Отворена процедура за кандидатстване

Във връзка с предстоящо ни кандидатстване по процедура №BG16FFPR002-3.019 отправяме към Вас следния въпрос:

Ние сме юридическо лице регистрирано по Закон за юридическите лица с нестопанска цел и осъществяваме дейност в обществена полза. Дейността на юридическото лице не е ангажирана със стопанска дейност, тъй като не е свързана с предлагане на стоки/услуги на пазара. Организацията не предлага нищо на пазара, а изпълнява публичноправно задължение в обществен интерес. Поради гореизброените причини не се класифицираме като „Предприятие“ по смисъла на чл. 107, пар. 1 от ДФЕС.
В раздел 16 от Условията  за кандидатстване е описано следното: „Едно от условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъдат приложени правилата за държавни и минимални помощи при предоставянето на държавни ресурси, е получател на помощта да е „предприятие“ съгласно конкурентното право. 
„Предприятие” по смисъла на чл. 107, пар. 1 от ДФЕС е всяка структура, ангажирана със стопанска дейност, независимо от правния й статут и начина й на финансиране. Съгласно практиката на Съда на ЕС, „предприятия“ по смисъла на конкурентното право са всички субекти, упражняващи икономическа дейност, в това число и носители на публична власт, когато дейността им е свързана с предлагане на стоки/услуги на пазара. За преценката дали едно лице оперира като „предприятие“ е без значение правният статут по националното право и начинът му на финансиране, а обстоятелството дали същото предоставя стоки или услуги на даден пазар.“
В същата точка от УК е описано, че процедурата финансира изпълнението на мерки 26, 29, 33 и 60 от Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000. Тези дейности са природозащитни консервационни мерки, произтичащи пряко от задълженията на Република България по Директива 92/43/ЕИО (Директива за местообитанията) и Директива 2009/147/ЕО (Директива за птиците) и следователно те не произвеждат стока или услуга, предназначена за пазара.

Съдът на ЕС определя, че дейности, извършвани в общ интерес без комерсиална цел и без пазарно предлагане, не са икономически. 
В текста на раздел 16 е записано следното: „От гледна точка на типовете допустими дейности, кандидати и партньори, от значение за определянето на приложимост на режим за държавна помощ е дали същите могат да бъдат определени като предприятия по смисъла на законодателството за държавни помощи по отношение на финансираните дейности.“

Съобщение на Комисията относно понятието за държавна помощ, на което изрично препраща Раздел 16 от УК, в § 6–12 разграничава икономическите от неикономическите дейности и посочва, че дейности в изпълнение на публичноправни задължения, финансирани изцяло с публични средства и без пазарна насоченост, не представляват икономическа дейност.
Също така в раздел 16.2 Подпомагане под формата на режим „минимална помощ“, попадаща в приложното поле на Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 година, подраздел 16.2.1. е описано следното: „В съответствие с чл. 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2831, този регламент се прилага за помощите, предоставяни на предприятия от всички сектори…“

Също така следва да се отбележи текста в Раздел 16.3 от УК, който категорично постановява: „Управляващият орган няма да финансира проекти, при изпълнението на които ще се генерират приходи от отстранен растителен или дървен материал.“ - следователно, по силата на самите условия на схемата, изпълнението на проекта е принципно невъзможно да доведе до пазарна дейност или приход. 

Не на последно място следва да се подчертае, че в предходните сходни процедури проектите на кандидати - ЮЛНЦ не са разглеждани в условията за предоставяне на минимални помощи.


Въпрос: 
Моля да потвърдите еднозначно следното: 
Тъй като:
1. ЮЛНЦ не представлява „предприятие“ по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 година (дейността на юридическото лице не е ангажирана със стопанска дейност, тъй като не е свързана с предлагане на стоки/услуги на пазара).
2. Проектните дейности са в полза на обществото и не генерират приходи (проектните дейности не са икономически),
следователно за нас не са приложими правилата на Регламент (ЕС) 2023/2831 и проектното ни предложение не попада в приложното поле за държавни помощи на ниво бенефициент и проектът/бенефициентът не попада под режим „минимална помощ“.

В изпълнение на чл. 26, ал. 8 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), Управляващият орган на ПОС 2021-2027 г. предоставя по-долу разяснения по поставените въпроси по отношение на условията за кандидатстване по процедура №  BG16FFPR002-3.019. Дадените разяснения са задължителни за всички кандидати, отнасят се единствено до условията за кандидатстване по процедура  № BG16FFPR002-3.019 и не следва да се считат за становище относно качеството на конкретно проектно предложение.   
В Приложение № 4 към Заповед РД-ОП-48/23.06.2026 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г., с която са утвърдени документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, са описани изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите и партньорите -  държавни органи и юридическите лица с нестопанска цел. В раздел 16 от утвърдените условия за кандидатстване по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ се съдържа информация за приложимите режими на подпомагане,  отнасящите се до тях изисквания, правните основания за тяхното прилагане, субектите, за които те намират приложение, както и за таваните на подпомагане, произтичащи от нормативната уредба, които не могат да бъдат надвишавани. 
На основание чл. 26, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, документите са съгласувани с министъра на финансите за съответствие с правилата за държавни помощи.
По отношение на повдигнатите въпроси и в частност на режима на подпомагане по раздел 16 от условията за кандидатстване, бихме искали да ви информираме, че се обмисля възможността за изменение на документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. В случай че се пристъпи към изменение, то ще бъде оповестено в системата ИСУН.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Отправяме искане за разяснения по Условията за кандидатстване във връзка с прилагането на изискването за териториален обхват на проектните предложения спрямо общините като допустими кандидати.
I. Приложими разпоредби
Съгласно т. 13.2.1.6 от Условията за кандидатстване, кандидатът „следва да обхване всички целеви защитени зони за избраното от него природно местообитание или избрания вид“, като невключването на зона подлежи на детайлна обосновка по реда на т. 24.16 (отпаднала необходимост). Същото изискване е потвърдено и в Приложение № 4 (Методика/индикатори).
Същевременно, съгласно Приложение № 4, приносът на проектното предложение по показател за резултат „3.1.1. Местообитания с по-добро природозащитно състояние…“ се формира от броя подобрени оценки на местообитания (всяка оценка = 0,5%; местообитание в три биогеографски региона = 1,5%). Оттук предложения с повече местообитания и с покритие в повече биогеографски региони получават по-висок принос и съответно по-висока оценка.
Като органи на местно самоуправление, общините обаче разполагат с правомощия и с бюджетни основания да изпълняват и финансират дейности единствено на собствената си територия (чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗООС — опазване на биоразнообразието „в населените места и крайселищните територии“ на съответната община; чл. 118 от ЗБР — дейности „в сферата на своята компетентност“; ЗМСМА относно въпросите от местно значение и разходването на общинския бюджет). Общината няма правно основание да извършва теренни дейности или да разходва средства на територията на друга община.
Прилагането на цитираните изисквания към общините поражда практически неизпълними последици, които илюстрираме с два реални сценария от целевите таблици на процедурата.
II. Сценарий А — местообитание с широк обхват: 3270 (мярка 60)
Местообитание 3270 „Реки с кални брегове с Chenopodion rubri p.p. и Bidention p.p.“ е целево в 14 защитени зони BG0000182 Орсоя, BG0000192 Река Тунджа 1, BG0000199 Цибър, BG0000232 Батин, BG0000241 Сребърна, BG0000335 Карабоаз, BG0000425 Река Съзлийка, BG0000503 Река Лом, BG0000529 Мартен-Ряхово, BG0000530 Пожарево-Гарван, BG0000532 Остров Близнаци, BG0000533 Острови Козлодуй, BG0000578 Река Марица, BG0000610 Река Янтра, които попадат в 45 общини от 13 области — от Видин и Лом на северозапад до Свиленград и Харманли на юг и Русе и Силистра на североизток.
За да покрие „всички целеви зони“ на това местообитание, една община би трябвало да работи и да финансира дейности на територията на десетки други, несъседни общини (напр. Видин и Свиленград нямат обща граница и историческо партньорство), което е правно недопустимо.
III. Сценарий Б — местообитание с умерен обхват: 6210 (мярка 33)
Дори при значително по-малък обхват проблемът остава. Местообитание 6210 „Полуестествени сухи тревни и храсталачни съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia)“ е целево в едва 3 защитени зони BG0000239 Обнова-Караман дол, BG0001014 Карлуково, BG0001037 Пъстрина), които обаче попадат в 13 общини от 5 области (Враца, Ловеч, Плевен, Велико Търново и Монтана). Трите зони (Пъстрина при Монтана, Обнова-Караман дол в Плевен-Велико Търново и Карлуково във Враца-Ловеч-Плевен) не са съседни. Следователно и при най-малкия реалистичен обхват на едно местообитание изискването за пълно покритие е неизпълнимо за отделна община — проблемът е структурен, а не свързан с крайни случаи.
IV. Практически случай от консултантската практика
В практиката ни на консултанти на общини постъпи запитване за структуриране на проектно предложение, при което юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ) да бъде водещ бенефициент и да изпълнява дейностите в целевите зони, разположени извън територията на конкретната община, а самата община да участва като партньор за зоните на своята територия. По този начин би се постигнало изискваното по т. 13.2.1.6 пълно покритие на всички целеви зони на местообитанието.
Потърсеното ЮЛНЦ обаче отказа участие, като посочи, че при режим „минимална помощ“ по т. 16.2.1 и таван от 300 000 евро (586 749 лв.) за три години не е допустимо да поеме проект от порядъка на максималния размер на БФП по процедурата (за мерки 26/33/60 съответно 2 940 000 €, 7 756 000 € и 1 036 800 €), доколкото помощ над тавана изобщо не попада в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/2831 (чл. 3, пар. 7).
Така двете ограничения се съчетават в практически неизпълнима за общините ситуация: общината не може да покрие зоните извън територията си, а потенциален партньор (ЮЛНЦ с национален обхват) е възпрепятстван от тавана на минималната помощ. В резултат за местообитания с широк обхват нито един допустим кандидат или партньор не е в състояние да осигури пълното покритие, изисквано по т. 13.2.1.6.
V. Въпроси
1. Териториална компетентност. Как община кандидат следва да изпълни изискването по т. 13.2.1.6 да обхване всички целеви зони на избраното местообитание, при положение че по закон (ЗМСМА, чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗООС, чл. 118 ЗБР) има правомощия и бюджетни основания да изпълнява и финансира дейности само на собствената си територия? Допустимо ли е община да изпълнява и/или финансира теренни дейности на територията на друга община?
2. Партньорство между несъседни общини. Ако единственият механизъм за пълно покритие е партньорство/обединение на всички засегнати общини, как УО очаква то да бъде организирано за местообитание с широк обхват като 3270 (45 общини в 13 области, без съседство и без предходно партньорство) в рамките на срока за кандидатстване? Предвижда ли се механизъм, различен от партньорство?
3. Обоснован частичен обхват. Приема ли се обективната невъзможност на община да действа извън територията си за „детайлно обоснована“ причина по т. 13.2.1.6 във връзка с т. 24.16, така че общината да кандидатства само за зоните на избраното местообитание в границите на собствената си територия, без предложението да бъде отхвърлено като несъответстващо на изискването за пълен обхват?
4. Равнопоставеност спрямо методиката. Приносът по показател 3.1.1 (Приложение № 4) нараства с броя местообитания и с покриването на повече биогеографски региони, което дава предимство на предложения с национален обхват. Как това се съвместява с ограничената териториална компетентност на общините — не поставя ли системно общините в неравноправно положение спрямо кандидати с национален обхват (НПО и държавни структури), и предвижда ли се коригиращ механизъм?
5. Двойно финансиране (т. 447–448). Ако община покрие само своите зони от дадено местообитание, а друго, по-високо класирано предложение обхваща същото местообитание в други зони, отпада ли предложението на общината поради недопускане на двойно финансиране? Как се третира частичното покритие, наложено от териториалната компетентност на общината?
6. Съчетан ефект на териториалното ограничение и тавана de minimis. Как УО предвижда общините да постигнат пълното покритие по т. 13.2.1.6, когато естественият механизъм за това — партньорство с ЮЛНЦ, което може да действа извън територията на общината — е блокиран от тавана на минималната помощ от 300 000 € по т. 16.2.1, при положение че максималният размер на БФП по мерки 26/33/60 многократно надхвърля този таван? Не води ли това до положение, при което нито общината, нито ЮЛНЦ партньорът са в състояние да осигурят изискваното пълно покритие?
7. Ще организира ли МОСВ/УО обединяването на общините? Доколкото при действащите изисквания пълното покритие на всички целеви зони на дадено местообитание е практически невъзможно за отделна община, предвижда ли МОСВ/УО да инициира и координира обединяването на всички засегнати общини (например чрез покана, методическо указание или изисквания за партньорство), тъй като без такова обединяване съответната мярка на практика изобщо не може да бъде изпълнена от общини?
8. Ще се приеме ли правна невъзможност като основание участникът да не бъде отстранен? Ако всяка община кандидатства само за зоните на избраното местообитание в границите на собствената си територия, ще приеме ли УО аргумента за правна невъзможност на общината да изпълнява и финансира дейности извън територията си като основателна причина, така че проектното предложение да НЕ бъде отхвърлено поради непокриване на всички целеви зони по т. 13.2.1.6?
9. Теоретично, за да се усвои пълният размер на бюджета по процедурата чрез общини — при положение че всяка община кандидатства единствено за зоните на своята територия — има ли УО готовност да приеме и финансира по едно проектно предложение от всяка засегната община за едно и също местообитание (т.е. множество паралелни, териториално ограничени предложения), без те да се изключват взаимно по правилото за недопускане на двойно финансиране (т. 447–448)?
VI. Заключение
Молим за разяснение по горните въпроси. В случай че се потвърди, че действащата редакция поставя общините в обективна невъзможност да изпълнят изискването за пълен обхват и/или в неравноправно положение при оценката, молим УО да прецени необходимостта от изменение/допълнение на Условията — напр. чрез изрична възможност за частично, териториално обосновано покритие от страна на общините.

В изпълнение на чл. 26, ал. 8 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, Управляващият орган на ПОС 2021-2027 г. предоставя по-долу разяснения по поставените въпроси по отношение на условията за кандидатстване по процедура №  BG16FFPR002-3.019. Дадените разяснения са задължителни за всички кандидати, отнасят се единствено до условията за кандидатстване по процедура  № BG16FFPR002-3.019 и не следва да се считат за становище относно качеството на конкретно проектно предложение.   
По отношение на въпрос № 1 и 2: Допустимите кандидати и партньори по процедурата - структури на/към Министерство на околната среда и водите/Министерство на земеделието и храните, общини и областни администрации, са определени въз основа на своята компетентност по опазване на околната среда, съгласно действащото законодателство.
Съгласно чл. 114 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), МОСВ и други държавни органи и техните поделения в рамките на своите компетенции осъществяват управлението и контрола по опазване на биологичното разнообразие в Република България. Министърът на околната среда и водите провежда държавната политика по опазване и поддържане на биологичното разнообразие (чл. 115, ал. 1, т. 1 от ЗБР). Съгласно чл. 118, ал. 1, т. 1 от ЗБР, Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и другите държавни органи и техните поделения, както и общините, в сферата на своята компетентност осъществяват дейности по опазване на биологичното разнообразие. Задължение на общините в Република България, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 5 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е да организират и контролират опазването на биологичното разнообразие, на ландшафта и на природното и културното наследство в населените места и крайселищните територии. 
С цел осигуряване на максимално покритие на целевите местообитания и видове, съобразявайки и териториалната компетентност на държавните органи, в утвърдените документи Управляващият орган е предвидил възможност дейностите да се изпълняват в партньорство съгласно предвиденото в раздел 12 от условията за кандидатстване и не е поставил ограничения по отношение на броя и вида на допустимите партньори. 
Съгласно указаното в раздел 12 от условията за кандидатстване, отношенията между партньорите следва да бъдат уредени в споразумение за партньорство, в което се определя водещ партньор, уреждат се правата и отношенията между партньорите, финансовите ангажименти на всяка от страните във връзка с изпълнението на проекта и по отношение на исканата безвъзмездна финансова помощ, определя се стратегията за възлагане на обществени поръчки/процедури за избор на изпълнители, вкл. как ще бъдат подготвяни и провеждани съответните процедури  и др. В условията за кандидатстване не са поставени изисквания за въвеждане на друг механизъм за уреждане на отношенията между кандидата и партньорите, различен от посочения в  раздел 12 от условията за кандидатстване.

Уважаеми дами и господа,

Асоциация наука за природата приветства целевия ресурс за борба с ИЧВ. Във връзка с подготовката на проектно предложение отправяме настоящото искане за разяснение.

ЧАСТ А. ПРИЛОЖИМ РЕЖИМ ПО ПРАВИЛАТА ЗА ДЪРЖАВНИ ПОМОЩИ
I. Естество на финансираните дейности
Премахването на ИЧВ от природни местообитания не се предлага като пазарна дейност. Търсене на тази дейност възниква единствено когато държавата обяви обществена поръчка в изпълнение на свое законово задължение (Регламент (ЕС) № 1143/2014; чл. 35 и чл. 118 от ЗБР). Няма частно лице, което да поръчва и заплаща целенасочено премахване на ИЧВ от предимно публична територия — това е регулаторна задача, обвързана с режима на съответната защитена зона, а не свободно предлаган търговски продукт.
При липса на самостоятелен пазар и на приход изпълнението на тази публична задача не съставлява икономическа дейност на ниво бенефициент — независимо дали се извършва от държавен орган или от ЮЛНЦ, което възлага дейностите състезателно. На ниво изпълнител помощта така или иначе отпада поради състезателното възлагане (т. 16.1.2 от Условията, съгласно параграф 89–96 от Известието на Комисията). Оттук ЮЛНЦ, изпълняващо идентичната публична, непазарна природозащитна задача, следва да получи същия режим „непомощ“ като държавата (т. 16.1.1), а не таван от 300 000 € по режим „минимална помощ“.

II. Практика на ЕК
Съгласно Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ (2016/C 262/01) опазването на природата може да бъде неикономическа дейност. В решения по нотифицирани природозащитни мерки (напр. SA.45645 и SA.46073 — Германия, Саксония-Анхалт, 2017 г., и по-ранното SA.44011 — Тюрингия) ЕК приема, че публичното финансиране — включително безвъзмездни средства до 100% за дейности по Натура 2000 — на опазване и възстановяване на местообитания и биоразнообразие, предоставяно на бенефициенти, сред които изрично юридически лица с нестопанска цел (сдружения и фондации), НЕ представлява държавна помощ, тъй като дейността е неикономическа.
Поставените от Комисията условия за този извод се изпълняват и в настоящия случай: не се предлагат стоки или услуги на пазар; проектите не генерират нетни приходи (Условията за кандидатстване изрично забраняват генериране на приходи от отстранения растителен и дървесен материал — раздел 16.3); и се води разделно счетоводство между евентуални икономически и неикономическите дейности, така че да се изключи кръстосано субсидиране.

III. Практика в други държави членки
Природозащитните дейности по Натура 2000 и премахването на ИЧВ масово се финансират директно за НПО като бенефициенти — по програма LIFE на ЕС и по национални/регионални програми — като природозащитна, а не стопанска дейност. Например в Италия, Гърция и Испания подобни дейности за контрол на инвазивни видове и възстановяване на природата се финансират, включително чрез НПО. Не установихме практика в тези държави режим de minimis да се прилага към НПО бенефициенти за такъв тип дейности.

ЧАСТ Б. ПОСЛЕДИЦИ, АКО СЕ ПРИЛОЖИ РЕЖИМ „DE MINIMIS“
Ако въпреки изложеното в Част А УО приеме, че за ЮЛНЦ се прилага режим „минимална помощ“ с таван 300 000 € за 3 години (т. 16.2.1), възникват следните практически затруднения.

IV. Мащаб и разпръснатост на целевите местообитания
За илюстрация на мащаба посочваме 5 от целевите природни местообитания по процедурата, тяхната площ и географско разпределение:
- 40A0* — мярка 26; 7 111 ха; 2 зони; 7 общини; 3 области;
- 5210 — мярка 26; 6 147 ха; 8 зони; 20 общини; 7 области;
- 4090 — мярка 26; 1 412 ха; 8 зони; 9 общини; 4 области;
- 5130 — мярка 26; 662 ха; 6 зони; 16 общини; 8 области;
- 3260 — мярка 60; 106 ха; 3 зони; 5 общини; 2 области.

Общо: около 15 438 ха в 27 защитени зони, разпръснати в много общини и области. Съгласно т. 13.2.1.6 кандидатът следва да обхване всички целеви зони на избраното местообитание, а методиката (Приложение № 4) награждава максимално широкия обхват.

V. Съотношение с тавана de minimis
Максималният размер на БФП за проект е: за мярка 26 — 2 940 000 €, за мярка 33 — 7 756 000 €, за мярка 60 — 1 036 800 €. При таван от 300 000 € за 3 години едно ЮЛНЦ може да усвои най-много между около 4 % (мярка 33) и 29 % (мярка 60) от бюджета на съответната мярка — и то само ако не е получавало друга минимална помощ през последните 3 години. Предвид площите по-горе (напр. 5210 — 6 147 ха в 20 общини от 7 области), пълното покритие дори на едно местообитание надхвърля многократно този таван.
VI. Колко ЮЛНЦ са необходими за пълно усвояване
При таван от 300 000 € пълното усвояване на бюджета по процедурата (11 853 340 €) би изисквало участието на около 40 отделни ЮЛНЦ — всяко при пълен таван и при условие, че не е получавало друга минимална помощ за последните 3 години. По мерки:
- Мярка 26 — бюджет 2 940 000 €; минимален брой ЮЛНЦ ≈ 10;
- Мярка 29 — бюджет 120 540 €; 1 ЮЛНЦ;
- Мярка 33 — бюджет 7 756 000 €; ≈ 26 ЮЛНЦ;
- Мярка 60 — бюджет 1 036 800 €; ≈ 4 ЮЛНЦ;
- Общо — бюджет 11 853 340 €; ≈ 40 ЮЛНЦ.

VII. Организация, дублиране и роля на общините
Тъй като всяко местообитание трябва да бъде обхванато във всичките му целеви зони, а всяко ЮЛНЦ е ограничено до 300 000 €, пълният обхват на един обект неизбежно се разпределя между няколко организации. Това повдига въпроса за координацията — как да се разпредели работата между ЮЛНЦ без дублиране на дейности и без пропуснати зони.
Допълнителна трудност възниква от териториалния лимит на общините. Ако ЮЛНЦ поеме разпръснат обект чрез партньорство с общините (които могат да действат само на своя територия), за пълно покритие би се наложило обединяване на десетки общини — например около 20 общини в 7 области за местообитание 5210, а при по-разпръснатите обекти и значително повече. Това предполага десетки отделни процедури по ЗОП и висок дял разходи за организация и управление спрямо реалните теренни дейности, докато самото ЮЛНЦ е ограничено до 300 000 €. При това положение организирането на широк обхват от ЮЛНЦ е практически трудно осъществимо.

VIII. Равнопоставеност 
Методиката за оценка (Приложение № 4) награждава широчината на обхвата: колкото повече целеви обекти и биогеографски региони покрива предложението, толкова по-висок е приносът по показател за резултат 3.1.1 и съответно оценката. Същевременно повечето допустими кандидати обективно не могат да постигнат широк обхват — ЮЛНЦ поради тавана от 300 000 €, а общините — поради обвързаността на правомощията им със собствената им територия. При това положение единствено МОСВ и/или МЗХ, които разполагат с национална териториална компетентност и спрямо които финансирането не представлява държавна помощ (режим „непомощ“, т. 16.1.1), могат да максимизират оценката си.
Това поставя ЮЛНЦ и общините в систематично по-неблагоприятно положение и повдига въпрос за съвместимостта с принципите на равнопоставеност, недопускане на дискриминация и пропорционалност (чл. 73 от Регламент (ЕС) 2021/1060 и чл. 29 от ЗУСЕФСУ). Обединяването на множество общини около един разпръснат обект е извън обичайните им компетенции (виж раздел VII), а покриването от достатъчен брой ЮЛНЦ е нереалистично — реалният брой организации, работещи активно в тази тясна сфера, е значително по-малък от необходимите около 40.

ВЪПРОСИ
А. Приложим режим за държавни помощи
1. Предвид че премахването на ИЧВ от природни местообитания не се предлага на пазар, не генерира приходи и се възлага състезателно, ще приложи ли УО оценка, съгласно която тези дейности на ЮЛНЦ не представляват държавна помощ, така че за ЮЛНЦ бенефициенти да се прилага режим „непомощ“ вместо таван de minimis?
2. Ще съобрази ли УО практиката на Европейската комисия (Известие 2016/C 262/01; решения SA.45645, SA.46073, SA.44011), че публичното финансиране на природозащитни дейности на сдружения и фондации не е държавна помощ при липса на пазарни услуги, на нетни приходи и при разделно счетоводство?
3. Ще извърши ли УО индивидуална оценка за приложимост на правилата за държавни помощи, вместо да причисли всички ЮЛНЦ към режим de minimis?
4. Потвърждава ли УО, че критерият за икономическа дейност е дали дейността се извършва в пазарна среда (предлага ли се на пазар), а не дали дадена услуга по принцип би могла да се извърши от търговско предприятие?

Б. Режим „de minimis“
5. Какъв е предвиденият от УО начин, по който ЮЛНЦ реалистично може да изпълни дадена мярка в нейния целеви обхват, оставайки в рамките на тавана от 300 000 €, при положение че максималният размер на БФП по мерки 26/33/60 многократно надхвърля този таван, а методиката награждава максимално широкия обхват?
6. Как УО осигурява равнопоставеност на кандидатите, предвид че методиката награждава широк обхват, който ЮЛНЦ (поради тавана) и общините (поради териториалната компетентност) обективно не могат да постигнат, така че реално само МОСВ/МЗХ могат да максимизират оценката? Предвижда ли се прецизиране на методиката — например отчитане на качеството, разходната ефективност и природозащитната стойност на обектите, а не единствено на техния брой?
7. При хипотезата, че по дадена мярка кандидатстват единствено ЮЛНЦ, как ще се разпредели работата между тях, така че да няма дублиране на дейности, нито пропуснати зони? Предвижда ли се координираща роля или механизъм за разпределяне на обектите и зоните?
8. Как УО предвижда практическото осъществяване на модел, при който ЮЛНЦ обединява десетки общини, което води до десетки процедури по ЗОП и висок дял разходи за управление, при положение че самото ЮЛНЦ е ограничено от тавана от 300 000 €?
9. Допустимо ли е ЮЛНЦ да кандидатства само за част от целевите зони на дадено местообитание (в рамките на тавана), и как това се съвместява с изискването по т. 13.2.1.6 за пълно покритие и с правилото за недопускане на двойно финансиране (т. 447–448)?

Готови сме да предоставим експертиза, теренни данни и анализи, както и да участваме в работна среща или консултация, ако прецените това за полезно. 

С уважение,
Рашид Рашид

В изпълнение на чл. 26, ал. 8 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, Управляващият орган на ПОС 2021-2027 г. предоставя по-долу разяснения по поставените въпроси по отношение на условията за кандидатстване по процедура №  BG16FFPR002-3.019. Дадените разяснения са задължителни за всички кандидати, отнасят се единствено до условията за кандидатстване по процедура № BG16FFPR002-3.019 и не следва да се считат за становище относно качеството на конкретно проектно предложение.   
По отношение на въпроси от № 1 до № 5: 
В Приложение № 4 към Заповед РД-ОП-48/23.06.2026 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г., с която са утвърдени документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, са описани изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите и партньорите -  държавни органи и юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ). В раздел 16 от утвърдените условия за кандидатстване по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ се съдържа информация за приложимите режими на подпомагане, свързаните с тях изисквания, правните основания за тяхното прилагане и субектите, за които те намират приложение, както и императивно установените тавани на подпомагане, посочени в нормативната уредба, които не могат да бъдат надвишавани. На основание чл. 26, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, документите са съгласувани с министъра на финансите за съответствие с правилата за държавни помощи. Нормативните актове, приложими за Европейските фондове при споделено управление, не предвиждат други задължения за анализиране на тази материя, различни от ангажимента за съгласуване на условията за кандидатстване по посочения ред.  Индивидуална оценка за приложимост на правилата за държавни помощи на всяко отделно юридическо лице с нестопанска цел няма да бъде извършвана, тъй като такава не е предвидена в нормативната уредба.
По отношение на повдигнатите въпроси и в частност на режима на подпомагане по раздел 16 от условията за кандидатстване, бихме искали да ви информираме, че се обмисля възможността за изменение на документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. В случай че се пристъпи към изменение, то ще бъде оповестено в системата ИСУН.  
По отношение на въпрос № 6, разбирането, че „методиката награждава максимално широкия обхват“ е неправилно. Упоменатата от Вас методика представлява Приложение № 4 към условията за кандидатстване по процедурата и съдържа указания към кандидатите как да изчислят целевата стойност на индикатора за резултат (показател за резултат): „Местообитания и видове с подобрен природозащитен статус (или с тенденция за подобряване)“, в изпълнение на изискванията на раздел 7 от условията за кандидатстване – „Индикатори (показатели)“.  В тези указания е подробно описано как чрез изпълнението на мерки от ПОС 2021-2027 г. следва да се подобри природозащитното състояние на определени видове и местообитания, предмет на опазване в защитени зони от мрежата Натура 2000. Състоянието на видовете и местообитанията се докладва към ЕК от България на всеки 6 години,  съгласно чл. 17 от Директивата за местообитанията, като оценките  се определят за всеки отделен  биогеографски  регион (за България Алпийски (ALP), Континентален (CON), Черноморски (BLS) и Морски регион Черно море (MBLS). Един вид или едно местообитание може да има повече от една оценка, ако е разпространен/ разпространено в повече от един биогеографски регион. Под „оценка“ се има предвид определяне на природозащитното състояние на видовете и местообитанията в екологичната мрежа Натура 2000, което се извършва чрез Методология, базираща се на концепцията за „Благоприятно природозащитно състояние (Favourable Conservation Status)“.  Тази оценка се извършва на две нива — на ниво конкретна защитена зона (за целите на управлението на мрежата Натура 2000) и на национално/биогеографско ниво (за докладване пред Европейската комисия по чл. 17 от Директивата за местообитанията).  
В връзка с изложеното, следва да  се има предвид, че по поставения въпрос № 6, в утвърдените документи по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, в раздел 21 „Ред за оценяване на проектните предложения“ от условията за кандидатстване ясно са описани изискванията, на които трябва да отговарят проектните предложения, за бъдат оценени на етапите „Административно съответствие и допустимост“ и „Техническа и финансова оценка“, съгласно одобрените от Комитета за наблюдение на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. „Критерии и методика за оценка на проектните предложения“, посочени в раздел 22 от условията за кандидатстване. В този раздел подробно са описани критериите, на които трябва да отговарят кандидатите и чрез изпълнението на които ще се гарантира най-добро съотношение между качество, разходоефективност и подобрение на природозащитния статус на целевите местообитания и видове. В допълнение, за постигане на целите в Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000 (НРПД),  в раздел 13.2.1. от условията за кандидатстване по процедурата са заложени специфични изисквания за изпълнение на дейностите, отговарящи на параметрите от НРПД.
По отношение на въпроси № 7, № 8 и № 9, Управляващият орган, при спазване на разпоредбата на чл. 26, ал. 8 от ЗУСЕФСУ, не може да предостави становище по какъв начин да бъдат изпълнени дейностите, както и как да бъде разпределена работата на кандидатите така, че да няма дублиране на дейности. В утвърдените условия за кандидатстване е предвидена възможност проектните дейности да се изпълняват в партньорство между субектите, посочени като допустими кандидати. Няма ограничения в броя на партньорите, които да участват в изпълнението на проектните дейности. 
Отношенията между партньорите следва да бъдат уредени съгласно указаното в раздел 12 от условията за кандидатстване. В посочения раздел е записано, че при наличие на партньорство се подписва споразумение за партньорство, в което се определя водещ партньор, уреждат се правата и задълженията между страните във връзка с изпълнението на дейностите по проекта и се определя  стратегията за възлагане на обществени поръчки/процедури за избор на изпълнители, вкл. как ще бъдат подготвяни и провеждани съответните процедури. Минималното съдържание на споразумението за партньорство е посочено в раздел 12 от условията за кандидатстване, в който не се съдържат изисквания или ограничения по отношение на  начина на разпределяне на обектите и зоните, предмет на съответния проект. 
Съгласно т. 13.2.1.6. на раздел 13 от условията за кандидатстване, кандидатът следва да обхване всички целеви защитени зони за избраното от него природно местообитание или избрания вид, в изпълнение на съответната мярка за която кандидатства.  В случай на невключване на една или повече защитени зони, същото следва да е детайлно обосновано. Обосновката е изискуем документ съгласно раздел 24, точка 24.16 от условията за кандидатстване. Тя ще отговаря на изискванията на условията за кандидатстване, когато невключването на дадена защитена зона е свързано с отпаднала необходимост, например поради вече изпълнени дейности, налична по-нова научна информация или обстоятелства, довели до подобряване на състоянието на целевото природно местообитание/вид в нея. Невъзможността на кандидата да се снабди с някой от изискуемите документи за целевата зона не се счита за обосновка по смисъла на условията на кандидатстване. С оглед на гореизложеното,  невключването на една или повече защитени зони за целевото местообитание/вид е допустимо единствено при представяне на обосновка, съответстваща на изискванията на т. 13.2.1.6. на раздел 13 от условията за кандидатстване.
По отношение на въпрос № 9, обръщаме внимание, че цитираните т. 447–448 не отговарят на номерацията в условията за кандидатстване. В раздел 21 от условията за кандидатстване, е разписан следния текст „С цел недопускане на двойно финансиране, за финансиране не се предлагат проектни предложения, в чийто обхват попадат природни местообитания, които са предмет на проектни предложения, получили по-висок брой точки, предвиждащи изпълнение на същата мярка.
Например: класирано е проектно предложение X за природни местообитания 4090 и 5130, за които е предвидено изпълнение на мярка 26, същевременно с повече точки е класирано проектно предложение Y за природни местообитания 4090 и 40A0, за които също е предвидено изпълнение на мярка 26. За финансиране ще бъде предложено единствено проектно предложение Y, предвид припокриването на дейности за местообитание 4090“.

Каква е приложимостта  на режима на държавните помощи по чл. 107, § 1 ДФЕС и на режима на минималните помощи (de minimis) спрямо юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ), което не извършва стопанска дейност, съответно няма качество на „предприятие“ по смисъла на конкурентното право?
Съгласно т. 16 от Условията за кандидатстване едно от необходимите условия за прилагане на правилата за държавните и минималните помощи е получателят на финансирането да има качеството „предприятие“ по смисъла на конкурентното право, т.е. да извършва икономическа дейност чрез предлагане на стоки или услуги на пазар. 
По какъв начин следва да се  разглежда кандидат ЮЛНЦ в обществена полза, което не извършва допълнителна стопанска дейност, не предлага стоки или услуги на пазар, не реализира приходи от продажби, такси, билети, консултации или други платени услуги и ще използва предоставеното финансиране единствено за изпълнение на общественополезни природозащитни и консервационни мерки, проектните дейности и резултати няма да имат икономически характер и няма да бъдат обект на стопанска експлоатация. Предвидените доставки и услуги ще бъдат възлагани на външни изпълнители чрез прозрачни, конкурентни и недискриминационни процедури.
С оглед на изложеното моля да потвърдите дали в описаната хипотеза ЮЛНЦ не следва да се определя като „предприятие“ по отношение на конкретно финансираните дейности и съответно спрямо проекта следва да бъде приложен режим „непомощ“, а не режим de minimis. 
Поздрави!

В изпълнение на чл. 26, ал. 8 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), Управляващият орган на ПОС 2021-2027 г. предоставя по-долу разяснения по поставения въпроси по отношение на условията за кандидатстване по процедура №  BG16FFPR002-3.019. Дадените разяснения са задължителни за всички кандидати, отнасят се единствено до условията за кандидатстване по процедура  № BG16FFPR002-3.019 и не следва да се считат като становище относно качеството на конкретно проектно предложение.   
Въпреки, че поставеният от вас въпрос не съдържа искане за разяснение, което да има отношение към начина на прилагане на раздел 16 от условията за кандидатстване по процедурата, с цел внасяне на яснота предоставяме следната информация:
В Приложение № 4 към Заповед РД-ОП-48/23.06.2026 г. на Ръководителят на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г., с която са утвърдени документите по чл. 26, ал. 1 от  Европейските фондове при споделено управление  (ЗУСЕФСУ), са описани изискванията на които трябва да отговарят кандидатите и партньорите -  държавни органи и юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ).
В раздел 16 от утвърдените условия за кандидатстване по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ се съдържат приложимите по отношение на различните режими изисквания и правни основания. Уточнено е, че за държавните органи (кандидати и партньори) приложение намира „режим непомощ“, предвид правомощията им, уредени в  Закона за Биологичното разнообразие (ЗБР), Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Тази категория кандидати и партньори изпълняват дейности при упражняване на публичните си правомощия (виж т. 17 от Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз). Уточнено е също така, че ЮЛНЦ не попадат в тази категория и съответно по отношение на тях не може да се обоснове изпълнение на публични правомощия. Проектните дейности на държавните органи (кандидати и партньори) по отстраняване на инвазивни чужди видове, ще бъдат възлагани на изпълнители по един от следните начини: 
- посредством провеждането на състезателни, прозрачни, недискриминационни, при което подпомагането не представлява държавна помощ, или
 - без провеждането на такива процедури, при което подпомагането на ниво изпълнители ще представлява минимална помощ. 
 В този смисъл, така описаните дейности имат характера на икономически.  В приложенията към Заповед № РД-ОП-48/23.06.2026 г. с която са утвърдени документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ са описани процедурните стъпки, предприети от Управляващия орган, по съгласуване на проектите на документи по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. На основание чл. 26, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, документите са съгласувани с министъра на финансите за съответствие с правилата за държавни помощи. Обърнато е внимание на същността на елемента „предимство“ по смисъла на правилата за държавни помощи като е  направено уточнението, че наличието на обявени процедури, отговарящи на тези изисквания (напр. по реда на Закона за обществените поръчки) е индикация за икономическия характер на съответната дейност.
В допълнение, на основание чл. 26, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, проектите на документи преди тяхното утвърждаване се публикуват в ИСУН с което се предоставя възможност на заинтересованите страни да представят своите  предложения и възражения. В рамките на срока бяха получени предложения и възражения в резултат на които беше ревизиран пакета документи. Обръщаме внимание, че нито едно от предложенията и възраженията не касаеше режимът за държавни и минимални помощи.