лица от целевата група:
Обученията на лицата от целевата група следва да бъдат проведени от организация за професионално обучение, лицензирана от НАПОО и/или обучителна организация с опит в провеждането на обучения по ключови компетентности.
Дейностите за обучения задължително се възлагат чрез състезателна, прозрачна, недискриминационна и безусловна тръжна процедура, независимо от тяхната стойност, за да бъде приложим режим на „непомощ“.
2.	Обучението по български език попада в обхвата на обученията по ключови компетентности и по-конкретно - КК 1 - „Езикова грамотност“. В този смисъл не е допустимо обучението по български език да бъде част от дейност 5 от Направление 1: "Целенасочени мерки за младежи - наемане на първа работа, стажуване, чиракуване." При подготовката на проектните предложения, кандидатите следва да спазват изискванията в Условията за кандидатстване и Указанията за попълване на формуляра за кандидатстване.
3.	Вижте отговора на т. 1.
4.	Описаните от Вас дейности могат да бъдат част от информационните кампании и събития по Направление 3. Съгласно Условията за кандидатстване:
Дейностите от Направление 3, задължително се възлагат чрез състезателна, прозрачна, недискриминационна и безусловна тръжна процедура, независимо от тяхната стойност, за да бъде приложим режим на „непомощ“.