Completed/terminated procedure

Reg. number Question Clarrifications
BG16FFPR003-4.005-Q015 (24.04.2025)
Във връзка с подготовката на проекта за изграждане на индустриален парк/зона имам няклоко въпроса, както следва:
1.	Може ли да се кандидатства с проект за изграждане на индустриален технологичен парк, който ще се реализира върху територия, която представлява сбор от съседни терени с предназначение „производствени и складови дейности“, които са собственост на едно предприятие и са обособени в действащ ПУП – извадка от ОУП на съответната община? Тази територия се намира в индустриална зона съгласно ОУП на общината, но към момента не е регистрирана като „индустриален парк“ по Закона за индустриалните паркове или „индустриална зона“ или „логистичен парк“.
2.	Предвид описаното в т.1, бихте ли ми отговорили на въпроса, кандидата ли определя статута на бъдещия парк, като посочва какъв ще бъде – „индустриален парк“, „индустриална зона“ или „логистичен парк“ или парк със смесено предназначение от трите споменати, съобразявайки се с действащия към момента ПУП и инвестиционните намерения, които има?;
3.	В случай, че територията с която се кандидатства е определена от кандидата като „индустриален парк“, трябва ли да се направи регистрация на индустриален парк по Закона за индустриалните паркове,  при положение че никъде в Насоките за кандидатстване, Приложение 19 – Образец на административен договор и Приложение 20 – Условия за изпълнение няма изискване за това?
4.	Може ли да се кандидатства с територия за създаване на индустриален парк/зона, която се формира от два терена с предназначение „производствени и складови дейности“, всеки един от които има действащ ПУП, но не са съседни (разположени са на различни места в урбанизираната зона на града)? Целта е да се създаде един парк от две подзони: индустриална и високотехнологична, без те да съседни (нямат обща граница).
5.	При инвестиция в инфраструктура за НИРД се изисква да се заяви каква част от капацитета на инфраструктурата е предназначена за извършване на икономически (стопански) дейности и каква част за нестопански дейности. При положение, че 50% от инвестицията се финансира със собствени средства и тя трябва да бъде рентабилна (да реализира печалби), може ли да се извършват само приложни индустриални проучвания и други дейности във връзка с това, предназначени за предприятия – клиенти, използвайки целия капацитет на инфраструктура за икономически/стопански дейности, от които ще се генерират приходи и печалби? Научните проучвания и изследвания ще бъдат извършвани от научна организация/университет съгласно изискванията на програмата и Режима на финансиране – чл.26 от Регламент (ЕС) 651/2024.

1. Моля виж отговорите на въпроси №BG16FFPR003-4.005-Q004 и № BG16FFPR003-4.005-Q007
2. Кандидатът при подготовката на проектното си предложение е необходимо да посочи какви са инвестиционните му намерения и в съответствие с това да избере какъв вид парк/зона ще изгражда - „индустриален парк“, „индустриална зона“ или „логистичен парк“. Инвестиционните намерения следва да са съобразени с Подробния устройствен правилник на територията, където ще се изгражда индустриалния/ логистичен парк/ зона. В Насоките за кандидатстване на стр.24 е подчертано следното: Важно: !!!Във формуляра за кандидатстване, следва да се опише статута на обекта като „индустриален парк“, „индустриална зона“ и „логистичен парк“ в зависимост от представения ПУП за съответния индустриален парк/зона/логистичен парк.
3. Моля виж отговора на въпрос №BG16FFPR003-4.005-Q004, т.4 и отговор 1. и 2.  на въпрос № BG16FFPR003-4.005-Q013.   
4. Допустимо е да се създаде индустриален парк/зона, която се формира от два терена с предназначение „производствени и складови дейности“, всеки с действащ ПУП, които не са съседни, но като краен  резултат  ще се  създаде един парк от две подзони. 
5. При финансиране, съгласно чл.26 на Регламент (ЕС) 651/2024, е необходимо изградената по проекта  научноизследователската инфраструктура да се използва за провеждане на научни изследвания от научната общност като университети, научноизследователски институти, Центрове за компетентност, Центове за върхови постижения и други научни организации. Допустимо е да се извършват „индустриални научни изследвания“ , като съгласно член 2, т. 85 на Регламент 651:
„индустриални научни изследвания“ означава планирани научни изследвания или проучвания от изключително значение, предназначени за придобиването на нови знания и умения за разработване на нови продукти, процеси или услуги или насочени към постигане на съществени подобрения на съществуващи продукти, процеси или услуги, включително цифрови продукти, процеси или услуги, във всяка област, технология, промишленост или сектор (включително, но и не само цифрови отрасли и технологии, като например изчисления със суперкомпютър, квантови технологии, блокчейн технологии, изкуствен интелект, киберсигурност, големи информационни масиви и облачни технологии).
Индустриалните научни изследвания обхващат създаването на компоненти на сложни системи и може да включват конструирането на прототипи в лабораторна среда или среда със симулирани интерфейси към съществуващи системи, както и създаването на пилотни линии, когато това е необходимо за индустриалните научни изследвания, по-специално за валидирането на технологии с широко приложение;“
Всички изисквания, свързани с прилагането на глава I и на чл.26 на Регламент (ЕС) 651/2024 следва да бъдат спазени вкл. по отношение на капацитета на инфраструктурата за стопанска дейност, описани в т. „16.2.1.	Режим на помощ съгласно чл. 26 „Инвестиционни помощи за научноизследователски инфраструктури“ от Регламент (ЕС) № 651/2014“ на условията за кандидатстване.
BG16FFPR003-4.005-Q014 (23.04.2025)
Уважаеми представители на УО по процедура BG16FFPR003-4.005 „Подкрепа за индустриални и логистични паркове и зони с фокус върху използването на чиста енергия“
 
1. След преглед на разясненията в сесия Въпроси и отговори, установихме значително разминаване между условията за изпълнение съгласно Насоките и дадените разяснения. В документите по процедурата няма заложено изискване за регистриране на индустриалния парк в регистъра по чл. 21, ал. 1 от ЗИП, както е посочено в отговор на въпрос BG16FFPR003-4.005-Q004, т. 4:
„Предвид приложимото законодателство в областта, следва на етапа на кандидатстване да се представи писмо или друг документ с намерение за създаване на индустриален парк/зона, съгласно Закона за индустриалните паркове (ЗИП). В случай на одобрение на проектното предложение и сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ, при подаване на искане за окончателно плащане по договора следва да се представи влязъл в сила ПУП на индустриалния парк/зона, съгласно ЗИП, както и е необходимо същият да бъде вписан в регистъра по чл. 21, ал. 1 от ЗИП“.  

Указанията по посочения въпрос кардинално изменят условията за допустимост и изпълнение на проектите, което налага изменение на самите Насоки, за да се избегнат противоречия. Посочените противоречия затрудняват подготовката. За да се гарантира равен шанс и третиране на всички потенциални кандидати, предлагаме крайният срок за подаване на проектни предложения следва да бъде удължен с минимум 2 месеца.

2. Има и друг проблем с потенциалното изпълнение на проектите, в случай, че Закона за индустриалните паркове и изискванията по него се прилагат по процедурата. Съгласно внесено в Народното събрание предложение за Закон за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове Вх. №51-454-01-12 от Дата 22/11/2024, се правят промени както във възможностите за използване на имотите (забранява се урегулиране на парцели за изграждане на мощности за производство на енергия, каквато е целта на настоящата процедура) и се променя определението за „Производствена дейност“, така че в обема от дейности се включват и складови дейности. Ако предложените промени бъдат приети и гласувани в настоящата редакция, ще се наложи изменение не само в изготвените ПУП-ове и други документи, но и част от целевите дейности, за които е предназначено финансирането по програмата, ще бъдат недопустими в парк, регистриран по реда на чл. 21 от ЗИП.
За да се избегне подаване на недопустими предложения, предлагаме на УО да изключи приложението на Закона за индустриалните паркове и задължението за регистрация по него от условията за изпълнение по процедурата.
1.	и 2.  Моля виж отговора на въпрос № BG16FFPR003-4.005-Q013.
BG16FFPR003-4.005-Q013 (22.04.2025)
Уважаеми представители на УО, 

Бихме искали да получим разяснение по процедура BG16FFPR003-4.005 „Подкрепа за индустриални и логистични паркове и зони с фокус върху използването на чиста енергия“.

Съгласно Насоките за кандидатстване по процедурата, никъде не фигурира изискване за регистрация на логистичния парк/зона в Регистъра на индустриалните паркове, поддържан от Министерство на икономиката и индустрията съгласно чл. 21 на ЗИП. Същевременно, съгласно отговор на въпрос BG16FFPR003-4.005-Q004, т. 4:
 „Предвид приложимото законодателство в областта, следва на етапа на кандидатстване да се представи писмо или друг документ с намерение за създаване на индустриален парк/зона, съгласно Закона за индустриалните паркове (ЗИП). В случай на одобрение на проектното предложение и сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ, при подаване на искане за окончателно плащане по договора следва да се представи влязъл в сила ПУП на индустриалния парк/зона, съгласно ЗИП, както и е необходимо същият да бъде вписан в регистъра по чл. 21, ал. 1 от ЗИП“. 
В т. 5 на същия отговор е посочено и следното противоречие с вече даденото в предходната точка разяснение, а именно:
„В условията за кандидатстване не е поставено изискване  за минималната площ на ИП/ИЗ/ЛП. При всички случаи кандидатът следва да вземе предвид и да се  съобрази с изискванията на приложимото законодателството в областта.“ 

В Насоките не е налично изрично изискване за регистрация в Регистъра по ЗИП, нито е посочена минимална площ на парка/зоната като изискване за допустимост, потенциално е възможно формиране на индустриална зона с площ под 10 дка. Такъв проект би бил напълно допустим съгласно Насоките, стига да отговаря на останалите условия за проектна готовност, предвидени дейности, инвеститори и т.н. От друга страна, при така предоставените във въпроси и отговори изисквания за регистрация в регистъра по чл. 21 от ЗИП, подобрен проект би бил допустим за финансиране, но  обективно невъзможен за валидно изпълнение. Съгласно изискванията на чл. 4 ал. 3 и ал. 4 от ЗИП:
„Чл. 4. (3) Територията на индустриален парк не може да бъде по-малка от 300 дка.
(4) Територията на индустриален парк може да бъде:
1. под 300 дка, но не по-малка от 100 дка, когато индустриалният парк е специализиран за високотехнологични дейности по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на инвестициите и е обособен в територия от разновидност "високотехнологична производствена зона" по смисъла на наредбата по чл. 13, ал. 1 от Закона за устройство на територията;
2. под 100 дка, но не по-малко от 10 дка, когато индустриалният парк е специализиран за високотехнологични дейности по смисъла на § 1, т. 11, буква "б" от допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на инвестициите.“

Съгласно изискванията на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на инвестициите:
„ 11. (нова - ДВ, бр. 42 от 2007 г., в сила от 30.08.2007 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г.) "Високотехнологични дейности" са определените от ЕВРОСТАТ по Статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност (NACE), съответно нейното пряко приложение в Република България чрез Класификацията на икономическите дейности, определени с правилника за прилагане на този закон, като:
а) "високотехнологични" икономически дейности в преработващата промишленост (High Tech manufacturing Industries);
б) услуги, дефинирани като "интензивно базирани на знания" (Knowledge-intensive services (KIS) и "високотехнологични интензивно базирани на знания услуги" (High-tech KIS).“ 

Съгласно КИД 2008/КИД 2025, високотехнологични са следните кодове:
-	20. Производство на химични продукти
-	21. Производство на лекарствени вещества и продукти
-	26. Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти
-	27.9 Производство на други електрически съоръжения
-	28. Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение
-	29. Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета
-	30. Производство на превозни средства, без автомобили
-	38.3. Рециклиране на материали
-	39. Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци

КИД 52.25 Логистични дейности и 35.12 Производство на електрическа енергия от възобновяеми източници не попадат в посочените кодове и такива дейности не биха били допустими в зони с площ под 300 дка.  Наличие на противоречие в допустимите дейности по процедурата и допустимите дейности по ЗИП ще доведе до отказ от регистрация. 

Доколкото на етап кандидатстване се изисква предоставяне на ПУП за индустриален парк или зона, но в същото време е допустимо да се представи ПУП, който идентифицира границите на зоната, а последващата промяна в предназначението се изследва на етапа на изпълнение, то е потенциално възможно да бъде одобрен проект, който след това не може да бъде изпълнен поради отказ от регистрация и това да се дължи изцяло на обективни фактори, а не на пропуск на кандидата, спазил изцяло Насоките за кандидатстване. 

Съгласно чл. 31 ал. 1 от ЗИП, „Дейности по изграждане (устройствено планиране, инвестиционно проектиране и строителство за изграждане, развитие и поддържане) на индустриален парк по този закон може да се извършват след вписване на парка в регистъра на индустриалните паркове.“ За валидно реализиране на тези дейности се изисква  да бъде посочвано, че процедурата касае индустриален парк с конкретен регистрационен номер в Регистъра по ЗИП. В противен случай, компетентната администрация има правото да откаже иницииране на процедурата. 

Предвид посочените факти и обстоятелства, молим за еднозначен отговор по следните въпроси:

1. Приложими ли са изискванията на Закона за индустриалните паркове и в частност  чл. 4 ал. 3 и ал. 4 и чл. 21 от ЗИП към настоящата процедура?

2. В случай, че отговорът на предишния въпрос е положителен, следва ли да се разбира, че минималните изисквания за площ на индустриален парк по настоящата процедура съвпадат с тези по чл. 4 от ЗИП и логистичен парк/индустриален парк за чиста енергия следва да бъде с площ не по-малка от 300 дка, за да изпълни изискванията за вписване в регистъра по чл. 21 ЗИП?



1. и 2. 
Контекста на отговор на въпрос BG16FFPR003-4.005-Q004, т. 4 касае  изисквания към кандидати, които имат намерение да създадат индустриален парк/зона, съгласно Закона за индустриалните паркове (ЗИП). В този случай на етапа на кандидатстване следва да се  представи писмо или друг документ с намерение за създаване на индустриален парк/зона, съгласно ЗИП, както при хипотеза на сключен договор за безвъзмездна финансова помощ, и по-специално при подаване на искане за окончателно плащане по договора следва да се представи влязъл в сила ПУП на индустриалния парк/зона, съгласно ЗИП, както и е необходимо същият да бъде вписан в регистъра по чл. 21, ал. 1 от ЗИП. 
В случай, че кандидата няма намерение да създаде индустриален парк/зона, съгласно ЗИП не е необходимо да спазва описаното, посочено в отговор BG16FFPR003-4.005-Q004, т. 4.
Моля да имате предвид, че дадените в настоящата рубрика разяснения по зададени въпроси, стават задължителни за всички кандидати.
Предоставените разяснения се вземат предвид от оценителната комисия по процедурата при разглеждането и оценката на подадените проектни предложения.
BG16FFPR003-4.005-Q012 (21.04.2025)
Здравейте,
В т.14.2 от НК е посочено, че: “ Непреките разходи (за дейности за организация и управление и за видимост, прозрачност и комуникация) може да се възлагат изцяло по реда на ЗОП или само част от дейностите се възлагат по реда на ЗОП, а останалата част от дейностите се изпълняват от бенефициентите, включени в ПП, при спазване на приложимото национално законодателство.“, а в чл.3, ал.2 от Условията за изпълнение се посочва, че: „В случай, че БЕНЕФИЦИЕНТЪТ ползва ресурсите на външни изпълнители за изпълнение на дейностите по проекта, той е длъжен да провежда процедури за избор на изпълнители по проекта, съгласно действащото право на Съюза и българското законодателство, включително, но не само: Закона за обществените поръчки и подзаконовите нормативни актове по прилагането му или Постановление № 4 от 11 януари 2024 г. за определяне на правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските фондове при споделено управление.“. В тази връзка е въпроса ми, задължително ли Непреките разходи, за които се ползват ресурсите на външни изпълнители трябва да са възложени по реда на ЗОП или могат да бъдат избрани в резултат на проведени процедури за избор на изпълнител но реда на Постановление № 4 от 11 януари 2024 г.?
Непреките разходи, за които се ползват ресурсите на външни изпълнители, следва да бъдат избрани по реда на ЗОП или в резултат на проведени процедури за избор на изпълнител но реда на Постановление № 4 от 11 януари 2024 г. или при спазване на приложимото законодателство в зависимост от типа възложител и съответните прагове за възлагане.
BG16FFPR003-4.005-Q011 (21.04.2025)
Здравейте!
Имам следните въпроси по Процедурата:
1. В част IV. Непреки разходи от т.14.2 в раздел 14 от НК е посочено, че: „По настоящата процедура се прилага единна ставка по реда на чл. 54, буква а) във връзка с чл. 53 параграф 1, буква г) на Регламент (ЕС) 2021/1060 – точно 7% от преките допустими разходи по проектното предложение, финансирани с БФП. Въпросът ми се състои в това на каква база се смятат тези 7% - от общата стойност на преките допустими разходи по проектното предложение или от общата стойност на БФП определена за подпомагане на преките допустими разходи по проектното предложение? 
2. Непреките разходи могат ли да се заявят в Режим Минимална помощ (помощ „de minimis”) с интензитет на помощта – 100%?
3. Има ли максимален размер на БФП при избор на Режим на помощ - „Регионална инвестиционна помощ“ съгласно чл.14 на ОРГО?
4. Какъв е максималния интензитет на БФП при избор на Режим на помощ - „Инвестиционни помощи за местни инфраструктури“ съгласно чл. 56 на ОРГО?
1. Съгласно Насоките за кандидатстване, т.14.2 Непреките разходи  са разходи, изчислени като единна ставка в размер на 7% от допустимите преки разходи, финансирани с БФП. Следователно, базата за изчисление е общата стойност на преките допустими разходи, които се финансират с БФП.

2. Непреките разходи могат да се заявят в режим минимална помощ при спазване на всички изисквания по отношение на режима на помощ.  

3. Максималният интензитет (процент) на безвъзмездна финансова помощ (БФП) при избран режим „Регионална инвестиционна помощ“ съгласно чл.13 и 14 на ОРГО е в зависимост от Картата на регионалните помощи на Република България за периода 2022-2027 г., категорията на предприятието-кандидат  и мястото на изпълнение на проекта. Съответните интензитети на БФП са посочени в таблицата на стр.12-13 от Насоките за кандидатстване в т.10 „Процент съфинансиране“. В допълнение, същите се прилагат кумулативно с посочените максимални размери на безвъзмездната финансова помощ за проектни предложения в т.9 от Насоките за кандидатстване.

4. Съгласно т. 10 от Насоките за кандидатстване, при режим на държавна помощ съгласно чл. 56 „Инвестиционни помощи за местни инфраструктури“ от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОРГО), общият размер на помощта не може да надхвърля разликата между допустимите разходи за инфраструктурата и оперативната печалба от инвестицията. 
Всяка помощ, предоставена съгласно член 56 от ОРГО, не може да надвишава 11 милиона евро за местна инфраструктура, нито може да се отнася за местна инфраструктура, за която общите разходи надхвърлят 22 милиона евро. Праговете в член 4, параграф 1, буква вв) се прилагат за инфраструктура, т.е. ако няколко предприятия изграждат една инфраструктура заедно, праговете се прилагат за всички тях заедно. Лимитът от 22 милиона евро за общите разходи включва всички разходи по проекта.
The project is funded by The technical assistance fund, financed by the financial mechanism of the EEA and the Norwegian financial mechanism 2014-2021