Completed/terminated procedure

Към Приоритет 1, СЦ 3 по ПРЧР е посочена като допустима мярка "Подпомагане връщането на работа на безработни или неактивни лица, полагащи грижи за свои близки (деца или възрастни) чрез осигуряване на грижи за зависими членове", в която е указано, че потенциални бенефициенти са работодатели и доставчици на социални услуги.  Общината е и работодател и доставчик на социални услуги. Тъй като не е посочено изрично общината като допустим бенефициент  по мярката, то може ли да считаме, че тя е допустима като бенефициент?

Общината е допустим кандидат или партньор в реализиране на мярка "Подпомагане връщането на работа на безработни или неактивни лица, полагащи грижи за свои близки (деца или възрастни) чрез осигуряване на грижи за зависими членове" в качеството на работодател или в качеството на доставчик на социална услуга. Ролята на Общината ще зависи от конкретните нейни ангажименти в проектното предложение – работодател, ако наеме лица, безработни поради полагане на грижи за близки; доставчик на социални услуги – ако предоставя социална услуга на зависещо от грижи лице, за да може близкия, да започне работа.

Здравейте! Във връзка с процедура BG16FFPR003-2.001 – Концепции за ИТИ бихме искали да зададем въпроси, касаещи изграждане на дребномащабна туристическа инфраструктура, необходима за развитието на цялостен туристически продукт, включващ  представяне и експониране на местното природно и културно наследство. Необходимите мерки ще включват дребномащабна инфраструктура в комбинация с меки мерки, които ще популяризират културното богатство на територията на цялата област и развият културния туризъм. Предлаганите услуги ще бъдат безплатни! За развитието на местните забележителности ще бъде създаден туристически информационен център, отговарящ изцяло на Наредба № 2 от 26 октомври 2015 г. за единните стандарти и за организацията на дейността на туристическите информационни центрове (ТИЦ) и националната мрежа на туристическите информационни центрове. ТИЦ ще бъде обособен в сграда на работеща културна институция (Регионален исторически музей – Пазарджик). Освен необходимото оборудване, ще се извърши физическа трансформация на пространството, за да отговаря на изискванията на Новия европейски Баухаус. Устойчивите мерки и дейности предвиждат изграждане на зелена инфраструктура, която включва озеленяване на Лапидариум, зелени стени и зелен покрив. Предвижда се изграждане на стъклен енергийно ефективен покрив (стъклопакетите ще работят като слънчеви колектори) над Лапидариума (в момента пространството е открито). Въпросите ни са:
1.    След преминаване на Фаза 1, Фаза 2 и финансиране на проектното предложение, дейностите, които предвиждаме, изцяло ли ще бъдат финансирани със 100 % БФП или е необходимо съфинансиране?
2.     По кои дейности и в какъв процент е минималният изискуем собствен принос?“ Пример: 100 % БФП са меките мерки за популяризиране на природното и културно наследство, с които да развием културния туризъм, а за дребномащабна инфраструктура като изграждане на ТИЦ, стъклен покрив и оборудване ще трябва да осигурим 5-10 или повече процента. Или комбинацията от двете мерки ще бъде 100 % безвъзмездна финансова помощ.

1. Размерът на безвъзмездната помощ по ПРР е 100%, освен ако не е записано друго по отношение на конкретния вид мерки в т. 1.1. Допустими дейности от Раздел II на Единните указания или ако са приложими правила по държавните помощи, които налагат конкретни ограничения по отношение на интензитета на помощта. Последното може да бъде установено едва на фаза 2 от подбора.

2. Вж. отговора по т. 1.

Здравейте, 

Българското национално радио, в качеството си на юридическо лице, осъществяващо дейност на основание Закона за радиото и телевизията  и което е първостепенен разпоредител с бюджет,  допустим бенефициент ли е (кандидат или партньор, който осъществява дейност и разходва средства ) в концепция за ИТИ?
Би ли се приело, че БНР е публична организация и като такава е допустим бенефициент по ПРР?

Всяко юридическо лице, което изпълнява допустими за финансиране по ПРР дейности може да бъде кандидат или партньор по концепция за ИТИ и съответно допустим бенефициент по ПРР. Допустимостта на бенефициентите не зависи от вида и статута на лицето, а от това какви мерки ще изпълнява и има ли право да възложи изпълнението им (когато е необходимо външно възлагане) в съответствие с националното законодателство. Обръщаме внимание, че участието на партньорите в концепцията следва да бъде обосновано и че по ПРР не е допустимо партньор по концепция да бъде лице, което се явява външен изпълнител на дейност, която друг участник в концепцията му възлага.
В случай че БНР може да изпълнява допустими за финансиране по ПРР дейности, които не могат да му се възложат от друг участник в концепцията, то е допустим бенефициент.

Уважаеми дами и господа, бихме искали да зададем следните въпроси:
На Стр. 60
Т. 1.6. Специфични изисквания
За интервенции в сектори пътна инфраструктура, образователна инфраструктура, здравеопазване, социална политика и култура ще се изисква съответствие на картите на нуждите в сектора, изготвени от съответните ведомства.
Въпрос: Задължително ли трябва пътя/улицата, независимо от кой клас е, да е в картата на нуждите в сектора?

ПРИЛОЖЕНИЕ Б4: КАРТА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ
През месец март 2023 г. Община Ямбол кандидатства с проектно предложение по процедура чрез директно предоставяне на средства BG-RRP-11.010 „Извършване на строителни дейности и доставка на оборудване и обзавеждане с оглед реформиране на съществуващите домове за стари хора“ по Плана за възстановяване и устойчивост за социалната услуга Резидентна грижа за 60 лица в надтрудоспособна възраст без увреждания. Процесът на оценка все още не е приключил.
Но по настоящата процедура в Приложение Б4: КАРТА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ е планирано следното:
-	Социална услуга „Център за резидентна грижа за лица в надтрудоспособна възраст без увреждания (предоставя социалната услуга "Резидентна грижа за лица в надтрудоспособна възраст без увреждания по чл. 15, т. 8 ")  - финансиране от ПРР“ за Община Ямбол с максимален капацитет 30 потребители;
-	Социална услуга „Център за резидентна грижа за възрастни хора в невъзможност за самообслужване с потребност от постоянни медицински грижи (интегрирана здравно-социална услуга) - финансиране от ПРР“ за Община Ямбол с максимален капацитет 30 потребители.
Въпрос: Може ли да разтълкувате текста „финансиране от ПРР“ в червено за двете планирани услуги и как трябва да процедира Община Ямбол – да изчака оценката на подаденото си проектно предложение по Плана за възстановяване и устойчивост за социалната услуга Резидентна грижа за 60 лица в надтрудоспособна възраст без увреждания, или следва да кандидатства по настоящата процедура с нови планираните две услуги в Приложение Б4: КАРТА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ?
ПРИЛОЖЕНИЕ Б6: МЕТОДИКА ЗА ПОДБОР И ПРИОРИТИЗАЦИЯ
КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА
Стр. 12
9.2. Критерии за приоритизация на концепции за интегрирани териториални инвестиции от Звеното за предварителен подбор
3. Концепцията за ИТИ допринася за развитието на функционални зони* и връзки, като:
-	Мерките допринасят за функционална свързаност на целевите територии с осите на урбанистично развитие с национално и регионално значение съгласно ИТСР на региона;
-	Мерките допринасят за развитието на агломерационно образувание съгласно ИТСР на региона;
-	Мерките допринасят за функционална свързаност на територии в демографски риск съгласно ИТСР на региона;
-	Мерките допринасят за функционална свързаност на територии, идентифицирани като функционални зони (неформални райони със специфични характеристики, проблеми и потенциали) в ИТСР на региона.

Въпрос: Може ли разяснение за четвърто тире – как да идентифицираме приноса за функционална свързаност на територии, идентифицирани като функционални зони, по-конкретно за зоните за „стимулирано развитие“ в ИТСР на ЮИР, тъй като те не са описани конкретно в ИТСР на ЮИР като общини?

1. В случай на интервенции в републикански пътища съгласно допустимите дейности по ПРР е необходимо съответствие с Инвестиционната програма за изпълнение на условията за усвояване на средствата от европейските фондове за периода 2021 – 2027 г. (Приложение Б1 към Единните указания за кандидатстване с концепции за ИТИ). 
В случай на интервенции в общински пътища от IV клас (допустими само на територията на градски общини) не се търси съответствие с картата, но е необходимо да се обоснове, че мерките подобряват свързаността между териториите и създават функционални връзки, както и да се докаже приносът им за постигане на целите за социално включване и икономическо развитие.
В Приложение Б4 (Индикативната карта на социалните услуги в България, изготвена за целите на планирането на ресурсите по ПВУ, ПРР, ПРЧР и СПРЗСР) са изброени допустимите за финансиране мерки и по ПВУ, и по ПРР, като картата има за цел да очертае демаркацията между двата инструмента. Текстът в червено „финансиране от ПРР“ отбелязва мерките, които ще се финансират със средства от ПРР и не би следвало да се финансират по ПВУ. Решение на община Ямбол е как да процедира с оглед на тази информация.

2. Обръщаме внимание, че по отношение на приноса за функционална свързаност на територии, идентифицирани като функционални зони, е достатъчно да се идентифицира приноса с един от видовете функционални зони, идентифицирани в т. 2.10.6 от ИТСР на съответния регион, а не с всеки от тях. 
Конкретно по отношение на зоните за стимулирано развитие в ИТСР на ЮИР, в т.  2.10.6 от ИТСР е посочена Главната източна урбанистична ос с конкретните й локализации. В допълнение, ако мерките в дадена концепция за ИТИ са в съответствие с по-важните инвестиции за развитието на зоните за стимулирано развитие, изброени в текста на т. 2.10.6, то те ще имат принос за функционалната свързаност на териториите в зоните за стимулирано развитие.

Имаме следните въпросиМ
Стр. 52
По ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ“ 2021-2027 Г. е допустима следната мярка:
Мярка Устойчива мобилност:
-	транспортна инфраструктура, вкл. улици и съоръжения във връзка с развитието на интегрирана система за обществен транспорт;
Въпрос: Какви улици може да се планират по тази мярка и трябва ли да бъдат включени в конкретен списък и кой?
Стр. 54
ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ“ 2021-2027 Г.
Мярка Образователна инфраструктура
Ще се финансират проекти, в които инфраструктурните инвестиции са съпътствани от подходящи „меки“ мерки с финансиране от ЕСФ+, като приоритет ще се дава на проекти в подкрепа на уязвими групи. Няма да се подкрепят инвестиции в STEM оборудване. 
Въпрос: 
1. Ако планираме като част от ИТИ инвестиции в образователна инфраструктура в три обекта, как трябва да залагаме задължителните подходящи „меки“ мерки с финансиране от ЕСФ+ - мека мярка за всеки от трите обекта, или мека мярка за цялото ИТИ?
2. Ако от три партньора само двама планират като част от ИТИ инвестиции в образователна инфраструктура, всеки от тези двама партньори ли следва да залага задължителните подходящи „меки“ мерки с финансиране от ЕСФ+, или може само един от тези два партньора да заложи такива мерки?
Стр. 55
ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ“ 2021-2027 Г.
Мярка Здравна и социална инфраструктура
Подкрепата за инвестиции в социална инфраструктура е обвързана със задължение за изпълнение на мерки за социално включване, вкл. по ПРЧР.
Въпрос: Когато се правят инвестиции в социална инфраструктура, но по Мярка Енергийна ефективност, и тогава ли има задължение за изпълнение на мерки за социално включване, вкл. по ПРЧР?
Стр. 59
Въпрос: Каква е разликата между двата индикатора за краен продукт по ПРР „Дължина на новите или подобрени пътища — извън трансевропейската транспортна мрежа“ и „Дължина на реконструираните или модернизирани пътища — извън трансевропейската транспортна мрежа“? Кой индикатор можем да използваме за „нови или подобрени пешеходни алеи“?

1. В рамките на дейностите за устойчива градска мобилност по ПРР могат да бъдат финансирани улици и транспортни съоръжения, необходими за функционирането на обществения транспорт на територията на населените места в градските общини. Мерките са допустими само като част от интегрирани мерки, насочени към развитието на устойчива мобилност. Автомобилният транспорт чрез лични автомобили и избягването на задръствания, причинени от автомобилния транспорт не могат да бъдат основания за изграждането на транспортна инфраструктура (улици и съоръжения) в рамките на мерките за устойчива градска мобилност.
Инвестициите във всеки обект на образователната инфраструктура по ПРР следва да бъдат съпътствани от подходящи меки мерки.

2. Без значение е кой от партньорите ще изпълнява предвидените в концепцията меки мерки. Достатъчно е един от партньорите да отговаря за изпълнението на меките мерки, ако са изпълнени изискванията за допустимост по финансиращата програма и ако партньорът може да изпълнява мерките в съответствие с приложимата нормативна уредба.

3. Инвестициите в социална инфраструктура по ПРР следва да бъдат в съответствие с Индикативната карта на социалните услуги (Приложение Б4), която предвижда изграждането на нови услуги и в тази връзка съответните СМР обикновено са за ново строителство. Мерките за енергийна ефективност в случай на инвестиции за изграждане на нови услуги ще бъдат част от останалите СМР. 
Финансирането на мерки за енергийна ефективност на съществуващи сгради на социалната инфраструктура са допустими само като мерки за енергийна ефективност на публични сгради.

4. Подробно описание на приложимите по ПРР индикатори е налице в Приложение „Методологическо описание на приложимите по ПРР 2021-2027 общи индикатори“. Цитираните във въпроса индикатори се отнасят само до мерките за пътна инфраструктура по ПРР. Индикатор „Дължина на новите или подобрени пътища — извън трансевропейската транспортна мрежа“ се прилага при изграждане на нови пътища или мерки за подобряване на капацитета и качеството на пътя, които биха довели до повишаване категорията на пътя в съответствие с националните определения. Другият индикатор е приложим в случай на обновяване на съществуващи пътища.
Мерки за изграждане или модернизация на пешеходни алеи биха могли да се отчитат с индикатор RCO114 „Незастроени площи, създадени или рехабилитирани в градските райони“, в случай че отговарят на дефиницията на индикатора.