Open calls

При Партньор - структура/звено на община, чиито ръководител е второстепенен разпоредител с бюджет, необходимо ли е представяне на Решение на Общинския съвет на на общината за съгласие общината, чрез нейната структура/звено,  да участва като партньор в изпълнението на проектното предложение, или е достатъчно представянето на писмо за подкрепа от кмета на общината - първостепенен разпоредител с бюджет ?

Съгласно т. 12, подточка 12.3 от Насоките за кандидатстване по процедурата (НК) допустими партньори са юридически лица общини, но не и структури/звена на общини.

В този смисъл райони и кметства на общини, общински предприятия, общински звена, както и общински детски градини, училища, музеи, галерии и пр. не са допустими партньори по процедурата.

Здравейте,
във връзка с изискването за оперативен капацитет на кандидати/парньори:
1. Допустимо ли е кандидат да посочи/декларира, че е изпълнил сходна дейност съвместно с друга организация?

2. В случай че отговорът на въпрос №1 е положителен, ще бъде ли призната посочената дейност за оперативен капацитет, ако отделните организации кандидатстват с отделни проектни предложения?

1.	Допустимо е кандидат да посочи, че е изпълнил сходна дейност съвместно с друга организация, като в Раздел 11 „Допълнителна информация, необходима за оценка на проектното предложение“, поле „Оперативен капацитет и надграждане на постигнати резултати“ от Формуляра за кандидатстване (ФК) следва да се попълни изискуемата информация, като се опишат ясно отговорностите на кандидата в изпълнението на сходната дейност.

2.	Ако две организации са изпълнили съвместно дейност, сходна на дейности, включени в проектни предложения, с които те кандидатстват по процедурата, съвместно изпълнената дейност може да бъде отчетена като оперативен капацитет и за двамата кандидати при условие, че в Раздел 11 „Допълнителна информация, необходима за оценка на проектното предложение“, поле „Оперативен капацитет и надграждане на постигнати резултати“ от ФК и в двете проектни предложения се опишат ясно отговорностите на съответния кандидат в изпълнението на сходната дейност.

Здравейте,

Правилото de minimis по Регламент (ЕС) № 1407/2013 важи ли и за неправителствени организации или само за предприятия, извършващи стопанска дейност? Има ли значение какви финансови средства и от какви донори е получавало НПО-то, за да може НПО-то да бъде кандидат или партньор по настоящата процедура? Тоест ако НПО-то е получавало финансиране по проеки, финансирани от европейски програми или големи фондации, то може ли да кандидатства за финансиране по настоящата процедура?

Безвъзмездната финансова помощ за всички кандидати по процедурата, както и за всички партньори по т. 12, подточки 12.1 и 12.2 от Насоките за кандидатстване по процедурата (НК), представлява минимална помощ. Посочените лица се считат за предприятия за целите на процедурата.

Предприятие по смисъла на Регламент (ЕС) № 1407/2013 и съгласно Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (2016/C 262/01) е всеки субект, извършващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. В този смисъл предприятия могат да бъдат както търговци, така и юридически лица с нестопанска цел, структури на администрацията, държавни органи и други лица, които предлагат стоки или услуги на пазара.

Получаването на финансови средства от други донори от кандидат или партньор няма отношение към допустимостта на съответното лице като участник в процедурата. 

Изключение прави получената от кандидат или партньор минимална помощ, която съгласно изискването на чл. 3 пар. 2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 не следва да надвишава 200 хиляди евро за „едно и също предприятие“ за текущата и предходните две години към датата на сключване на административния договор. Определението за „едно и също предприятие“ е посочено в чл. 2 пар. 2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013. Всеки кандидат или партньор по т. 12, подточки 12.1 и 12.2 от НК следва да анализира с кои други лица съставлява едно и също предприятие по смисъла на посочената разпоредба и да вземе предвид получената и от тези лица минимална помощ.

Информация относно получената от кандидат или от партньор по т. 12, подточки 12.1 и 12.2 от НК минимална помощ, ведно с лицата, с които кандидатът/партньорът съставляват „едно и също предприятие“, се предоставя в Декларацията за минимални и държавни помощи (Приложение 3 към НК), която се прикачва в Раздел 13 от Формуляра за кандидатстване.

Моля да отговорите на следите въпроси.

1. Като цел която смятаме да припознаем в настоящият проект  е:                       1.Партньорско управление с гражданите и бизнеса. Допустимо ли е проекта да включва само дейност от т. а) Дейности за граждански мониторинг на политики и/или законодателство чрез проучвания, анализи и оценяване на въздействието/ефекта и отправяне на предложения за преформулиране на политики и подобряване на законодателството, включително и за подобряване на средата за гражданско участие в управлението;

2. Въздействие на местно ниво (кметство/ община/ област). Нашата инициатива цели промяна на национално ниво, което има своето измерение в конкретика за целевите групи, който са по-места, но нашата идея няма отражение на место ниво, следва да не получим точки по този критерий или друго?

3. При заплащане на възнаградения чрез граждански доотвори, има ли ограничение в стойността на договора на даден експерт?

4. Тъй като до сега не сме работили по процедурите на Добро управление, ни е трудно да определим нашата идея допустима ли е за фиксиране. Ще се опитам на кратко да предам концепцията. Нашето сдружение е в сферата на детската медия и предоставянето на български медийни услуги за деца. В този връзка се сблъскваме с неуредици в законодателството и конкретно с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, засягаща пряко медиите. Както и промените, който залегнаха в закона за авторското прави и сродните му права регламентират легалното използване на медийния продукт и се бори с пиратството. Не по-малък проблем според нас, е в легалната кражба на авторско право, когато разпространителите-операторите (кабелни и сателитни) и в частност големите оператори, осъществяват сключвайки неизгодни за малките медии договори и не изплащат полагаемото се справедливо възнаграждение за създадената авторска продукция, а често дори е практика да не се заплаща нищо. Един вид е достатъчно, че разпространяват канала.

В закона за Радиото и телевизията и в различи европейски директиви, който имат пряко въздействие над медийни у нас се вменяват задължения към медиите у нас за увеличаване на часовете европейска продукция, като в страни остават разпространителите в лицето на сътелитните, IPTV и кабелни оператори, който на практика разпространяват медиите. Те от своя страна нямат интерес да заплащат адекватни стойности за авторско право на разпространяваното от тях старание, като буквално "извиват ръцете" на малките медии и не плащат почти нищо, като медията се задоволява с това, че от нея не се искат средства, за да бъде разпространявана.
Така се завърта омагьосан кръг, Света за електронни медии на Р. България гласува наредби за по-голям процент европейско медийно съдържание по телевизията, като задължава медиите да го включват в програмите си, но никой не задължава разпространителите, както да разпространяват медиите, който излъчват такова съдържание, нито да заплащат възнаграждения за предоставеното съдържание. Големите телевизии като БиТиВи и Нова тв, "струват" на операторите между 2,50 и 3,50лв на месец за абонат, като само Булстатком има над 500хил. абонати, което на месец е стойност над 100хил. приход за медията само от един оператор.
На този фон в България не се създава никакво аудиовизуално съдържание за деца, а опитите на фирмите в тази област са обречени на неуспех, заради липсата на закон, който да регламентира адекватното заплащане на авторско право и задължение за разпространяване на българско съдържание.

В тази връзка искам вашето мнение, проект в тази област би ли бил допустим?

1.	Допустимо е проект да включва само допустими дейности по т. 13, подточка 13.1 б. „а“ от Насоките за кандидатстване по процедурата (НК), стига тези дейности да допринасят както за постигане на целта/целите на проектното предложение, така и за постигането на поне една от целите на процедурата. Целта/целите на проектното предложение следва да е/са в съответствие с минимум една от целите на процедурата.

2.	Когато проектното предложение не предвижда оказване на въздействие на местно ниво, то получава 0 т. на критерий 2.2 от Техническа и финансова оценка.

3.	В НК няма конкретно ограничение на разходите, които могат да бъдат изплатени на един експерт за дейности по изпълнение на проекта, но следва да се съблюдават ограниченията по т. 14, подточка 14.1.1.5 и подточка 14.2, б. „г“ относно някои видове разходи и дейности.

В случай че за възлагането на дейности по изпълнение на проекта се прилага процедура за избор на изпълнител с публична покана съгласно чл. 49, ал. 2, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), бенефициентът/партньорът следва да се съобрази и с разпоредбата на чл. 12, ал. 9 от Постановление № 160 от 1 юли 2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн. ДВ., бр. 52 от 8 Юли 2016 г.).

4.	Чл. 26, ал. 8 от ЗУСЕСИФ постановява разясненията да се дават по отношение на условията за кандидатстване, да не съдържат становище относно качеството на проектното предложение и да са задължителни за всички кандидати. В този смисъл на етап предоставяне на разяснения Управляващият орган на ОПДУ няма основание да даде конкретен отговор на Вашия въпрос. След подаването на проектно предложение, оценката се извършва от оценителна комисия в съответствие с Методиката за оценка, Приложение 8 към НК.

Здравейте,
Във връзка с Насоки за кандидатстване по процедура „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“, моля да дадете разяснения по следните въпроси:
1. Съгласно т. 14.1.2.	 от Насоките за кандидатстване допустимите непреки разходи са разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация. В какви правоотношения следва да се намират лицата /ръководител и координатор на проекта/ с Кандидата или Партньора, така че те да бъдат законосъобразни – трудов и/или граждански договор? Допустимо ли е с лицата, които са ангажирани с организацията и управлението на проекта да бъдат сключени граждански договори за изпълнението на тези дейности?
2. Допустимо ли е член на Управителния съвет на НПО /кандидат по съответната процедура/ и законен негов представител да бъде определен за координатор по проекта чрез сключване на трудов или граждански договор?
3. Допустими за възстановяване ли са разходи за осчетоводяване на направените разходи от бенефициента и водене на счетоводната отчетност по проекта? Ако отговорът е положителен, може ли да подлежат на външно възлагане?
Предварително благодаря!

1. Разходите за възнаграждения на ръководителя на проекта и на други членове на екипа за организацията и управлението му са част от допустимите непреки разходи, посочени в т. 14, подточка 14.1.2 от Насоките за кандидатстване по процедурата (НК). Непреките разходи следва да са в размер на 8% от допустимите преки разходи, извършени от Кандидата или от всеки от Партньорите. Към Управляващия орган (УО) не се отчита какво включват предявените за възстановяване от Бенефициента непреки разходи, тъй като съгласно т. 4, подточка 4.5 от Условията за изпълнение (Приложение 7 към НК), при подаване на искане за плащане Бенефициентът не представя разходооправдателни и отчетни документи за непреките разходи, в т.ч. документи, свързани с възлагането на работата.
Независимо от това всяко възлагане на дейности по проекта следва да е законосъобразно, като се вземат предвид и следните изисквания:
В съответствие с чл. 8, ал 2 от Постановление № 189 на Министерския съвет от 28.07.2016 г. по Процедура BG05SFOP001-2.025 не е допустимо организацията и управлението по проекта да бъдат възложени изцяло на външен за бенефициента изпълнител. Същото се декларира от бенефициента при представянето на искане за междинно или окончателно плащане. В този смисъл работата по управлението на проекта поне на един от членовете на екипа за организация и управление на проекта следва да е възложена по силата на трудово или служебно правоотношение (второто може да се отнася само за партньор по т. 12, подточка 12.3 от Насоките за кандидатстване по процедурата (НК). 
С останалите членове на екипа могат да бъдат сключени договори за услуга (граждански договори), с които да се възложи изпълнението на дейности, свързани с организацията и управлението на проекта. В този случай обаче следва да се съблюдава изискването на чл. 49, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, съгласно което е недопустимо бенефициентът/партньорът да сключват договор за услуга (граждански договор) с лице, което е назначено в съответната организация на трудово или служебно правоотношение.

2. Принципно е допустимо на законен негов представител на НПО да бъдат възложени дейности по организацията и управлението на проекта при съблюдаване на забраната на чл. 38, ал. 1 предл. 1 от Закона за задълженията и договорите. Както е посочено по-горе, разходите за възнаграждения на членовете на екипа за организация и управление на проекта (ръководител, координатор и други) са част от допустимите непреки разходи, посочени в т. 14, подточка 14.1.2 от НК, за които Бенефициентът не представя на УО разходооправдателни и отчетни документи съгл. т. 4, подточка 4.5 от Условията за изпълнение (Приложение 7 към НК).

3. Разходите за възнаграждения за осчетоводяване на направените от бенефициента разходи по проекта и за водене на счетоводната отчетност по проекта са допустими за възстановяване като част от допустимите непреки разходи по проекта. Тези дейности могат да се възложат и на външен изпълнител, като се имат предвид ограниченията и условията, посочени по-горе.