|
BG-RRP-12.014-Q007 (05.08.2025 г.)
|
Въпрос 1:
Допустимо ли е кандидатстване за ремонт на помещения при съществуваща практика на общопрактикуващ лекар в населено място с население над 100 души? Или процедурата е насочена единствено към разкриване на нова практика в населени места, в които понастоящем няма съществуваща практика?
Въпрос 2:
Предвиден ли е максимален процентен лимит за непреките разходи по процедурата, и ако да – какъв е този процент?
Въпрос 3.
Съществува ли процентно ограничение за разходите за:
- консултантски услуги за подготовка на ПИИ;
- администриране на проекта?
Въпрос 4:
В Раздел 12.2 „Непреки допустими разходи с източник на финансиране МВУ“ е посочено, че „разходи за възнаграждения по администриране на предложението, включително осигурителни вноски”, са допустими.
В същото време, в Раздел 12.3 „Недопустими разходи“, в т.13 същите разходи са посочени като недопустими.
Моля за разяснение по това противоречие – допустими ли са разходите за възнаграждения по администриране и при какви условия?
Въпрос 5:
В Раздел 7 от Формуляра за кандидатстване (бюджет) са налични редове само за СМР и текущ ремонт.
Моля за указания по какъв начин следва да бъдат отразени други допустими разходи като:
- строителен надзор;
- авторски надзор;
- непреки разходи и други административни разходи?
|
Здравейте,
Отговор на въпрос 1: В критериите за оценка на качеството, Критерий № 1 гласи, че "Населението в населеното място, в което няма разкрита практика на ОПЛ, да е над 100 души по адресна регистрация (постоянен и настоящ адрес), като с по-висок приоритет се приемат населени места с по-голям брой население при равни други условия." В случай, че в населеното място вече има разкрита практика на ОПЛ, проектното предложение ще бъде допуснато, но няма да получи точки по дадения критерий.
Отговор на въпрос 2: Непреките разходи по процедурата са в размер на до 10% от преките разходи.
Отговор на въпрос 3: Разходи за консултантски услуги за подготовка на ПИИ са недопустими разходи. Относно разходите за администрирането на проекта, те са част от непреките разходи, които са в общ размер от до 10% от преките.
Отговор на въпрос 4: В актуализираните Насоки за кандидастване, разходите за възнаграждения по управление, администриране и изпълнение на ПИИ, включително дължимите осигурителни вноски, са допустими. Заплащането на тези разходи следва да бъде в съответствие с ПМС № 157 от 7 юли 2022 г. В съответствие с разпоредбите на чл. 12, ал. 1 от ПМС № 157 от 7 юли 2022 г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции, за осигуряването на дейностите по управление и изпълнение, крайните получатели, които изпълняват конкретно ПИИ по НПВУ и са администрации на изпълнителната власт, могат да наемат лица на срочни трудови договори и извън утвърдената численост на персонала. Предвид гореизложеното за дейностите по управление и изпълнение на ПИИ по процедурата, е необходимо да се наемат служители, които не са щатни служители на съответната администрация-кандидат по процедурата, съгласно изискванията на чл. 12 от ПМС № 157 от 7 юли 2022 г. и приложимото законодателство (чл. 107а от Кодекса на труда и др.).
Отговор на въпрос 5: След актуализиране на процедурата, Секция 7 "Бюджет" е допълнена. Включени са нови бюджетни редове, които позволяват попълването на всички видове допустими разходи, описани в Насоките.
Екипът на Инвестицията
|
|
BG-RRP-12.014-Q004 (31.07.2025 г.)
|
Уважаеми дами и господа,
Имаме следните въпроси по обявената процедура
Въпрос 1: Правен режим на обекта по ЗУТ – строеж или преместваем обект
В Насоките се посочва, че допустими дейности по проекта включват „монтаж на готов контейнер върху бетонова площадка“, без да се уточнява дали това се третира като строеж по смисъла на чл. 147–148 от ЗУТ или като преместваем обект по реда на чл. 56.
Моля за разяснение:
• Следва ли поставянето на контейнер върху бетонова площадка в УПИ да се третира като строеж, изискващ разрешение по чл. 148 ЗУТ?
• В кои случаи може да се приложи режимът на чл. 56 от ЗУТ (преместваем обект)?
• Допустимо ли е да се предвиди разполагане на модулен контейнер върху общински имот с отреждане за обществено обслужване, без да се изисква разрешение за строеж?
Въпрос 2: Степен на проектна готовност – задължителност и документи при кандидатстване, вкл. за контейнерни модули
В Насоките за кандидатстване е включен раздел „Степен на проектна готовност“, в който подробно са описани изискванията при СМР по ЗУТ. Същевременно, процедурата допуска и поставяне на модулен контейнер, но не е ясно какво се счита за достатъчна проектна готовност в този случай.
В раздела с изискуемите документи не се посочва изрично кои от документите, изброени в частта за проектна готовност, са задължителни за кандидатстване.
Моля за разяснение:
• Какви документи за проектна готовност са задължителни при кандидатстване, когато се предвижда монтаж на модулен контейнер (а не ремонт на съществуваща сграда)?
• Допустимо ли е кандидатстване само с актуална скица на имота и архитектурно или се изисква и схема за поставяне, одобрена от главния архитект?
• Приема ли се проектна готовност без разрешение за строеж, когато обектът ще бъде модулен контейнер?
• В случай че имотът е УПИ, достатъчно ли е архитектурно становище и КСС за монтаж, без инвестиционен проект?
Въпрос 3: Изисква ли се въвеждане в експлоатация по ЗУТ на обекта (контейнера)?
В Насоките не се съдържа ясно указание дали поставеният модулен контейнер следва да бъде въведен в експлоатация съгласно чл. 177 от ЗУТ или подлежи на друг правен режим.
Моля за разяснение:
• Изисква ли се издаване на разрешение за ползване/акт образец 16 по реда на ЗУТ за обекта, предвиден за финансиране?
• Ако не се издава разрешение за строеж, допустимо ли е обектът да бъде използван за здравна/социална услуга без въвеждане в експлоатация?
• Явява ли се наличието на въведен в експлоатация обект задължително условие за допустимост на разходите и успешна верификация?
Въпрос 4: Изисквания от РЗИ и регистрация на обекта като амбулатория
В Насоките се използват термини като „амбулатория“, „кабинет“, „здравно-социално звено“, без яснота дали финансираният обект подлежи на регистрация съгласно Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и подзаконовата нормативна уредба.
Моля за разяснение:
• Следва ли обектът (модулен контейнер) да бъде регистриран в РЗИ като амбулатория или индивидуална практика съгласно Наредба № 9/2000 г.?
• Възможно ли е обектът да се използва за здравна или здравно-социална дейност, без регистрация по ЗЛЗ, например от медицинска сестра или лекар с временна практика?
• Подлежи ли обектът на санитарно-хигиенна проверка и одобрение от РЗИ преди започване на ползване, независимо от режима на поставяне?
Въпрос 5: Неяснота относно терминологията, използвана за обекта на финансиране
В Насоките за кандидатстване, както и в приложенията към тях, се използват различни, но недефинирани термини относно обекта, който се финансира по процедурата. Срещат се понятия като: „амбулатория“, „контейнер“, „медико-социално звено“, „пункт за извънболнична помощ“, „кабинет“, „обект“, „помещение“, „сграда“ и др.
Никъде в документацията не се съдържа ясно определение какво точно се разбира под тези понятия. Това създава правна и техническа неяснота относно:
• статута на обекта съгласно Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ);
• приложимостта на Наредба № 9/2000 г. относно минималните изисквания за амбулатории;
• необходимостта от регистрация в РЗИ;
• изискванията за площ, помещения, достъпност и вътрешно разпределение;
• възможността обектът да се ползва само от медицинска сестра, без лекар, и при какъв статут.
Кандидатите не могат да планират обосновано проекта (обем на инвестицията, КСС, изисквания за терен и др.), ако не е ясно какъв тип обект се финансира.
Моля за разяснение:
• Какъв е точният правен и функционален статут на обекта, който се финансира по процедурата – лечебно заведение, индивидуална практика, социална инфраструктура, временен пункт?
• Следва ли обектът да отговаря на нормативните изисквания за амбулатории по Наредба № 9/2000 г.?
Въпрос 6: Изискуеми документи при кандидатстване – обхват и задължителност
В Раздел VIII от Насоките е представен списък с изискуеми документи при кандидатстване, който включва 6 основни позиции. Същевременно, в други части на Насоките се споменават допълнителни документи като архитектурно заснемане, обяснителна записка, скица, декларация за отдалеченост, информация за липса на ОПЛ и други, без яснота кои от тях са задължителни за допустимост, кои са необходими само за оценка и кои се представят на следващ етап.
Моля за разяснение:
• Какви точно документи са задължителни за допустимост при кандидатстване по процедурата?
• Изискват ли се към момента на подаване архитектурно заснемане, обяснителна записка, скица на имота и др.?
• Следва ли кандидатът да приложи декларации или документи за липса на ОПЛ и за отдалеченост?
• Необходимо ли е предварително съгласие от общопрактикуващ лекар или медицинска сестра за ползване на бъдещия обект?
Въпрос 7: Размер и структуриране на непреките разходи, включително за администриране
В т. 12.2 от Насоките за кандидатстване са посочени като допустими разходите за възнаграждения по администриране на предложението, включително дължимите осигурителни вноски. Същевременно, в т. 12.3, т.13 от същия документ, същите разходи са изрично посочени като недопустими.
• Не е указано дали тези разходи подлежат на ограничение като процент от общите допустими разходи;
Моля за разяснение:
• Какъв е максимално допустимият размер (процент или абсолютна стойност) на непреките разходи?
Въпрос 8: Как се определя дали дадено населено място попада в периферен, селски или граничен район?
В критериите за оценка в Насоките се посочва, че населени места, които попадат в периферен, селски или граничен район, ще бъдат с приоритет при оценката.
Въпреки това:
• не е ясно по кои официални документи, карти или класификации ще се прави преценката;
• в различни стратегии и нормативни документи (напр. Национална карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, Национална концепция за пространствено развитие, ИСРР, ИТСР и др.) са използвани различни дефиниции и обхвати на тези територии;
• липсва конкретен списък или визуализация на общините и населените места, които попадат в тази категория в контекста на тази процедура.
Моля за разяснение:
• Кои са официалните документи, по които ще се определя дали дадено населено място попада в периферен, селски или граничен район – Национална карта, ИТСР, класификация на НСИ, друга?
• Ще бъде ли публикуван списък или картографска информация за населените места, попадащи в тези приоритетни категории?
• Следва ли кандидатът да прилага допълнително доказателство (например декларация или извлечение от карта), че населеното място отговаря на условията за периферен/граничен район?
Въпрос 9: Критерий за „население в риск от социално изключване“ – липса на дефиниция и методика за доказване
В критериите за оценка, посочени в Насоките, се съдържа условие:
„Голяма част от жителите на населеното място са в риск от социално изключване“ –
което носи 1 или 2 точки в зависимост от отговора.
Въпреки това:
• не е дадена дефиниция или обяснение какво се разбира под „риск от социално изключване“;
• не са посочени източници на данни, индикатори или статистически параметри (например процент на бедност, безработица, етнически състав, ниска образованост и др.);
• не е указано как се доказва – чрез статистика от НСИ, документи от АСП, общински планове, местни проучвания и т.н.;
• не е ясно дали е достатъчно само твърдение в декларация, или се изисква подкрепяща документация.
Моля за разяснение:
• Какво точно се разбира под „жители в риск от социално изключване“ в контекста на настоящата процедура?
• Какъв документ следва да приложи кандидатът като доказателство – декларация, таблица, официална справка?
Въпрос 10: Неяснота относно изискването за „пътна карта (извадка от приложение за измерване на разстояние)“
В критериите за оценка по настоящата процедура се изисква доказване на отдалеченост на населеното място спрямо лечебно заведение (ФСМП или МБАЛ), като един от документите за това е посочен като:
„пътна карта (извадка от приложение за измерване на разстояние)“.
Това изискване създава значителна неяснота, тъй като:
• не е указано какво точно представлява този документ;
• липсва дефиниция на „приложение“ – към кои насоки, карта или платформа се отнася;
• не е ясно кой е допустимият източник за измерване – Google Maps, АПИ, друга платформа;
• не е уточнено какво трябва да включва тази извадка – маршрут, километри, време, начален и краен обект, графика, таблица или друго.
Моля за разяснение:
• Какво точно се има предвид под „пътна карта (извадка от приложение за измерване на разстояние)“?
• Кои са допустимите и признати източници за измерване – например Google Maps, информационна система на АПИ, други?
• В какъв формат следва да бъде представена извадката – скрийншот, PDF, генериран отчет?
• Нужно ли е тя да съдържа само разстояние в километри, или и време за
|
Здравейте,
Във връзка с изменението на процедурата, насоките и документацията към тях, в отговор на Вашите въпроси Ви предоставяме следната информация:
1. Допустимо е прилагането на режима по чл. 56 от ЗУТ, като в разрешението за поставяне на готовия контейнер е необходимо да се посочи предназначението на обекта, а именно за лечебна дейност (лечебно заведение за извънболнична помощ/амбулатория).
2. С оглед на промяната в процедурата, моля да се запознаете със съответния актуализиран раздел в новите Насоки.
3. Не се изисква издаване на разрешение за ползване/акт образец 16 по реда на ЗУТ за обекта (контейнера). Изисква се бенефициентът да е осигурил възможността за регистрация на обекта (контейнера) с предназначение за лечебна дейност като лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ (амбулатория), съгласно приложимата нормативна уредба. Не се изисква въвеждане в експлоатация на обекта (контейнера) съгласно чл. 177 от ЗУТ.
4. Обектът (модулен контейнер) следва да бъде регистриран в РЗИ като лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ (амбулатория), съгласно приложимата нормативна уредба. Обектът подлежи на санитарно-хигиенна проверка и одобрение от РЗИ.
5. Процедурата е предназначена за финансиране изграждането на лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ (амбулатория) и обектите следва да отговарят на приложимите нормативни изисквания.
6. Изискуемите документи са отразени и посочени в актуализираните Насоки за кандидатстване и актуализирания формуляр за кандидатстване в ИСУН 2020.
7. Размерът и структурирането на преките и непреките разходи са посочени в съответния раздел от актуализираните Насоки за кандидатстване.
8. Граничните райони са посочени в Национална карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, приета с Решение № 1073/29.12.2022 г. на Министерски съвет - Фигура IV. Територии със специфични характеристики – Гранични общини (Приложение № 11 от актуализираните Насоки за кандидатстване).
9. Критерият за население в риск от социално изключване е дефиниран под таблицата с критерии за оценка на качеството в Насоките за кандидатстване: „*Критерий 6 – за положителен отговор „Да“ се приема ако 50% и по-висок процент от жителите на населеното място са в риск от социално изключване“. Информацията по този критерий, както е посочено в Насоките, се попълва в декларацията за отдалеченост (Приложение № 2) по данни от НСИ.
10. Допустимо е позоваването на различни публични източници за измерване на разстояния, като Google Maps, BG Maps и др. Под „пътна карта (извадка от приложение за измерване на разстояние)“ се има предвид да бъде посочено разстоянието от населеното място до избрано друго населено място, в което има разкрита ФСМП или многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ (Критерий 2) и няма разкрита практика на ОПЛ (Критерий 3). Може да бъде посочен източникът на информация (но не е задължително) в Декларацията за отдалеченост в поле „Разстояние до посоченото населено място в км“. Не е необходимо да бъдат прилагани други документи.
Екипът на Инвестицията
|
