Open calls

On this page you can review all published clarifications for the application procedure. If you did not access the system through a user profile you will not be able to submit a request for clarification. In order to create and submit a request for clarification you need to log in or create a profile from the menu " Login ".

Reg. number Question Clarrifications
BG16RFPR002-1.014-Q003 (09.04.2024)
1.	Относно публикациите – кои са  други съпоставими бази данни освен Scopus и Web of Science в които публикациите се разпознават
2.	При определяне на целевите стойности на индикаторите, съотношението 53,51% към 46,49% на Район в преход към По-слабо развити райони, няма да бъде точно изпълнено. При неспазване точно на това съотношение, в какви посоки може да има допустима промяна – увеличаване частта на По-слабо развити райони или частта на Район в преход.
3.	При договор за БФП, страните по договора, са посочени че са всички партньори в обединението, и това дали означава всички партньори без ЮЛНЦ  (в случаите на т. Б.1. от Условията за кандидатстване)
4.	При определяне „Коефициент за ефективност“ е зададена дата 13.12.2026. Но това е валидно при положение, че цялата 2024 г. е за работа по проекта. В действителност, ново-определеният срок за подаване на кандидатстването за проекта е 1.10.2024г., което означава че през 2024 г. не може да има никаква сериозна проектна активност.
5.	При представяне на документите пред JASPERS, се формираше бюджета на проекта за периода 2024-2029 г. При положение, че 2024 г. е определена за подготовка за кандидатстване (крайният срок за подаване на документите за кандидатстване е 1.10.24г., след което ще следва неопределен период за утвърждаване), това означава ли че ще се сключи административния договор за размер на бюджета 5/6 от предвидения бюджет.
6.	В Приложение 3 се посочва, че стопанската дейност „не надвишава 20 % от съответния общ годишен капацитет на субекта“, т.е. 20% ще се отчитат година по година. Въпросът е „Възможно ли е тези 20% да не на годишна база, а на база на целия проект, т.е. стопанската дейност да не надвишава 20% от общия бюджет на проекта за целия период на проекта“. Това се обосновава от факта, че потенциалната стопанска дейност не се прави пропорционално по години, а когато настъпят условия за това.
7.	В Приложение 7 към Условията за кандидатстване - КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ПРОЕКТОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, в т. 12 – „Оферти и/или извлечения от каталози на  производител/ доставчик и/или проучвания в интернет за активи със стойност над прага на същественост признаване на ДМА за организацията – с  предложени цени от производителя/доставчика, прикачени в ИСУН  2020“, потвърдете че като „Проучвания в интернет“ се приемат и резултати от изследвания направени в Интернет от Системи с Изкуствен интелект на Google (Gemini) и Microsoft (CoPilot)
8.	В Приложение 7 към Условията за кандидатстване - КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ПРОЕКТОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, в т. 18 и т.19 се посочва „Формуляр за кандидатстване“ . В представените документи не намираме такъв документ. Къде се намира този формуляр ?
9.	При подаване на Бизнес плана към JASPERS, чиито срок за нас беше 18.9.2023 г. са заложени едни верифицирани разходи, а сега (към 5.4.2024) имаме вече по-големи верифицирани разходи. Предполагаме, че за окончателното кандидатстване ще се използват последните верифицирани разходи, а не тези които са дадени на JASPERS първоначално и са били към 18.9.2023.
10.	В Приложение 3 към Условията за кандидатстване – „Партньорско споразумение  на обединение Център за върхови постижения / Център за компетентност“, в чл.11 се изисква  осигуряване на устойчивост за период не по-малко от 5 години след края на проекта, т.е. не по-рано от до 2034 г (изисква се използване на 16 годишна ИКТ инфраструктура - създаването на инфраструктурата започна от 2018 г. – началото на първия етап на проекта). Използването на 16 годишна ИКТ инфраструктура без подмяна е технически невъзможно, защото част от устройствата спират да се произвеждат и резервни части за тях няма да има, както и част от софтуерните компоненти спират да се поддържат и евентуално престават да съществуват като такива в рамките на 16 години. (не трябва да се забравя и че  ИКТ научната инфраструктура има амортизационен срок само 3-5 години според българските закони). В допустимите разходи за проекта не се предвиждат средства за „подновяване-замяна“ на съществуващи ИКТ компоненти, а и никой не знае кои ИКТ компоненти в 2034 г. ще престанат да съществуват. В такъв случай, как да изглежда  „Устойчивостта до 2034 г.“ за ИКТ инфраструктури ?
Разясненията на Междинното звено (МЗ) по зададения въпрос са публикувани в консолидирана версия 1 към 09.04.2024 г. (отговор на въпрос Q003). Отговорите и разясненията на МЗ се съобщават (публикуват) на интернет страницата на ИАПО –https://sf.mon.bg/?go=page&pageId=437 в рубрика „Въпроси и отговори“ и в ИСУН– https://eumis2020.government.bg.
BG16RFPR002-1.014-Q002 (08.04.2024)
Уважаеми колеги, 

Във връзка с процедурата чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFPR002-1.014 „Устойчиво развитие на Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност, в т.ч. и на конкретни инфраструктури или техни обединения от НПКНИ“, се обръщаме към Вас с няколко въпроса:

1.	В Условията за кандидатстване е посочено, че „Едно физическо лице може да участва само в един проект по настоящата процедура“, като това ограничение се отнася за трите преки дейности (Дейност 1, Дейност 2 и Дейност 3). Предвид това, може ли едно и също физическо лице да бъде назначено на трудов договор в 2 Центъра за компетентност/Центрове за върхови постижения – в единия като част от екипа за управление на проекта („непреки разходи“), а в другия – като изследовател (Дейност 1) – става дума за 2 различни проекта?

2.	Допустимо ли е да се включват в бюджета на проекта разходи за граждански договори? Ако да, те в раздел „Други преки и непреки разходи, необходими за изпълнението на проекта“ ли влизат?

3.	Как в процеса на изпълнението на проекта ще се отчитат разходите, които попадат в категория „II. ЕДИННА СТАВКА“ (40% от общата сума на разходите, записани в бюджетен ред 1)?

4.	Единната ставка точно на 40% ли следва да бъде заложена в бюджета на проекта? Може ли да бъде по-малка – 32% или 36%, например?

5.	Съгласно категория II от бюджета „Единна ставка“ (40% от сумата на разходите в бюджетен ред I), е допустимо извършването на преки разходи за „Ремонти“. Едновременно с това, при изпълнението на Дейност 2 са допустими разходи за извършване на СМР, които следва да са описани в приложена към Формуляра за кандидатстване обяснителна записка за предвидените строително-монтажни работи (СМР), придружена от количествено-стойностна сметка (КСС) по окрупнени показатели. 

Моля, за следните разяснения: 
•	Какво е определението за „строително-монтажни работи“ и какво – за „Ремонти“. 
•	Допустими ли са текущи ремонти във вече изградените лаборатории? В случая за нуждите на ЦК Квазар такива биха били необходими за въведените в експлоатация през 2019 година СМР, където през новия програмен период и след изтичане на пет години от строителните дейности в първия етап на изграждането на Центъра ще бъдат необходими текущи освежителни/ремонти, като например пребоядисване в част от помещенията и/или други подобни минимални текущи ремонтни дейности?

6.	По отношение на индикаторите, които се попълват в електронния формуляр в ИСУН, в Условията за кандидатстване е посочено, че „Целевите стойности на всички индикатори в проектните предложения се разпределят без допълнителна обосновка между съответните категории региони на пропорционална основа – 53,51% за Регион в преход и 46,49% за По-слабо развити региони“. Става дума, например, за изследователи, работещи в подпомагани научноизследователски съоръжения, за номинална стойност на оборудването за научни изследвания и иновации, публикации от подкрепяни проекти и т.н.

Моля, за следните разяснения:
•	Горното означава ли, че ако по проекта се планира общо да бъдат наети 30 изследователя, при индикаторите, за „Регион в преход“ следва да се запише 16,053 ЕПРВ (30 изследователя х 53,51%), а за „По-слабо развити региони“ – 13,947 души (30 изследователя х 46,49%)?
•	За останалите индикатори е валиден същият въпрос, напр. по отношение на „Публикации от подкрепяни проекти“ може да се получи следното: при 100 публикации по проекта, съгласно приложеното съотношение (53,51%/46,49%), 53,51 публикации трябва да се отнесат към „Регион в преход“, а останалите 46,49 публикации – към „По-слабо развити региони“ и т.н.
•	Предвид отчитането на индикаторите, как в процеса на изпълнението на проекта ще бъдат отчитани индикатори, които са цели числа под формата на десетични дроби?

7.	Както е записано по отношение на индикаторите, съгласно Условията за кандидатстване, „Допустимите разходи по всяко проектно предложение се разпределят без допълнителна обосновка между съответните категории региони на пропорционална основа - 53,51% за Регион в преход и 46,49% за По-слабо развити региони“.

Моля, за следните уточнения:
•	Горното означава ли, че без значение какво е реалното разпределение на бюджета на проекта по партньори в зависимост от тяхното местоположение (Регион в преход/По-слабо развити регион), в Раздел 7 от електронния формуляр за кандидатстване в ИСУН трябва да се направи автоматично разпределение на средствата по пера в съотношение 53,51%/46,49%?
•	Правилно ли разбираме, че ако реалното вътрешно разпределение на бюджета между партньорите в даден ЦК е, например, 70% за 5 научни организации от гр. София (Регион в преход) и 30% за 3 научни организации от останалата част на страната (По-слабо развит регион), в Раздел 7 от електронния формуляр за кандидатстване трябва да се направи автоматично преизчисление на бюджета в съотношение 53,51%/46,49%, за да се спази пропорцията? 
•	Възможен е и обратният случай – ако в даден ЦК четирима представители на „По-слабо развит регион“ реално ще ползват 80% от бюджета на проекта, а останалите 2 партньора от гр. София (Регион в преход) ще ползват 20% от бюджета на проекта, отново ли следва да се направи разпределение на бюджета в съотношение 53,51%/46,49% без значение, че няма да отговаря на разпределението на бюджета, записано в Партньорското споразумение?

8.	В бюджета на проекта, който се попълва в електронния формуляр в ИСУН (Раздел 7. Бюджет) има отделни полета за партньори, които са в „Регион в преход“ и „По-слабо развити“ региони, напр. за „Разходи за персонал“, „Разходи за мобилност“, „Разходи за доставка на оборудване и софтуер при изпълнението на Дейност 2“ и „Разходи за извършване на СМР при изпълнението на Дейност“. Единствено по отношение на разходите от раздел II „ЕДИННА СТАВКА“/„Други преки и непреки разходи, необходими за изпълнението на проекта“ може да се избере само между „Други преки и непреки разходи, необходими за изпълнението на проекта (Водещ партньор - Регион в преход)“ и „Други преки и непреки разходи, необходими за изпълнението на проекта (Водещ партньор - По-слабо развити региони)“. 

Моля, за следните разяснения:
•	Горното означава ли, че разходите от раздел II „ЕДИННА СТАВКА“/„Други преки и непреки разходи, необходими за изпълнението на проекта“ се начисляват единствено на Водещия партньор?
•	Също така, това означава ли, че само Водещият партньор има право да се разпорежда с тези разходи от името и за сметка на останалите партньори?

Благодарим Ви за вниманието и за отделеното време за разглеждане и отговор на поставените въпроси!

С уважение,

Екипа на Център за компетентност „Квазар“

Разясненията на Междинното звено (МЗ) по зададения въпрос са публикувани в консолидирана версия 1 към 09.04.2024 г. (отговор на въпрос Q002). Отговорите и разясненията на МЗ се съобщават (публикуват) на интернет страницата на ИАПО – https://sf.mon.bg/?go=page&pageId=437 в рубрика „Въпроси и отговори“ и в ИСУН – https://eumis2020.government.bg.
BG16RFPR002-1.014-Q001 (08.04.2024)
Уважаеми колеги, 

Във връзка с процедурата чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFPR002-1.014 „Устойчиво развитие на Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност, в т.ч. и на конкретни инфраструктури или техни обединения от НПКНИ“, се обръщаме към Вас с няколко въпроса:

1.	Предвид поставеното изискване в Условията за кандидатстване за създаване на юридическо лице с нестопанска цел за реализация на резултатите от научни изследвания, от иновационна дейност или от права върху обекти на интелектуална собственост, както и за други общи дейности в рамките на Центъра, моля, за следните разяснения:
•	Има ли специфични  изисквания към устава на това ЮЛНЦ, за да се приеме, че е организация за научни изследвания и разпространение на знания по смисъла на т. 16, буква ее) от Рамката за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации (Рамката 2022 г.) ири просто този текст трябва да бъде записан в устава?
•	Трябва ли това ЮЛНЦ да бъде регистрирано в Регистъра за научната дейност в Република България?
•	ЮЛНЦ трябва ли да е изцяло новосъздадено, напр. с дата на регистрация след обявянето на настоящата процедура (моля, вижте и долния въпрос) или датата на регистрация няма значение?
•	Възможно ли е вече учредено ЮЛНЦ в обществена полза да се преобразува в ЮЛНЦ, отговарящо на изискванията съгласно Условията за кандидатстване? Това може да стане чрез провеждането на Общо събрание на съществуващо ЮЛНЦ, чрез което се променя устава му, членството му се разширява с организациите, които участват в Центъра за компетентност и се извършва промяна в състава на Управителния му съвет, в който се включват представители на всяка една организация в центъра?
•	В горепосоченото ЮЛНЦ допустимо ли е да членуват и други юридически и/или физически лица извън състава на Центъра за компетентност (в нашия случай – 8 организации)?
•	В Управителния съвет на ЮЛНЦ, освен представители на всяка една организация, която е партньор в Центъра за компетентност, може ли да участват и други физически лица? Моля, да са има предвид, че в нашия ЦК участват 8 партньора, а в УС трябва да има нечетен брой лица.
•	Какво се разбира под това едно лице да е „представител на една организация в центъра“? По какъв начин се доказва това? Трябва ли съответното лице (представител) да е част от ръководен орган на съответната организация – партньор в ЦК, да се намира в трудови правоотношения с нея или друго?
•	Само официалните представляващи на съответните организации, които са партньори в ЦК (напр. Ректор, Директор на институт на БАН и т.н.) ли може да участват в състава на Управителния съвет на ЮЛНЦ или това е вътрешно решение на всяка една от организациите поотделно и в УС може да участват и други лица, различни от официалните представляващи?

2.	В Условията за кандидатстване по процедурата, във връзка с ЮЛНЦ, се казва, че „за изпълнение на функциите на ЮЛНЦ и с оглед гарантиране на достатъчно административен капацитет в регистрираното ЮЛНЦ, в срок до 6 месеца от подписване на договора за БФП по настоящата процедура, в него трябва да бъде назначен най-малко 1 ръководител на пълен работен ден“.

Моля, за следните уточнения по горния текст:
•	Какво се разбира под „ръководител“ – Изпълнителен директор на ЮЛНЦ, Председател на Управителния съвет на ЮЛНЦ или друго?
•	Под „назначен“ трудов договор ли се разбира, че трябва да бъде сключен между ЮЛНЦ и съответния „ръководител“?
•	За целия период на проекта (напр. 60 месеца) ли следва да бъде назначен този „ръководител“ на пълен работен ден?
•	Под „пълен работен ден“ 8 часа ли се разбира?
•	Ако съответното лице („ръководител“) вече работи на трудов договор (8 часа) в дадена научна организация, очаква ли се то да я напусне, за да бъде преназначено на работа в новото ЮЛНЦ? 
•	Може ли този „ръководител“ да бъде нает на допълнителен трудов договор в друга организация, напр. за 4 часа, в допълнение към заетостта си на „пълен работен ден“ в ЮЛНЦ?
•	В коя част от бюджета на „Разходи за персонал“ попада разхода за възнаграждения за „ръководителя“ на ЮЛНЦ – „Възнаграждения за изследователи“ или „Възнаграждения за екипа от професионалисти“? 
•	Възнаграждението на „ръководителя“ на ЮЛНЦ от самото ЮЛНЦ ли следва да бъде изплащано или може и от друг партньор в ЦК?
•	Има ли минимална стойност на месечното възнаграждение, което трябва да се предвиди за „ръководителя“ на това ЮЛНЦ, напр. то задължително ли трябва да покрива нивото на единичния разход за месец на „Административен директор“ (6 400 лв.) или стойността на брутното му месечно възнаграждение може да бъде вътрешно решение на ЦК? 

3.	По отношение на бюджета, единичните разходи на месец за персонал, посочени в таблицата на стр. 30 от Условията за кандидатстване фиксирани ли са като стойности или представляват максималния допустим размер на брутната месечна заплата на наетото лице и осигурителните вноски за сметка на работодателя? Допустимо ли да се бюджетира по-ниска стойност на единичния разход за месец – напр. за „Водещ изследовател R4“ да бъде не 5 600 лв., а 4 300 лв. на месец, за „Административен директор“ да бъде не 6 400 лв., а 4 200 лв. на месец и т.н.?

4.	Съгласно Условията за кандидатстване (бюджетен ред 3. „Други преки и непреки разходи, необходими за изпълнението на проекта“), за наетите лица от екипа за управление на проекта може да се прилагат единичните разходи за месечни възнаграждения, които са посочени в част „Възнаграждения за екипа от професионалисти“ на Таблицата на единичните разходи за месечни възнаграждения на персонала, работещ в ЦВП/ЦК. Ръководителят на проекта може да се отнесе към позиция Изследовател R4/R3 с ръководни функции (ако има съответната научна компетентност) или към позиция Административен директор. 

Във връзка с горното, допустимо ли да се бюджетира по-ниска стойност на единичния разход на месец за наетите лица от екипа за управление на проекта (моля, вижте и предходния въпрос)?

5.	В Условията за кандидатстване е посочено, че размерите на единичните разходи за възнаграждения може да се актуализират периодично от УО (МЗ) въз основа на данните от НСИ или Евростат. Затова, при планирането на разходите в бюджетен ред 1, конкретният бенефициент прилага следния подход: 1. Определя необходимите разходи в бюджетен ред 1, въз основа на посочените размери на единичните разходи за възнаграждения. 2. Умножава стойностите, изчислени в т. 1, с коефициент 1,25 (т.е. извършва се средно индексиране с 25%), за да се отрази очакваната актуализация на единичните разходи. Получените стойности се въвеждат в ИСУН като планирани разходи по бюджетен ред 1. 

Моля, за следните уточнения:
•	Даваме пример, за да поясним въпроса – съгласно „Приложение_6a_УК-Таблица за изчисляване на бюджет за ЦВП и ЦК по ОПНОИР_ИСУН-20.03.2024“, бюджетът на проекта е определен на 10 млн. лв. При попълването на бюджета на проекта в ИСУН, разходите за персонал (Единични разходи за възнаграждения на изследователите и екипа от професионалисти) възлизат на 6,0 млн. лв. Чрез прилагането на „Единна ставка“ (40%), „Други преки и непреки разходи, необходими за изпълнението на проекта“ автоматично се изчисляват на 2,4 млн. лв. В допълнение, 1,4 млн. лв. са предвидени за ДМА/ДНА, а 0,2 млн. лв. – за мобилност. Сборът дава общо 10 млн. лв. (6,0 + 2,4 + 1,4 + 0,2 = 10,0)
•	Ако умножим стойността на бюджетен ред 1 „Разходи за персонал“ (6 млн. лв.) с коефициент 1,25, се получават 7,5 млн. лв. Съответно, „Единна ставка“ (40%) става 3,0 млн. лв., разходите за ДМА/ДНА и за мобилност се запазват (1,4 млн. лв. + 0,2 млн. лв.). Вече общият бюджет на проекта става 12,1 млн. лв. (7,5 + 3,0 + 1,4 + 0,2 = 12,1). Налице е увеличение от 2,1 млн. лв. спрямо сумата от 10,0 млн. лв., изчислена според  „Приложение_6a_УК-Таблица за изчисляване на бюджет за ЦВП и ЦК по ОПНОИР_ИСУН-20.03.2024“.  Правилно ли разбираме, че следвайки тази методология, крайният бюджет на проекта в електронния формуляр за кандидатстване в ИСУН може да бъде определен на 12,1 млн. лв.?
•	Ако горното предположение е вярно (бюджетът на проекта се залага 12,1 млн. лв.), за всяка година от изпълнението на проекта ли може да се приложи коефициента от 1,25 за разходите в бюджетен ред 1? Например, ако проектът се изпълнява за период от 5 години (1.01.2025 г. – 31.12.2029 г.), първоначалните 6 млн. лв. (Единични разходи за възнаграждения на изследователите и екипа от професионалисти) може условно да се разделят на 5 части от по 1,2 млн. лв. Ако прилагаме за всяка година коефициент от 1,25, през 2025 г. възнагражденията са на стойност 1,5 млн. лв. (1,2 млн. лв. х 1,25), през 2026 г. – 1,875 млн. лв., през 2027 г. – 2,34375 млн. лв. и т.н. Съответно, разходите в бюджетно перо „Единна ставка“ (40%) също се увеличават пропроционално. Моля, за разяснение – само веднъж ли се прилага коефициента от 1,25 или за всяка година?

Благодарим Ви за вниманието и за отделеното време за разглеждане и отговор на поставените въпроси!

С уважение,

Екипа на Център за компетентност „Квазар“



Разясненията на Междинното звено (МЗ) по зададения въпрос са публикувани в консолидирана версия 1 към 09.04.2024 г. (отговор на въпрос Q001). Отговорите и разясненията на МЗ се съобщават (публикуват) на интернет страницата на ИАПО –https://sf.mon.bg/?go=page&pageId=437 в рубрика „Въпроси и отговори“ и в ИСУН– https://eumis2020.government.bg.
The project is funded by The technical assistance fund, financed by the financial mechanism of the EEA and the Norwegian financial mechanism 2014-2021