Приключилa/прекратена процедура

Уважаеми дами и господа,

Бихме искали да зададем следните въпроси:

1. Доколкото в условията за канидатстване, т. 6.1, подточка 6) е посочено, че "Кандидатът, включително с предприятията, с които кандидатът образува група предприятия, и има/т приключили най-малко три финансови години, е/са  реализирало/и нетни приходи от продажби  общо за 2020-та, 2021-ва и 2022-ра финансови години, в зависимост от категорията на предприятието-кандидат" следва ли при изчисляване на наличния оборот за 2020, 2021 и 2022 да се вземат предвид само оборотите на предприятието-кандидат или съвкупността на оборотите на всички свързани предприятия, с които кандидадът формира група и така да се изчислява минималният праг за допустимост за съответната категория? 

2. В случай на отрицателен отговор (т.е. гледат се оборотите на индивидуално ниво само за кандидата), то въпросното предприятие-кандидат е регистрирано преди повече от 5 години и съответно има приключени финансови 2019, 2020, 2021 и 2022г. По смисъла на чл. 3 и чл.4 от ЗМСП дружеството е категория малко предприятие на база всички налични свързани предприятия и партньори. Съгласно насоките кандидати „малки“ предприятия следва да са реализирали общо нетни приходи за продажби за 2020, 2021 и 2022г. в размер на минимум 750 000лв. и съответно само за 2022г. да е наличен оборот от минимум 187 000лв. В конкретният случай предприятието-кандидат е реализирало драстично по-ниски обороти както общо за трите години, така и само за 2022г.
В същото време компанията е собственик и оператор на индустриален парк, който е регистриран през 2023г., т.е. попада в обхвата на Компонент 2 за нови и в процес на изграждане индустриални паркове/зони, създадени след 28.04.2022 г. Молим за потвърждение дали посоченото предприятие е допустим кандидат ?

3. Кандидат новосъздадена индустриална зона разполага с одобрен специализиран ПУП – ПП. Самата индустриална зона е регистрирана като високо-технологичен парк, тъй като общата площ е под 300 дка. В действащият ПУП е упоменато , че предназначението на отделните терени е за складово-промишлени нужди. Необходимо ли е презаверяване на съществуващия ПУП-ПП, в който изрично да бъде вписано, че предназначението на територията е за високо-технологични производства (съгласно регистрацията на индустриалния парк)?

4. Кандидат планира реконструкция/изграждане на подстанции за преобразуване от високо към средно и/или ниско напрежение. Самите подстанции ще са разположени изцяло на територията на индустриалната зона , т.е. по същество представляват вътрешна инфраструктура. В същото време мрежовите инсталации от и до подстанциите са изцяло собственост на съответното ЕРП в региона, като трайна практика е при изграждането на подобни подстанции в последствие те да се придобият отново от същите ЕРП. Последното би било в разрез с програмата, тъй като довеждащата инфраструктура не е част от територията на парка. Молим за разяснения относно създалият се казус и как следва да бъде тълкувано изграждането/реконструкция на подстанции на територията на индустриалната зона, за които обаче ЕРП ще претендира за собственост в последствие. Допустим разход ли е в хипотеза, че ЕРП придобие новоизградената подстанция, която обаче се намира в рамките на парка? 
В условия на евентуалност, допустим разход ли е в хипотеза, че на ЕРП бъде учредено ограничено вещно право за ползване и разпореждане с новоизградената подстанция, която обаче се намира в рамките на парка?

Благодарим предварително!

1. Видно от цитирания текст на т. 6) и т. 7) от раздел 6 „Допустими кандидати“, подраздел 6.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване (УК), изискванията за нетни приходи от продажби общо за 2020, 2021 и 2022 г., съответно за 2022 г., се отнасят за кандидата, „включително с предприятията, с които кандидатът образува група предприятия“. В този смисъл, реализираните нетни приходи от продажби се формират на ниво група предприятия.

2. Виж отговора по т. 1.
Следва да имате предвид, че определянето на категорията предприятие (МСП или голямо), към която са относими съответните изисквания за финансов капацитет (нетни приходи от продажби), също се извършва не индивидуално за кандидата, а на ниво група предприятия, отчитайки всички отношения на свързаност и партньорство, съгласно „Указания за попълване на Декларацията за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия“ към Приложение № 5: Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП.
По отношение на разделението на бюджета на инвестицията на Компонент 1 и Компонент 2, то е релевантно към датата на създаване на съответния индустриален парк/зона (преди или след 28.04.2022 г.), но не и на оператора-кандидат, т.е. и по двата компонента могат да кандидатстват оператори със и без приключила една или повече финансови години.

3. Предназначението на имотите, разположени на територията на индустриалната зона/парк, следва да бъде съобразно действащата нормативна уредба, в частност чл. 112 от ЗУТ, както и да отговаря на изискването в т. 8.2 „Допустими категории дейности“ от УК, а именно: предназначението на имотите, разположени на територията на индустриалната зона/парк, следва да бъде за производствени дейности, като се допускат урегулирани поземлени имоти и с друго предназначение – за спомагателни и обслужващи дейности, свързани с функционирането на парка, включително за движение и транспорт и за друга техническа инфраструктура, за общественообслужващи дейности, за озеленени площи и др.

4. Съгласно чл. 64, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, елементи на довеждаща техническа инфраструктура  са разпределителните проводи и разпределителните устройства и съоръженията към тях (трансформаторни постове, електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.), включително присъединителните проводи към сградните инсталации и общите средства за измерване. 
Видно от горното, планираните за реконструкция/изграждане подстанции за преобразуване от високо към средно и/или ниско напрежение би следвало да са елемент от довеждащата техническа инфраструктура, за изграждането на които собственикът на парка трябва да учреди необходимите вещни права, съгласно ЗУТ, в полза на компетентния Партньор.

Здравейте!

Голямо предприятие има намерение да закупи терен в съществуваща индустриална зона в Северна България за изграждане на ново, високотехнологично производство. Дружеството е съществуващо предприятие с няколко производствени площадки. 
Допустимо ли е да кандидатства по настоящата процедура (все още няма закупен терен, това предстои до месец) и ако да, кои дейности биха могли да бъдат финансирани, разбира се, при спазване на всички условия на процедурата по отношение на разрешителни и други книжа за строителството?

Допустими кандидати по настоящата процедура са оператори на индустриални паркове и зони в страната. Съгласно определението в Приложение 11 от Условията за кандидатстване (УК), „оператор“ на индустриален парк/зона е лице, което извършва дейностите по експлоатация на индустриалния парк/зона“, като това лице е търговско дружество, което може да бъде публично или частно предприятие, или концесионер, съобразно различни хипотези, относими към собственика на съответния индустриален парк или зона. Когато функциите на оператор не се изпълняват от собственика, отношенията между собственика и оператора се уреждат с договор за възлагане на дейностите по експлоатация на индустриалния парк/зона („договор за експлоатация“), съответно с договора за концесия. 
В обхвата на дейностите по експлоатация се включва сключването на договорите за стопанска дейност, на договорите за партньорство и на договорите за услуги, както и осигуряване на административно и друго обслужване на инвеститорите относно извършваните на територията на парка дейности, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4 и т. 2 от Закона за индустриалните паркове. Инвеститори са търговци по смисъла на Търговския закон, които извършват производствена дейност в индустриалния парк/зона въз основа на договор за стопанска дейност, сключен с оператора, съгласно друго определение от Приложение 11 от Условията за кандидатстване. Не са допустими кандидати, които нямат качеството на „оператор“ на съответния индустриален парк или зона и не отговарят на всички условия по т. 6 „Допустими кандидати“ от УК. 
В случай, че индустриалният парк/зона е създаден/а преди 28.04.2022 г., операторът може да кандидатства в рамките на компонент 1 от процедурата, а ако е създаден след 28.04.2022 г. – за компонент 2. Условията за допустимост на дейностите са указани в т. 8 „Дейности, допустими за финансиране“ от УК. Даден кандидат може да включи в своето Предложение за изпълнение на инвестиции и четирите дейности от обхвата на настоящата процедура или част от тях, като задължително трябва да присъства/т Дейност 1 „Изграждане, реконструкция и/или рехабилитация на довеждаща техническа инфраструктура до индустриалния парк/зона“ и/или Дейност 2 „Изграждане, реконструкция и/или рехабилитация на вътрешна техническа инфраструктура, в границите на индустриалния парк/зона“.

Уважаеми госпожи и господа,
Във връзка с обявените Указания за кандидатстване за получаване на безвъзмездни средства по процедура чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции от крайни получатели BG-RRP-3.007 Програма за публична подкрепа за  развитието на индустриални райони, паркове и  подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“),
На стр. 31 от Указанията е посочено следното изискване: „В случай че Кандидат (Оператор на индустриалния парк/зона) е лице различно от собственика на парка, с договора за експлоатация между собственика и оператора на кандидата следва да бъдат възложени всички дейности по експлоатация по чл. 28, чл. 35, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за индустриалните паркове (ЗИП), даващи правото на оператора да осигурява организационните, устройствените и техническите условия за създаването, изграждането, функционирането и развитието на индустриалния парк/зона по реда на ЗИП, както и същият да бъде носител на съответните вещни права, необходими за осъществяване на посочените дейности“, което изискване е отнесено към Дейност 1: „Изграждане, реконструкция и/или рехабилитация на довеждаща техническа инфраструктура до индустриалния парк/зона“. 

Във връзка с горното задавам следните въпроси:
1/ Това изискване към Дейност 1 или Дейност 2 е приложимо, тъй като касае договора за експлоатация на Оператора, а той урежда отношенията между собственика на Парка/зоната и юридическото лице определено за „Оператор“ и се отнася за собствена територия на която се изгражда и подържа вътрешна инфраструктура на територията на парка? Ако е приложимо към Дейност 1 за какви вещни права става въпрос и от кого се предоставят на Оператора?
2/ Ако е приложимо към Дейност 2 и собствеността на парка е 100% общинска (на собственика), необходимо ли е да се учредят вещни права, при условие, че оператора е общинско дружество със 100%  дялово участие на общината? 
С уважение,
М. Паспалджиева
Община Сливен

Цитираното изискване от Указанията за кандидатстване (УК): „В случай че Кандидат (Оператор на индустриалния парк/зона) е лице различно от собственика на парка, с договора за експлоатация между собственика и оператора на кандидата следва да бъдат възложени всички дейности по експлоатация по чл. 28, чл. 35, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за индустриалните паркове (ЗИП), даващи правото на оператора да осигурява организационните, устройствените и техническите условия за създаването, изграждането, функционирането и развитието на индустриалния парк/зона по реда на ЗИП, както и същият да бъде носител на съответните вещни права, необходими за осъществяване на посочените дейности“ е относимо към всички дейности от инвестицията, тъй като кандидатът е един и същи за всяка от четирите дейности и има право да кандидатства за всяка/всички от тях и следва да отговаря на едни и същи (единни) изисквания по т. 6 „Допустими кандидати“ от УК, включително да е търговско дружество – оператор на индустриалния парк/зона в страната, с който се кандидатства. Както е посочено в отговора на въпрос № 2 от 07.06.2023 г., по правилото на чл. 9 от ЗИП, което за целите на настоящата процедура прилагаме спрямо всички кандидати, независимо дали са оператори на индустриални паркове, зони или други подобни образувания (сходни територии – технологични паркове, икономически или свободни зони и др., които отговарят на изискванията на настоящата процедура), оператор е или собственикът, или друго юридическо лице-търговец, на което собственикът е възложил дейностите по експлоатация на индустриалния парк/зона/сходна територия с договор за експлоатация. 

1) Съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, „Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.“ За да придобие качеството на лице, което има правото да строи в чужд имот по силата на закон, т.е. да има качеството на Възложител съгласно ЗУТ и съответно да може да възлага предвидените СМР с Дейности 2, 3 и 4, кандидатът, който е търговско дружество – оператор на индустриален парк/зона, но не е собственик  на индустриалния парк/зона  и не разполага с  учредено право на строеж, следва да има сключен договор със собственика на парка в обхвата на чл. 28, чл. 35, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗИП. В случай, че са му възложени дейности по чл. 35, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5, операторът би имал качеството на лице, което има право да строи в чужд имот, т.е. на възложител по ЗУТ, за Дейност 2, без да е необходимо  учредяването на вещни права. Обръщаме внимание, че наличието на договор за експлоатация, в посочения обхват, е условие за допустимост съгласно критерий 13 от „Критерии за административното съответствие на предложенията“ от Приложение № 18 „Критерии и методология за оценка на предложения на крайни получатели за изпълнение на инвестиции по процедура за подбор BG-RRP-3.007 „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“)“.
За Дейност 1, изпълнението на която ще бъде възложено от съответните партньори за приложимите елементи на довеждащата техническа инфраструктура (АПИ, община, НКЖИ, ЕСО, Булгартрансгаз, електро- и газоразпределителни дружества, ВиК оператори), съответният партньор следва да притежава необходимите вещни права по чл. 161, ал 1 от ЗУТ, като на етап кандидатстване не се изисква удостоверяване на наличието на съответните вещни права, необходими за  изпълнение на предвидените елементи на довеждащата техническа инфраструктура с Дейност 1. В случай, че на етап кандидатстване наличието на такива права бъде доказано от кандидата, същият ще получи от 4 до 9 точки, съгласно критерий № 7 от „Критерии за техническа и финансова оценка на предложенията за изпълнение на инвестиции“ от „Приложение № 18 „Критерии и методология за оценка на предложения на крайни получатели за изпълнение на инвестиции по процедура за подбор  BG-RRP-3.007 „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“)“.

2) По отношение на втория подвъпрос, следва да имате предвид, че обстоятелството, че собствеността на дадено търговско дружество-оператор на индустриален парк или зона е 100% общинска, не го прави собственик на имотите, върху които е разположен индустриалният парк/зона. В тази връзка, обръщаме внимание, че за да бъде операторът собственик на предвидените за изграждане  с Дейност 2 обекти, следва собственикът да е учредил в полза на  оператора необходимите за това вещни права/право на строеж. В случай, че собственикът и операторът не предвиждат изградените с Дейност 2 обекти да бъдат собственост на оператора, е достатъчно на оператора да са възложени с договора за експлоатация всички дейности по чл. 28, чл. 35, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за индустриалните паркове, като по този начин същият би придобил качеството на лице, което има право да строи в чужд имот, т.е. би имал качеството на възложител по ЗУТ, за Дейност 2, без да е необходимо учредяването на вещни права.

1. Съгласно Насоките за кандидатстване, кандидатът, включително с предприятията, с които кандидатът образува група предприятия, и има/т приключили най-малко три финансови години, е/са  реализирало/и според категорията си определени мин. нетни приходи от продажби общо за 2020-та, 2021-ва и 2022-ра финансови години и за 2022г. Следва ли да се разбира, че всяко предприятие , част група предприятия, която е допустима може да е кандидат или само предприятието майка?

2.В определенията за допустимост е указано,че територията на индустриален парк/зона не може да бъде по-малка от 300 дка, но съгласна Закона за индустриалните паркове/25 февруари 2021 г. /, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 4. (1) Създадените към датата на влизане в сила на закона индустриални зони и технологични паркове може да бъдат вписани в регистъра по чл. 21, ал. 1 след представяне на информацията по чл. 21, ал. 2, документите по чл. 21, ал. 3 и документ, който удостоверява съгласието на не по-малко от половината инвеститори, притежаващи право на собственост върху поземлени имоти на територията на индустриалната зона или технологичния парк, с правилника за цялостната организация в индустриалния парк и с избрания от собственика оператор, ако има такъв.
(2) При вписването по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на:
1. член 4, ал. 2, чл. 13, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, като:
а) площта не може да бъде по-малка от 200 дка;
В този смисъл допустим за участие ли е индустриален парк, създаден преди влизне в сила на закона и попадащ в това изключение на закона с площ 230дка, когато не е пециализиран за високотехнологични дейности ?

3. Съгласно Закона за индустриалните паркове заявление за  вписване на парка в регистъра по чл. 21, ал. 1 може да се подаде ,когато операторът е и собственик на индустриалния парк  след приемане на решението за създаване на индустриалния парк. Допустимо ли е да участва собственик на индустриален парк , който няма към момента изрично определен различен оператор. 

1)	В Условията за кандидатстване не са поставяни допълнителни условия, относно кое предприятие от група предприятия следва да подаде предложение за изпълнение за инвестиции. В тази връзка, всяко предприятие, част от група предприятия, която е допустима, може да е кандидат, като следва да се има предвид, че оценителната комисия ще провери доколко дадено предприятие е независимо, предприятие партньор или свързано предприятие по смисъла на чл. 4 от ЗМСП и съгласно Указания за попълване на Декларацията за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия (Приложение 5 от Условията за кандидатстване).

2) В случай че даден индустриален парк попада в изключението на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗИП, респективно би могъл да бъде вписан в регистъра по чл. 21, ал. 1 от ЗИП, е допустимо кандидатстване по настоящата процедура.

3) По процедурата е допустимо:
-	да се кандидатства с индустриален парк/зона (ИП/ИЗ), който не е регистриран по чл. 21 от ЗИП, включително такъв съгласно § 4 от ПЗР ЗИП;
-	да кандидатства собственик на ИП/ИЗ, който, след като няма изрично определен оператор на индустриален парк, т.е. не е възложил тези функции на друго лице, се явява оператор на ИП/ИЗ по право, на основание чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от ЗИП. Операторът, вкл. когато е собственик на съответния ИП/ИЗ, следва да бъде търговско дружество и да отговоря на всички останали изискванията, посочени в т. 6 „Допустими кандидати“ от Условията за кандидатстване (УК). Съответно, в т. 16 „Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване“ на стр. 82 от УК, ясно е посочено, че изискуемите документи по точки 12 и 13 (договор за експлоатация и писмо за подкрепа от собственика на ИП/ИЗ) са неприложими, в случай че операторът е и собственик на ИП/ИЗ, което е изведено и като „Важно“ на стр. 16 от УК.  
На етап сключване на договор за финансиране между СНД и одобрен кандидат, в срок от 30 дни от деня на подписването му, съответният ИП/ИЗ следва да се впише в регистъра по чл. 21, ал. 1 от ЗИП като индустриален парк (ИП), като в регистъра се вписва и неговият оператор, независимо дали същият е собственикът или друго лице, с което собственикът е сключил договор за експлоатация. В случай, че операторът не е собственик на парка, собственикът има задължение да не сменя оператора до изтичане на периода на устойчивост на операциите, а именно: не по-кратък от 8 години от сключване на Договор за финансиране по настоящата процедура, както е указано на стр. 16 от УК.

Във връзка с чл. 4, ал. 9 от ЗМСП - Общината счита ли се за „държавен орган“?

На основание чл. 5, ал. 8 от Постановление № 114 на Министерския съвет от 8 юни 2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост (ПМС 114/2022 г.), СНД предоставя следното разяснение:

Нормата на чл. 4, ал. 9 от ЗМСП въвежда правилото, че „С изключение на случаите по ал. 4, едно предприятие не може да се смята за предприятие по чл. 3“, т.е. за МСП, „ако 25 на сто или повече от капитала или от броя на гласовете в общото събрание се контролират пряко или непряко, заедно или поотделно от един или повече държавни органи.“ Сред изключенията по чл. 4, ал. 4 – по точка 6 – попадат „общини с брой на жителите под 5000 души и с годишен бюджет, който не превишава 19 000 000 лв.“, като ал. 4 въвежда изключение от обхвата на категорията МСП по отношение на предприятия, които се считат за независими, когато имат за предприятия партньори лица от изброените по точки 1-6 категории. 

Понятието „предприятия партньори“ е въведено в чл. 4, ал. 3 от ЗМСП, а именно: „Предприятия партньори са предприятията, които не са свързани предприятия по смисъла на ал. 5 и между които съществува следното отношение: едно от предприятията притежава самостоятелно или заедно с едно или повече свързани предприятия от 25 до 50 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на друго предприятие.“ 

Съответно, на стр. 5 от „Указанията за попълване на Декларацията за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП“, съставляващи неразделна част от пакета документи за попълване от Условията за кандидатстване от насоките по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ПМС 114/2022 г., утвърдени със Заповед № РД-14-186/02.06.2023 г. на министъра на иновациите и растежа, е указано следното: „С изключение на случаите, показани на фигура 5“ (Фиг. 5 се отнася за случаите по чл. 4, ал. 4 от ЗМСП), „моето предприятие не може да се смята за МСП, ако 25% или повече от капитала или от броя на гласовете в общото събрание се контролират пряко или непряко, заедно или поотделно от един или повече държавни органи или други органи на местното самоуправление.“

Чл. 4, ал. 9 от ЗМСП възпроизвежда правилото по чл. 3, пар. 4 от Приложение I на Регламент на Комисията (ЕС) 651/2014 (ОРГО): „С изключение на случаите, посочени в параграф 2, втора алинея, дадено предприятие не може да се счита за МСП, ако 25 % или повече от капитала или от правата му на глас се контролират пряко или косвено, съвместно или индивидуално, от един или няколко публични органа.“ Сред изключенията по чл. 3, пар. 2, втора алинея – по б. г), с които е съобразено изключението по чл. 4, ал. 4 от ЗМСП, попадат „автономни местни органи с годишен бюджет под 10 млн. евро и население под 5000 жители“. Аналогично, по аргумент от чл. 3, пар. 2, втора алинея, във връзка с чл. 3, пар. 3, б. а) от Приложение I на ОРГО, изключенията важат за процент собственост на посочената подкатегория „публични органи“, в частност „автономни местни органи“, в рамките от 25 до 50%, т.е. до достигане на „мнозинство“ от правата на глас на акционерите или съдружниците на предприятието-кандидат. 

Разяснения на правилото по чл. 3, пар. 4 и изключенията от него по чл. 3, пар. 2, втора алинея от Приложение I на ОРГО са представени на стр. 19 от актуалното Ръководство за потребителя относно дефиницията за МСП, издадено от Европейската комисия през 2020 г., достъпно на следния линк: https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/79c0ce87-f4dc-11e6-8a35-01aa75ed71a1/language-bg/format-PDF, а именно: „Причината за тази разпоредба е, че публичната собственост може да дава на такива предприятия някои предимства, а именно финансови, пред предприятията, финансирани с частен капитал. Освен това често не е възможно да се изчислят съответният персонал и финансовите данни на публичните органи. Това правило не важи за инвеститорите, посочени на стр. 17, като университети или автономни местни органи, които съгласно националното законодателство имат статута на публичен орган. Общото участие на такива инвеститори в едно предприятие може да бъде не повече от 50 % от правата на глас в него. Ако те са над 50 %, предприятието не може да се счита за МСП.“ На стр. 17, в секция „Изключения (член 3, параграф 2, букви a)—г)“, е разяснено: „Един или няколко от горепосочените инвеститори могат да притежават поотделно не повече от 50 % от дадено предприятие, при условие че те не са свързани, поотделно или съвместно, с предприятието, подложено на оценка за МСП“. 

От систематичното тълкуване на чл. 4, ал. 9 във връзка с чл. 3 и чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМСП и чл. чл. 3, пар. 4 във връзка с чл. 3, пар. 2, втора алинея и пар. 3, б. а) от Приложение I на ОРГО, както и дадените от ЕК и СНД разяснения по тях, предвид приложимостта на ОРГО по две от дейностите на настоящата инвестиция, може да се направи изводът, че понятията „държавни органи“ и „публични органи“ се ползват като синоними и включва „общини“, съответно „автономни местни органи“/„органи на местно самоуправление“. 

Безспорно, съгласно националното законодателство, общините в Република България имат статут на публични органи, разходващи бюджетни средства под формата на субсидии от републиканския бюджет. Съответно, собствеността на общините в капитала на търговски дружества е публична собственост по смисъла на ОРГО и цитираните разяснения на ЕК, която би могла да „дава на такива предприятия някои предимства, а именно финансови, пред предприятията, финансирани с частен капитал“, освен ако публичната собственост не е на малки „общини“/„автономни местни органи“ с брой жители и бюджет под определения праг, които притежават между 25% и 50% от капитала на съответното предприятие-кандидат. В допълнение, съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗМСМА, кметът на общината, съответно кметът на района и кметът на кметството, които представляват съответната административна единица и разходват бюджетни средства, са органи на изпълнителната власт в общината, съответно в района и кметството. 

В заключение, предприятия, на които 25 на сто или повече от капитала или от броя на гласовете в общото събрание се контролират пряко или непряко, заедно или поотделно от една или повече общини, които:
     - имат брой жители 5000 и повече души и годишен бюджет над 19 000 000 лв., не се считат за МСП, следователно се приравняват на големи предприятия;
     - имат брой жители под 5000 души и годишен бюджет до 19 000 000 лв. включително, се считат за МСП, в случай че притежават между 25% и 50% от капитала на въпросното предприятие; ако притежават повече от 50% от капитала, предприятието не може да се счете за МСП и се приравнява на голямо предприятие.
Ако община/общини, независимо от броя на жителите и размера на бюджета, притежава/т по-малко от 25% от капитала на предприятието-кандидат, то предприятието се счита за МСП.