Отворена процедура за кандидатстване

Здравейте,
Бихме искали да попитаме следните няколко въпроса:
1.	Съгласно Насоките за кандидатстване дейностите, предвидени за финансиране за социална инфраструктура, следва да съответстват на картите на нуждите в сектора, изготвени от МТСП, и се считат за попадащи в режим „непомощ“. В тази връзка, съгласно Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (2016/C 262/01), „ако в случаи на смесено използване инфраструктурата е използвана почти изключително за нестопанска дейност, Комисията счита, че нейното финансиране може да попадне изцяло извън правилата за държавни помощи, при условие че стопанското използване остава само спомагателно, като за спомагателни стопански дейности се считат обичайни съоръжения (например ресторанти, магазини)“…  „когато капацитетът, разпределен всяка година за такава дейност, не надвишава 20% от общия капацитет на инфраструктурата (20% от общата разгъната площ или 20% от времевия капацитет на сградата)“. С оглед на това, в случай че с финансираната социална инфраструктура се осъществяват спомагателни стопански дейности при условията на Известието на Комисията (до 20% от общия капацитет на инфраструктурата), може ли да се приеме, че са изпълнени изискванията на Насоките с оглед приложението на правилата за държавните помощи.

2.	Съгласно т. 16.5.4 от Насоките за кандидатстване „Съгласно допустимите дейности по процедурата възможни дейности/проекти, които биха могли да бъдат възложени като УОИИ, ако отговарят на всички изисквания за УОИИ, съгласно Решение на ЕК 2012/21/ЕС…са …Всички допустими дейности от група мерки „Здравна и социална инфраструктура“ и „Жилищно настаняване““. Моля да уточните дали така направеното уточнение по отношение група мерки „Здравна и социална инфраструктура“ може да включват УОИИ със социална насоченост, които не са социални услуги, включени в Националната карта на социалните услуги.

3.	В случай че се кандидатства за изграждането на инфраструктура, свързана с едновременно предоставяне на социални услуги и предоставяне на УОИИ – как следва да бъде направено разграничението при изготвяне на проектното предложение – на база на  процентната част от общия капацитет на инфраструктурата, която ще се използва от всяка дейност (напр. 60 % от общия капацитет ще се използва за предоставяне на социални услуги и 40 % ще се използва за осъществяване на УОИИ) или на база разпределение на процента на осъществяваните дейности на база на очаквани разходи за осъществяването им?

4.	Необходимо ли е подаване на етап кандидатстване на Акт за възлагане на УОИИ или е достатъчно представяне на Решение на общината за поемане на ангажимент за възлагане на УОИИ след изграждане на инфраструктурата?

5. В Укзанията за изпълнението на проекта е описано, че се изисква банкова гаранция. Можете ли да разясните каква трябва да е стойността на банковата гаранция? Какъв е срокът на гаранцията?

Благодаря!

1. Предоставяната безвъзмездна финансова помощ не представлява държавна помощ по смисъла на чл. 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз, при спазване на т.207 от Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (2016/C 262/01):
„Ако в случаи на смесено използване инфраструктурата е използвана почти изключително за нестопанска дейност, Комисията счита, че нейното финансиране може да попадне изцяло извън правилата за държавни помощи, при условие че стопанското използване остава само спомагателно, т.е. дейност, която е пряко свързана и необходима за експлоатацията на инфраструктурата или неразривно свързана с нейната основна нестопанска употреба. Следва да се приеме, че това е така, когато стопанските дейности използват същите производствени фактори като първичните нестопански дейности, например материали, оборудване, труд или дълготрайни активи. Обхватът на спомагателните стопански дейности трябва да остава ограничен спрямо капацитета на инфраструктурата. В това отношение използването на инфраструктурата за стопански цели може да се счита за спомагателно, когато заделяният всяка година капацитет за тази дейност не надхвърля 20 процента от общия годишен капацитет на инфраструктурата. 
Освен това Комисията счита, че публичното финансиране, предоставено за обичайни съоръжения (например ресторанти, магазини или платен паркинг) на инфраструктурата, които се използват почти изключително за нестопанска дейност, обикновено не оказва влияние върху търговията между държавите членки, тъй като тези обичайни съоръжения е малко вероятно да привлекат клиенти от други държави членки и тяхното финансиране е малко вероятно да окаже повече от пренебрежим ефект върху трансграничните инвестиции или установяване.“
В този смисъл и в съответствие с цитирания по-горе пар. 207 от Известието, финансиране на инфраструктурата – обект на  интервенция по процедурата, може цялото да попадне извън обхвата на правилата за държавната помощ, когато инфраструктурата се използва почти изключително за извършването на нестопанска дейност, и ако има стопанска дейност тя е с чисто допълващ характер, т.е. ако е пряко свързана и необходима за функционирането на инфраструктурата или е неразривно свързана с нейното основно нестопанско използване, и е с ограничен обхват. Последните условия са налице, ако стопанските дейности потребяват точно същите ресурси (като материали, оборудване, труд и постоянен капитал) като нестопанските дейности, и ако капацитетът, отпускан всяка година за стопанските дейности, не надвишава 20% от съответния общ годишен капацитет на инфраструктурата (обекта на интервенция).
В този смисъл е допустимо само стопански дейности с чисто допълващ и с ограничен характер, като капацитетът, използван всяка година за тези дейности, не следва да надвишава 20% от съответния общ годишен капацитет на инфраструктурата (пространствен или времеви капацитет). 
Подкрепата за интервенции в обичайни съоръжения може да бъде допусната само при наличие на аргументация за тяхната необходимост за нормалното функциониране на инфраструктурата и че същата обслужва само ползвателите на инфраструктурата. Обичайни съоръжения, като например ведомствен бюфет, книжарница, кафене и т.н., които не заемат повече от 20% от площта на финансираната инфраструктура, е приемливо, тъй като наличието на такива съоръжения няма да промени характера на финансираната инфраструктура, ако помещенията, които не се ползват за осъществяване на обичайните дейности, са ограничени по размер и заемат само малка площ от общата площ на сградите.

Предвид гореизложеното, кандидата  следва да предостави във формуляра за кандидатстване и да обоснове неикономическия характер на дейностите, които обслужват подпомаганата инфраструктура или изпълнението на условието, че стопанската дейност е с чисто допълващ характер или е неразривно свързана с основното нестопанско използване на инфраструктурата, т.е. потребява същите ресурси (като материали, оборудване, труд и постоянен капитал) като нестопанските дейности и че времевия капацитет, отпускан всяка година за въпросната стопанска дейност, не надвишава 20% от съответния общ годишен капацитет на инфраструктурата. 
В случай, че посочените изисквания не се изпълняват съответната инфраструктура не може да се  финансира в режим „непомощ“.
 
2.Въпросът е зададен неясно и не може да се даде категоричен отговор. 
Обръщам внимание, че  по отношение на социалните  услуги, за да  бъдат допустими, същите следва да съответстват на  Националната карта на социалните услуги.
В допълнение, по отношение на цитирания от Вас текст от НК, даваме уточнения, че същият касае пояснения кои са допустимите дейности от НК, които биха  могли да бъдат възложени  като УОИИ, ако отговарят на всички изисквания за УОИИ, съгласно Решение на ЕК 2012/21/ЕС относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването
на услуги от общ икономически интерес, и това са:
• от група мерки „Зелена градска инфраструктура и сигурност в обществени
пространства“
- Мерки за повишаване на сигурността, вкл. пътна безопасност и подобряване на
готовността на институциите да реагират в случай на инциденти
-Обновяване на квартали/специфични територии с неблагоприятни социалноикономически характеристики, при спазване на принципа за несегрегаци
• Всички допустими дейности от група мерки „Здравна и социална инфраструктура“ и „Жилищно настаняване“. 

3. В случай че се кандидатства за изграждането на инфраструктура, свързана с едновременно предоставяне на социални услуги и предоставяне на УОИИ, разграничението при изготвяне на проектното предложение вкл. по отношение на  бюджета, е на база на  капацитет на инфраструктурата, която ще се използва от съответната  дейност - % от сградата, която ще се ползва за социални услуги  и % от сградата, която ще се ползва за друг вид допустима дейност, възложена като УОИИ.

4. За дейности и проекти, които ще се финансират в съответствие с Решение на ЕК 2012/21/ЕС относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия,
натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес, акта за възлагане на УОИИ се предоставя от собственика на инфраструктурата към момента на подаване на проектното предложение. 

5. Условие за извършване на авансово плащане от УО към непубличен бенефициент по договор за предоставяне на БФП е същото да бъде обезпечено в пълен размер с банкова гаранция. Следователно стойността на банковата гаранция е равна на пълния размер на изисканото от бенефициента авансово плащане. Банковата гаранция следва да е безусловна и неотменна в полза на МРРБ със срок на валидност на обезщетението не по-кратък от 140 дни след изтичане на крайния срок за изпълнение на дейностите по проекта.
В  пакета документи към Условията за изпълнение е приложен образец на банкова гаранция за обезпечаване на авансово плащане.

Уважаеми дами и господа,

Моля за Вашите разяснения относно следните въпроси:

1. Съгласно отговор на въпрос № BG16FFPR003-1.001-Q017/14.02.2025г. при изпълнението на дейност за ЕЕ на обществена сграда, при изчисление на разпределението между грант (95%) и задължително СФ (5%) следва да се отчетат и всички относими разходи за изпълнение на мярката като: проектиране, надзори, в  т.ч.- и прилежащи непреки разходи (7%). Същевременно в разяснение на въпрос по т. 4 на стр. 3 от Съгласувателната таблица, е посочено, че непреките разходи се изчисляват като обща пропорция от 7% върху всички преки разходи вкл. в ПП. В този контекст, молим за разяснение дали при калкулиране по упоменатия подход не се получава дублиране на разходите в категория непреки, тъй като същите се взимат предвид веднъж при изчисляване на пропорцията грант към СФ в рамките на дейност за ЕЕ, а после – по отношение на всички преки разходи за всички включени в ПП дейности? Т.е., например: за ЕЕ и съпътстващи дейности по проектиране и надзор, Кандидатът има бюджет на преките разходи от 10000 лв., респ.- начислява 7% непреки разходи от 700 лв. или общо за дейността има 10700 лв., които по правилата на програмата разпределя бюджетно, както следва: 95% - 10165 лв. (БФП) и 5% - 535 лв. (СФ). Като втора дейност в ПП, Бенефициентът е заложил изграждане на зелена инфраструктура, която е допустима за финансиране на 100% и която възлиза за общо – 5000 лв. стойност с вкл. прилежащи дейности (инженеринг, надзор и т.н.). Респ. – за дейност екип и публичност стойността на непреките разходи върху всички преки разходи ще възлиза на 1061,55 лв.

2. Молим да потвърдите/отхвърлите допускането, че при проектно предложение за мерки за ЕЕ в обществена сграда, при която се изпълняват и задължителни мерки за зелена инфраструктура, както и са предписани мерки по технически паспорт за осигуряване на достъпна среда и неотложни интервенции по сградата, които не са свързани с конструктивно и сеизмично укрепване, пожароизвестителни и заземителни инсталации, то грантовото финансиране и собственото участие се разпределят, както следва:
за ЕЕ на обществена сграда, вкл. съпътстващите я мерки – 95% БФП и 5% СФ;
зелена инфраструктура (задължителна при изпълнение на ЕЕ) – 100 % БФП;
достъпна среда – 100% СФ от Кандидата;
неотложни мерки по технически паспорт, несвързани с конструктивно и сеизмично укрепване, пожароизвестителни и заземителни инсталации - 100% СФ от Кандидата.

3. Във връзка с отговор т. 1.2. на стр. 2 от Съгласувателната таблица, моля да потвърдите/ отхвърлите, че кандидатът има право, посредством допълнителна клауза в споразумението за партньорство, да преразпредели на партньор средствата, полагащи му се за непреки разходи при спазена пропорция към преките разходи на конкретния партньор, т.е.- чрез споразумението да създаде възможност партньорът по ПП да получи и управлява средствата за екип и публичност, относими към неговата дейност, както и да извършва съответния избор и назначаване на екип за управление и да възложи по реда на ЗОП мерките за информационно осигуряване на проектната дейност, за която отговаря?

4. Съгласно НК при интервениране на мерки за ЕЕ на публична сграда са в режим “непомощ", дейността е задължително съпътствана от изпълнение и на мерки за озеленяване. Тъй като тези мерки не са самостоятелно изпълнявани в рамките на група дейности по ПРР “зелена инфраструктура и сигурност в обществени пространства .”, то,  моля да потвърдите/отхвърлите необходимостта от попълването на секция “Съответствие с приложимите правила в областта на държавните помощи за дейности за зелена градска инфраструктура и сигурност в обществени пространства“ към т. 12 от ФК “Допълнителната информация необходима за оценка на проектното предложение от формуляра за кандидатстване”?

1.С оглед недублиране на непреките разходи и спазване на процентното съотношение, е необходимо спазването на следния принцип: след определяне на всички преки допустими разходи за дейността (без разходите за мерки за зелена инфраструктура), същите се разделят в процентно съотношение 95% БФП и 5% собствено финансиране. Към 95% БФП се прибавят и разходите за мерки за зелена инфраструктура (финансирани със 100% БФП). Сборът на двата разхода, финансирани с БФП, формира общата стойност на допустимите преки разходи за дейността, финансирани с БФП. От този размер се изчисляват 7% непреки разходи върху преките допустими разходи, финансирани с БФП, а за собствено финансиране се залагат 7% непреки разходи върху преките допустими разходи, финансирани със СФ.

2. При проектно предложение за мерки за енергийна ефективност в обществена сграда, при която се изпълняват и задължителни мерки за зелена инфраструктура, както и са предписани мерки по техническия паспорт за осигуряване на достъпна среда и неотложни интервенции по сградата, които не са свързани с конструктивно и сеизмично укрепване, пожароизвестителни и заземителни инсталации, се спазват следните изисквания:
- всички допустими разходи за мерки за енергийна ефективност на обществена сграда, вкл. съпътстващите я мерки, достъпна среда и неотложни мерки по техническия паспорт (както и свързаните с тях проектиране, авторски надзор, строителен надзор и др.) се финансират в съотношение 95% БФП и 5% СФ;
- всички допустими разходи за мерки за зелена инфраструктура (задължителни при изпълнение на мерки за енергийна ефективност) се финансират на 100 % с БФП.

3. Съгласно предходни отговори по процедурата, е допустимо включването на допълнителни клаузи в споразумението за партньорство, които да регулират по-детайлно отношенията между партньорите в проектното предложение, в т. ч. и за разпределянето и управлението на непреки разходи между партньорите в проекта.

4. Предвид че основната дейност касае мерки за енергийна ефективност, то в този случай се попълва поле „Съответствие с приложимите правила в областта на държавните помощи за дейности за енергийна ефективност и устойчиво обновяване на жилищни и обществени сгради, вкл. студентски и ученически общежития“ от раздел 12 на формуляра за кандидатстване.

Във връзка с 
Проектът на ДТ „Никола Вапцаров“ ще се реализира от общо 5 партньори. Съгласно одобрената проектна идея са заложени 3 мерки, от които: Мярка 1 и 2 включват обновяване на 2 отделни бази: сградата на ДТ и на производствената база за декори на ДТ, с отговорен партньор – Драматичния театър, а Мярка 3 включва дейности за стимулиране на партньорства и работа в мрежа, за която са отговорни всички 5 партньора. На етапа на кандидатстване е заложен бюджет по ПРР само по първите 2 мерки за реализиране на инвестиционните дейности в културна инфраструктура, включително допустимите непреки разходи. В Мярка 3 са включени дейности за информация, публичност и визуализация, които да се реализират в партньорство, но не е заложен бюджет за тях. 
В тази връзка имаме следните въпроси: 
1. Допустимо ли дейностите от Мярка 3 да бъдат обединени с Мярка 1 и 2, в зависимост от сградата и вида културна и творческа дейност, за която се отнасят, и да се предвиди бюджет по партньори от непреките разходи по проекта, свързани с дейностите за информация, публичност и визуализация? Такива са дейностите за организиране и публично представяне на творчески проекти, реализирани в обновените бази на театъра, които да бъдат публично представени на различни градски локации и дейности по организиране и провеждане на опознавателни турове за различни заинтересовани страни в обновените сгради, по време на които да се представят възможностите за развитие на културни и творчески дейности от различни целеви групи в обновените сгради, дни на отворени врати и др.  
2. Допустимо ли е в екипа за управление на проекта да бъдат включени по един представител от всеки от партньорите по проекта, което ще гарантира качественото изпълнение на предвидените дейности и координация между партньорите?
3. Като обобщение имаме следния въпрос: Допустимо ли е промяна на одобрените бюджети по партньори от една страна, а от друга, допустимо ли е да разходват средства само от допустимите непреки разходи, имайки предвид описаното по-горе?

Съгласно отговор на въпрос № BG16FFPR003-1.001-Q027 от 11.03.2025 г.

Уважаеми госпожи и господа,
Във връзка с подготовката на проектно предложение по Процедура BG16FFPR003-1.001 - Подкрепа за интегрирано градско развитие в 10-те градски общини – основни центрове на растеж по ПРР 2021-2027, имаме следните въпроси, за които молим за разяснение: 

1. Във връзка с обновяването и модернизирането на сградите на ДТ „Никола Вапцаров“, включително изпълнение на мерки за енергийна ефективност имаме следния въпрос: 
Разходите за ремонт и/или цялостна подмяна на компрометирана ВиК и електрическа инсталация на сградите на театъра попадат ли в посочените в НК „Други дейности, свързани с изпълнението на дейностите за енергийна ефективност - съпътстващи строително-монтажни работи (СМР)…“ и като какви трябва да са посочени в Техническия паспорт, за да са допустими за финансиране – задължителни, препоръчителни, неотложни?

2. Във връзка с изпълнението на Дейност „Създаване на дигитални регистри на театралните постановки и културни ценности“ допустимо ли е включването на следните видове разходи за изпълнението на дейността:
- Разработване на софтуер за създаване на дигитални регистри за нуждите на ДТ?
- Назначаване на персонал на трудови и/или граждански договори в рамките на дейността за дигитализиране на документите и архивите на театъра за създаване на базата данни за дигиталните регистри?

3. Във връзка с реализирането на дейност „Внедряване на иновативни дигитални решения в сградата за интерактивно представяне на театралното изкуство“ е предвидено закупуване на мултимедийни проектори с плейъри и стойки за фоайето на театъра, от които да се излъчват заснети и обработени кратки видео материали. Допустимо ли е залагането на хонорари за външни експерти за заснемане и обработване на презентационните видео клипове, които са част от това решение? 

4. Във връзка с попълване на ФК: В случай, че партньорите по проекта нямат предвиден бюджет по ПРР следва ли да са включени в т. 3. Данни за партньори?

Съгласно Заповед № РД-02-14-471 от 10.03.2025 г. на Ръководителя на Управля-ващия орган, е определен нов срок за кандидатстване по процедурата – 10.06.2025 г., като крайният срок за искане на разяснения е 20.05.2025 г. В рамките на новия срок за кандидатстване проектни предло-жения могат да подават кандидати от ос-новните/ резервните списъци с проектни идеи за общините София и Бургас, отбеля-зани в зелен цвят, както и проектни пред-ложения, от основните/ резервните списъци с проектни идеи за общините Пловдив, Плевен и Стара Загора, отбелязани в син цвят, съгласно Приложение № 2.
Предвид изложеното, разяснения по процедурата могат да искат само цитираните по-горе кандидати. За всички останали кандидати по процедурата, срокът за ис-кане на разяснения изтече на 10.03.2025 г.

Здравейте,
При партньор - извънболнично заведение със статут на общинско търговско дружество, ДДС третира ли се като невъзстановим и респективно -допустим разход за финансиране с БФП?

Министерство на финансите е издало указание за третирането на ДДС като допус-тим разход през програмен период 2021 – 2027 г. – НФ-1/09.01.2024 г. ДДС е допус-тим за финансиране с безвъзмездна финансова помощ от ЕФСУ, когато е невъзс-тановим съгласно националното законодателство в областта на ДДС.
За да се определи данъкът като невъзстановим, извършените разходи следва да бъ-дат направени от: нерегистрирано по ЗДДС лице; или от регистрирано лице по чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 по ЗДДС; или от регистрирано лице на основание различно от предходно изброените основания. 
В случай че бенефициентът/партньорът е регистрирано лице (без регистрация при доставки за услуги и регистрация при вът-реобщностно придобиване - чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 по ЗДДС), доставените сто-ки и услуги следва да бъдат предназначени за извършване на освободени доставки на стоки и/или услуги по глава четвърта от ЗДДС; за безвъзмездни доставки на стоки и/или услуги, в случаите когато не са приравнени на възмездни доставки на основание разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 от ЗДДС; за дейности, за извършването на които бенефициентът/партньорът не е данъчно задължено лице, т.е. различни от изрично изброените в чл. 3, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗДДС (в т.ч. и при частично прилагане).
При изпълнение на гореизложеното, раз-ходът за данък върху добавената стойност ще бъде допустим за финансиране от ЕФСУ, т.е. бенефициентът/партньорът ще може да възстанови извършения от него разход със средства от ЕФСУ.
Предвид спецификата, относно третирането на ДДС, моля при въпроси, свързани с определяне на ДДС за възстановим или невъзстановим да се обръщате към съот-ветното Териториално поделение на НАП по месторегистрация.