|
BG16FFPR003-4.011-Q077 (02.02.2026)
|
Във връзка проведения на 30.01.2026 (петък) информацонен ден по процедурата и въпрос зададен от нас за разяснение, отново прилагам същият тук за допълнително разясние:
ОТНОСНО: Разяснение по Критерии за оценка на качеството (Техническа и финансова оценка) – Компонент 1
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Като консултантска фирма работим с множество потенциални кандидати по Компонент 1 от област Кюстендил. В процеса на работа си, при изготвянето на предварителна оценка на допустимостта и критериите за качество, след десетки изготвени оценки установихме, че само единици дружества достигат прага 50 т., а пък да не говорим за достигане на максималния брой.
Провокирани от горното, след консултации с финансист и детайлен анализ на критериите за оценка на качеството и приложената методика, допускаме, че е възможно УО да е приложил твърде рестриктивен ефект на методиката и прага на допустимост (над 50 точки) и/или да е допусната нееднозначност/техническа грешка в изчисляването.
Моля, за разяснение от Ваша страна, тъй като огромна част от Микро и Малките предприятия от Област Кюстендил, които искат да участват по програмата няма да могат отговорят на очакванията на УО.
С оглед на горното това би довело до евентуално кандидатстване на единствено средни предприятия и/или не усвояване на заделения за Област Кюстендил финансов ресурс за БФП.
Предварително благодаря, за вниманието и отделеното време!
|
Виж отговор на въпрос №BG16FFPR003-4.011-Q072.
|
|
BG16FFPR003-4.011-Q076 (01.02.2026)
|
Запитване относно допустимостта на кандидати извън целевите региони по процедура BG16FFPR003-4.011
Уважаеми дами и господа,
Във връзка с процедура BG16FFPR003-4.011 „Подкрепа за фотоволтаични системи и съоръжения за съхранение в микро, малки и средни предприятия“, финансирана по линия на Инструмента „Справедлив преход“, бих желал да отправя запитване относно логиката на допустимостта на кандидатите по отношение на регионалния им произход.
Основната цел на Инструмента „Справедлив преход“ е насочена към икономическа подкрепа и трансформация на региони, засегнати от постепенното прекратяване на въгледобива и въглищната енергетика, чрез стимулиране на местната икономическа активност, заетост и инвестиции.
В тази връзка възниква въпрос относно допустимостта на предприятия, чието седалище и основна икономическа дейност се намират извън допустимите региони, но които кандидатстват за изграждане на фотоволтаични мощности на територията на допустимите региони.
На практика това означава, че публичният ресурс може да подпомогне икономически субекти, които не са част от местната икономическа структура на засегнатите региони, въпреки че инвестицията се реализира на тяхна територия.
В тази връзка бих желал разяснение:
Счита ли Управляващият орган, че при настоящите условия на процедурата е гарантирано, че подкрепата по Инструмента „Справедлив преход“ реално стимулира местната икономическа активност в засегнатите региони, при положение че са допустими кандидати, чието седалище и икономическа дейност са извън тези региони?
Благодаря предварително за разяснението.
С уважение,
М
|
Както е посочено в Насоките за кандидатстване един от основните критерий за допустимост на кандидатите за проектни предложения и двата компонента (по Компонент 1 и Компонент 2 на процедурата), e те да са МСП предприятия, които към момента на кандидатстване, извършват своята стопанска дейност на територията на област Кюстендил, област Перник и област Стара Загора, както и на общините Нова Загора, Ямбол, Симеоновград, Харманли, Тополовград, Димитровград, Хасково, Елхово, Сливен и Тунджа.
Това условие напълно отговоря на целите на ФСП за осигуряване на адекватна и ефективна подкрепа на местната икономика в процеса на преход към климатична неутралност.
|
|
BG16FFPR003-4.011-Q075 (01.02.2026)
|
Запитване относно пазарната обоснованост на праговете „лв./MW“ по критерий 3.2 по процедура BG16FFPR003-4.011
Уважаеми дами и господа,
Във връзка с процедура BG16FFPR003-4.011 „Подкрепа за фотоволтаични системи и съоръжения за съхранение в микро, малки и средни предприятия“ бих желал да отправя запитване относно пазарната обоснованост на праговете за оценка по критерий 3.2 „Ефективност на инсталирана мощност във фотоволтаична система“, измерена като лева за 1 MW инсталирана мощност.
Съгласно оценителната матрица, максималният брой точки (30 т.) се присъжда при стойност под 750 000 лв./MW, като следващите прагове са 920 000 лв./MW и 1 200 000 лв./MW.
От практическа и пазарна гледна точка, при реално изграждане на фотоволтаични системи, особено при наземни инсталации и/или при наличие на съоръжения за съхранение, разходите за проектиране, присъединяване към мрежата, строително-монтажни работи, инфраструктура и оборудване не намаляват пропорционално на мощността. В резултат реалната пазарна стойност на инвестицията в много случаи надвишава значително прага от 750 000 лв./MW, дори при оптимизирани оферти.
Това води до ситуация, при която постигането на максимален брой точки по този критерий е силно затруднено не поради неефективност на проекта, а поради несъответствие между заложените прагове и реалните пазарни разходи за изграждане на фотоволтаични системи.
В тази връзка бих желал разяснение:
На база на какъв пазарен анализ или методика са определени праговете от 750 000 лв./MW, 920 000 лв./MW и 1 200 000 лв./MW по критерий 3.2, и счита ли Управляващият орган, че тези стойности отразяват актуалните пазарни условия за изграждане на фотоволтаични системи и съоръжения за съхранение от микро, малки и средни предприятия?
Благодаря предварително за разяснението.
С уважение,
M
PS :
Ако УО има конретни пазарни оценки на заложената най ниска цена от 750000 лева на MW която по методиката дава максимален брой точки и посочената сума е под пазарната цена може да побликувате тези фирми и микро предприятията които само теоретично могат да участват по процедурата ще ги използват без да им е нужен предлаганият гранд.
|
Посочените прагове за оценка на критерий 3.2. „Ефективност на инсталирана мощност във фотоволтаична система“ са базирани на данни от обявени процедури със сходни дейности и разходи, анализи и експертни оценки.
Обръщаме внимание, че разяснения в рамките на настоящата рубрика се дават по отношение на условията за кандидатстване и не могат да съдържат становище относно качеството на проектно предложение.
|
|
BG16FFPR003-4.011-Q074 (01.02.2026)
|
Въпрос по процедурата
Оценителната методика по Компонент 2 създава ли непропорционално неблагоприятен ефект за микро предприятия, въпреки че те са изрично посочени като целева група на процедурата.
Поздрави
М
|
Виж отговор на въпрос №BG16FFPR003-4.011-Q072.
|
|
BG16FFPR003-4.011-Q073 (01.02.2026)
|
Уважаеми дами и господа,
Във връзка с процедура BG16FFPR003-4.011 „Подкрепа за фотоволтаични системи и съоръжения за съхранение в микро, малки и средни предприятия“ бих желал да отправя запитване относно прилагането на финансовия критерий, изискващ използване на данни за „последните три приключени финансови години“, като в документацията изрично са посочени 2022, 2023 и 2024 г.
Крайният срок за кандидатстване по процедурата е 24.03.2026 г. Към тази дата финансовата 2025 г. е обективно приключена година съгласно разпоредбите на Търговския закон и Закона за счетоводството. Нормативната уредба не ограничава предприятията да изготвят и приемат годишния си финансов отчет за 2025 г. преди законовия срок за публикуване (30.06.2026 г.), поради което е напълно възможно към датата на кандидатстване кандидатът да разполага с изготвен и приет годишен финансов отчет за 2025 г.
В тази връзка възниква въпрос относно съответствието между използваната формулировка „последните три приключени финансови години“, която по своята същност представлява динамично определяем период към датата на кандидатстване, и едновременното фиксиране на конкретни години (2022–2024), които към 24.03.2026 г. вече не представляват последните три приключени години за предприятията, разполагащи с приет отчет за 2025 г.
На практика това означава, че кандидат с наличен официален, изготвен и приет финансов отчет за 2025 г. не може да използва актуалните си финансови данни при оценката, въпреки че те съществуват към датата на кандидатстване.
В тази връзка бих желал разяснение:
Допустимо ли е при наличие на изготвен и приет годишен финансов отчет за 2025 г. към датата на кандидатстване (24.03.2026 г.) кандидатът да използва данните за 2023, 2024 и 2025 г. като „последните три приключени финансови години“, или задължително следва да се използват фиксираните години 2022–2024, независимо от наличието на по-актуални официални счетоводни данни?
Благодаря предварително за разяснението.
С уважение
М
|
По процедурата се цели подкрепа за предприятия, които притежават определена финансова стабилност и са били икономически устойчиви на съответния пазар определено време. В тази връзка, в критериите за оценка на качеството, посочени в Критерии за оценка на качеството (техническа и финансова оценка) в Насоките за кандидатстване са включени и критерии, оценяващи финансовата стабилност на кандидатите за три години – 2022 г., 2023 г. и 2024 г.
Посочените три години (2022 г., 2023 г. и 2024 г.) са съобразени с датата на обявяване на процедурата за кандидатстване (19.12.2025 г.) и с нормативните изисквания, регламентиращи, че годишната данъчна декларация (към Националната агенция за приходите) и годишният отчет за дейността (към Националния
статистически институт) се подават в срок до 30 юни на следващата година.
|