Open calls

Здравейте,
При партньор - извънболнично заведение със статут на общинско търговско дружество, ДДС третира ли се като невъзстановим и респективно -допустим разход за финансиране с БФП?

Министерство на финансите е издало указание за третирането на ДДС като допус-тим разход през програмен период 2021 – 2027 г. – НФ-1/09.01.2024 г. ДДС е допус-тим за финансиране с безвъзмездна финансова помощ от ЕФСУ, когато е невъзс-тановим съгласно националното законодателство в областта на ДДС.
За да се определи данъкът като невъзстановим, извършените разходи следва да бъ-дат направени от: нерегистрирано по ЗДДС лице; или от регистрирано лице по чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 по ЗДДС; или от регистрирано лице на основание различно от предходно изброените основания. 
В случай че бенефициентът/партньорът е регистрирано лице (без регистрация при доставки за услуги и регистрация при вът-реобщностно придобиване - чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 по ЗДДС), доставените сто-ки и услуги следва да бъдат предназначени за извършване на освободени доставки на стоки и/или услуги по глава четвърта от ЗДДС; за безвъзмездни доставки на стоки и/или услуги, в случаите когато не са приравнени на възмездни доставки на основание разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 от ЗДДС; за дейности, за извършването на които бенефициентът/партньорът не е данъчно задължено лице, т.е. различни от изрично изброените в чл. 3, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗДДС (в т.ч. и при частично прилагане).
При изпълнение на гореизложеното, раз-ходът за данък върху добавената стойност ще бъде допустим за финансиране от ЕФСУ, т.е. бенефициентът/партньорът ще може да възстанови извършения от него разход със средства от ЕФСУ.
Предвид спецификата, относно третирането на ДДС, моля при въпроси, свързани с определяне на ДДС за възстановим или невъзстановим да се обръщате към съот-ветното Териториално поделение на НАП по месторегистрация.

1. При проекти за устойчива градска мобилност, необходимите такси за регистриране на новозакупените превозни средства допустим разход за финансиране ли са по програмата? Възможно ли е поемането на разходи и за застраховане на придобитите по проекта активи като - подвижен състав, зарядна инфраструктура, свързано оборудване?

 2. Има ли изискване за извършване на одит по време/след изпълнение на проектните дейности или посоченото е по преценка на бенефициента?

3. При изготвянето на финансовата обосновка, ако бенефициентът се позовава на вече приключили договори с аналогичен предмет на заявените в проекта разходи и дейности, достатъчно ли е представянето на 1 такъв договор с аналогичен предмет или следва да се представят два такива за доказване на цените? Допустимо ли е при използване на договор/и, подписан/и в предходна година, цените да се индексират с официалния процент на инфлация на НСИ за периода? 

Благодаря ви!

1. При проекти за устойчива градска мобилност, разходите за такси, необходими за регистриране на новозакупените превозни средства и разходите за застрахова-не на придобитите по проекта активи като подвижен състав, зарядна инфраструктура, свързано оборудване са допустими за фи-нансиране по програмата при условие, че финансирането отговаря на всички изисквания, посочени в т. „16.3.2. Помощ в съ-ответствие с изискванията на Регламент (ЕО) 1370/2007 относно обществените ус-луги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт (Регламент (ЕО) 1370/2007)“ на условията за кандидатства-не.
2. Съгласно насоките за кандидатстване, няма изискване за извършване на одит по време/след изпълнение на проектните дейности. 
3. Съгласно насоките за кандидатстване, случаите, в които остойностяването е из-вършено на базата на оферти, проучвания или извадки от АОП, се представят мини-мум две такива от независими източници, като е възможно да се посочи и процент на допълнителни разходи (например % инфлация), като изрично следва да се обоснове приетият процент и необходимостта от прилагането му.

Уважаеми колеги,
Във връзка с отговор на въпрос BG16FFPR003-1.001-Q002/10.01.2025 г., по т.1 моля за допълнително уточнение - допустим разход ли е изместването на подземни комуникации за дейности, които попадат в група дейности зелена градска среда и пътна инфраструктура?

В допълнение на отговор на въпрос BG16FFPR003-1.001-Q002/10.01.2025 г., по т. 1, уточняваме че за дейности, които попадат в група дейности зелена градска среда и пътна инфраструктура, разходи за изместването на съществуващи подземни комуникации, са допустими, но в тях не следва да се включват разходи за изг-раждане/ полагане на нови подземни комуникации.

Във връзка с Ваш отговор на въпрос BG16FFPR003-1.001-Q005, т.5, че в случай, че община има намерение да кандидатства за закупуване на екологично чист транспорт (респективно изграждане на зарядни станции и обновяване на депо), то придобиването на тези активи попада в хипотезата на 100% финансиране с безвъзмездна финансова помощ, при условие, че финансирането отговаря на всички изисквания, посочени в т. „16.3.2. Помощ в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) 1370/2007 относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт (Регламент (ЕО) 1370/2007)“ на условията за кандидатстване, моля за разяснение:
При посочената хипотеза, необходимо ли е прилагането на финансов анализ към формуляра за кандидатстване или е достатъчно предоставянето на Договора за обществена услуга?

В случай на кандидатстване за финансиране по т. „16.3.2. „Помощ в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) 1370/2007 относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт (Регламент (ЕО) 1370/2007)“, е необходимо на етапа на кандидатстване да се предостави Договора/ите за обществена услуга с превозвачите, които ще експлоатират/ползват активи, придобити в рамките на проектите.
За посочения режим по т.16.3.2. не се прилага финансов анализ.

Здравейте,
В проектното предложение ДКЦ предвижда мерки за енергийна ефективност (код 045), Здравна инфраструктура – закупуване на оборудване за здравеопазване (диагностична медицинска апаратура) (код 129) и за Зелена градска инфраструктура и сигурност в обществени пространства (код 079 и 168), в тази връзка бихме желали да отправим следните въроси:
1. Какъв ще бъде приложимият режим на помощ  - ще бъде ли приложим режим "непомощ" за всички мерки съгласно 16.7.1. от УК, предвид, че предвидените мерки НЕ касаят единствено енергийно обновяване на лечебното заведение а и мерки за здравна инфраструктура? 
2. В 16.7.1. от УК са упоменати три условия за попадане в режим на „непомощ“ - и трите кумулативно ли трябва да бъдат на лице или е достатъчно едно от тях: 
- Бенефициента на помощта е неразделна част от националното здравно обслужване - за кандидата ДКЦ това е така, като над 80% от приходите са от НЗОК
- се финансират активи, свързани с неикономически дейности и предвидените здравни продукти/услуги се предоставят безплатно до крайния потребител - кандидата ДКЦ предоставя и услуги на неосигурени лица, както и други медицински услуги срещу заплащане, както и получава приходи от наем на няколко помещения.
- се осигурява медицинска помощ, която е изцяло финансирана от бюджета и е общодостъпна - медицинската помощ е общодостъпна и в тази си част е финансирана от НЗОК
3. Във връзка с предходния въпрос ако се води разделна счетоводна отчетност за икономическите и неикономическите дейностите по предоставяне на медицинска помощ това ще бъде ли достатъчно за прилагането на режим "непомощ" и съответно 100% интензитет на БФП?
4. В случай, че в проектното предложение е включен елемент в мярка Здравна инфраструктура, който не е включен в проектната идея, а именно изграждане на пристройка, за специализирана медицинска диагностична апаратура, което се налага поради предписанията на производителя на апаратурата за специфичните условия, на които трябва да отговаря помещението, където да бъде монтирана апаратурата - това ще бъде ли допустим разход, ако не се надвишава общата сума на предвидения бюджет по проекта?

1. Моля виж отговор №1 на въпрос BG16FFPR003-1.001-Q006.
В допълнение, в случай на здравна инфраструктура, когато интервенциите в ДКЦ включват освен мерки за енергийна ефективност и други мерки като оборудване и облагородяване на здравна инфраструктура, следва да се избере съответния приложим режим на помощ от посочените в т. 16.7.Здравна инфраструктура.

2. В точка 16.7.1. „Режим непомощ“ от Насоките за кандидатстване упоменатите три условия за попадане в режим на „непомощ“ се прилагат кумулативно:
-Бенефициентът на помощта (кандидат или партньор в ПП) е неразделна част от националното здравно обслужване, като предоставяните от него здравни услуги са основани на принципа на солидарността и се финансират пряко от вноските за социална сигурност и предоставя услугите си без-платно въз основа на здравното осигуряване на пациентите, то в този случай кандидата/партньора не действат като предприятие;
- се финансират активи, свързани с не-икономически дейности и предвидените здравни продукти/услуги се предоставят безплатно до крайния потребител. 
- се осигурява медицинска помощ, която е изцяло финансирана от бюджета и е 
общодостъпна.
В случай че се предоставят здравни услуги срещу заплащане (възнаграждение), т.е. има наличие на икономическа експлоатация на инфраструктурата, е възможно да се прилагат:
-  Режим на Минимална помощ (помощ „de minimis”) съгласно условията,
описани в Приложение 5 „Условия за предоставяне на минимални помощи в
съответствие с Регламент (ЕС) 2023/2831“;
-  Режим съгласно Решение на ЕК 2012/21/ЕС от 20 декември 2011 година
относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес.

3. Прилагането на режим „непомощ“ за здравна инфраструктура е възможно само, ако са изпълнени условията, посочени в т. 16.7.1. Режим „непомощ“. 
При всички случаи кандидатът следва да води разделно счетоводство, когато осъществява икономически и неикономически дейности по предоставяне на медицинска помощ.

4. Съгласно отговор с № 1, 4 и 7 на въпрос с рег. № BG16FFPR003-1.001-Q014 от 07.02.2025 г.