Приключилa/прекратена процедура

Във връзка с описването на разходите и ДДС към всяка една дейност, подготовката на бюджета и плана за външно възлагане моля да дадете отговор на следните въпроси:

1. При описание на разходите към всяка една дейност от плана за дейности трябва ли задължително да се описват стойностите с вкл. ДДС, при положение че кандидатът е определил ДДС като "възстановим" по ЗДДС разход? В този случай ще се кандидатства за финансиране на разходите без вкл.ДДС.
2. При положение, че канидатът е определил ДДС като въстановим по ЗДДС разход това означавали, че стойностите посочени в бюджета на проекта трябва да бъдат без вкл. ДДС?
3. При описание на разходите в плана за външно възлагане трябва ли задължително да се описват стойностите с вкл. ДДС, при положение че кандидатът е определил ДДС като "възстановим" по ЗДДС разход?

1. Съгласно Приложение 18 „Указания за попълване и подаване на електронен формуляр за кандидатстване по програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 в ИСУН 2020“ от Насоките за кандидатстване разходите следва да се планират в бюджета с включен ДДС, когато същият не е допустим за възстановяване, съгласно националното законодателство. Съответно, когато ДДС е допустим за възстановяване, разходите се планират без ДДС.  В полето „Стойност” на Раздел 4 „План за изпълнение/ Дейности по проекта“ – сумата се генерира автоматично от ИСУН след попълването на Раздел 7 „Бюджет (в лева)“, поле „Детайли“, в което бюджетния ред се обвързва с конкретна дейност.
2. Разходите за възстановим ДДС са недопустим разход по процедурата. Следователно в бюджета разходите следва да бъдат описани без ДДС.
3. При описание на разходите в Плана за външно възлагане в поле „Стойност” се посочва общата стойност на дейността, като тя следва да съответства на сумата на разходите за съответната дейност, планирани в раздел 7. „Бюджет“ на ПП.

По настоящата процедура се прилага единна ставка по реда на чл. 54, буква а) във връзка с чл. 53 параграф 1, буква г) на Регламент (ЕС) 2021/1060 – точно 7% от преките допустими разходи по проектното предложение, финансирани с БФП.

Непреките разходи (за дейности за организация и управление и за видимост, прозрачност и комуникация) може да се възлагат изцяло по реда на ЗОП или само част от дейностите се възлагат по реда на ЗОП, а останалата част от дейностите се изпълняват от бенефициентите, включени в ПП, при спазване на приложимото национално законодателство.

Предвид това, имам следните въпроси:

1. Как и къде се описват дейностите по организация, управление, видимост, прозрачност и комуникация в плана за дейности от формуляра за кандидатстване: създава се самостоятелна дейност за това, различна от останалите или във всяка една дейност от плана се описват поддейностите и разходите за управление, видимост, прозрачност и комуникация?

2. Трябва ли непреките разходи да бъдат описани в Приложение 5 - Финансова обосновка?

3. Необходимо ли е за непреките разходи по проекта да бъдат представени документи за финансова обосновка, при положение че се възлагат на външен изпълнител и също така са определени като единна ставка в размер на точно 7% от преките разходи по проекта?

1. Дейностите по организация, управление, видимост, прозрачност и комуникация се описват като самостоятелна, отделна дейност в Раздел 4 „План за изпълнение/ Дейности по проекта“ от Формуляра за кандидатстване. В случай че дейността ще се възлага на външен изпълнител, се описва също и в раздел 11 План за външно възлагане.
2. Дейността по организация, управление, видимост, прозрачност и комуникация (непреки разходи) следва да се опише, както всички останали дейности в Приложение 5 „Финансова обосновка“.
3. За непреките разходи (Разходи, изчислени като единна ставка в размер на 7% от допустимите преки разходи, финансирани с БФП) не е необходимо да представят доказателствени документи за финансовата обосновка.

В отговор на въпрос BG16FFPR003-4.005-Q015, в т.5 (последния абзац) сте посочили:

"Всички изисквания, свързани с прилагането на глава I и на чл.26 на Регламент (ЕС) 651/2024 следва да бъдат спазени вкл. по отношение на капацитета на инфраструктурата за стопанска дейност, описани в т. „16.2.1.	Режим на помощ съгласно чл. 26 „Инвестиционни помощи за научноизследователски инфраструктури“ от Регламент (ЕС) № 651/2014“ на условията за кандидатстване"

В чл.26 на Регламент (ЕС) 651/2024 няма конкретни изисквания за процентното разпределение на капацитета на инфраструктурана за НИРД - колко процента от капацитета да бъдат за икономически/стопански дейности и колко за нестопански дейности. 

В т.2 и т.7 от чл.26 на Регламент (ЕС) 651/2024 е посочено, че:

"Когато научноизследователската инфраструктура извършва както стопанска, така и нестопанска дейност, финансирането, разходите и приходите за всеки вид дейност се вземат предвид поотделно въз основа на последователно прилагани принципи за осчетоводяване на разходите, които могат да бъдат обективно оправдани"

"Когато научноизследователската инфраструктура получава публично финансиране както за стопански, така и за нестопански дейности, държавите членки въвеждат механизъм за контрол и възстановяване на предоставените средства, за да се гарантира, че приложимият интензитет на помощта не е надхвърлен в резултат на увеличаването на дела на стопанските дейности в сравнение с очакваното положение към датата на предоставяне на помощта."

Предвид това, допустимо ли е кандидатът да посочи, че 100% от капацитета на инфраструктура за НИРД ще се използва за извършване на стопански/икономически дейности? Това би означавало, че в инфраструктурата за НИРД няма да се извършват нестопански дейности.

Съгласно чл. 26, пар. 7  на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора, когато научноизследователската инфраструктура получава публично финансиране както за стопански, така и за нестопански дейности, следва  интензитетът на помощта към датата на предоставяне на помощта да не се надхвърля в резултат на увеличаването на дела на стопанските дейности.
Делът от общия годишен капацитет на публично финансираните научноизследователски инфраструктури, който ще се използва за икономически дейности, се оценява  към момента на отпускане на помощта чрез предоставяне на счетоводни документи/ справки. Периодът, който трябва да се вземе предвид за целите на наблюдението на този дял на икономическите дейности е периодът на амортизация на съответните активи. Ако капацитетът на икономическите дейности бъде превишен спрямо този към момента на отпускане на помощта, бенефициентът възстановява годишния дял на инвестицията  умножен по капацитет на инфраструктурата за стопанска дейност (целия дял на икономическите дейности, а не само делът над превишението) умножен по 50%.
В този смисъл делът на общия годишен капацитет на научноизследователска инфраструктураa, която ще бъде използвана за икономически дейности, следва да бъде оценяван на базата на най-добрата налична информация в момента на предоставяне на помощта. 
Предвид гореизложеното, на база на налична информация за дейностите на научноизследователската инфраструктура се определя % от капацитета на инфраструктура за НИРД, която ще се използва за извършване на стопански/ икономически дейности.
Като общ коментар, когато се предоставя финансиране на изследователска инфраструктура, която извършва както икономически, така и неикономически дейности, е необходимо разделно счетоводство и ясно разделяне на счетоводните сметки за стопанската и нестопанската дейност.

Уважаеми представители на УО,

Моля, за следното разяснение по процедурата:
1. Съгласно Насоките за кандидатстване, допустими кандидати по процедурата са общини на територията на трите области – Кюстендил, Перник и Стара Загора.

Моля, за уточнение дали допустими кандидати по процедурата са също така, всяка една от 10-те общини, свързани с Маришкия басейн – Димитровград, Елхово, Нова Загора, Симеоновград, Сливен, Тополовград, Тунджа, Харманли, Хасково и Ямбол.

Поздрави,

Евгений Иванов

Съгласно Насоките за кандидатстване допустими кандидати са общините на територията на трите области/региона - Кюстендил, Перник и Стара Загора. Общините от Маришкия басейн – Димитровград, Елхово, Нова Загора, Симеоновград, Сливен, Тополовград, Тунджа, Харманли, Хасково и Ямбол са сред допустимите кандидати по процедурата.

Уважаеми представители на Управляващия орган,
Във връзка с подготовката на проектно предложение по Процедура чрез подбор на проектни предложения BG16FFPR003-4.005 „Подкрепа за индустриални и логистични паркове и зони с фокус върху използването на чиста енергия“, на етап кандидатстване възникна следният въпрос:

Допустим разход ли е изграждането на пречиствателна станция, която ще бъде предназначена изключително за нуждите на Индустриалната зона?
Съгласно чл. 108, ал. 2 от Закона за устройство на територията, подробният устройствен план (ПУП) включва като неразделна част план-схеми за водоснабдяване и канализация, включително инфраструктура за пречистване на отпадъчни води, където това е необходимо.
Съгласно т. 14.2 от Насоките за кандидатстване по процедурата, изграждането на ВиК мрежа е изрично посочено като допустим разход. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г., услугата „канализация“ включва и пречистване на отпадъчни води чрез пречиствателни станции, когато това е необходимо.
Допълнително, съгласно чл. 169 от ЗУТ и Регламент (ЕС) № 305/2011 относно изискванията към строежите, следва да бъдат изпълнени санитарно-хигиенни и екологични стандарти за безопасно отвеждане и пречистване на отпадъчните води.
В случая, предвижданата пречиствателна станция ще обслужва изключително нуждите на бъдещата индустриална зона – без външни потребители – и това ясно е отразено както в текстовата, така и в графичната част на ПУП. Съоръжението е проектирано в директна функционална връзка с новоизграждаща се индустриална инфраструктура, финансирана по настоящата процедура, и е необходимо за:
- осигуряване на съответствие със законовите норми;
- нормалното функциониране на индустриалната зона;
- и предотвратяване на риск от неправомерни замърсявания или отказ от експлоатация.
Считаме, че тази инфраструктура не представлява самостоятелна инвестиция в управление на отпадъци, а е интегриран компонент от ВиК мрежата на зоната, отговарящ на чл. 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/1056, тъй като:
- обслужва само икономическа дейност на територията на индустриалната зона;
- и е необходима за изпълнение на технически и екологични изисквания, без които зоната не би могла да функционира.
В тази връзка, молим за изрично потвърждение:
Дали изграждането на пречиствателна станция, която е неразделна част от ВиК инфраструктурата на Индустриалната зона и е предназначена само за нейното обслужване, представлява допустим разход по процедура BG16FFPR003-4.005? В случай, че е допустим разход по настоящата процедура в какъв режим на помощ и с какъв интензитет на помощта следва да бъде описана в заявлението за кандидатстване при условие, че бенефициент и съответно възложител по ЗУТ ще бъде Община Кюстендил.

Разходи за изграждането на пречиствателна станция не е допустим разход по процедурата. 
В случай на включване на такъв разход в проектно предложение по процедурата следва да се финансира със собствени средства на кандидата.