Closed public discussion of the procedure

BG16FFPR002-3.028 - Implementation of measures 54, 55 and 56 of the National Framework for Priority Actions for Natura 2000 – 2

Improving the conservation status of coastal, rocky and dune types of natural habitats by removing atypical shrub and tree vegetation (measure 54 of the NPAF) and invasive alien species (measure 55 of the NPAF) and by building/maintaining public access facilities (measure 56 of the NPAF).

Indicative listing date 12.10.2026

Public discussion publication date 06.07.2026

Internet address: https://www.eufunds.bg/

Documents for information and application

Comments and suggestions

Export
Date Reg. number Comment/suggestion Standpoint
10.07.2026 13:17:03 BG16FFPR002-3.028-COM1 С Т А Н О В И Щ Е Относно: Приложимия режим по правилата за държавни/минимални помощи спрямо юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) – кандидати и партньори, и по-конкретно относно неоснователността на прилагането на режим „минимална помощ“ (de minimis) спрямо тях по т. 16.2.1 от Условията за кандидатстване по процедура „Изпълнение на мерки 54, 55 и 56 от Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000“ по Приоритет 3 „Биологично разнообразие“ на Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. I. Предмет на становището Настоящото становище има за цел да мотивира защо юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) – кандидати/партньори, изпълняващи консервационни мерки за опазване на биологичното разнообразие по мрежата „Натура 2000“, не следва да бъдат подвеждани под режим „минимална помощ“ (de minimis) по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/2831, а спрямо тях е приложим режим „непомощ“, при осигурено разделяне на евентуалната икономическа от неикономическата дейност. II. Правен критерий – „предприятие“ и икономическа дейност Прилагането на правилата за държавни и минимални помощи предполага получателят на помощта да е „предприятие“ по смисъла на чл. 107, пар. 1 от ДФЕС, т.е. субект, който извършва икономическа дейност – предлагане на стоки и/или услуги на пазар. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС и Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ (2016/C 262/01), квалификацията се извършва спрямо конкретната дейност, а не спрямо правния статут или начина на финансиране на субекта. Ето защо решаващо за приложимия режим е дали финансираните по процедурата дейности имат икономически характер, а не обстоятелството, че кандидатът е ЮЛНЦ. III. Мотиви 1. Консервационните дейности по „Натура 2000“ нямат икономически характер – позиция, възприета от самата Европейска комисия и от Управляващия орган. Дейностите, подпомагани по процедурата (подобряване на природозащитното състояние на природни местообитания и видове чрез премахване на инвазивни чужди видове и на конкурентна и нетипична храстова и дървесна растителност, както и подсилване на популациите на целевите видове), по своята същност не се предлагат на пазар и обслужват изцяло обществен интерес. Този извод е изрично възприет в практиката на Европейската комисия: съгласно Решение C(2017)803 по дело № SA.45645 (2016/N), консервационните дейности за защита на природата и биологичното разнообразие нямат икономически характер и за тях са неприложими правилата на конкуренцията, включително по отношение на държавните помощи; в същия смисъл е и Решение C(2016)5146 от 11 август 2016 г. по дело № SA.44011 (2015/N), както и т. 34 от Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ. Тази позиция е възпроизведена и от самия Управляващ орган в раздела за държавни/минимални помощи на сходна процедура по Програма „Околна среда“, в който идентични консервационни мерки за опазване на биологичното разнообразие са квалифицирани като неикономически и попадащи извън приложното поле на чл. 107 ДФЕС. 2. Не са изпълнени кумулативните предпоставки на чл. 107, пар. 1 ДФЕС. За да е налице държавна (съответно минимална) помощ, следва едновременно да са налице: предоставяне на държавен ресурс; избирателно икономическо предимство за предприятие; нарушаване или заплаха от нарушаване на конкуренцията; и засягане на търговията между държавите членки. При ЮЛНЦ, изпълняващо неикономически консервационни мерки, липсват както качеството „предприятие“, така и „икономическо предимство“ и „нарушаване на конкуренцията“. При отсъствие на който и да е от тези елементи помощ по смисъла на чл. 107 ДФЕС не възниква и няма основание тя да бъде „вмествана“ в режим de minimis. 3. Дейността на ЮЛНЦ е нестопанска по правната си същност. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, ЮЛНЦ могат да извършват допълнителна стопанска дейност само доколкото е свързана с основната им нестопанска дейност, като използват прихода за постигане на определените в устава/учредителния акт цели. Подпомагането по процедурата е насочено именно към нестопанската дейност на организацията по опазване на околната среда и биологичното разнообразие, а не към стопанска дейност, поради което липсва основание за третиране на подпомагането като помощ за предприятие. 4. Изключена е икономическа изгода. Условията за кандидатстване и АДБФП забраняват генерирането на приходи от отстранен растителен и дървесен материал, както и облагодетелстването на предприятие въз основа на резултатите от проекта, като самите местообитания не се използват за извършване на стопанска дейност. При липса на приход и на пазарно предимство отпада и предпоставката за наличие на „предимство“ по смисъла на правилата за държавни помощи. 5. Пропорционалната и достатъчна гаранция вече е предвидена – разделяне на дейностите, а не de minimis. Съгласно т. 206 от Известието на Комисията, за да остане публичното финансиране извън приложното поле на правилата за държавни помощи, е достатъчно да се гарантира, че то не може да се използва за кръстосано субсидиране на стопански дейности. Този резултат се постига чрез разделяне на икономическата от неикономическата дейност (включително по отношение на приходите и източниците на финансиране), представяне на съответните доказателствени документи на етап кандидатстване и последващ контрол на място от страна на Управляващия орган. Тази мярка е адекватна, пропорционална и достатъчна за защита на правилата по държавните помощи; автоматичното прилагане на режим de minimis спрямо всички ЮЛНЦ е ненужно и несъразмерно на преследваната цел. 6. Хипотезата на пълно възлагане на дейностите чрез състезателни процедури. Когато ЮЛНЦ възлага всички дейности, свързани с доставки и услуги, на трети лица чрез състезателни, прозрачни, недискриминационни и безусловни процедури, на ниво изпълнител се прилага режим „непомощ“, доколкото се приема, че е платена пазарна цена (в съответствие с параграф 89–96 от Известието на Комисията). В този случай ЮЛНЦ не задържа за себе си каквото и да е икономическо предимство, поради което и на негово ниво не възниква държавна/минимална помощ. 7. Последователност, равно третиране и оправдани правни очаквания. Идентични по същество консервационни дейности се третират от същия Управляващ орган (ГД „Оперативна програма „Околна среда“) като неикономически в друга процедура по Програма „Околна среда“. Различното третиране по настоящата процедура – чрез автоматично прилагане на режим de minimis спрямо ЮЛНЦ – е непоследователно, поставя кандидатите в неравно положение и накърнява оправданите им правни очаквания. Наред с това, прилагането на тавана от 300 000 евро за период от три години може необосновано да ограничи или изключи природозащитни ЮЛНЦ с нужната експертиза и капацитет, изчерпали този лимит по други основания, с което се стеснява кръгът на допустимите бенефициенти и се засяга екологичната цел на самата процедура. IV. Заключение и предложение Предвид изложеното, консервационните мерки, подпомагани по процедурата, нямат икономически характер и не попадат в приложното поле на правилата за държавни и минимални помощи. Поради това предлагам: 1) т. 16.2.1 от Условията за кандидатстване да бъде изменена така, че спрямо ЮЛНЦ – кандидати/партньори, изпълняващи консервационни мерки за опазване на биологичното разнообразие, да се прилага режим „непомощ“, при условие че осигурят и докажат разделяне на икономическата от неикономическата си дейност (включително по отношение на приходите и източниците на финансиране); 2) при условията на евентуалност – режим „минимална помощ“ да се прилага спрямо ЮЛНЦ единствено след индивидуална преценка, че конкретното лице извършва икономическа дейност по отношение на финансираните дейности, а не автоматично, единствено въз основа на правно-организационната му форма. Предложение № 1 се приема. Проектът на условия за кандидатстване по процедурата е преработен, след извършено допълнително съгласуване с Министерството на финансите. Предвид приемането на Предложение № 1, отпада необходимостта от въвеждане на механизъм за индивидуална преценка относно приложимостта на режим „минимална помощ“ спрямо всяко отделно юридическо лице с нестопанска цел – кандидат или партньор по процедурата.
12.07.2026 16:50:14 BG16FFPR002-3.028-COM2 ПРЕДЛОЖЕНИЕ В Условията за кандидатстване е необходимо по-ясно да бъде разграничено положението на юридическите лица с нестопанска цел, които не осъществяват стопанска дейност по отношение на дейностите, за които кандидатстват. Самото качество на ЮЛНЦ не е основание организацията да бъде третирана като предприятие и финансирането автоматично да бъде поставяно под режим на минимална помощ. Определящ е характерът на конкретната дейност и наличието или липсата на предлагане на стоки или услуги на пазар. Понятието „предприятие“ в правото на Европейския съюз има функционално съдържание. То обхваща субекти, които извършват икономическа дейност, независимо от правната им форма и начина им на финансиране. Оттук следва и обратният извод: когато едно ЮЛНЦ не извършва стопанска дейност и не участва на пазар по отношение на финансираната дейност, то не действа като предприятие за целите на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС. В този случай липсва първичната предпоставка за прилагане както на режима на държавните помощи, така и на режима de minimis. Предвидените по процедурата дейности са насочени към опазване и възстановяване на природни местообитания и видове, премахване на инвазивна или нетипична растителност и подпомагане на популации с природозащитна значимост. Те се извършват в обществен интерес, резултатите им не се предлагат срещу възнаграждение и не представляват услуга, реализирана на пазар. В практиката на Европейската комисия консервационните дейности за опазване на природата и биологичното разнообразие са приемани за неикономически, включително в Решение C(2017)803 по дело SA.45645 (2016/N), Решение C(2016)5146 от 11 август 2016 г. по дело SA.44011 (2015/N) и в Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ (2016/C 262/01). Сходен подход е прилаган и от Управляващия орган при други процедури по Програма „Околна среда“ с аналогичен предмет. Държавна помощ е налице само когато всички елементи по чл. 107, параграф 1 от ДФЕС са изпълнени едновременно. Наред с предоставянето на публичен ресурс трябва да съществуват икономическо предимство за предприятие, селективност, възможност за нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки. При ЮЛНЦ, което не извършва икономическа дейност по проекта, не е налице предприятие, на което да бъде предоставено пазарно предимство. Поради липсата на този основен елемент кумулативният фактически състав не е завършен и финансирането не може да бъде квалифицирано като помощ, която следва да бъде поставена под режима de minimis. Този извод се подкрепя и от конкретните ограничения по процедурата. Не се допуска реализиране на приходи от отстранения растителен или дървесен материал, нито използване на проектните резултати за облагодетелстване на предприятие. Когато организацията няма такси, продажби, платени услуги или други пазарни приходи, а средствата се използват единствено за постигане на нестопанските и природозащитните ѝ цели, не възниква икономическа изгода по смисъла на правилата за държавните помощи. Ако дадено ЮЛНЦ наред с нестопанската си дейност извършва и стопанска дейност, защитата срещу кръстосано субсидиране може да бъде осигурена чрез ясно организационно и счетоводно разделяне на дейностите, приходите, разходите и източниците на финансиране. Това съответства на подхода, изложен в т. 206 от Известието на Комисията. Следователно правилният механизъм е индивидуална проверка на характера на финансираната дейност и на разделянето на ресурсите, а не общо и предварително отнасяне на всички ЮЛНЦ към режим de minimis. Допълнителна гаранция е налице, когато доставките и услугите по проекта се възлагат на външни изпълнители при прозрачни, състезателни, недискриминационни и безусловни процедури. При заплащане на пазарна цена изпълнителите не получават предимство, а ЮЛНЦ не задържа икономическа полза за себе си. В подобна хипотеза не се установява помощ нито на равнището на организацията, нито на равнището на избраните изпълнители. Автоматичното прилагане на минимална помощ единствено поради правната форма на кандидата би довело до различно третиране на субекти, които изпълняват еднакви неикономически природозащитни дейности. Освен че не съответства на функционалния критерий за предприятие, такъв подход може необосновано да ограничи участието на организации с необходимата експертиза и капацитет само поради достигане на общия праг по de minimis, без финансираната дейност действително да има икономически характер. 1. Предлага се т. 16.2.1 от Условията за кандидатстване да бъде редактирана така, че за ЮЛНЦ, да се прилага режим „непомощ“. Режимът de minimis следва да се прилага само след конкретна преценка, че съответното ЮЛНЦ действа като предприятие по отношение на подпомаганата дейност, а не по презумпция, основана единствено на неговата правно-организационна форма. 2. По отношение на плана за премахване на ИЧВ на етап кандидатстване е прекалено тежък. Сега се изискват конкретни имоти/локации, технология и идентификация още при подаване. По-добре: на етап кандидатстване - предварителен/индикативен план, а след одобрение - подробен план, актуализиран с теренни данни и одобрен преди реалните интервенции. 3. Да се разясни как ще се процедира в случай че дадени имоти са отдадени под наем/аренда. С уважение, Иван Иванов Председател на Български пещерен съюз Предложението по т. 1 се приема по принцип. Проектът на условия за кандидатстване по процедурата е преработен, след извършено допълнително съгласуване с Министерството на финансите. Предложението по т. 2, отнасящо се до плана за премахване на ИЧВ, не се приема. Съгласно раздел 24, т. 24.5 от проекта на условия за кандидатстване по процедурата, изискуем документ при кандидатстване е влезлият в сила краен административен акт на компетентния орган по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. За извършване на оценката за съвместимостта с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона и съответно издаване на краен административен акт на компетентния орган, е необходимо кандидатът да разполага с информация относно конкретните имоти и/или локации, където ще се интервенира и за технологията за премахване на ИЧВ/конкурентна/нетипична растителност и контролиране на популациите им в рамките на съответното местообитание. През програмен период 2014 – 2020 г. беше предоставена възможността този акт да бъде представен на етапа на изпълнение на проектите, но в по-голяма част от случаите, бенефициентите със сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не успяха да проведат тези процедури успешно в определените за това срокове, а в други случаи - не получиха положителен краен административен акт по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, което възпрепятства навременното и успешно изпълнение на дейностите. В този смисъл, за да гарантира доброто финансово управление, през настоящия програмен период, Управляващият орган на ПОС 2021-2027 г. изисква още на етап кандидатстване да е наличен влязъл в сила краен административен акт на компетентния орган по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Предложение № 3 - проектът на условия за кандидатстване да се допълни с информация как ще се процедира, в случай че дадени имоти са отдадени под наем/аренда не се приема. Съгласно раздел 13, т. 13.4 от проекта на условия за кандидатстване, дейностите, нарушаващи правилата за държавни помощи, не са допустими за финансиране. В допълнение, съгласно раздел 14, т. 14.5 от проекта на условия за кандидатстване не са допустими за финансиране разходи за дейности, нарушаващи правилата за държавните помощи. В този смисъл, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ не може да води до създаване на предимство за определено предприятие или предприятия чрез спестяване на разходи или реализиране на приходи, в нарушение на правилата за държавни помощи. Следва да се има предвид, че изискуем документ, съгласно раздел 24 от проекта на условия за кандидатстване, е декларация, подписана от кандидата, съответно декларации от всеки от партньорите, в които изрично да се посочи, че предвидените в проектното предложение дейности не са предмет на изпълнение за сметка на концесионер или наемател, по сключен концесионен договор или договор за наем.
14.07.2026 16:20:12 BG16FFPR002-3.028-COM3 На основание чл. 26, ал. 4 от ЗУСЕФСУ представяме настоящото становище, съдържащо категорични възражения срещу предвидения за юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) режим на минимална помощ (de minimis), както и срещу начина, по който е организирано и администрирано общественото обсъждане. Предложеният подход превръща формалната допустимост на ЮЛНЦ в привидна, тъй като финансовото ограничение прави самостоятелното им участие обективно невъзможно по значителна част от мерките. Допуснатите организационни и технически нарушения при обсъждането допълнително компрометират прозрачността, предвидимостта и реалната възможност на заинтересованите лица да участват. I. Режимът de minimis фактически изключва ЮЛНЦ Съгласно проекта ЮЛНЦ са допустими кандидати, но цялата предоставяна на тях безвъзмездна финансова помощ се третира като минимална помощ с таван 300 000 евро за тригодишен период. За държавните органи е приложен режим «непомощ» без аналогично ограничение. По този начин две групи допустими кандидати са поставени при съществено различни условия. Същевременно размерът на финансирането е обусловен от необходимата целева площ и от задължението да бъдат обхванати всички приложими мерки и съответни защитени зони. Кандидатът не разполага с възможност да намали обхвата единствено за да се вмести в тавана de minimis. Следователно за проектите с необходим бюджет над 300 000 евро ЮЛНЦ са фактически изключени като самостоятелни бенефициенти. Не е допустимо Управляващият орган формално да обявява ЮЛНЦ за допустими, а едновременно с това да въвежда режим, който прави изпълнението на задължителния обхват невъзможно. Това представлява фактическа неравнопоставеност и обезсмисля допустимостта на ЮЛНЦ по процедурата. II. Липсва обосновка за промяната на режима При предходното обявяване на същата процедура дейностите на всички кандидати, включително ЮЛНЦ, бяха третирани в режим «непомощ», тъй като бяха определени като неикономически природозащитни дейности. В настоящия проект същите по характер дейности са поставени за ЮЛНЦ под режим de minimis, без да е публикувана ясна правна, икономическа и фактическа обосновка за промяната. Подобно съществено изменение не може да бъде въвеждано мълчаливо. Управляващият орган е длъжен да посочи конкретните нови обстоятелства и правни основания, които налагат различното третиране. Общото позоваване на правилата за държавните помощи е недостатъчно, още повече че в практиката по Програма «Околна среда» природозащитни дейности на ЮЛНЦ са финансирани и в режим «непомощ». Ограничението има и по-широк системен ефект по други природозащитни мерки, при които задължителният обхват също надхвърля тавана de minimis. Така се изключва именно специализираният експертен и теренен капацитет на неправителствените организации, което противоречи на целта за ефективно и резултатно използване на средствата. III. Съществени нарушения при общественото обсъждане В хода на общественото обсъждане са сменяни и променяни документи, без да бъде осигурена ясна и проследима информация за датата на промяната, номера на версията, конкретно изменените текстове и причините за изменението. При такава практика заинтересованите лица не могат да установят с необходимата сигурност кой комплект документи е действащ и дали вече изготвените становища са относими към последната версия. На 13.07.2026 г. електронната система не функционираше, а на 14.07.2026 г. до следобедните часове активното обществено обсъждане беше визуализирано в секция «Архив». Това е обективна пречка за достъп до документите и за своевременно подаване на становища. Последиците от техническата и административната неорганизираност не могат да бъдат прехвърляни върху заинтересованите лица чрез запазване на първоначалния срок. Промяната на документи без надеждна история на версиите, неработещата система и архивирането на текущо обществено обсъждане са несериозни и крайно немарливи административни действия. Те са несъвместими с минималните изисквания за прозрачност, предвидимост и добросъвестно административно поведение и поставят под съмнение дали е осигурена реална, а не само формална възможност за участие. IV. Категорични искания 1. Да бъде преразгледан режимът за ЮЛНЦ и да бъде приложен режим «непомощ», съответстващ на характера на дейностите и на предходното обявяване на процедурата. 2. При поддържане на режима de minimis да бъде публикувана пълна и конкретна правна, икономическа и фактическа обосновка за промяната, включително анализът, въз основа на който дейностите на ЮЛНЦ са квалифицирани като икономически. 3. Да бъде публикуван единен и консолидиран комплект документи с ясно обозначени дата и номер на версията, както и сравнителна таблица на всички промени, извършени в хода на обсъждането. 4. Срокът за общественото обсъждане да бъде удължен с разумен период, считано от осигуряването на непрекъснат достъп до окончателния комплект документи, така че да бъдат компенсирани техническата недостъпност, архивирането и промените в документацията. 5. Да бъде предоставен конкретен и мотивиран отговор по всяко изложено възражение и искане, включително кои документи са променяни, кога и по какви причини. Очакваме Управляващият орган незабавно да отстрани посочените пороци, да възстанови реалната равнопоставеност на кандидатите и да осигури законосъобразно, прозрачно и добросъвестно провеждане на общественото обсъждане. При липса на адекватна корекция и конкретен мотивиран отговор ще бъдат използвани предвидените в закона способи за защита и ще бъдат сезирани компетентните национални и европейски институции. Предложение № 1 се приема. Проектът на условия за кандидатстване по процедурата е преработен, след извършено допълнително съгласуване с Министерството на финансите. Предвид промяната на режима на подпомагане на кандидати и партньори – юридически лица, Предложение № 2, отнасящо се до представяне на отделен анализ на естеството на допустимите за финансиране дейности, не се приема. Детайлна информация относно определянето на естеството на допустимите за финансиране дейности се съдържа в раздел 16 от проекта на условия за кандидатстване по процедурата. Констатацията по т. 3 и предложението по т. 4 не се приемат. Проектите на документи по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, публикувани в системата ИСУН за представяне на предложения и възражения, не са променяни. В изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, проектите на документи по процедурата са публикувани в системата ИСУН на 06.07.2026 г., като е осигурена възможност на заинтересованите лица да изпращат писмени предложения и възражения по тях в срок до 13.07.2026 г. Срокът е удължен до края на деня на 14.07.2026 г., поради възникнал технически проблем със системата ИСУН, довел до невъзможност за представяне на предложения и възражения от страна на заинтересованите лица. За установения технически проблем бяха информирани служителите, който подържат системата ИСУН и съответно кандидатите, които констатираха невъзможността за представяне на предложения и възражения. Предложението по т. 5 се приема по принцип. Проектите на документи по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ са преработени и ще бъдат повторно публикувани за представяне на предложения и възражения, в нормативно определения за това срок. Промени са извършени по отношение на приложимия режим на подпомагане на юридическите лица с нестопанска цел – кандидати и партньори по процедурата, като режим „минимална помощ“ се заменя с режим „непомощ“. На публикуване в системата ИСУН подлежи и настоящата справка, която предоставя информация относно приетите и неприети предложения и възражения и основанията за неприемане.
14.07.2026 16:33:13 BG16FFPR002-3.028-COM4 ДО РЪКОВОДИТЕЛЯ НА УО НА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА" 2021–2027 г. ОТНОСНО: Становище в рамките на общественото обсъждане на проекта на Условия за кандидатстване по процедура BG16FFPR002-3.001 „Изпълнение на мерки 54, 55 и 56 от НРПД за НАТУРА 2000 – 2" по ПОС 2021–2027 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО РЪКОВОДИТЕЛ, В рамките на общественото обсъждане на проекта на Условия за кандидатстване по горепосочената процедура и на основание чл. 26, ал. 4 от ЗУСЕФСУ представяме своето становище. То се отнася до юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) и до въведения за тях режим на минимална помощ (de minimis). Споделяме загриженост, че този режим на практика силно ограничава участието на природозащитните НПО по процедурата, и бихме искали да обърнем внимание, че подходът се различава от този при предходното обявяване на същата процедура. I. Режимът de minimis прави самостоятелното участие на НПО практически невъзможно Съгласно раздел 11 ЮЛНЦ са допустими кандидати, но съгласно раздел 16.2.1 за тях се прилага режим „минимална помощ“ „за проектите“ им — цялата безвъзмездна финансова помощ (БФП) се третира като de minimis и не може да надвишава 300 000 евро (586 749 лв.) за период от три години. За държавните органи (раздел 16.1.1) се прилага режим „непомощ“ и такъв таван не съществува. Така на ЮЛНЦ е наложено ограничение, каквото другите допустими кандидати нямат. Съгласно раздел 9 размерът на БФП за проект „се определя от заложената целева площ“ и е пропорционален на нея, а самата площ се изчислява от кандидата съобразно реалната необходимост от интервенция. Ключово е, че обхватът не може да бъде намаляван по бюджетни съображения. Съгласно реда за оценяване (раздел 21) в проектното предложение задължително се включват всички приложими мерки за избраното местообитание и всички съответни целеви защитени зони; невключването на зона се допуска само при отпаднала необходимост и се санкционира по критерий 1 от ОАСД. Тъй като голяма част от местообитанията се припокриват между мерките (напр. 1210 — по мерки 54 и 56; 2120 — по мерки 55 и 56), за много местообитания задължително се комбинират две или три мерки. От това следва, че за всяко местообитание, чийто необходим обхват изисква БФП над 300 000 евро, ЮЛНЦ е изключено като самостоятелен бенефициент, докато държавен орган — без такъв таван — не е. НПО остава ограничено единствено до най-малките по обхват местообитания и е лишено от достъп до останалите. Това представлява неравнопоставеност, несъвместима с чл. 29 от ЗУСЕФСУ, и на практика обезсмисля формалната допустимост на ЮЛНЦ по раздел 11. II. Промяна на режима спрямо предходното обявяване на същата процедура При предходното обявяване на същата процедура (BG16FFPR002-3.001 „Изпълнение на мерки 54, 55 и 56“, впоследствие прекратена) режимът е бил „непомощ“ за всички кандидати, включително за ЮЛНЦ. В условията на предходната процедура изрично е записано, че „подпомагането по настоящата процедура няма икономически характер“, а консервационните дейности за опазване на природата и биоразнообразието „имат изцяло социална и културна насоченост и нямат икономически характер“ — с изрично позоваване на решения на Европейската комисия C(2017) 803 (SA.45645) и C(2016) 5146 (SA.44011) и т. 34 от Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ. Доколкото разбираме, дейностите по мерки 54, 55 и 56 остават по същество същите, но в новото обявяване подпомагането на ЮЛНЦ се третира по различен начин — като „минимална помощ". Бихме искали да разберем какви съображения стоят зад тази промяна в квалификацията на дейностите и приложимия режим. Ще бъдем благодарни, ако Управляващият орган поясни основанието или прецени възможността да се приложи режим „непомощ" за ЮЛНЦ, както беше при предходното обявяване, така че природозащитните организации да могат да се включат пълноценно. Че такова третиране е възможно и се прилага на практика, личи и от собствената практика на Управляващия орган: по процедура BG16FFPR002-3.008 (мярка 67) финансирането на проект на нашата организация „Опазване на пещеролюбиви видове прилепи" № BG16FFPR002-3.008-0002-C01 е предоставено в режим „непомощ“, а не като de minimis. Същото важи и за проекти BG16M1OP002-3.020-0021-C01 „Разработване на план за действие за опазване на популациите на Балканска дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica Bolkay, 1925) за периода 2019 – 2028 г.“; BG16M1OP002-3.020-0024-C01 „Разработване на план за действие за опазване на популациите на Египетски лешояд (Neophron percnopterus Linnaeus, 1758) за периода 2019 – 2028 г.“; BG16M1OP002-3.020-0026-C01 „Разработване на план за действие за опазване на популациите на Калописиев дланeкоренник (Dactylorhiza kalopisii E. Nelson) Месесточервен дланeкоренник (Dactylorhiza incarnata (L.) SOO) за периода 2019 – 2028 г.“; BG16M1OP002-3.020-0049-C01 „Разработване на план за действие за опазване на популациите на Бяло-v (Nymphalis vaualbum) за периода 2019 – 2028 г.“; BG16M1OP002-3.020-0053-C01 „Разработване на план за действие за опазване на популациите на пеперудата Catopta thrips (Hübner, 1818) за периода 2019 – 2028 г.“; BG16M1OP002-3.020-0054-C01 „Разработване на план за действие за опазване на популациите на Тигрова пеперуда (Euplagia quadripunctaria) за периода 2019 – 2028 г.“; BG16M1OP002-3.020-0056-C01 „Разработване на план за действие за опазване на популациите на Поточен рак (Austropotamobius torrentium) за периода 2019 – 2028 г.“; BG16M1OP002-3.020-0057-C01 „Разработване на план за действие за опазване на популациите на Венерино пантофче (Cypripedium calceolus) за периода 2019 – 2028 г.“; BG16M1OP002-3.020-0058-C01 „Разработване на план за действие за опазване на популациите на Татарско диво зеле (Crambe tataria) за периода 2019 – 2028 г.“, BG16M1OP002-3.028-0001-C02 Хабитат "Сакар" и BG16M1OP002-3.030-0002-C01 Хабитат "Дунав". Това потвърждава, че природозащитните дейности на ЮЛНЦ по ПОС могат да бъдат структурирани извън режима на минимална помощ. III. Процедура за мерки 26, 29, 33 и 60 Същото ограничение за ЮЛНЦ е налице и по процедурата за мерки 26, 29, 33 и 60 (инвазивни чужди видове): и там за ЮЛНЦ се прилага режим de minimis с таван 300 000 евро, докато за държавните органи — режим „непомощ". Един кандидат може да включи в едно проектно предложение само една мярка и е длъжен да обхване всички целеви защитени зони за избраното местообитание/вид, без възможност за намаляване на обхвата по бюджетни съображения. Тъй като необходимият обхват по мерки 26, 33 и 60 надхвърля многократно тавана de minimis, ЮЛНЦ на практика е изключено като самостоятелен бенефициент по тях, а в рамките на тавана по същество се вмества единствено мярка 29. Посочваме проблема тук, защото показва, че ограничаването на ЮЛНЦ чрез режим de minimis има системен характер по мерките за инвазивни чужди видове и е пряко относимо към преценката на настоящата процедура. Изложените в раздели I и II възражения важат в еднаква степен и по отношение на мерки 26, 29, 33 и 60. IV. НПО често са изпълнители на този тип дейности и разполагат с необходимите данни По сходни мерки и дейности за опазване на природата изпълнители много често са именно НПО — например при разработването и изпълнението на планове за действие за видове и планове за управление на защитени зони. Това показва, че природозащитните организации притежават експертизата, капацитета и теренния опит за този тип дейности. Нашата организация разполага с данни за разпространението на инвазивните чужди видове, които са пряко относими към целите на процедурата и биха повишили качеството и ефективността на интервенциите. Поради ограничението, произтичащо от режима de minimis, тези данни и капацитет на практика не могат да бъдат използвани чрез самостоятелно участие на организацията като бенефициент. V. Предложение С оглед на изложеното, по отношение на раздел 16 „Приложим режим на минимални/държавни помощи", изразяваме следното предложение: подпомагането на ЮЛНЦ да се предоставя в режим „непомощ", а не в режим „минимална помощ". Конкретно предлагаме т. 16.2.1 („За кандидати/партньори, които са юридически лица с нестопанска цел") да отпадне, а ЮЛНЦ да бъдат включени в обхвата на т. 16.1 („Подпомагане под формата на режим „непомощ""), със същата обосновка и предпазни механизми, приложени при предходното обявяване на процедурата (BG16FFPR002-3.001): консервационните дейности за опазване на природата и биологичното разнообразие нямат икономически характер (Решения на ЕК C(2017) 803 / SA.45645 и C(2016) 5146 / SA.44011; т. 34 от Известието на Комисията), като липсата на държавна помощ се гарантира чрез ясно разделяне на икономическата от неикономическата дейност на ЮЛНЦ и възлагане на дейностите със стопански характер чрез състезателни, прозрачни и недискриминационни процедури. Оставаме на разположение и изразяваме готовност да участваме конструктивно в подобряването на Условията, за да се осигури реален и равнопоставен достъп на природозащитните неправителствени организации до финансиране по мерки 54, 55 и 56. С уважение, Рашид Рашид, Председател на УС Сдружение „Асоциация наука за природата" Предложението се приема. Проектът на условия за кандидатстване по процедурата е преработен, след извършено допълнително съгласуване с Министерството на финансите.
14.07.2026 16:37:58 BG16FFPR002-3.028-COM5 УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО РЪКОВОДИТЕЛ, В рамките на общественото обсъждане на проекта на Условия за кандидатстване по горепосочената процедура и на основание чл. 26, ал. 4 от ЗУСЕФСУ представяме следното становище. То се отнася до юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) и до въведения за тях режим на минимална помощ (de minimis). Споделяме загриженост, че този режим на практика силно ограничава участието на природозащитните неправителствени организации и се различава от подхода при предходното обявяване на същата процедура. Практически капацитет на природозащитните организации По сходни мерки и дейности за опазване на природата изпълнители и бенефициенти често са именно неправителствени организации. Това показва, че природозащитните организации разполагат с необходимите експертиза, организационен капацитет и теренен опит. Нашата организация разполага и с данни за разпространението на инвазивни чужди видове, които са пряко относими към целите на процедурите и могат да повишат качеството и ефективността на предвидените интервенции. Ограничението, произтичащо от режима de minimis, създава риск този капацитет да не може да бъде използван чрез самостоятелно участие като бенефициент. Практически ограничителен ефект на режима de minimis Съгласно раздел 11 ЮЛНЦ са допустими кандидати, но по силата на раздел 16.2.1 за техните проекти цялата безвъзмездна финансова помощ се третира като минимална помощ и не може да надвишава 300 000 евро (586 749 лв.) за период от три години. За държавните органи се прилага режим «непомощ», без аналогичен таван. Същевременно размерът на безвъзмездната финансова помощ се определя от заложената целева площ и реалната необходимост от интервенция. Проектното предложение следва да включва всички приложими мерки за избраното местообитание и съответните целеви защитени зони, поради което обхватът не може да бъде произволно намаляван единствено по бюджетни съображения. При необходим размер на помощта над 300 000 евро ЮЛНЦ на практика не може да участва като самостоятелен бенефициент, докато държавен орган не е поставен пред същото ограничение. Така формалната допустимост на ЮЛНЦ не винаги води до реална възможност за участие и възниква риск от неравнопоставено третиране по смисъла на чл. 29 от ЗУСЕФСУ. Различен режим спрямо предходното обявяване При предходното обявяване на процедура BG16FFPR002-3.001, впоследствие прекратена, режимът е бил «непомощ» за всички кандидати, включително за ЮЛНЦ. В тогавашните условия изрично е посочено, че подпомагането няма икономически характер, а консервационните дейности за опазване на природата и биоразнообразието имат социална и културна насоченост и не представляват икономическа дейност. Дейностите по мерки 54, 55 и 56 остават по същество сходни, но при настоящото обявяване подпомагането на ЮЛНЦ е квалифицирано като минимална помощ. Поради това е необходимо да бъдат изяснени правните и фактическите съображения, наложили промяната на режима. Възможността природозащитни дейности да бъдат структурирани извън режима de minimis се потвърждава и от проект BG16M1OP002-3.018 – «ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРИРОДОЗАЩИТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ВИДОВЕ В МРЕЖАТА НАТУРА 2000 ЧРЕЗ ПОДХОДА ВОМР В ТЕРИТОРИЯТА НА МИГ ТУНДЖА», по който Фондация «Екология, комуникации и общество» е била бенефициент. Посоченият пример показва, че участието на неправителствена организация като бенефициент при дейности с природозащитна насоченост е възможно да бъде организирано без прилагане на ограничителен таван, когато съответните дейности са с неикономически характер. Системен характер на ограничението Сходен проблем е налице и при процедурата за мерки 26, 29, 33 и 60, свързани с инвазивни чужди видове. И там за ЮЛНЦ се прилага режим de minimis с таван от 300 000 евро, докато за държавните органи се прилага режим «непомощ». Кандидатът е длъжен да обхване всички целеви защитени зони за избрания вид или местообитание, без възможност за ограничаване на необходимия обхват само по бюджетни причини. Това показва, че ограничаването на ЮЛНЦ чрез режима на минимална помощ не е изолиран случай, а въпрос с по-широко значение за достъпа на неправителствените организации до мерките за опазване на природата. Организация на общественото обсъждане В хода на общественото обсъждане бяха установени обстоятелства, които затрудниха заинтересованите лица при проследяването на актуалната документация и подготовката на становища: • публикувани документи бяха сменяни и променяни, без във всички случаи да е налична достатъчно ясна информация за датата, обхвата и причините за измененията; • на 13.07.2026 г. електронната система не функционираше, поради което достъпът до документацията и възможността за подаване на становища бяха затруднени; • на 14.07.2026 г. до следобедните часове общественото обсъждане беше визуализирано в секция «Архив», което създаде допълнителна неяснота относно неговия статус и срока за участие. Независимо от причините за тези обстоятелства, организацията на процеса не осигури в достатъчна степен предвидимост и проследимост. За гарантиране на прозрачността и реалната възможност за участие е целесъобразно да бъде публикуван единен актуален комплект документи, придружен от информация за направените промени, както и да се прецени необходимостта от удължаване на срока за общественото обсъждане. Искания и въпроси С оглед на изложеното молим Управляващия орган: • да публикува единен и актуален комплект документи с ясно обозначени дата и версия, както и обобщена информация кои документи са били променени или заменени в хода на общественото обсъждане; • да прецени удължаване на срока за общественото обсъждане, така че да бъдат компенсирани техническата недостъпност на системата и времето, през което процедурата беше визуализирана в секция «Архив»; • да посочи конкретните правни и фактически съображения за прилагане на режим «минимална помощ» за ЮЛНЦ при настоящото обявяване, при положение че при предходното обявяване същите дейности са били определени като неикономически; • да прецени възможността за прилагане на режим «непомощ» за ЮЛНЦ, така че природозащитните организации да разполагат с реален и равнопоставен достъп до процедурата; • да поясни по какъв начин таванът от 300 000 евро позволява реално участие на ЮЛНЦ като самостоятелни бенефициенти, когато необходимият обхват на проектите не може да бъде намаляван по бюджетни съображения. Оставаме на разположение и изразяваме готовност да участваме конструктивно в подобряването на Условията, така че да се осигурят реален и равнопоставен достъп на природозащитните неправителствени организации до финансиране по мерки 54, 55 и 56, както и прозрачна и предвидима процедура за обществено обсъждане. С уважение, Калина Герганова Председател на УС на фондация „Екология, комуникации и общество“ Предложенията, отнасящи се до преминаването от режим „минимална помощ“ към режим „непомощ“ за кандидати и партньори – юридически лица с нестопанска цел, се приемат. Проектите на документи по чл. 26, чл. 1 от ЗУСЕФСУ са преработени и допълнително съгласувани с Министерството на финансите по реда на чл. 26, ал. 3 от ЗУСЕФСУ. Предложението да публикува единен и актуален комплект документи с ясно обозначени дата и версия, както и обобщена информация кои документи са били променени или заменени в хода на общественото обсъждане се приема по принцип. Проектите на документи по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ са преработени и ще бъдат повторно публикувани за представяне на предложения и възражения, в нормативно определения за това срок. Промени са извършени по отношение на приложимия режим на подпомагане на юридическите лица с нестопанска цел – кандидати и партньори по процедурата, като режим „минимална помощ“ се заменя с режим „непомощ“. На публикуване в системата ИСУН подлежи и настоящата справка, която предоставя информация относно приетите и неприети предложения и възражения и основанията за неприемане. Предложението да се прецени удължаване на срока за общественото обсъждане, така че да бъдат компенсирани техническата недостъпност на системата и времето, през което процедурата беше визуализирана в секция „Архив“ не се приема. В изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, проектите на документи по процедурата са публикувани в системата ИСУН на 06.07.2026 г., като е осигурена възможност на заинтересованите лица да изпращат писмени предложения и възражения по тях в срок до 13.07.2026 г. Срокът е удължен до края на деня на 14.07.2026 г., поради възникнал технически проблем със системата ИСУН, довел до невъзможност за представяне на предложения и възражения от страна на заинтересованите лица. За установения технически проблем бяха информирани служителите, който подържат системата ИСУН и съответно кандидатите, които констатираха невъзможността за представяне на предложения и възражения. В допълнение, беше публикувана новина за удължаване на този срок на интернет адрес: https://www.eufunds.bg/bg/opos/node/20959 Проектите на документи по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ не са променяни за целия период на тяхното публикуване в системата ИСУН (от 06.07.2026 г. до 14.07.2026 г.).
The project is funded by the “Technical Assistance” Programme 2021–2027, co-financed by the European Union through the European Regional Development Fund, under project BG16RFTA001-1.003-0001 “Digital transformation in the management of EU funds” and by the “National Recovery and Resilience Plan”, under Investment C10.I11 “Ensuring an adequate information and administrative environment for the implementation of the Recovery and Resilience Plan”.