Приключило обществено обсъждане на процедура

BG-RRP-11.015 - Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“

Настоящата процедура е в изпълнение на инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“ към компонент „Социално включване“.

Създаване и разпространение на български продукции и копродукции в сектора на КТИ

Допълнителна информация относно крайния срок Четвърта сесия

Индикативна дата на обявяване на процедурата 22.02.2024 г.

Дата на публикуване на проекта за обществено обсъждане 22.11.2023 г.

Интернет адрес: https://ncf.bg/bg/za-nfk/plan-za-vyzstanovjavane-i-ustojchivost

Документи за кандидатстване и информация

Коментари и препоръки

Експорт
Дата Рег. номер Коментар/предложение Становище на УО/МИГ
17.12.2023 г. 18:48:28 ч. BG-RRP-11.015-COM1 Здравейте! Коментарът ми е, че изискването за банкова гаранция, което съм съгласен, че е адекватно за индустриални, инфраструктурни и прочее "големи" проекти, е изключително утежняващо за проекти в сферата на културата и не съответства с установената исторически практика за обществено финансиране по подобни програми в България, а и в Европа. Смятам, че не е редно изискванията да са еднакви за, например, създаването на театрална постановка и за строеж на междуградски път. Ако трябва условието за банкова гаранция да присъства, то би било разумно то да е обвързано с някаква минимална сума, за която се кандидатства, така че да има смисъл за организациите, които имат интерес за осъществяване на проекти, да се "преборят" със значителното финансово и административно утежнение. В настоящата си форма изискванията със сигурност ще доведат до много намалена активност от страна на културните оператори. Не се приема: Задължението за обезпечаване на авансово плащане, както и условията, на които трябва да отговаря обезпечението, произтича от разпоредбите на чл. 3а от ПМС 114/08.06.2022 г.
19.12.2023 г. 10:40:48 ч. BG-RRP-11.015-COM2 Здравейте, предвид факта, че голяма част от кандидатите/бенефициерите по грантовата схема ще бъдат частни културни организации, не е ли по удачно вместо банкова гаранция за обезпечаване на авансовото плащане, да се предвиди и възможност за застраховка, която безусловно и неотменимо обезпечава задължението за изпълнение от страна на бенефициера, чрез покритие на отговорността му, аналогично на чл. 111, ал.5, т.3 от ЗОП? По този начин ще бъде намалена финансовата тежест за откриване и поддържане на банкова гаранция, която в противен случай ще се яви абсолютна пречка за кандидатстване по грантовата схема за много частни организации в сферата на културата. Приема се частично: Текстовете са прецизирани и в Условията за кандидатстване е включена възможност за обезпечаване на авансовото плащане чрез предоставяне на „Застраховка гаранция“ в полза на НФ „Култура“ при спазване на изискванията, заложени в чл. 3а от ПМС 114/ 08.06.2022 г.
21.12.2023 г. 10:20:14 ч. BG-RRP-11.015-COM3 УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Във връзка с публикувани за обществено обсъждане Условия за кандидатстване по процедура чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции от крайни получатели BG-RRP-11.015 Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“, представяме следните коментари и препоръки за промяна в Условията: 1. Изискването за банкова гаранция върху пълния размер на исканата авансова сума да бъде променено или допълнено с възможност сумата на авансовото плащане да бъде гарантирана със застраховка /подобно на гаранциите за авансови плащания, предвидени в ЗОП/. Предложението ни е свързано с това, че голяма част от частните културни организации са НПО в обществена полза и не могат да генерират печалба, което води до невъзможност да получат банкови заеми, с които да покрият стойността на банковата гаранция. Като организации, които нямат право да генерират печалба, НПО в обществена полза се издържат основно на проектен принцип и не притежават собствени средства, с които да учредят банкова гаранция. Надяваме се, да приемете предложението ни, защото в противен случай, това изискване ще бъде пречка за много НПО в обществена полза да решат да кандидатстват с проект по Схемата. 2. Да бъде удължен срокът за изпълнение на проектите от 12 на 15 мес., а ако управлението на Схемата позволява и на 18 мес. Създаването на културно съдържание е дълъг и сложен процес, а разпространението му също изисква технологично време. Фиксираният в представения за обществено обсъждане срок от 12 м. за реализация на проектите е крайно недостатъчен и е необходимо да бъде увеличен по примера на други процедури и схеми, финансирани чрез средства от НПВУ. Предвид оставащият около 2-годишен период за реализация на Схемата е изключително важно предварително да бъдат предприети действия за осигуряване на достатъчен капацитет на НФК за извършване на бърза качествена оценка на проектните предложения и сключване на договори за изпълнение на проекти, както и ясни и предварително обявени срокове за обявяване на всяка от планираните 4 сесии по Схемата. Проучване на Институт „Отворено общество – София“, проведено през лятото на 2023 г. сред 340 сдружения, фондации и читалища, показва, че сред водещите препоръки на гражданските организации към донорите/УО на програмите в България е да увеличат средствата за НПО за дългосрочни проекти за сметка на краткосрочни проекти (с продължителност под 18 месеца). Зад тази позиция застават 87% от участвалите в проучването НПО, а останалите 13% не я споделят или се колебаят. 3. Предлагаме предоставените от кандидатите реални оферти и/или други специфични документи с доказателствена стойност, въз основа на които е направен бюджетът в ПИИ, да не бъдат проверявани от оценителите чрез повторно пазарно проучване, както е записано в Критериите за оценка. Това действие не само ще удължи периода за оценка на проектните предложения, но има риск да я забави, както и да доведе до реално разминаване между стойностите, посочени от кандидатите в бюджета на ПИИ и стойностите, които ще бъдат идентифицирани от различните оценители, предвид нарастващата инфлация в страната. При тези рискове предлагаме две възможни решения: или създаване от страна на НФК на Списък с пределни цени за различни видове дейности, по примера на Програмата за развитие на селските райони и програмите за трансгранично сътрудничество, или насрещна проверка чрез запитване от НФК към оферентите за потвърждение на приложените към ПИИ оферти – по примера на Програмата за развитие на селските райони. Приложим би бил и подходът чрез използване на Финансова обосновка, който се прилага при финансиране на проекти по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансирана от Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. 4. Считаме, че предложеният минимален размер на безвъзмездно финансиране за един кандидат по всяка от сесиите (в размер на 70 000 лв.) би следвало да бъде намален (напр. на 50 000 лв.), което ще повиши шансовете повече НПО с по-малки проектни идеи и финансови възможности за съфинансиране на тяхната реализация, да кандидатстват по Схемата. Снижаването на минималния праг за финансиране на проект е обосновано и предвид очертаващия се относително кратък период, предвиден за осъществяване на проектните дейности и усвояване на финансовите средства, вкл. съфинансирането. 5. Предлагаме да не бъде прилаган при оценката неравнопоставящият кандидатите по-висок брой точки за проекти с по-висок бюджет. Подобни стимули повишават риска от необосновано и нереалистично завишаване на стойности или самоцелно добавяне на дейности, за да се преминат финансови прагове за бюджети, които биха донесли на кандидатите повече точки. Ето защо следва да отпаднат финансовите критерии „Заявената в ПИИ безвъзмездна финансова помощ е от 70 000 лв. до 100 000 лв.“ и „Заявената в ПИИ безвъзмездна финансова помощ е от 100 001 лв. до 142 000 лв.“, тъй като могат да имат демотивиращ ефект за по-малки културни организации, които не могат да осигурят необходимия собствен принос. 6. Предлагаме в условията на Схемата за понятието „копродуцент“, използвано в документа „КРИТЕРИИ И МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИИ“, да бъде дадена подробна дефиниция, която гарантира, че то е релевантна възможност за всички типове допустими творчески дейности. В противен случай творчески дейности, за които понятието „копродуцент“ се използва в тесен смисъл, биха получили необосновано предимство при оценката. 7. По отношение на Приложение 10 предлагаме да бъде добавена отделна колона, в която ясно да се посочи дали неизпълнение на конкретно изискване или критерии води до отхвърляне на ПИИ, по примера на Процедура чрез подбор на проектни предложения с един краен срок за кандидатстване BG05SFPR002-1.004 „АДАПТИРАНА РАБОТНА СРЕДА“ и др. 8. Не е необходимо и допълнително утежнява процеса по подготовка на ПИИ от кандидатите да се изискват публично достъпни документи като свидетелство за съдимост и др., тъй като НФК разполага с необходимите законови правомощия да направи служебна проверка на съответното обстоятелство. 9. В т. 16 от документа „Критерии за оценка на административното съответствие на предложенията за изпълнение на инвестиция“ в Приложение 10 е записано, че е необходимо представяне на Акт за създаване на културната организация (за държавните, общинските и регионалните културни институти, създадени съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗРК). Не става ясно дали от частните културни организации ще се изисква представяне на удостоверение за вписване в регистъра на МК и дали само вписаните в този регистър са допустими кандидати. Смятаме, че би следвало да се направи изрично уточнение дали само вписани в този регистър на МК културни организации са допустими кандидати. 10. От кандидатите се изисква представяне на Репертоарен план, утвърден от МК. Такъв план изработват държавните културни институти и е твърде малко вероятно да има изключения. Би било коректно да се посочи дали неизпълнението на посочения критерий води до отхвърляне на ПИИ. 11. Считаме, че не е достатъчно обосновано каква е причината, ако „Кандидатът има доказан опит в сферата на културата от най-малко 4 години“, той да получи 9 точки, а кандидат само с 1 год. по-малък опит едва 5 точки. 12. Схемата не стимулира иновациите в културните организации, като необосновано предоставя точки за „проект от същата област“ (без достатъчно ясна дефиниция на „област“) по отношение на критерии 1.7. и 1.8 за оценка на качествата на кандидата. Ето защо предлагаме промяна във формулировката, без да се променя броят на присъжданите точки: • Кандидатът демонстрира капацитет за изпълнение на заложените в проектното предложение дейности Доказан опит в реализирането на минимум 1 творчески проект през последните 2 години / Доказва се чрез представяне на материали от реализирането на предходен проект. • Кандидатът има реализирани културни дейности и продукти, които включват работа с деца до 18 години Доказан опит в реализирането на минимум 1 творчески проект през последните 2 години. /Доказва се чрез представяне на материали от реализирането на предходен проект, включващ работа с лица до 18 г. В допълнение по отношение на този критерий препоръчваме да се избегне тавтологията във формулировката „деца до 18 години“ и замяна на „деца“ с лица. 13. Предлагаме промяна на скалата за оценка по следния примерен начин, за да се избегне субективна оценка на ПИИ: ПИИ следва да отговаря на всички или някои от следните изисквания /без промяна на начина на доказване/: • Културният продукт се създава във формат, който интегрира в реализацията си различни части на обществото (социално изключени групи и групи в неравностойно положение ; • Културният продукт се създава във формат, който предлага достъп до продукта на социално изключени групи и групи в неравностойно положение и/или е насочен към привличането на такава аудитория; • Създаваният културен продукт включва участието на лица до 18 години; • Създаваният културен продукт е насочен към привличането на аудитория от лица до 18 години; • ПИИ включва създаване и разпространение на децентрализирано културно съдържание (културен продукт и/или съпътстващи го дейности) в минимум 3 различни населени места и райони; • ПИИ включва създаване на дигитално съдържание за разширяване на достъпа до целия културен продукт (мобилни приложения, виртуални турове, дигитални изложби и други); • ПИИ включва използване на минимум 3 типа платени канали за разпространение на целия културен продукт, включително платени публикации в социални мрежи, електронни медии и печатни издания. Примерна скала за оценка: • ПИИ отговаря на три или по-малко изисквания – 15 т. • ПИИ отговаря на четири от поставените изисквания – 25 т. • ПИИ отговаря на пет от поставените изисквания – 35 т. • ПИИ отговаря на шест от поставените изисквания – 45 т. • ПИИ отговаря на всички поставени изисквания – 50 т. С уважение! Радост Николаева 1. Приема се частично: Текстовете са прецизирани и в Условията за кандидатстване е включена възможност за обезпечаване на авансовото плащане чрез предоставяне на „Застраховка гаранция“ в полза на НФ „Култура“ при спазване на изискванията, заложени в чл. 3а от ПМС 114/ 08.06.2022 г. 2. Не се приема: (Удължаване на срока на изпълнение на ПИИ) Изпълнението на инвестиция С11.I6 „Развитие на културните и творчески сектори“ като цели, параметри и срок за изпълнение е заложено в Решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България, което не предполага възможност за промяна на заложените срокове за изпълнение на проекта предвид факта, че това действие би довело до технологично неизпълнение на заложените изисквания и невъзстановяване от Европейската комисия на предвидените средства по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. 3. Приема се частично: (Повторно пазарно проучване) Текстовете са прецизирани. 4. Не се приема: (Минимален и максимален размер на БФП) Изпълнението на инвестиция С11.I6 „Развитие на културните и творчески сектори“ като цели и параметри е заложено в Решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България, което не предполага възможност за премахване на праговете за безвъзмездно финансиране предвид факта, че това действие би довело до неизпълнение на заложените изисквания и невъзстановяване от Европейската комисия на предвидените средства по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. 5. Приема се частично: (Финансов критерий) Текстовете са прецизирани. Обръщаме внимание, че критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. 6. Приема се частично: (Дефиниции) Копродуцент: физическо или юридическо, българско или чуждестранно лице, което организира създаването и финансирането на културен продукт. Копродукция: културен продукт, финансиран от поне две организации, едната от които е кандидатът. Обръщаме внимание, че критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. 7. Приема се частично: (По отношение Приложение 10) Приложение № 10 е приложено с цел информиране на потенциалните кандидати за метода на оценка на подадените проектни предложение. При обявяване на процедурата в Информационната система (ИСУН 2020) ще бъдат въведени оценителни листове, които ще са достъпни за всички кандидати и в които ще е посочено неизпълнението на кой критерий води до отхвърляне на проектното предложение. 8. Не се приема: (Служебен достъп) В съответствие с чл. 7 от ПМС 114/ 08.06.2022 г. НФ „Култура“ изисква документи, до които няма достъп по служебен път или чрез публичен регистър или могат да бъдат осигурени чрез пряк и безплатен достъп до националните бази данни на държавите-членки. Предвидено е допълнително условие за изискване на документи от кандидатите за случаите, в които въпреки осигурения достъп до посочените данни, проверка по служебен път не може да бъде извършена – напр. технически проблем или ограничен достъп. 9. На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап. 10. Приема се: (Репертоарен план) Документ „Утвърден репертоарен план“ се предоставя задължително от държавни, общински и регионални културни институти. Ако към датата на кандидатстване документът не е предоставен, оценителната комисия съгласно чл. 10, ал. 1 от ПМС 114/2022г. го изисква в срока по чл. 15, ал. 2 от същото постановление, а именно: „Когато при оценката ….. се установи липса на документи и/или друга нередовност, комисията изпраща на кандидата уведомление за установените нередовности и определя срок за тяхното отстраняване, който не може да бъде по-кратък от 7 дена. Уведомлението съдържа и информация, че неотстраняването на нередовностите в срок може да доведе до недопускане на предложението до техническа и финансова оценка и прекратяване на производството по отношение на кандидата“. 11, 12, 13. Не се приема: (Критерии за качество) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост.
22.12.2023 г. 11:50:42 ч. BG-RRP-11.015-COM4 1. Изискването за предоставяне на банкова гаранция, покриваща пълния размер на исканата авансова сума, да бъде променено или допълнено с възможността сумата на авансовото плащане да бъде гарантирана със записна заповед или застраховка /подобно на гаранциите за авансови плащания, предвидени в Закона за обществените поръчки/. Предложението ни е свързано с обстоятелството, че голяма част от частните културни организации представляват НПО в обществена полза. Като такива, те не могат да генерират печалба, което води до невъзможност да получат банкови заеми, с които да покрият стойността на банковата гаранция. В същото време, като организации, които нямат право да генерират печалба, НПО в обществена полза се издържат основно на проектен принцип, т.е. не притежават собствени средства, с които да учредят банкова гаранция. Надяваме се, да приемете предложението ни, защото в противен случай, това изискване ще бъде пречка за много НПО в обществена полза да решат да кандидатстват с проект по Схемата. 2. Предлагаме предложеният минимален размер на безвъзмездно финансиране за един кандидат по всяка от сесиите (в размер на 70 000 лв.) да бъде намален (напр. на 50 000 лв.), което ще повиши шансовете повече НПО с по-малки проектни идеи и финансови възможности за съфинансиране на тяхната реализация, да кандидатстват по Схемата. Снижаването на минималния праг за финансиране на проект е обосновано и предвид очертаващия се относително кратък период, предвиден за осъществяване на проектните дейности и усвояване на финансовите средства, вкл. съфинансирането. 1. Приема се частично: (Банкова гаранция) Текстовете са прецизирани и в Условията за кандидатстване е включена възможност за обезпечаване на авансовото плащане чрез предоставяне на „Застраховка гаранция“ в полза на НФ „Култура“ при спазване на изискванията, заложени в чл. 3а от ПМС 114/ 08.06.2022 г. 2. Не се приема: (Минимален размер на БФП) Изпълнението на инвестиция С11.I6 „Развитие на културните и творчески сектори“ като цели и параметри е заложено в Решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България, което не предполага възможност за премахване на праговете за безвъзмездно финансиране предвид факта, че това действие би довело до неизпълнение на заложените изисквания и невъзстановяване от Европейската комисия на предвидените средства по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България
22.12.2023 г. 16:18:18 ч. BG-RRP-11.015-COM5 До Национален фонд „Култура“ Относно: Удължаване на срока за приемане на коментари/предложения по открита процедура за обществено обсъждане на „Схема за безвъзмездна помощ с две сесии „Български продукции от сектора на КТИ в платформите на отворените пазари за изкуства в ЕС“ и по открита процедура за обществено обсъждане на „Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“. Уважаеми госпожи/господа, Във връзка с цитираните по-горе процедури за обществено обсъждане, моля за удължаване на срока за подаване на коментари и предложения по обявените схеми до 10 януари 2023 г., с цел депозиране на аргументирани предложения от страна на културния сектор на територията на община Габрово, които биха подобрили Насоките за кандидатстване. Ролята на инициативата Проект 42 е изключително важна за развитието на културните и творческите индустрии, защото за първи път дава възможност по-голям обем от средства да се насочат към тях. Предвид краткия срок за депозиране на препоръки по Насоките и за двете схеми, както и поредицата от неработни дни в края на годината, считам, че е необходимо още време за предоставяне на задълбочени и адекватни коментари от страна на творческата и културна гилдия. С уважение, Таня Христова Кмет на Габрово Приема се: (Удължаване срока за Обществено обсъждане) Срокът за подаване на предложения/възражения по публикуваната процедура за обществено обсъждане е удължен до 23:59 ч. на 12.01.2024 г.
24.12.2023 г. 17:35:59 ч. BG-RRP-11.015-COM6 Документите по процедура Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“ – Национален фонд „Култура“, са с голям обем (34 документа, съдържащи над 140 стр.). Използваната терминология и изисквания са трудно разбираеми за организации, които работят в сферата на културата и социалните услуги. Предполагам, че това може да откаже потенциални кандидати. Добре е да бъдат препоръчани експерти, към които кандидатите да могат да се обърнат за съдействие при попълване на документите, за да са сигурни, че проектните предложения са подадени коректно и следва оценяване на тяхното качеството. Иначе нараства рискът да отпаднат още в началото по „технически причини или некоректно попълнена бюджетна матрица“ и така да не стигнат до разглеждане по същество на проектното предложение. Друго затруднение за кандидатите би била формата на финансиране – верифициране и възстановяване на направени и платени разходи. Това би означавало, че организацията трябва да може да осигури средства за започване на проекта, напр. 50 % от одобрената сума. Организацията би могла да вземе заем, но доколкото разбирам, това би наложило задължителна застраховка. Така напр., ако се кандидатства за максималния размер от 142 хил., застраховката би била ок. 4 – 5 хил. лв. и тя ще е за сметка на кандидата, без да може да бъде включена в бюджета на проектното предложение. Т.е., за да може да започне дейности по проекта, организацията ще трябва да „намери“ тези 4 – 5 хил., с които да си осигури заема. Може би е добре да се увеличи процента за административни разходи (ръководител проект), който сега е 5 % от планираните преки разходи. Защото, ако например, проектът е на стойност 100 хил. лв., 5 % са 5 хил. лв., разделени на 12 месеца, прави средно месечно възнаграждение ок. 420 лв., от които като се приспаднат минимум 30% данъци, се получават 280 лв. месечно възнаграждение за ръководител проект. Не се приема: (Препоръки) На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. В коментара няма предложения и/или възражения. Обръщаме внимание, че след обявяване на процедурата за кандидатстване в Информационната система на механизма (ИСУН 2020) всички заинтересовани лица ще имат възможност да задават своите въпроси по Условията за кандидатстване/изпълнение. Приема се частично: (Разходи за административен екип) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани.
27.12.2023 г. 21:17:31 ч. BG-RRP-11.015-COM7 УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Във връзка с публикувани за обществено обсъждане Условия за кандидатстване по процедура чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции от крайни получатели BG-RRP-11.015 Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“, представяме на Вашето внимание следните коментари и препоръки за промяна в Условията, а именно: 1. Изискването за предоставяне на банкова гаранция, покриваща пълния размер на исканата авансова сума, да бъде променено или допълнено с възможността сумата на авансовото плащане да бъде гарантирана със застраховка /подобно на гаранциите за авансови плащания, предвидени в Закона за обществените поръчки/. Предложението ни е свързано с обстоятелството, че голяма част от частните културни организации представляват НПО в обществена полза. Като такива, те не могат да генерират печалба, което води до невъзможност да получат банкови заеми, с които да покрият стойността на банковата гаранция. В същото време, като организации, които нямат право да генерират печалба, НПО в обществена полза се издържат основно на проектен принцип, т.е. не притежават собствени средства, с които да учредят банкова гаранция. Надяваме се, да приемете предложението ни, защото в противен случай, това изискване ще бъде пречка за много НПО в обществена полза да решат да кандидатстват с проект по Схемата. 2. Да бъде удължен срокът за изпълнение на проектите от 12 месеца на 15 месеца, ако технологичното управление на схемата не позволява и по-дълъг период за реализация на проекти, например 18 месеца. Създаването на културно съдържание е свързано с дълъг и сложен процес, планирането на неговото разпространение, така че, ефектът от проекта да постига целите на Схемата, също изисква технологично време. В този смисъл, фиксираният в представения за обществено обсъждане проект на срок от 12 м. за реализация на проектите е крайно недостатъчен и е необходимо да бъде увеличен по примера на други процедури и схеми, финансирани чрез средства от Националния план за възстановяване и устойчивост. Смятаме, че, предвид оставащия около двугодишен период за реализация на схемата е изключително важно предварително да бъдат предприети необходимите действия за осигуряване на достатъчен капацитет на НФК за извършване на бърза качествена оценка на проектните предложения и сключване на договори за изпълнение на проекти, както и ясни и предварително обявени срокове за обявяване на всяка от планираните 4 сесии по Схемата. Проучване на Институт „Отворено общество – София“, проведено през лятото на 2023 г. сред 340 сдружения, фондации и читалища, показва, че сред водещите препоръки на гражданските организации към донорите/управляващите органи на програмите в България е да увеличат средствата за НПО за дългосрочни за сметка на проекти (под 18 месеца). Зад тази позиция застават 87% от участвалите в проучването НПО, а останалите 13% не я споделят или се колебаят. 3. В насоките за кандидатстване не е направен обстоен анализ за приложимия режим на „минимална помощ“. Изброени са само основни постановки, без същите да са съотнесени към допустимите дейности и конкретните казуси. Така например, неправителствените организации също се определят като предприятия в зависимост от това каква дейност извършват и има ли отворен пазар за тази дейност. В същото време бюджетните организации, каквито са държавните или общински културни институти (особено тези с делегиран бюджет), имат право да реализират печалба и по същество извършват икономически дейности, но за тях не е приложим режима на „минимални помощи“. Нелогично и в разрез с принципите на равнопоставеността е, например, един държавен театър да получи средства в режим на „непомощ“, а един частен театър да получи средства в режим на „минимална помощ“, при положение че и двата театъра предлагат продукт, за който има пазар. Във връзка с това, предлагаме да бъде направен анализ за приложимия режим на помощ съгласно планираните в ПИИ дейности, тъй като част от допустимите дейности по същество не представляват икономически дейности. Анализът би могъл да бъде направен от кандидатите на етап подаване на ПИИ чрез Форма за самооценка на приложимия режим на помощ, по примера на Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. В процеса на оценка на ПИИ, оценителите правят преглед на Формата и окончателно решават относно приложимия режим на помощ за кандидата и ПИИ. Добрата практика, въведена по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, би могла значително да улесни процеса по оценка на ПИИ и да осигури законосъобразно разходване на средствата по НПВУ. 4. Предлагаме предоставените от кандидатите реални оферти и/или други специфични документи с доказателствена стойност въз основа, на които е направен бюджета в ПИИ, да не бъдат проверявани от оценителите чрез повторно пазарно проучване, както е записано в Критериите за оценка (прил. 10). Това действие от една страна ще удължи периода за оценка на проектните предложения и има риск да я забави, от друга страна – ще доведе до реално разминаване между стойностите, посочени от кандидатите в бюджета на ПИИ и стойностите, до които ще бъдат идентифицирани от различните оценители, предвид непрекъснато нарастващата инфлация в страната. За преодоляване на тези рискове предлагаме две възможни решения: или създаване от страна на НФК на Списък с пределни цени за различни видове дейности, по примера на Програмата за развитие на селските райони и програмите за трансгранично сътрудничество, или насрещна проверка чрез запитване от НФК към оферентите за действителността на приложените към ПИИ оферти – отново по примера на Програмата за развитие на селските райони. 5. По отношение на предложеният минимален размер на безвъзмездно финансиране за един кандидат по всяка от сесиите (в размер на 70 000 лв.) считаме, че би следвало той да бъде намален (напр. на 50 000 лв.), което ще повиши шансовете повече НПО с по-малки проектни идеи, изпълними в краткия период, предвиден за реализация на дейностите, са кандидатстват по Схемата. 6. Категорично считаме за необосновано и несправедливо неравнопоставящо кандидатите и предлагаме да не бъде прилаган при оценката критерия, свързан с присъждане на по-висок брой точки от проекти с по-висок бюджет в сравнение с по-нискобюджетните предложения. Подобни стимули повишават риска от необосновано и нереалистично завишаване на стойности или самоцелно добавяне на дейности, за да се преминат финансови прагове за бюджети, които биха донесли на кандидатите по-висок брой точки. 7. Предлагаме в условията на Схемата за понятието „копродуцент“, използвано в документа „КРИТЕРИИ И МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИИ“, да бъде дадена подробна дефиниция, която гарантира, че то е релевантна възможност за всички типове допустими творчески дейности. В противен случай творчески дейности, за които понятието „копродуцент“ се използва в тесен смисъл, биха получили необосновано предимство при оценката. 1. Приема се частично: (Банкова гаранция/застраховка) Текстовете са прецизирани и в Условията за кандидатстване е включена възможност за обезпечаване на авансовото плащане чрез предоставяне на „Застраховка гаранция“ в полза на НФ „Култура“ при спазване на изискванията, заложени в чл. 3а от ПМС 114/ 08.06.2022 г. 2. Не се приема: (Удължаване на срока на изпълнение на ПИИ) Изпълнението на инвестиция С11.I6 „Развитие на културните и творчески сектори“ като цели и параметри и срок за изпълнение е заложено в Решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България, което не предполага възможност за промяна на заложените срокове за изпълнение на проекта предвид факта, че това действие би довело до технологично неизпълнение на заложените изисквания и невъзстановяване от Европейската комисия на предвидените средства по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. 3. Приема се частично: (Анализ на приложим режим) Текстовете са прецизирани. Приложимият режим на държавна помощ е определен в Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ и в съответствие с НПВУ. Обръщаме внимание, че публикуваните за обществено обсъждане документи са съгласувани с Министерството на финансите за съответствие с приложимите правила за държавните помощи. 4. Приема се частично: (Повторно пазарно проучване) Текстовете са прецизирани. 5. Не се приема: (Минимален и максимален размер на БФП) Изпълнението на инвестиция С11.I6 „Развитие на културните и творчески сектори“ като цели и параметри е заложено в Решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България, което не предполага възможност за премахване на праговете за безвъзмездно финансиране предвид факта, че това действие би довело до неизпълнение на заложените изисквания и невъзстановяване от Европейската комисия на предвидените средства по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. 6. Приема се частично: (Финансов критерий) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. По отношение на цитирания финансов критерий текстовете са прецизирани. 7. Приема се частично: (Дефиниция „Копродуцент“) Текстовете са прецизирани. Копродуцент: физическо или юридическо, българско или чуждестранно лице, което организира създаването и финансирането на културен продукт. Копродукция: културен продукт, финансиран от поне две организации, едната от които е кандидатът.
29.12.2023 г. 11:56:57 ч. BG-RRP-11.015-COM8 С екипа ми разгледахме условията и документите към проекта. Нямаме предложения. Дано впоследствие и оценяването да е обективно! На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. В коментара няма предложения и/или възражения
05.01.2024 г. 17:36:28 ч. BG-RRP-11.015-COM9 Програмата е с ясно формулирани цели и възможности по отношение на разпространението на културен продукт и достъп до Отворените пазари. Би било възможно да се помисли за корекция на разходите за реклама и маркетинг - да са до 10 %, вместо посочените 5 %. Не се приема: Предложението не се отнася до настоящата процедура.
07.01.2024 г. 11:26:24 ч. BG-RRP-11.015-COM10 няколко относно документ Pril.10_Kriterii i metodika za otzenka т. 2 Качества на културния продукт - продукция или копродукция 2.2. Културният продукт се създава във формат, който интегрира в реализацията си различни части на обществото (социалноизключени групи и групи в неравностойно положение ) ПИИ включва поне една дейност, в която са включени участници, представители на социално изолирани групи и/или такива в неравностойно положение. Въпрос: Могат ли в тези дейности да бъдат включени деца, лишени от родителска грижа и има ли определен минимален брой участници от съответната група? 2.4. Създаваният културен продукт включва участието на деца до 18 години Въпрос: Тази група включва ли и деца, лишени от родителска грижа? 2.5. Създаваният културен продукт е насочен към привличането на аудитория от деца до 18 години Въпрос: Това условие означава ли, че съдържанието на културния продукт ТРЯБВА да е подходящо ПРЕДИМНО за деца до 18 години? Не се приема: На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап.
07.01.2024 г. 12:24:29 ч. BG-RRP-11.015-COM11 Прилагам линк към публикация в личния ми блог: https://lykutin.blogspot.com/2024/01/blog-post.html Не се приема: Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост
08.01.2024 г. 12:49:55 ч. BG-RRP-11.015-COM12 От името на Сдружение Брас Асоциация предлагаме следните промени в процедурата за кандидатстване „BG-RRP-11.015 - Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“: Банкова гаранция Частните КТИ се формират предимно от малки предприятия, организации с нестопанска цел и отделни самостоятелно заети творци. Същите не целят и не формират печалби от дейността си, като най-често те функционират единствено с цел създаване и разпространение на културна продукция, но не и като типични стопански субекти. В този смисъл организациите не притежават финансов капацитет да изпълняват проектни предложения със собствени средства без авансово заплащане, както и не разполагат със собствени средства за предоставяне на обезпечения на включената по договора банкова гаранция за това авансово плащане. Поради тази причина те няма да са способни да участват равнопоставено в конкурсната процедура и ще пропуснат възможността да се включат в културните процеси, които предстоят в рамките на програмния период (до 2025 г.). Същевременно банковите институции определят представителите на КТИ като рискови от гледна точка на финансов и административен капацитет, и най-често не са склонни да обезпечават гаранции за проекти с подобна насоченост. Ръководителят на СНД следва да намери вариант, с който едновременно да създаде равни възможности за участие на частните КТИ в конкурсната процедура и да защити обществения интерес. Възможни решения на казуса: 1. Националното законодателство предвижда възможност ръководителят на СНД да не изисква от кандидатите, получили висока оценка предоставянето на обезпечения по авансови плащания. 2. ББР да предостави банкова гаранция за цялата сума по схемата, като гарант за банките, с които оперират различните кандидати. 3. Застраховка сключена от НФК за цялата сума, като бенефициентът по одобрения грант заплаща съответната застрахователна премия. В точка 6. Допустими кандидати Кандидати по процедурата могат да бъдат само културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, както и еднолични търговци с предмет на дейност в сферата на културата, регистрирани не по-късно от 1 януари 2020 година (по примера на процедурата BG-RRP-11.014 - Схема за безвъзмездна помощ с две сесии „Български продукции от сектора на КТИ в платформите на отворените пазари за изкуства в ЕС" ). Културният сектор е един от най-засегнатите от анти-кризисните мерки във връзка с пандемията от Ковид-19. Въведените мерки довеждат до рязък спад в приходите, което от своя страна води до намаляване на печалбите и увеличаване на риска от загуба на работни места в сектора. Тези щети включват финансови загуби, загуби на публики, прекратени партньорства, невъзможност за осъществяване на вече подкрепени проекти, невъзможност за поддържане на пространства и персонал, загуби на донори и спонсори и др. Логично кандидатстващата организация следва да е регистрирана най-късно на 1 януари 2020 година, от една страна, защото средствата са по Механизма за възстановяване и устойчивост, а новосъздадени организации нямат нужда от постковид възстановяване, от друга страна, защото една новосъздадена организация не може да докаже капацитет за управление на публични средства. В точка 9.2. Допустими категории разходи II. Непреки разходи т.3. Разходи за административен екип по проекта, включително ръководител и координатор (до 5% от преките разходи); - ръководството и координирането на подобен проект изисква ако не целогодишна заетост, то сериозна такава, съответно предложеният % за тази дейност е крайно недостатъчен. т.4. Разходи за маркетинг и реклама, изработка на информационни и илюстративни материали в дигитален формат (до 5% от преките разходи); - Едно от звената страдащи от най-големи дефиците в сферата е именно рекламата на иначе стойностни културни продукти, затова не бива да се подценява тежестта на подобно перо в бюджета. Предложения: 1. Непреките разходи да са до 35% от преките и кандидатите да определят сами теглата на отделните пера, в зависимост от нуждите си и спецификата на проектното предложение. 2. Административните разходи да са до 25% от преките, а разходите за консултанти по проекта до 10% от преките (по примера на процедурата BG-RRP-11.014 - Схема за безвъзмездна помощ с две сесии „Български продукции от сектора на КТИ в платформите на отворените пазари за изкуства в ЕС" ). В точка 16. Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване Т. 9 Актуално състояние – да се прави справка по служебен път В точка 20.2 Процедура за уведомяване на одобрените кандидати и сключване на договори, респ. издаване на заповед, за предоставяне на средства по МВУ Т. 5. Свидетелство за съдимост на всички лица, с право да представляват кандидата – да се прави справка по служебен път В Приложение № 10 КРИТЕРИИ И МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИИ Така предложените критерии приоритизират качеството на проектното предложение пред капацитета и качествата на кандидата. С цел избягване на финансов риск и депрофесионализация в одобрените кандидатури, следва разпределянето на тежестта в трите групи критерии да се балансира. Възможно разпределение на точките по групи: • 40 т. за качествата на кандидата; • 40 т. за качествата на проекта; • 20 т. за качествата на финансовото предложение; ОБЩО: 100 т. От изключителна важност е да се прецизират критериите за оценка на качествата, както на кандидата, така и на проекта. Продължителната дейност и наградите не илюстрират изчерпателно качествата на кандидатите. Критерият “Кандидатът е носител на миниум 3 международни награди извън България” в схемата „Български продукции от сектора на КТИ в платформите на отворените пазари за изкуства в ЕС" и „Кандидатът е носител на награди/отличия в областта на културата“ в схемата „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“ е най-често нерелевантен, тъй като голяма част от организациите потенциални бенефициенти са съсловни или представляват голям брой артисти и не получават награди поради естеството на своята дейност. От друга страна в голямата си част националните награди, които са своебразно признати в сферата се връчват изключително на бюджетни организации или на индивидуални артисти, затова този критерий ще донесе предимство на ограничен кръг кандидати, ще приоритизира бюджетните организации и ще постави голямата част от частните КТИ в неравнопоставени условия. Изцяло липсва критерий ПУБЛИЧНО СЪДЪРЖАНИЕ, независимо дали в собствени мрежи или публикации в обществени медии. Този инструмент е надежден измерител за активна и разнообразна дейност на организацията кандидат, както и за грамотност в използването на комуникационните канали. Липсва и критерий за художествено качество и иновативност на културния продукт, който ще бъде създаден в рамките на проектното предложение. В така съществуващата таблица с критерии в частта Качества на културния продукт - продукция или копродукция основна тежест в оценката е поставена върху наличието на социални и образователни аспекти в проектното предложение. Добавянето на критерий за качество на културния продукт ще допринесе и за постигането на хоризонталната политика в процедурата – достъп до качествена българска култура. 1. Не се приема: Заложеното изключение в чл. 3а, ал.6 от ПМС 114/ 08.06.2022 г. за „кандидатите, получили висока оценка „над праговете“ или „печат за високи постижения“, предоставянето на обезпечения по авансови плащания, когато такива не се изискват по проекта, оценен от Европейската комисия“, не се отнася за ПИИ по настоящата схема предвид спецификата на очакваните проектни предложения. 2. Не се приема: Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018 г. 3. Приема се частично: Текстовете са прецизирани и в Условията за кандидатстване е включена възможност за обезпечаване на авансовото плащане чрез предоставяне на „Застраховка гаранция“ в полза на НФ „Култура“ при спазване на изискванията, заложени в чл. 3а от ПМС 114/ 08.06.2022 г. Не се приема: (В точка 6. Допустими кандидати) По процедурата допустими кандидати могат да бъдат само културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, както и еднолични търговци с предмет на дейност в сферата на културата. С настоящата процедура НФ „Култура“ цели изпълнение на целите на Механизма за възстановяване и устойчивост, а именно предоставяне на своевременна целева подкрепа на българските КТИ под формата на безвъзмездни средства за бързо възстановяване от последиците от COVID-19 пандемията, която ще стигне до максимален брой кандидати. Приема се частично: (Непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани. Не се приема: (Актуално състояние и свидетелство за съдимост) В съответствие с чл. 7 от ПМС 114/ 08.06.2022 г. НФ „Култура“ изисква документи, до които няма достъп по служебен път или чрез публичен регистър или могат да бъдат осигурени чрез пряк и безплатен достъп до националните бази данни на държавите-членки. Предвидено е допълнително условие за изискване на документи от кандидатите за случаите, в които въпреки осигурения достъп до посочените данни, проверка по служебен път не може да бъде извършена – напр. технически проблем или ограничен достъп. Не се приема: (В приложение № 10) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост.
09.01.2024 г. 08:53:54 ч. BG-RRP-11.015-COM13 Уважаеми дами и господа, Във връзка с обявения проект на документи по процедура чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции от крайни получатели BG-RRP-11.015 Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“, финансирана по НПВУ, представяме нашите коментари и предложения по пакета документи, както следва: 1. В т. 9.1 от Условията за кандидатстване (УК) е посочено, че всички разходи по проекта следва да бъдат посочени в т. „Бюджет“ на Формуляра за кандидатстване. Същевременно към пакета документи липсват указания за попълване на бюджета, където да са посочени изискванията, които СНД има към потенциалните кандидати. С цел постигане на по-голяма яснота при попълване на т. „Бюджет“ на Формуляра за кандидатстване предлагаме да се включи ново приложение „Указания за разработване на бюджета“, където детайлно да бъдат посочени изисквания на СНД за попълване на съответния вид разход, например: a. Разходи за административен екип по проекта (напр. дали трябва да бъдат посочени поименно, изисквания за определяне на размера на почасовото възнаграждение, осигурителни вноски и др.), b. Минимални изисквания към разходите за осигуряване на публичност в непреките разходи ли попадат или в преките допустими? В случай че са в непреките е посочено „изработка на информационни и илюстративни материали в дигитален формат“. В този случай се възпрепятства разпространението на предметни информационни материали, които са съществени при организиране и провеждане на публични събития, съвместни уъркшопи и др. c. хонорари за експерти – не е ясно къде попадат съгласно т. 9.2 от насоките. d. Указания по отношение дали непреките разходи подлежат на обосновка и дали за тях е приложимо специфично правило“ за избор на изпълнител, както и дали за непреките разходи са необходими документи, доказващи направените пазарни проучвания? e. В същата инструкция предлагаме да бъдат посочени и указания относно попълване на приложение 2„Основна информация и заявени разходи“, тъй като такива липсват. В случай, че не приемете коментара за създаване на отделна инструкция предлагаме необходимата информация, съгласно горния коментар да бъде включена в раздел 9 на УК. 2. Предлагаме да бъдат определени като допустими разходите за строителни ремонти, пряко свързани с изпълнение на дейностите по проекта, тъй като попадат в обхвата на чл. 17 от Регламент (ЕС) № 2021/241 и чл. 2 от ПМС № 114 ОТ 8 юни 2022 г. Понастоящем СМР са посочени в т. 9.3 Недопустими разходи от Условията за кандидатстване. Предоставянето на възможността да се извършват текущи ремонти би способствало за качествено изпълнение на предложените дейности, и е в съответствие с хоризонталните принципи по чл. 5 от Регламент (ЕС) № 2021/241. 3. В края на т. 9.2 от УК е посочено, че частните културни организации обезпечават авансово предоставените средства само чрез банкова гаранция. Обезпечаването с банковата гаранция би затруднило частните културни организации, а от там би поставило в риск изпълнението на проектите от МВУ. В допълнение, това условие би могло да се разглежда като ограничително по отношение на икономически оператори, които нямат възможност да гарантират авансово предоставените средства с банкова гаранция. Възможен подход е предоставяне на възможността от страна на СНД за гарантиране на авансовите средства посредством запис на заповед или чрез застраховка (която се ползва при договорите за обществени поръчки). Понастоящем съществува практика за гарантиране на авансовите средства чрез запис на заповед, например по проекти, финансирани по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г. и Норвежкия финансов механизъм и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021. 4. В т. 9.3 за недопустими са посочени категорията разходи „принос в натура“. Предвид условието за осигуряване на 10% собствен принос под парична форма (т. 11 от УК) считаме, за целесъобразно отпадането на това условие, тъй като би могло да бъде тълкувано като ограничително по отношение на икономически оператори, в частност частни културни организации, които нямат възможност за осигуряване на 10% собствен паричен принос, но биха могли да осигурят нефинансов принос под формата на принос в натура или доброволен труд. Квалифицирането на категорията разходи „Принос в натура“ като недопустими не отговаря напълно на общата цел на Механизма, посочена в чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241 от 12 февруари 2021 г., а именно да се насърчава икономическото сближаване на Съюза, тъй като се въвеждат допълнителни икономически и финансови пречки за изпълнение на проектите с доброволен труд. Възможен подход е определянето на категорията разходи „принос в натура“ като допустими разходи и определянето на допълнително условие непаричният принос под формата на доброволна работа да може да представлява до 100% (или до 50%) от съфинансирането. Това би облекчило в голяма степен частните културни организации и би разширило кръга на заинтересованите кандидати. 5. В т. 13 на раздел 16 Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване е въведено специфично правило за избор на изпълнител за сходни доставки/услуги на обща стойност под 30 000 лв. без ДДС, чрез представяне на две съпоставими независими оферти. В тази връзка имаме две предложения: a. Да се определи праг на същественост – 5000 лв. под, който да не се прилага специфичното правило, тъй като представянето на две оферти за множество на брой разходи на ниска стойност би създало административни пречки на икономическите оператори за изискване и представяне на оферти. b. Горепосоченото изискване се разминава с условията в т. 9.1 и т. 13 от УК, тъй като за сходни дейности под праговете ще се прилагат едновременно две еднотипни изисквания - от една страна пазарни проучвания и/или други документи с доказателствена стойност, и от друга страна допълнителни две оферти. Това изискване допълнително ще затрудни икономическите оператори да извършват и пазарни проучвания, и да изискват две оферти за разходите под 30 000 лв. без ДДС. Възможен подход е да се разшири условието, като се даде възможност пазарната стойност на разходите в обхвата на специфичното правило да се доказват чрез пазарни проучвания (в интернет напр.) с минимум цени, или с две оферти, или с два договора, или с минимум два различни документа с доказателствена стойност. c. В допълнение на предходния коментар при прилагане на специфичното правило за избор на изпълнител КП следва да прилага предварителен договор с избрания изпълнител. Това условие въвежда задължение за обвързване на икономически оператори в условията на несигурност – т.е. преди да има яснота дали ще бъде финансирано проектното предложение. Това условие въвежда допълнителна административна тежест за икономическите оператори да сключват предварителни договори за доставки и услуги на ниска стойности. Предлагаме условието да отпадне, тъй като няма да повиши качеството на проектното предложение. Като извод би могло да се посочи, че „специфичното правило“ въвежда допълнителни изисквания, които не са посочени в нормативен акт и които могат да имат разубеждаващ ефект за потенциални кандидати, като по този начин могат да бъдат тълкувани като ограничителни. Възможен подход е отпадане на „специфичното правило“ или преместването му в раздел 20.3 Условия, приложими към изпълнението на сключените договори за предоставяне на средства. Предвид горното, моля да вземете предвид горепосочените коментари за отпадане на потенциални ограничителни условия с цел разширяване кръга на заинтересованите кандидати, в унисон с целите на Механизма за възстановяване и устойчивост - оказване на подкрепа на държавите-членки за тяхното подпомагане на възстановяването вследствие на пандемията COVID-19, стимулиране на икономиката и частните инвестиции. 1. Не се приема: 1а): Разнообразието и спецификата на отделните проектни предложения, които могат да бъдат подадени по схемата, не предполагат подробно указание за попълване на т. Бюджет към Формуляра за кандидатстване. Всеки кандидат сам определя вида и формулировката на разходите, за които кандидатства, като се ръководи от Указанията, приложени към Публикуваните Условия за кандидатстване. 1b и c): На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап. 1d): По отношение на непреките разходи следва да се обърне внимание, че за улеснение на кандидатите НФ „Култура“ е изготвил Приложение № 9 към Условията за кандидатстване, в което е представен индикативен списък на необходимите документи на етап кандидатстване. 1e): Приложение № 2 „Основна информация и таблица за разходите отпада от документите, които се подават на етап кандидатстване 2. Не се приема: (Разходи за СМР) НФ „Култура“ не намира основание да включи в допустимите разходи строително монтажни работи. По настоящем същите са включени в Раздел 9.3. „Недопустими разходи“ от Условията за кандидатстване. 3. Приема се частично: (Банкова гаранция/Застраховка гаранция) Текстовете са прецизирани и в Условията за кандидатстване е включена възможност за обезпечаване на авансовото плащане чрез предоставяне на „Застраховка гаранция“ в полза на НФ „Култура“ при спазване на изискванията, заложени в чл. 3а от ПМС 114/ 08.06.2022 г. 4. Не се приема: (Съфинансиране) В Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ е заложено съфинансиране от бенефициентите по схемата под формата на собствени финансови средства. 5. Приема се частично: (Специфично правило) Текстовете са прецизирани. Отпада задължението на етап кандидатстване при прилагане на „Специфично правило“ за избор на изпълнител кандидатът да предоставя предварителен договор с избрания изпълнител на база най-ниска предложена цена. Същият ще бъде изискан към датата на подаване на искане за междинно/окончателно плащане.
11.01.2024 г. 13:55:29 ч. BG-RRP-11.015-COM14 Коментари и предложения от Рeалити Байтс ЕООД Относно: Публикуваните за обществено обсъждане документи във връзка с BG-RRP-11.015 - Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“ 1. Необяснимо е изключването на визуалните изкуства като цяло и включването само на дизайна като част от визуалните изкуства в задължителната категория дейност 1 в раздел 8.2 „Допустими категории дейности“ (стр.20 от Условия за кандидатстване). На практика това означава, че проекти свързани със създаване на живопис, графика, илюстрация, плакат, книга, фотография и др. са изключени от схемата за безвъзмездна помощ. В тази връзка и с цел терминологична яснота предлагаме текстът “Създаване на един или повече нови културни продукти (включително и нова комбинация от съществуващи такива, например фестивали) в областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията, литературата, художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства, архитектурата, дизайна, фолклора, включително опазването на културно-историческото наследство” да бъде изменен както следва: “Създаване на един или повече нови културни продукти (включително и нова комбинация от съществуващи такива, например фестивали) в областта на театъра, музиката, киното, визуалните изкуства, аудиовизията, литературата, художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства, архитектурата, дизайна, фолклора, включително опазването на културно-историческото наследство”. 2. В Условия за кандидатстване възникват въпроси във връзка със следния текст: „Разходите се финансират чрез авансово плащане, междинно плащане и окончателно плащане. Авансовото плащане може да бъде в размер до 60% от общия размер на безвъзмездното финансиране, като за обезпечаването допустимите по процедурата частни културни организации и еднолични търговци предоставят банкова гаранция, покриваща пълния размер на исканата авансова сума…Междинното плащане може да бъде в размер до 90% от общия размер на безвъзмездното финансиране.“ В тази връзка предлагаме редакция на текста, който да уточнява дали авансовото плащане е възможност или задължително, както и при какви условия се извършва междинното плащане (например междинен отчет на реално извършени разходи в някакъв период от стартирането на договора и др.). 3. В критериите за оценка на качеството съществува критерий 1.6 „Копродуцентът има доказана културна дейност за последните 2 и повече години“. Това поставя от една страна в неравнопоставеност организации, които няма да имат копродуценти, тъй като те ще могат да наберат най-много 23 точки от възможни 26. В тази връзка предлагаме критерият да отпадне, тъй като няма условие за задължителност на копрудукции, или да има две различни оценителни таблици за продукции и копродукции. 4. В таблиците за оценка на качеството не са дефинирани точно сроковете за изпълнение на конкретните критерии. В тази връзка предлагаме те да бъдат дефинирани например „за последните 2 години (2023, 2022) или “за последните 2 години от датата на обявяване на поканата за подаване на ПИИ“ или „за последните 2 години от датата на подаване на ПИИ“. 5. В таблиците за оценка на качеството финансовите критерии 3.1 и 3.2 насърчават кандидатите да „раздуват бюжета“ и противоречат на всякаква финансова логика, а именно да бъдеш възнаграден този, който харчи повече, без това да води до ефективност, ефикасност или по-високо качество. Критерият 3.3 пък приповтаря „Критерии за оценка за допустимостта, реалистичността и ефективността на всички предвидени разходи“. В тази връзка предлагаме, тези критерии да отпаднат. И, ако задължително се цели скала от 100 т. или да се добавят критерии за качество на организацията и/или продукта или да се увеличи тежестта на вече определените критерии за качество 1. Не се приема: (Допустимост на визуалните изкуства) Текстът „Създаване на един или повече нови културни продукти (включително и нова комбинация от съществуващи такива, например фестивали) в областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията, литературата, художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства, архитектурата, дизайна, фолклора, включително опазването на културно-историческото наследство“ е съобразен с предметния обхват на културните организации, дефиниран в Закона за закрила и развитие на културата. Обръщаме внимание, че проекти, свързани със създаване на културен продукт в областта на визуалните изкуства, са допустими по настоящата процедура. 2. Не се приема: (Авансово плащане) В публикуваните Условия за кандидатстване НФ „Култура“ предвижда възможност разходите да се финансират чрез авансово плащане, междинно плащане и окончателно плащане. Конкретните изисквания по отношение на отделните видове плащания са вписани в Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение и Проекта на Договор за финансиране. 3. Не се приема: (Критерии за качество) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. 4. Приема се: Текстовете са прецизирани. 5. Приема се частично: (Критерий 3.1, 3.2 и 3.3.) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. Цитираните финансови критерии са коригирани.
12.01.2024 г. 10:42:16 ч. BG-RRP-11.015-COM15 АВАНСОВИ ПЛАЩАНИЯ И БАНКОВА ГАРАНЦИЯ да се увеличи авансовото плащане до 80% от общия размер на безвъзмездното финансиране да се премахне изискването за банкова гаранция за частни културни организации - Европейската комисия НЕ изисква банкова гаранция от бенефициерите си по програмите на Творческа Европа, където максималните безвъзмездни средства надхвърлят многократно размера на средствата по настоящите програми, част от ПВУ. ИНТЕНЗИТЕТ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНОТО ФИНАНСИРАНЕ (т.11) да се премахне условието “Участието на крайния получател може да бъде само в парична форма" и да се позволи самоучастие със собствен труд ПРЕМАХВАНЕ НА ТРЕТИРАНЕ С de minimis - културата е изключение, съгласно чл. 107, ал.3, буква “г” от Договора за функциониране на ЕС (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A12016ME%2FTXT): “помощите за насърчаване на културата и опазване на наследството, доколкото тези помощи не засягат условията на търговия и конкуренция в рамките на Съюза в степен, противоречаща на общия интерес;” В допълнение към това размерът на де минимис е увеличен с РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/2832 НА КОМИСИЯТА от 13 декември 2023 година (https://minimis.minfin.bg/Documents/OJ_L_202302832_BG_TXT.pdf). Съгласно този регламент помощта де минимис се увеличава на 750 000 евро, което изисква промяна на регламента на програмите по ПВУ. 1. Не се приема: (Авансови плащания и банкова гаранция) В публикуваните Условия за кандидатстване НФ „Култура“ предвижда авансовото плащане да е в размер до 60% от общия размер на безвъзмездното финансиране. Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018. 2. Не се приема: (Интензитет на БФП) В Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ е заложено съфинансиране от бенефициентите по схемата под формата на собствени финансови средства. 3. Приема се частично: (Премахване на третиране с de minimis) Текстовете по отношение на праговете, заложени в Регламент ЕС 2831/2023г. за отмяна на регламент 1407/2013г., са прецизирани. Приложимият режим на минимална помощ е определен в Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ и в съответствие с НПВУ.
12.01.2024 г. 12:32:13 ч. BG-RRP-11.015-COM16 Допустими партньори : Партньорствата следва да са доупустими от гледна точка на максимално добрата реализация на проекта. Партньор може да бъде сцена, която предоставя за нуждите на проекта, техника, екип, да оказва съдействие за популяризирането на проекта и др. Да се опише коректно какво могат да представляват допустимите партньорства: медийни, административни (структурни), логистични, творчески и т.н. Широкият кръг от партньорства показва, че организацията има развита мрежа на която може да разчита за реализирането на проектите си, което е гаранция за нейната устойчивост и авторитет в сферата. Да се опишат недопустимите партньорства - по смисъла на партньорствата в програма Творческа евтопа - консорциум от организации, които поделят дейноси и съответно разпределята помежду си отпуснатия бюджет. Приема се частично: (Партньорства) Текстовете са прецизирани. Допуска се привличане на партньорски организации, които няма да получават средства по процедурата, и изпълнители на специфични дейности, заложени в проекта на кандидата, включително от медиен, технически и творчески характер.
12.01.2024 г. 12:35:59 ч. BG-RRP-11.015-COM17 Приложим режим държавна помощ - да отпадне. Противоречи на Договора за функциониране на ЕС, чл. 107, ал.3, буква “г”, където дейностите в областта на културата са изключение. (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A12016ME%2FTXT): “помощите за насърчаване на културата и опазване на наследството, доколкото тези помощи не засягат условията на търговия и конкуренция в рамките на Съюза в степен, противоречаща на общия интерес;” Не се приема: (Приложим режим на държавна помощ) Приложимият режим на държавна помощ е определен в Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ и е в съответствие с НПВУ.
12.01.2024 г. 12:42:03 ч. BG-RRP-11.015-COM18 Предложения за промени по процедура за обществено обсъждане по Схема за безвъзмездна помощ „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“ 1. Да бъдат допустими партньорства, без да се разпределят средства за партньора и да се допусне доброволчество, което ще улесни изпълнението на проектите и самоучастието на крайния получател; 2. Да се премахне условието „Участието на крайния получател може да бъде само в парична форма.” и да се позволи самоучастие със собствен труд; 3. Да се премахне изискването за банкова гаранция, което е нереалистично за сектора и от една страна ще ограничи възможностите на организациите, а от друга – ще направи невъзможно изпълнението на програмата и реализирането на заложените цели. Освен това прилагането на искане за банкова гаранция е остаряла мярка и не се прилага вече по други програми за финансиране, вкл. от ЕК и особено за сектора на КТИ. Има и по-приложими средства за преодоляване на риска като застраховка на програмата или запис на заповед в размера на авансовото плащане; 4. Да се увеличи авансовото плащане до 80% от общия размер на безвъзмездното финансиране. Това ще осигури по-успешно изпълнение на проектите и постигане на заложените по програмата цели, особено предвид спецификите на организациите в сектора и размера на необходимите разходи за реализирането на качествени продукции; 5. Общо за непреки разходи да са допустими до 35 % от преките разходи и да се премахнат процентните ограничения за отделните видове непреки разходи, защото това ще ограничи възможностите за администриране на изпълнението, отчитането и популяризирането на продукциите; 6. При кандидатстване да бъдат премахнати изискванията за документи, до които структурата има достъп по служебен път или чрез публичен регистър; 7. Да се конкретизира критерият, по който се определя размерът на авансовото плащане. Румяна Димитрова Експерт, творчески проекти 1. Приема се частично: (Партньорства) Текстовете са прецизирани. Допуска се привличане на партньорски организации, които няма да получават средства по процедурата, и изпълнители на специфични дейности, заложени в проекта на кандидата, включително от медиен, технически и творчески характер. 2. Не се приема: (Съфинансиране) В Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ е заложено съфинансиране от бенефициентите по схемата под формата на собствени финансови средства. 3. Приема се частично: (Банкова гаранция/застраховка) Текстовете са прецизирани и в Условията за кандидатстване е включена възможност за обезпечаване на авансовото плащане чрез предоставяне на „Застраховка гаранция“ в полза на НФ „Култура“ при спазване на изискванията, заложени в чл. 3а от ПМС 114/ 08.06.2022 г. 4. Не се приема: (Авансово плащане) В публикуваните Условия за кандидатстване НФ „Култура“ предвижда авансовото плащане да е в размер до 60% от общия размер на безвъзмездното финансиране. Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018. 5. Приема се частично: (Непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани. 6. Не се приема: (Служебен достъп) В съответствие с чл. 7 от ПМС 114/ 08.06.2022 г. НФ „Култура“ изисква документи, до които няма достъп по служебен път или чрез публичен регистър, или могат да бъдат осигурени чрез пряк и безплатен достъп до националните бази данни на държавите-членки. Предвидено е допълнително условие за изискване на документи от кандидатите за случаите, в които въпреки осигурения достъп до посочените данни, проверка по служебен път не може да бъде извършена – напр. технически проблем или ограничен достъп. По т. 7: В публикуваните Условия за кандидатстване НФ „Култура“ предвижда авансовото плащане да е в размер до 60% от общия размер на безвъзмездното финансиране, като всеки кандидат сам определя размера, който ще заяви пред НФ „Култура“ в рамките на допустимите до 60%.
12.01.2024 г. 12:58:24 ч. BG-RRP-11.015-COM19 8.2. Допустими категории дейности Да се допълни с: 8. Други неописани дейности, които попадат в целите на процедурата и са пряко свързани със създаване и разпространение на български продукции и копродукции в сектора на КТИ. 9.1. Условия за допустимост на разходите: Финансова помощ се предоставя в рамките на наличните средства по тази процедура под формата на възстановяване на действително направени и платени допустими разходи. Да се промени: Финансовата помощ се предоставя авансово в размер на 40% от одобрения за финансиране бюджет, след междинен финансов отчет се предоставят 40% от одобрения за финансиране бюджет и 20% - след представяне и приемане на финален финансов отчет. Не се приема: (Други неописани дейности) НФ „Култура“ не намира основание за промяна на описаните в Условията за кандидатстване дейности, които покриват в пълна степен обхвата на схемата. Не се приема: (9.1.) В публикуваните Условия за кандидатстване НФ „Култура“ предвижда възможност разходите да се финансират чрез авансово плащане, междинно плащане и окончателно плащане. Конкретните изисквания по отношение на отделните видове плащания са вписани в Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение и Проекта на Договор за финансиране. Финансова помощ се предоставя в рамките на наличните средства по тази процедура под формата на възстановяване на действително направени и платени допустими разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018 г.
12.01.2024 г. 13:09:08 ч. BG-RRP-11.015-COM20 II. НЕПРЕКИ РАЗХОДИ Следва да се формулират като общ % от общия бюджет на проекта най-малко 25%. Като на кандидатите се даде възможност сами да преценят как да бъдат разпределени спред различните структури на административните екипи. Описаните административни разходи могат да бъдат примерни, но не и задължителни за всички организации. Не бива да има процентно ограничение за разходите за екипа. Това би довело до риск за доброто изпълнение на проекта. Разходи за консултантски услуги следва да бъдат до 5% от административните разходи. Разходи за маркетинг и реклама, изработка на информационни и илюстративни материали в дигитален формат - Следва да са в Преки разходи по проекта, тъй като те засягат пряко основната дейсност и следва да бъдат между 10 и 20% от общия бюджет на проекта. Приема се частично: (Непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани. Описаните в Условията за кандидатстване разходи не са задължителни, а допустими и всеки кандидат сам определя вида на разходите, за които ще кандидатства, като се ръководи от изискванията за допустимост, дефинирани в публикуваната документация.
12.01.2024 г. 13:29:50 ч. BG-RRP-11.015-COM21 9.2. Допустими категории разходи. ** Отпадане на условието за банкова гаранция при авансово плащане. Съществуващото условие е неприложимо за процедурата. Банкова гаранция може да се изисква според ЗОП, настоящата процедура не е по този закон. В същото време законът регламентира размерите на изискуемите банкови гаранции, който е до 5% от размера на договора. Гл. 13, раздел 1, чл. 111, (2), в сила от 1.03.2019 г. Не се приема: (9.2 Допустими категории разходи) Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018 г.
12.01.2024 г. 13:37:48 ч. BG-RRP-11.015-COM22 9.3. Недопустими разходи Изрезението "Недопустими за финансиране в рамките на настоящата процедура са разходи, които не са изрично предвидени като категории допустими разходи и/или не отговарят на условията за тяхната допустимост." противоречи изцяло на точка "Допустими разходи" - като допустими са всички разходи, които изпълняват целите на проекта. Не е възможно да бъдат предвидени всички възможни разходи за реализация на една продукция. Разхода за наем на офис следва да е част от допустимите административни разходи. Не се приема: (Недопустими разходи) В публикуваните условия изчерпателно са посочени допустимите и недопустими разходи по процедурата, които напълно съответстват на обхвата и целите, заложени по схемата в Проект 42: Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ и са в съответствие с НПВУ.
12.01.2024 г. 14:00:07 ч. BG-RRP-11.015-COM23 16. Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване: Да отпадне изискването за подаване на точка 5. Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия и Справка за обобщените параметри на предприятието (Приложение № 5) като неприложимо за ЮЛНЦ. Както и т. 7. Тази информация е публична за ЮЛНЦ и регистрираните в Търговския регистър и може да бъде получена по служебен път, чрез междурегистровия обмен. 15. Репертоарен план във формат - следва да се изисква САМО от структури, които работят като репертоарни институции (държавни и общински театри, опери, куклени) Не се приема: (Списък с документи) Декларацията за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средни предприятия и Справка за обобщените параметри на предприятието е задължителен документ за всички кандидати, които отговарят на определението за „предприятие“, съгласно Закона за малките и средни предприятия, независимо от собствеността, правната и организационната им форма. Документите по т. 7 от Раздел 16. „Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване“, се отнасят до всички свързани предприятия и предприятия-партньори на кандидата, информацията се представя от кандидата на СНД. Приема се: (Репертоарен план) Текстовете са прецизирани.
12.01.2024 г. 14:00:41 ч. BG-RRP-11.015-COM24 16. Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване: Да отпадне изискването за подаване на точка 5. Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия и Справка за обобщените параметри на предприятието (Приложение № 5) като неприложимо за ЮЛНЦ. Както и т. 7. Тази информация е публична за ЮЛНЦ и регистрираните в Търговския регистър и може да бъде получена по служебен път, чрез междурегистровия обмен. 15. Репертоарен план във формат - следва да се изисква САМО от структури, които работят като репертоарни институции (държавни и общински театри, опери, куклени) Не се приема: (Списък с документи) Декларацията за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средни предприятия и Справка за обобщените параметри на предприятието е задължителен документ за всички кандидати, които отговарят на определението за „предприятие“, съгласно Закона за малките и средни предприятия, независимо от собствеността, правната и организационната им форма. Документите по т. 7 от Раздел 16. „Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване“, се отнасят до всички свързани предприятия и предприятия-партньори на кандидата, информацията се представя от кандидата на СНД. Приема се: (Репертоарен план) Текстовете са прецизирани.
12.01.2024 г. 15:57:08 ч. BG-RRP-11.015-COM25 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ АВАНСОВИ ПЛАЩАНИЯ И БАНКОВА ГАРАНЦИЯ да се увеличи авансовото плащане до 80% от общия размер на безвъзмездното финансиране да се премахне изискването за банкова гаранция за частни културни организации и еднолични търговци - това е дискриминативно очакване особено на независимия културен сектори НПО в него. Те не разполагат с такъв капитал - работят от проект за проект, в обществена, а не в частна полза. Това условие би дало превес на организации с голям капитал, а не на реално практикуващия в културния сектор. Артистите по този начин ще бъдат ощетени и дискриминирани. - Да се гарантира избора на професионални оценители на проектите Тъй като в процедурата за провеждане на централизиран конкурс, която приключи на 30.05.2023г., не са постъпили достатъчно кандидатури на оценители, компетентни в областта на културните и творчески индустрии, предлагаме да се използва възможността за включване на оценители, включени в базите данни от експерти на Европейската комисия (експерт-оценители по програма Творческа Европа, EIT Culture and Creativity и др.). Това ще гарантира, че оценителите имат достатъчно експертиза и компетентност, за да осъществят качествена оценка на постъпилите проектни предложения. - По de minimis - културата е изключение, съгласно чл. 107, ал.3, буква “г” от Договора за функциониране на ЕС (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A12016ME%2FTXT): “помощите за насърчаване на културата и опазване на наследството, доколкото тези помощи не засягат условията на търговия и конкуренция в рамките на Съюза в степен, противоречаща на общия интерес;” В допълнение към това размерът на де минимис е увеличен с РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/2832 НА КОМИСИЯТА от 13 декември 2023 година (https://minimis.minfin.bg/Documents/OJ_L_202302832_BG_TXT.pdf ). Съгласно този регламент помощта де минимис се увеличава на 750 000 евро, което изисква промяна на регламента на програмите по ПВУ В същото време Европейската комисия НЕ изисква банкова гаранция от бенефициерите си по програмите на Творческа Европа, където максималните безвъзмездни средства надхвърлят многократно размера на средствата по настоящите програми, част от ПВУ. - ИНТЕНЗИТЕТ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНОТО ФИНАНСИРАНЕ (т.11) да се премахне условието “Участието на крайния получател може да бъде само в парична форма.” да се позволи самоучастие със собствен труд НЕПРЕКИ РАЗХОДИ административните разходи да са до 25% от преките разходите за консултантски услуги - до 5% от общия бюджет За мен това ръководителя, координатора или счетоводителя на конкретен проект да е в непреки разходи е нелогично. Ако някой работи и му се плаща за конкретния проект, то това е пряк разход. Непряк разход е офиса на фирмата например защото не е свързан с конкретния проект, но непряко има отношение - т.е. този разход може частично проекта да покрива и в този случай е логично тези непреки разходи да са 5%. Не може работа по конкретния проект да се нарича непряк разход. -предложение: да се диференцират видовете взаимоотношения по време на изпълнение на проекта ПАРТНЬОРИ - всички физически и юридически лица и техни обединения, които участват съвместно с кандидата в подготовката на инвестицията и кандидатстват заедно. ПОДИЗПЪЛНИТЕЛИ УЧАСТНИЦИ и т.н. Не се приема: (Авансови плащания и Банкова гаранция) Защитата от дискриминация е уредена в Закона за защита от дискриминация и се отнася до правата на всяко физическо лице на територията на Република България. Условията, при които сдружения на физически лица могат да се ползват от защитата на закона, са уредени в чл. 3, ал. 2 при условие, че касаят защита интересите на отделните членове и/или служители на сдружението и се определят от признаците, обосновани в чл. 4, а именно: „Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна“. Във връзка с горното е неправилно третирането на публикуваните Условия за кандидатстване по схемата като дискриминационни. В публикуваните Условия за кандидатстване НФ „Култура“ предвижда авансовото плащане да е в размер до 60% от общия размер на безвъзмездното финансиране. Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018. Не се приема: (Избор на оценители) Процедурата за одобрение на проектни предложение, както и изискванията за членовете на оценителните комисии, е детайлно разписана в ПМС 114/ 08.06.2022 г. Приема се частично: (De minimis) Текстовете по отношение на праговете, заложени в Регламент ЕС 2831/2023г. за отмяна на Регламент ЕС 1407/2013 г., са прецизирани. Приложимият режим на минимална помощ е определен в Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ и е в съответствие с НПВУ. Не се приема: (Интензитет на БФП) В Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ е заложено съфинансиране от бенефициентите по схемата под формата на собствени финансови средства. Приема се частично: (Непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани. Не се приема: (Дефиниции) В раздел 7 от Условията за кандидатстване е предложена дефиниция за партньор. Предвид спецификата на схемата и разнообразието от проектни предложения, които могат да бъдат подадени, НФ „Култура“ не се ангажира с предоставяне на дефиниции, които ще създадат условия за спекулации сред отделните сектори.
12.01.2024 г. 16:04:27 ч. BG-RRP-11.015-COM26 СТАНОВИЩЕ по BG-RRP-11.015 - Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“ Банкова гаранция Смятаме за неприложимо за нестопански културни организации и малки фирми.Ползването на банкови гаранции, застраховки и други елементи за управление на риск са крайно недостижими за повечето организации от независимият визуален сектор. Настояваме за ПРЕМАХВАНЕТО НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА БАНКОВА ГАРАНЦИЯ. Плащания Плащания. С оглед осигуряване на ритмичност и последователност на ПИИ би било добре да се предвиди поне още едно МЕЖДИННО ПЛАЩАНЕ, което да обезпечи ползването на оборотни средства за осъществяването на проекта. Преки/ непреки разходи Смятаме, че 5 % процента за административен екип (ръководител и координатор) не отговаря на количеството работа, който той ще извърши по проекта. Съфинансиране 10 % съфинансиране да включва доброволен труд, собствен и партньорски принос, собствени средства, както и средства от други финансиращи програми и организации. Повечето от организациите в сектора имат вече изградена техническа база, умения, които естествено влизат в продукцията на проектите и имат нефинансово изражение. Т.2.5 - Територия на разпространение е ограничена само за България, - това означава ли, че ако един проект се реализира в нефинансово партньорство с чуждестранен партньор и излезе от България ще наруши условията? Защо да ограничаваме потенциален експорт? Нужно е перефразиране на условието Т.2.8 „ПИИ включва използване на минимум 3 типа платени канали за разпространение на целия културен продукт, включително социални мрежи, електронни медии и печатни издания“. Доказателствата, които се искат за доказване на това обстоятелство не става ясно като алтернативни възможности ли са дадени (оферти. договори. фактури) или кумулативно. В този смисъл, социалните мрежи като facebook, twitter, Instagram, които също съдържат платени публикации, но няма заради политиката на собствениците им за предоставяне на платени услуги, не е възможно представяне на оферта/договор, с тях как биха могли да се включат. Приложение 9 - индикативен списък на документите на етап кандидатстване. 1. За транспортните разходи на етап кандидатстване са описани документи за доказване на ценообразуването като (бордни карти, договор за превоз, справка за разход на гориво), каквито обичайно се изискват съгласно Наредбата за командировки в страната и чужбина, при отчитане на вече направен разход за командировка. На етап кандидатстване, кандидата би следвало да може да представи справки от официални сайтове на превозвачи за представяни от тях транспортни услуги, доколкото за превози по утвърдени авиолинии или сухопътни превози от лицензирани превозвачи, цените са известни, общодостъпни и същите не подлежат на индивидуално предоговаряне. Изискването на подобен род доказателства на този етап, би означавало ползването на туроператорска посредническа агенция, което би довело до необосновано завишаване на бъдещите разходи по проекта. За разходи за наем не е ясно като алтернативна възможност ли е дадено пазарното проучване или се изисква кумулативно и сключен договор за наем. Това важи и за всички останали преки разходи. При непреките разходи за счетоводни и правни услуги, не става ясно дали се иска на етап кандидатстване освен оферти кумулативно и представяне на сключен предварителен договор. Не се приема: (Банкова гаранция) Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018. Не се приема: (Плащания) В публикуваните условия за кандидатстване НФ „Култура“ в качеството си на Структура за наблюдение и докладване е предвидил разходите да се финансират чрез авансово плащане, междинно плащане и окончателно плащане. Предвид кратките срокове за изпълнение на проектите и технологичното време, което е необходимо за разглеждане на пакетите отчетни документи от страна на СНД, е невъзможно предвиждане на повече междинни плащания. Обръщаме внимание, че бюджетът представлява предварителна оценка на очакваните разходи и максимален размер на допустимите разходи, поради което кандидатите трябва да имат ясна визия и строг контрол при планиране на разплащанията по проекта. Приема се частично: (Преки/ непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани. Не се приема: (Съфинансиране) В Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ е заложено съфинансиране от бенефициентите по схемата под формата на собствени финансови средства. Не се приема: (Територия на разпространение) Съгласно публикуваните условия за кандидатстване, предложенията за изпълнение на инвестиция по процедурата се изпълняват само на територията на Република България. Т. 2.8. На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап. В Приложение № 9 „Индикативен списък на документите по видове разходи, необходими на етап кандидатстване“ са включени примерни документи, които могат да бъдат подавани на етап кандидатстване. Списъкът е насочващ, а не изчерпателен, поради разнообразието и спецификата на проектните предложения, които могат да бъдат подадени по процедурата. На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап.
12.01.2024 г. 16:05:09 ч. BG-RRP-11.015-COM27 ДО КРЪСТЮ КРЪСТЕВ МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА КОПИЕ ДО САВА ДРАГУНЧЕВ ДИРЕКТОР НА НФК УВАЖАЕМИ ГОСПОДА, Във връзка с публикуваните за обществено обсъждане условия за кандидатстване по Схема за безвъзмездна помощ с две сесии „Български продукции от сектора на КТИ в платформите на отворените пазари за изкуства в ЕС“ BG-RRP-11.014, като представители на неформалната работна група, инициирала и защитила Проект 42, част от Инвестиция 6: Развитие на културните и творчески сектори в Националния план за възстановяване и устойчивост, направихме анализ на представените документи и констатирахме редица проблеми, които са в разрез с концепцията и целите на Проект 42. Ролята на Проект 42 е ключова в закъснялото и наложително придвижване на процеса на интеграция на съвременната българска културна сцена с европейската и осигуряването на регулярен достъп на публики във всички областни центрове на страната до съвременно европейско съдържание. Обявената за публично обсъждане документация по две от програмите Създаване и разпространение на българско съвременно съдържание в Европа, на практика дискредитира визията и целите на самия проект Проект 42. Важна цел на проекта е да даде достъп до ресурс за създаване на съвременно българско културно съдържание с висока художествена стойност на максимално широк кръг артисти и организации. Целта е да се насърчи творческата креативност, като така се разгърне максимално потенциала и това даде възможност да се направи снимка на текущото състояние на капацитета на сцената от една страна, а от друга да даде възможност най-интересното от нея (избрано с участието на международно разпознаваеми европейски куратори в различните области на изкуствата) да бъде представено на национални участия по време на престижни европейски платформи в Европа, в различните области на изкуствата. Важна страна от цялостния процес е формирането на екипи, занимаващи се с международни промоционални активности към отделните видове изкуства. С голяма загриженост отбелязваме концептуалното разминаване между авторите на предложената документацията за визията и целите, от които се водехме в подготовката на този ключов за сектора проект. Наред с това са въведени ненужни и непреодолими препятствия за културната сцена ограничения като: банкови гаранции; недопустимост на млади организации; забранени са партньорствата с европейски организации и въобще партньорствата; признава се единствено финансово самоучастие и много др. Тези ограничения биха възпрепятствали почти всички активни културни организации и артисти в страната да кандидатстват и биха унищожили поредната надежда за излизането на страната ни от позицията да бъде в групата на "културна периферия" на ЕС. Словосъчетание, което за съжаление се използва в официални документи на ЕК, свързани с култура. Концепцията за разпространение на съвременно българско съдържание на национални участия в големите европейски платформи за изкуства е напълно неразбрана и представената за публично обсъждане документация по нея е нерелевантна по отношение на целите на Проект 42. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, В тази връзка, се обръщаме към Вас и в качеството Ви на председател на Върховния орган на управление – Управителния съвет на Национален фонд „Култура“, с настояване да поискате от Директора на НФК изтеглянето на документацията от ИСУН, за да се даде възможност за преработване под контрола на новия УС на НФК и наново внасяне за публично обсъждане. При добра организация, целият процес, включително и новото публично обсъждане ще отнеме още три месеца, но Проект 42 ще успее да изпълни целите си. В допълнение считаме за наложително да възложите на Отдел „Европейски програми и проекти“ в Министерството на културата да извърши преглед и допълнителен анализ на условията и документите. Тъй като Министерството на културата не е оторизирало експертен екип, който да отговаря пряко за добросъвестното изпълнение на дейностите в Проект 42, предлагаме “Европейски програми и проекти” да извърши този мониторинг. С Ваше позволение като следващ етап предлагаме да се организира среща между представителите на неформалната работна група и представители на Отдела „Европейски програми и проекти“ в Министерство на културата, на която да запознаем експертите с констатираните проблеми и да обсъдим възможностите за незабавното им отстраняване. Вярваме, че в сегашната ситуация финализирането на избора на нов УС на НФК ще подпомогне значително процеса по реализирането на целите на Проект 42. С уважение, от името на неформалната работната група: Асен Асенов – Директор на Фондация ЕДНО за култура и изкуства Мира Сталева, изпълнителен директор на София филм фест, София Мийтингс, член на борда на ЕФА, СИКАЕ Таня Христова, кмет на Община Габрово Малина Едрева, независим експерт, председател на ПК по Образование, култура, наука и културно многообразие към Столичния общински съвет - мандати 2007-2023 г. Диана Саватева, зам. кмет "Култура и вероизповедания" , Община Бургас Пламен Панов, зам.-кмет "Култура, археология и туризъм", Община Пловдив Десислава Георгиева- Началник отдел "Фестивали и проекти", Дирекция "Култура", Община Варна В предложения текст няма ясно дефинирани и конкретни предложения/възражения по отношение проекта на Условия за кандидатстване и изпълнение по схема BG-RRP-11.015 „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“. НФ „Култура“ не може да вземе отношение и поради факта, че искането е адресирано към лице, което няма законоустановени функции по вземане на решения в Структурата за наблюдение и докладване.
12.01.2024 г. 16:25:11 ч. BG-RRP-11.015-COM28 Според нас възможността да се реализират партньорски проекти би дала повече възможности и гъвкавост на организациите. Също така би било добре част от средствата да бъдат предоставяни при стартиране на дейностите на одобрените проекти. Приема се частично: (Партньорство) Текстовете са прецизирани. Допуска се привличане на партньорски организации, които няма да получават средства по процедурата, и изпълнители на специфични дейности, заложени в проекта на кандидата, включително от медиен, технически и творчески характер. В публикуваните Условия за кандидатстване НФ „Култура“ предвижда възможност разходите да се финансират чрез авансово плащане, междинно плащане и окончателно плащане. Конкретните изисквания по отношение на отделните видове плащания са вписани в Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение и Проекта на Договор за финансиране.
12.01.2024 г. 16:40:33 ч. BG-RRP-11.015-COM29 Описаните условия за кандидатстване в документа УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ са силно дискриминиращи спрямо независимия културен сектор. Основните възпиращи бариери участниците в него да се възползват от схемата за безвъзмездна помощ са: 1. Високия праг за Минималният размер на безвъзмездно финансиране от 70 000 лв. ПРЕДЛОЖЕНИЕ: да се намали на 20 000 лв. ОБОСНОВКА: Това би увеличило броя на очакваните бенефициери и конкретно би позволило на по-малки организации да се включат, тъй като техните разходи по създаване на продукция обикновено не достигат минималния праг от 70 000 лв. *** 2. Изискването за банкова гаранция за допустимите по процедурата частни културни организации и еднолични търговци в т. 9.2. "Допустими категории разходи" ПРЕДЛОЖЕНИЕ: да отпадне ОБОСНОВКА: Европейската комисия НЕ изисква банкова гаранция от бенефициерите си по програмите на Творческа Европа, където максималните безвъзмездни средства надхвърлят многократно размера на средствата по настоящите програми, част от ПВУ. *** 3. Задължителното съфинансиране от страна на крайните получатели в т.11, което може да бъде само в парична форма ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Да се промени на: "може да бъде под формата на паричен и нефинансов принос - собствен и/или партньорски принос, собствени средства, доброволен труд, средства от други финансиращи програми и организации." ОБОСНОВКА: По-голямата част от организациите в независимия културен сектор нямат толкова голям обем свободен финансов ресурс и това условие е ограничаващо спрямо тях, а те са едни от целевите бенефициери по програмата. *** В допълнение по отношение на параграф II. НЕПРЕКИ РАЗХОДИ ПРЕДЛАГАМ: непреките разходи да бъдат записани като общо процент от общия бюджет и той да бъде 35% ОБОСНОВКА: Това ще позволи на административния състав повече свобода при разпределянето на средствата, като даде приоритет на една или друга сфера за сметка на останалите - маркетинг, реклама, или каквото се налага в конкретния случай. Като цяло 5% са много малко за маркетинг и реклама, както и за заплащане на ръководител и координатор. Защитата от дискриминация е уредена в Закона за защита от дискриминация и се отнася до правата на всяко физическо лице на територията на Република България. Условията, при които сдружения на физически лица могат да се ползват от защитата на закона, са уредени в чл. 3, ал. 2 при условие, че касаят защита интересите на отделните членове и/или служители на сдружението и се определят от признаците, обосновани в чл. 4, а именно: „Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна“. Във връзка с горното е неправилно третирането на публикуваните Условия за кандидатстване по схемата като дискриминационни. 1. Не се приема: (Минимален праг на БФП) Изпълнението на инвестиция С11.I6 „Развитие на културните и творчески сектори“ като цели и параметри е заложено в Решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България, което не предполага възможност за премахване на праговете за безвъзмездно финансиране предвид факта, че това действие би довело до неизпълнение на заложените изисквания и невъзстановяване от Европейската комисия на предвидените средства по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. 2. Не се приема: (Банкова гаранция) Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018. 3. Не се приема: (Съфинансиране) В Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ е заложено съфинансиране от бенефициентите по схемата под формата на собствени финансови средства. 4. Приема се частично: (Непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани.
12.01.2024 г. 17:11:19 ч. BG-RRP-11.015-COM30 Добре би било към изцяло обективистичните критерии в методиката за оценка да присъства и такъв, свързан с осигуряване на устойчивост на проекта, особено с оглед на това, че процедурата е част от Плана за възстановяване и устойчивост. Изискването на банкова гаранция за сумата, която кандидатът има възможност да поиска като авансово плащане е силно дискриминационно спрямо частните културни организации, които не разполагат с оборотни средства за такъв дълъг период от време (до 6 месеца от приключване на проекта). Добре би било да се предложат различни механизми за подпомагането им, така че да могат да се възползват от възможностите по схемите. Не се приема: (Методика за оценка) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. Обръщаме внимание, че защитата от дискриминация е уредена в Закона за защита от дискриминация и се отнася до правата на всяко физическо лице на територията на Република България. Условията, при които сдружения на физически лица могат да се ползват от защитата на закона, са уредени в чл. 3, ал. 2 при условие, че касаят защита интересите на отделните членове и/или служители на сдружението и се определят от признаците, обосновани в чл. 4, а именно: „Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна“. Във връзка с горното е неправилно третирането на публикуваните Условия за кандидатстване по схемата като дискриминационни.
12.01.2024 г. 17:17:30 ч. BG-RRP-11.015-COM31 Банкова гаранция Смятаме за неприложимо за нестопански културни организации и малки фирми. Банкови гаранции се изискват по Закона за обществени поръчки, който е неприложим тук, дори и там не за задължителни, в чл. 111 пише изречно че те “могат” да бъдат изисквани. Освен това в предложените правила се изисква гаранция за цялата сума, докато дори в ЗОП банкова гаранция се изисква само за 5 процента от цялата сума. Това отново показва,че изискването е неправомерно и диспропорционално. Смятаме, категоризирането на целия сектор като “рисков” като неадекватно спрямо естеството на дейност в сектора., който е сектор, нуждаещ се от закрила (Закон за ЗАКРИЛА и развитие на културата). Отношенията между държава и културни организации не е търговско отношение, което трябва да бъде гарантирано с банкова гаранция. Ползването на банкови гаранции, застраховки и други елементи за управление на риск са крайно недостижими за повечето организации от независимият визуален сектор. Настояваме за ПРЕМАХВАНЕТО НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА БАНКОВА ГАРАНЦИЯ. Плащания Плащания. С оглед осигуряване на ритмичност и последователност на ПИИ би било добре да се предвиди поне още едно МЕЖДИННО ПЛАЩАНЕ, което да обезпечи ползването на оборотни средства за осъществяването на проекта. Предлагаме плащанията, след подаване на междинен отчет, да са по схема 60 % - 30 % - 10 %, а не да покриват единствено вече направени разходи. Причината за това е, че нестопанските културни организации нямат свободен ресурс да финансират проекти и по този начин условието е дискриминационно спрямо тях. Преки/ непреки разходи Зачислените 25 % за администрация на проекта да могат да се разпределят по пера (юридически, счетоводни и др. услуги) по усмотрение на организацията, без предварително зададени ограничения в процентите. Смятаме, че 5 % процента за административен екип (ръководител и координатор) не отговаря на количеството работа, който той ще извърши по проекта. Съфинансиране 10 % съфинансиране да включва доброволен труд, собствен принос, собствени средства, както и средства от други финансиращи програми и организации. Повечето от организациите в сектора имат вече изградена техническа база, умения, които естествено влизат в продукцията на проектите и имат нефинансово изражение. Де-минимис Пускането на схемите по ПВУ за нестопански културни организации в публична полза в режим деминимис е дискриминационно, като привилигира общинските и държавни културни организации, за които средствата са освободени от режима на минимална помощ. В европейските страни нестопански културни организации са извадени от деминимис, поради специфичността на пазара (или липсата на такъв) и съответно невъзможността да се създаде ситуация на конкурентност, с която да се застрашат свободния пазар. Точно обратното, нестопански културни организации са под закрилата на държавата (Закон за закрила и развитие на културата) и е логически и морално неприемливо, средствата, които държавата отпуска към такива организации да са в режим на “помощи”, след като и тези средства формират почти на 100 процента приходите на нестопанските културни организации. Разходи за екип (Приложение 9, т. 1) Да не се изисква пълен списък на лицата и предварително сключени договори, пряко свързани с проекта, както и декларация за съгласие за лицата, които ще участват в проекта. Това условие ограничава възможността да се работи по отворени покани, да стават замени в групови и др. Изложби, да се включват лица, които поради естеството на проектите, които често са свързани с изследвания и ad hoc продукция, могат да се включат на по-късен етап. В оценъчна карта Приложение 2: 1.1. Основна информация, т. 2 „ПИИ включва привличането на нови квалифицирани участници“ се изисква и представяне на „сключените с тях договори/споразумения, които да доказват готовността им да участват в ПИИ“ Отделно има списък на лицата в трудово/извънтрудово правоотношение и Декларация за поемане на ангажимент (Приложения 14 и 15) Въпрос: Не става ясно дали това са две различни категории лица описани в първо и второ изречение. Второ, изискването за представяне на етап кандидатстване на договор/споразумение е завишено, отделно не кореспондира нито на трудовото, нито на договорното законодателство уреждащо този тип взаимоотношения. За сключване на трудов договор има изискване за заемане от служителя на определена длъжност/щат при работодателя, същия няма как да се сключи под условие, че ще възникне при определени обстоятелства, при възникването на едно бъдещо несигурно събитие. Същото важи и за изискванията на ЗЗД, при който има договори за поръчка и услуга, (по популярни като граждански договори), но за да се сключат те като валидно възникнало взаимоотношение е необходимо да имат предмет, срок, място на изпълнение, цена, т.е. все обстоятелства, които са могат да бъдат определени на етап кандидатстване, доколкото бенефициента, няма как да определи дали и кога би започнало реализирането на проектното предложение. В горния смисъл, това изискване за предоставяне на „сключените с тях договори/споразумения, които да доказват, готовността им да участват в ПИИ“ следва да отпадне или а да се замени с декларация за поемане на ангажимент. 1.2 Т.2.8 „ПИИ включва използване на минимум 3 типа платени канали за разпространение на целия културен продукт, включително социални мрежи, електронни медии и печатни издания“. Доказателствата, които се искат за доказване на това обстоятелство не става ясно като алтернативни възможности ли са дадени (оферти. договори. фактури) или кумулативно. В този смисъл, социалните мрежи като facebook, twitter, Instagram, които също съдържат платени публикации, но няма заради политиката на собствениците им за предоставяне на платени услуги, не е възможно представяне на оферта/договор, с тях как биха могли да се включат. Приложение 9 - индикативен списък на документите на етап кандидатстване. 1. За транспортните разходи на етап кандидатстване са описани документи за доказване на ценообразуването като (бордни карти, договор за превоз, справка за разход на гориво), каквито обичайно се изискват съгласно Наредбата за командировки в страната и чужбина, при отчитане на вече направен разход за командировка. На етап кандидатстване, кандидата би следвало да може да представи справки от официални сайтове на превозвачи за представяни от тях транспортни услуги, доколкото за превози по утвърдени авиолинии или сухопътни превози от лицензирани превозвачи, цените са известни, общодостъпни и същите не подлежат на индивидуално предоговаряне. Изискването на подобен род доказателства на този етап, би означавало ползването на туроператорска посредническа агенция, което би довело до необосновано завишаване на бъдещите разходи по проекта. За разходи за наем не е ясно като алтернативна възможност ли е дадено пазарното проучване или се изисква кумулативно и сключен договор за наем. Това важи и за всички останали преки разходи. При непреките разходи за счетоводни и правни услуги, не става ясно дали се иска на етап кандидатстване освен оферти кумулативно и представяне на сключен предварителен договор. Не се приема: (Банкова гаранция) Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018. Не се приема: (Плащания) В публикуваните Условия за кандидатстване НФ „Култура“ в качеството си на Структура за наблюдение и докладване е предвидил разходите да се финансират чрез авансово плащане, междинно плащане и окончателно плащане. Предвид кратките срокове за изпълнение на проектите и технологичното време, което е необходимо за разглеждане на пакетите отчетни документи от страна на СНД, е невъзможно предвиждане на повече междинни плащания. Обръщаме внимание, че бюджетът представлява предварителна оценка на очакваните разходи и максимален размер на допустимите разходи, поради което кандидатите трябва да имат ясна визия и строг контрол при планиране на разплащанията по проекта. Приема се частично: (Преки/непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани. Не се приема: (Съфинансиране) В Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ е заложено съфинансиране от бенефициентите по схемата под формата на собствени финансови средства. Не се приема: (De minimis) Приложимият режим на минимална помощ е определен в Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ и е в съответствие с НПВУ. Не се приема: (Разходи за екип) Приложение № 14 и Приложение № 15 към Условията за кандидатстване трябва да бъдат попълнени и подадени на етап кандидатстване с включени всички лица, които ще участват в реализацията на проекта. В случаите, в които членовете на екипа ще бъдат избрани чрез провеждане на процедура по ЗОП/ПМС № 80/2022г., Декларация за поемане на ангажимент (Приложение № 15) ще се прилага след избора на екипа. Не се приема: (Приложение 2) Текстът „ПИИ включва привличането на нови и квалифицирани участници в екипа, ангажиран по създаването на културния продукт“ е част от критериите за оценка на качеството на културния продукт. Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. В Приложение № 14 се попълват задължително всички членове на екипа по ПИИ. Приложение № 15 се попълва задължително от всички лица, които ще участват в създаването и представянето на културния продукт и за които има заявени в секция „Бюджет“ от Формуляра за кандидатстване разходи за възнаграждения. В случаите, в които членовете на екипа ще бъдат избрани чрез провеждане на процедура по ЗОП/ПМС № 80/2022г., Декларация за поемане на ангажимент (Приложение № 15) ще се прилага след избора на екипа. Т. 2.8. На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап. В Приложение № 9 „Индикативен списък на документите по видове разходи, необходими на етап кандидатстване“ са включени примерни документи, които могат да бъдат подавани на етап кандидатстване. Списъкът е насочващ, а не изчерпателен, поради разнообразието и спецификата на проектните предложения, които могат да бъдат подадени по процедурата. На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап.
12.01.2024 г. 17:37:12 ч. BG-RRP-11.015-COM32 Становище по Документ – Условия за кандидатстване на програма СЪЗДАВАНЕ Цел на програмата: ПРОГРАМА „ПОДКРЕПА ЗА ЕВРОПЕЙСКО КУЛТУРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО“ Програмата има за цел да подпомогне капацитета на българските културни и творчески индустрии за работа в европейски мащаб и да насърчи международното разпространение на български художествени произведения и културни продукти. Програмата сътрудничи, координира и разширява политиките за международно сътрудничество на Министерство на културата и българските културни институти в чужбина. Дейността осигурява и финансиране на проекти за създаване на български оригинални продукции и европейски копродукции с трансгранично и мултикултурно участие. Програмата включва две открити покани за представяне на проектни предложения, както следва: ➔ Схема за безвъзмездна помощ с две сесии „Български продукции от сектора на културните и творчески индустрии (КТИ) в платформите на отворените пазари за изкуства в ЕС“. Обхватът на безвъзмездните средства е от 100 000 лв. до 500 000 лв. с 20% съфинансиране от бенефициерите. (Бенефициент е структурата, която отпуска средствата.) ➔ Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“. Обхватът на безвъзмездните средства е от 70 000 лв. до 142 000 лв. с 10% съфинансиране от бенефициерите. Стр. 12 - 4. Обща цел на процедурата Настоящата процедура е в изпълнение на инвестиция C11.I6 „Развитие на културните и творчески сектори“ към компонент 11 „Социално включване“. Създаване и разпространение на български продукции и копродукции в сектора на КТИ Общо становище по програма “Създаване” Условията по тази програма са така разписани, че предотвратяват възможността тя да постигне целите си. Рамките на програмата силно ограничават възможността за участие и възможността за качествено изпълнение на дейности, които да доведат до изпълнение на целите на програмата, а именно създаването на български продукции и копродукции в сектора на КТИ, които да се разпространяват в България (и извън нея) и да осигуряват повече достъп до качествено българско и европейско културно съдържание на населението, включително това в малките населени места и отдалечени региони, както и достъп до култура и изкуство на хора в неравностойно положение и социално изолирани групи. - Изискването на банкова гаранция изключва от участие всички културни организации с нестопанска цел и малките търговски предприятия в областта на креативните и творчески индустрии. - Регистрацията на подкрепата за културни организации от Националния фонд по де минимис като държавна помощ силно ограничава възможността за мащабни, международни и продължителни проекти. Максималният грант по програмата надвишава максималния праг за подкрепа от държавата по де минимис, следователно почти всички частни организации са предварително лишени от възможността да получат повече от 391 160 лв. (с изключение на регистрираните по ОРГО продуценти в областт на аудиовизията). Това е неравнопоставеност на потенциалните кандидати. В повечето страни на ЕС организациите в сферата на изкуствата и културата и особено онези с нестопанска цел, са изключение от де минимис. Национален фонд “Култура” обаче ги нарежда заедно с фирмите за шосеен превоз на товари и пр., което би следвало да се преразгледа. Освен това междувременно е приета има актуализация на допустимите суми по де минимис, която програмата не отчита. - Част от регламентите за недопустимост и допустимост са немотивирани, неясни и нямат обективен критерий за установяване, а позоваванията на регламенти на ЕС често будят недоумение, тъй като са цитирани неточно. - Почти пълна липса на качествени критерии и назоваване на критерии, които са приложими и адекватни само към силно ограничен тип дейности. - Проблемна институционална рамка, която е предпоставка за порочни практики, тъй като има дублиране на функции от една и съща структура с едноличен управител в рамките на програмата. - Необосновани и нереалистични ограничения и рестрикции в частта за непреките разходи (и не само), некоректно причисляване на преки разходи към непреки; - Неадекватни критерии за оценка и липса на същински критерии за художествено качество. - Географско ограничение на дейностите, противоречащо на целите на програмата. На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. В изложението няма конкретно предложение по публикуваната документация. Не се приема: (Банкова гаранция) Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018 г. Не се приема: (De minimis) Приложимият режим на минимална помощ е определен в Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ и в съответствие с НПВУ. Обръщаме внимание, че Регламент (ЕС) 1407/2013г. е изменен с Регламент (ЕС) 2831/2023 от 23.12.2023 г., с което таванът на помощ de minimis е увеличен на 300 000 евро. Не се приема: В предложения текст няма дефинирани предложения/възражения по отношение на проекта на Условия за кандидатстване и изпълнение по процедурата.
12.01.2024 г. 17:39:57 ч. BG-RRP-11.015-COM33 Конкретни предложения за промяна: Стр. 14 раздел 6. Критерии за недопустимост на кандидатите: В процедура чрез подбор не може да участват и средства от Механизма не се предоставят на кандидати: 3. за които са налице следните обстоятелства: 3.4. опитал се е да: - повлияе на вземането на решение от страна на Структурата за наблюдение и докладване (НФК) по процедурата, свързано с отстраняването, подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация; - получи информация, която може да му даде неоснователно предимство в процедурата за предоставяне на средства. Изискванията по т. 3.4. се отнасят за лицата, които представляват кандидата; Тук е важно да се отбележат няколко неща: Първо, целият раздел е изписан с граматически грешки, като не са спазени правилата за съгласуване при множествено число. Това води до смислови противоречия. Така, например, при четене на правилото се получава следното смислово несъответствие: В процедура чрез подбор не може да участват и средства от Механизма не се предоставят на кандидати (мн. ч.), за които са налице следните обстоятелства: обявЕН Е (ед. ч.) в несъстоятелност (касае се за кандидати - следва или да се промени на: обявени в несъстоятелност или в инициативната част на изречението думата "кандидати" да бъде заменена с единствено число - "кандидат", респективно съгласуването на числото да се разнесе във всички предложения на текста). По отношение на т. 3.4 в раздел 6. Допустими кандидати, Критерии за недопустимост на кандидатите е заложен неясен критерий, който следва да отпадне или да се конкретизира. Мотивировка: Касае се за кандидат, който "се е опитал да повлия на вземането на решение" или “е получил информация, която му дава неоснователно предимство”. Всъщност, всеки от кандидатите чрез проекта, който подава, влияе на вземането на решение, свързано с подбора, извършван от комисиите в НФК (кандидатът затова подава проект, за да бъде евентуално "подбран" за участие в програмата и да бъде субсидиран - с акта на подаване на проекта си кандидатът вече влияе на подбора, доколкото неговият проект може да бъде предпочетен пред проект на друг кандидат), от една страна, от друга страна - вмешателството в работата на Структурата за наблюдение и докладване (НФК), с цел отстраняване или възлагане, съставлява само по себе си корупция и ако е налице такова вмешателство НФК не е компетентен орган да се произнася по него, доколкото би било налице някое от длъжностните престъпления по НК или друг вид престъпления, свързани с имотни облаги в полза на длъжностно или трето лице и също свързани с работата на длъжностни лица или пък престъпленията, свързани с невярно деклариране на обстоятелства по смисъла на чл. 313 и следващите от НК. НФК не е прокуратура и няма правомощията да разследва и обвинява ангро. Този критерий следва да бъде установен категорично с влязла в сила присъда, в противен случай Структурата за наблюдение и докладване би разполагала със субективен критерий за отстраняване на кандидати само на база предположения, което влиза в колизия с принципите за обективност и прозрачност при отпускане на публични средства и субсидиране на кандидатите, от една страна, а от друга страна - би дало повод на кандидата да атакува решенията на Фонда и би предизвикало лавина от съдебни производства с най-вероятен отрицателен резултат за фонда. Нещо повече - би се стигнало и до блокиране на средства, подобно на делата, които се водят срещу НФЦ. Ето защо, ако този критерий остава, той следва да бъде прецизиран, както са прецизирани, например, критериите в методиката, говорeщи за влязло в сила наказателно постановление, присъда, съдебно решение или решение на компетентен орган. На следващо място - понятието “неоснователно предимство” във втората хипотеза не е легално дефинирано. В тази си част правилото страда от липса на обективен критерий - кое предимство е основателно и кое е неоснователно. Отново се влиза в колизия с общия принцип за обективност и прозрачност при разпределяне на публичен ресурс и при подбора на кандидатите, които чрез конкурсното начало се опитват да се домогнат до субсидия (държавна помощ). Ето защо, считаме, че цялото правило следва да отпадне или да се измени в смисъл - ако е налице влязъл в сила акт на съда, с който със сила на пресъдено нещо е установено такова поведение у кандидата, тогава да му се препятства възможността за получаване на субсидия по програмата. Иначе казано - и двата критерия по т. 3.4 са разписани неясно и не може да се установи как посочените в това правило обстоятелства се констатират по безспорен начин! Стр. 16 Точка 6. От същия раздел също е проблематична. В процедура чрез подбор не може да участват и средства от Механизма не се предоставят на кандидати: 6. с неизпълнени договорни задължения към НФК (нереализирани и неотчетени в срок проекти), както и такива, които следва да възстановяват средства по одобрени, но некоректно реализирани проекти през изминали сесии на НФК; Да се промени на: 6. по отношение на които са установени с влязъл в сила индивидуален административен акт: 1) неизпълнени договорни задължения към НФК (нереализирани и неотчетени в срок проекти) или 2) задължения за възстановяване на средства по одобрени, но некоректно реализирани проекти през изминали сесии на НФК. Мотивировка за предложението: Ако правилото остане в инициативно предложената редакция, ще е налице незаконосъобразност, доколкото в хипотезата на нерешен по надлежния ред със сила на пресъдено нещо правен спор цяла група кандидати, по отношение на които има висящи дела, биха били изключени от участие само на база субективната представа на една от страните по спора, а именно – административния орган. Това би отворило пътя за съдебни процеси и би уронило доброто име на Фонда, като в същото време би противоречало и на основните му функции. Не се приема: (т. 3.4. от раздел 6 на Условията за кандидатстване) Съгласуването по число (правило за съгласуване по мн. ч. не съществува) се отнася към числото на думата „обстоятелства“, а „обявен е…“, „опитал се е да…“, „в несъстоятелност е…“ представляват различните обстоятелства и са повече от едно. Текстът не следва да се съгласува с числото на думата „кандидат“. Не се приема: (т. 3.4. от раздел 6 на Условията за кандидатстване) По отношение съдържателната част на коментара, отнасяща се до т. 3.4. от раздел 6 на Условията за кандидатстване: В процедурата чрез подбор не може да участват и средства от Механизма не се предоставят на лицата, определени в чл. 6, ал. 1 от ПМС 114/ 08.06.2022 г. Посочената разпоредба препраща към чл. 54 и 55 от Закона за обществените поръчки, в които се съдържат цитатите от коментара. НФ „Култура“ като Структура за наблюдение и докладване има задължение да следи и предприема необходимите мерки, свързани с предотвратяването на измами, корупция, конфликт на интереси и двойно финансиране от Механизма и от други програми на Съюза, както и от други национални или международни източници на финансиране. НФ „Култура“ има одобрени вътрешни правила и процедури с механизъм за контрол на цитираните критерии за недопустимост на кандидатите, съгласно които при съмнение за злоупотреба се сезират компетентните разследващи органи. Приема се частично: По отношение коментара, отнасящ се до т. 6. от раздел 6 на Условията за кандидатстване, текстовете са прецизирани.
12.01.2024 г. 17:41:59 ч. BG-RRP-11.015-COM34 Конкретни предложения: В раздел 9 - Разходи, допустими за финансиране имаме следните ограничения за непреки разходи: 9.2. Допустими категории разходи II. НЕПРЕКИ РАЗХОДИ „Непреки разходи“ са разходите, които са свързани с изпълнението на дейности, предвидени в проекта, които не допринасят пряко за постигането на неговите цели и резултати, но са необходими за неговото цялостно администриране, управление, оценка и финансово изпълнение. В рамките на настоящата процедура са допустими следните категории непреки разходи: 1. Разходи за счетоводни услуги, в т.ч. одит (заверка от експерт-счетоводител) (до 5% от преките разходи); 2. Юридически услуги (до 5% от преките разходи); 3. Разходи за административен екип по проекта, включително ръководител и координатор (до 5% от преките разходи); 4. Разходи за маркетинг и реклама, изработка на информационни и илюстративни материали в дигитален формат (до 5% от преките разходи); 5. Разходи за предпроектно проучване и анализ на количествени и качествени данни, свързани със създаването и разпространението на културния/те продукт/и, предоставени от външни консултанти и доставчици на услуги (до 5% от преките разходи); 6. Разходи за консултантски услуги, предоставяни от външни консултанти и доставчици на услуги, свързани с административната част по оформяне, кандидатстване и отчитане на ПИИ по настоящата процедура (до 10% от преките разходи). Да се промени така: „Непреки разходи“ са разходите, които са свързани с изпълнението на дейности, предвидени в проекта, които не допринасят пряко за постигането на неговите цели и резултати, но са необходими за неговото цялостно администриране, управление, оценка и финансово изпълнение. Те не могат да надвишават 35 % от преките разходи. В рамките на настоящата процедура са допустими следните категории непреки разходи: 1. Разходи за счетоводни услуги, в т.ч. одит (заверка от експерт-счетоводител); 2. Юридически услуги; 3. Разходи за административен екип по проекта, включително ръководител и координатор; 4. Разходи за предпроектно проучване и анализ на количествени и качествени данни, свързани със създаването и разпространението на културния/те продукт/и, предоставени от външни консултанти и доставчици на услуги; 5. Разходи за консултантски услуги, предоставяни от външни консултанти и доставчици на услуги, свързани с административната част по оформяне, кандидатстване и отчитане на ПИИ по настоящата процедура. Разходите за маркетинг и реклама, изработка на информационни и илюстративни материали в дигитален и печатен формат са част от преките разходи по ПИИ и се причисляват към продукционните разходи, тъй като са пряко свързани с изпълнението на целите по проекта, а именно комуникация с публиките и улесняване на достъпа им до културно съдържание, насърчаване на потреблението на изкуство и култура и като резултат - включване на публиките в България към общоевропейския културен диалог. Мотивировка: Всеки кандидат трябва да има възможността да разпределя свободно според нуждите на конкретния си проект разходите за администрация и консултация на предложението си, спазвайки зададената рамка, за да може да разпише, изпълни и отчете възможно най-коректно своето идейно намерение. Тук зададените ограничения са предпоставка за некачествена подготовка и администрация на проекта по време на реализацията и отчитането, тъй като те са до голяма степен нереалистични и неадекватни на пазарните цени за изброените услуги. Един от примерите за това е ограничението за разход до 5 % от преките разходи за заплащане на двама основни члена на екипа - ръководител проект и координатор за 12 месеца работа. При проект за 100 000 лв. това означава, че те ще получат брутно възнаграждение от по 2500 лв. всеки или по 208 лв. на месец, като в тази сума трябва да влязат и осигуровките за сметка на работодателя. Средната заплата за мениджър на проект според актуалната статистика на пазара на труда е между 1728 и 4651 лв. на месец. (https://www.zaplatomer.bg/zaplati/menidzhmnt/menidzhr-proekti). Очакването да се намерят професионалисти и изобщо кандидати за тези позиции е повече от нереалистично и е предпоставка за лоша до невъзможна подготовка и администрация на проекта, особено в настоящата силно усложнена за сектора административна процедура по програмата. Напомняме освен това, че с редки изключения, организациите от независимия творчески сектор (сдружения и фондации, микро и малки търговски предприятия и ЕТ в сферата на изкуството и културата) не разполагат с постоянни административни екипи и не извършват стопанска дейност, която да позволи поддържането на постоянна, дори и базова администрация. В настоящия момент в държавата няма нито една програма, която да предлага подкрепа за структурни разходи на частните организации в сферата на изкуството и културата – заплащане на основен оперативен персонал, счетоводство, наем за работно помещение, режийни, офис консумативи и софтуерна поддръжка, комуникационни разходи и пр. Следователно при така формулираните условия за ограничения за непреките разходи, по-голямата част от частните културни организации биха били лишени от възможност за участие в програмата. *** На стр. 29 виждаме дискриминиращо условие: **Разходите се финансират чрез авансово плащане, междинно плащане и окончателно плащане. Авансовото плащане може да бъде в размер до 60% от общия размер на безвъзмездното финансиране, като за обезпечаването допустимите по процедурата частни културни организации и еднолични търговци предоставят банкова гаранция, покриваща пълния размер на исканата авансова сума. Срокът на валидност на банковата гаранция за авансово плащане трябва да бъде равен на срока за изпълнение на одобреното ПИИ, удължен с шест месеца. Междинното плащане може да бъде в размер до 90% от общия размер на безвъзмездното финансиране. В случай че по подаденото ПИИ се кандидатства както за авансово плащане, така и за меджинно плащане, тогава окончателното плащане не може да бъде по-малко от 10% Препоръка: Изискването на банкова гаранция трябва да се премахне, тъй като е ограничаващо условие за всички организации с нестопанска цел. Никоя от тях не би могла да получи банкова гаранция. В същото време Европейската комисия НЕ изисква банкова гаранция от бенефициерите си по програмите на Творческа Европа, където максималните безвъзмездни средства надхвърлят многократно размера на средствата по настоящите програми, част от ПВУ. Нещо повече: Институтът на банковата гаранция е предмет на уреждане в абсолютните търговски отношения. Затова и банковата гаранция се приема и от правната теория и от съдебната практика като абсолютна търговска сделка предоставена в прерогативите единствено на специфични субекти, каквито са банките. Недопустимо е в хипотезата на кандидатстване за отпускане на субсидия (държавна помощ) в сектор, който се нуждае от закрила (съгласно името на Закона - за закрила и развитие на културата), да се изисква от неправителствени организации и рядко - от микро и малки търговски предприятия, които съществуват само за да създават културен продукт по програма на ЕС или на съответната държава, в която са регистрирани, да разполагат с финансов ресурс да сключват такива абсолютни търговски сделки с банки. Това условие е неизпълнимо за никой от кандидатите по обективни критерии - първо, сключването на такава сделка изисква финансов и времеви ресурс, с какъвто никой от кандидатите не разполага, второ - целта на отпускане на безвъзмездна финансово помощ не е да се гарантира финансовия интерес и да се минимизира финансов риск за субсидиращата институция. Въвеждането на изискване за банкова гаранция в този вид обществени отношение противоречи и на морала и добрите нрави и съставлява, само по себе си, нищожно изискване. Респективно, при атакуване на отказ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от страна на кандидат пред съда, всичко гореизложено съдът е длъжен да съобрази служебно (доколкото за нищожността съдът следи служебно), жалбата на кандидата всякога би била основателна, което би рефлектирало и върху финансовото състояние на фонда, с оглед правилото за присъждане на разноски, и върху доброто му име, като закрилящ орган. Отношенията по субсидиране на дейност, нуждаеща се от закрила на държавно и международно ниво не са и никога не са били търговски отношения, за да бъдат гарантирани по такъв начин - с банкова гаранция. Приема се частично: (Непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип са прецизирани. Не се приема: (Банкова гаранция) Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018. Обръщаме внимание, че защитата от дискриминация е уредена в Закона за защита от дискриминация и се отнася до правата на всяко физическо лице на територията на Република България. Условията, при които сдружения на физически лица могат да се ползват от защитата на закона, са уредени в чл. 3, ал. 2 при условие, че касаят защита интересите на отделните членове и/или служители на сдружението и се определят от признаците, обосновани в чл. 4, а именно: „Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна“. Във връзка с горното е неправилно третирането на заложените в публикуваната документация, условия като дискриминационни.
12.01.2024 г. 17:43:52 ч. BG-RRP-11.015-COM35 Становище от АВИДИ Асоциация на частните културни организации за визуални и интердисциплинарни изкуства СТАНОВИЩЕ “СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ПРОДУКЦИИ И КОПРОДУКЦИИ В СЕКТОРА НА КТИ” Банкова гаранция Смятаме за неприложимо за нестопански културни организации и малки фирми. Банкови гаранции се изискват по Закона за обществени поръчки, който е неприложим тук, дори и там не за задължителни, в чл. 111 пише изречно че те “могат” да бъдат изисквани. Освен това в предложените правила се изисква гаранция за цялата сума, докато дори в ЗОП банкова гаранция се изисква само за 5 процента от цялата сума. Това отново показва,че изискването е неправомерно и диспропорционално. Смятаме, категоризирането на целия сектор като “рисков” като неадекватно спрямо естеството на дейност в сектора., който е сектор, нуждаещ се от закрила (Закон за ЗАКРИЛА и развитие на културата). Отношенията между държава и културни организации не е търговско отношение, което трябва да бъде гарантирано с банкова гаранция. Ползването на банкови гаранции, застраховки и други елементи за управление на риск са крайно недостижими за повечето организации от независимият визуален сектор. Настояваме за ПРЕМАХВАНЕТО НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА БАНКОВА ГАРАНЦИЯ. Плащания Плащания. С оглед осигуряване на ритмичност и последователност на ПИИ би било добре да се предвиди поне още едно МЕЖДИННО ПЛАЩАНЕ, което да обезпечи ползването на оборотни средства за осъществяването на проекта. Предлагаме плащанията, след подаване на междинен отчет, да са по схема 60 % - 30 % - 10 %, а не да покриват единствено вече направени разходи. Причината за това е, че нестопанските културни организации нямат свободен ресурс да финансират проекти и по този начин условието е дискриминационно спрямо тях. Преки/ непреки разходи Зачислените 25 % за администрация на проекта да могат да се разпределят по пера (юридически, счетоводни и др. услуги) по усмотрение на организацията, без предварително зададени ограничения в процентите. Смятаме, че 5 % процента за административен екип (ръководител и координатор) не отговаря на количеството работа, който той ще извърши по проекта. Съфинансиране 10 % съфинансиране да включва доброволен труд, собствен принос, собствени средства, както и средства от други финансиращи програми и организации. Повечето от организациите в сектора имат вече изградена техническа база, умения, които естествено влизат в продукцията на проектите и имат нефинансово изражение. Де-минимис Пускането на схемите по ПВУ за нестопански културни организации в публична полза в режим деминимис е дискриминационно, като привилигира общинските и държавни културни организации, за които средствата са освободени от режима на минимална помощ. В европейските страни нестопански културни организации са извадени от деминимис, поради специфичността на пазара (или липсата на такъв) и съответно невъзможността да се създаде ситуация на конкурентност, с която да се застрашат свободния пазар. Точно обратното, нестопански културни организации са под закрилата на държавата (Закон за закрила и развитие на културата) и е логически и морално неприемливо, средствата, които държавата отпуска към такива организации да са в режим на “помощи”, след като и тези средства формират почти на 100 процента приходите на нестопанските културни организации. Разходи за екип (Приложение 9, т. 1) Да не се изисква пълен списък на лицата и предварително сключени договори, пряко свързани с проекта, както и декларация за съгласие за лицата, които ще участват в проекта. Това условие ограничава възможността да се работи по отворени покани, да стават замени в групови и др. Изложби, да се включват лица, които поради естеството на проектите, които често са свързани с изследвания и ad hoc продукция, могат да се включат на по-късен етап. В оценъчна карта Приложение 2: 1.1. Основна информация, т. 2 „ПИИ включва привличането на нови квалифицирани участници“ се изисква и представяне на „сключените с тях договори/споразумения, които да доказват готовността им да участват в ПИИ“ Отделно има списък на лицата в трудово/извънтрудово правоотношение и Декларация за поемане на ангажимент (Приложения 14 и 15) Въпрос: Не става ясно дали това са две различни категории лица описани в първо и второ изречение. Второ, изискването за представяне на етап кандидатстване на договор/споразумение е завишено, отделно не кореспондира нито на трудовото, нито на договорното законодателство уреждащо този тип взаимоотношения. За сключване на трудов договор има изискване за заемане от служителя на определена длъжност/щат при работодателя, същия няма как да се сключи под условие, че ще възникне при определени обстоятелства, при възникването на едно бъдещо несигурно събитие. Същото важи и за изискванията на ЗЗД, при който има договори за поръчка и услуга, (по популярни като граждански договори), но за да се сключат те като валидно възникнало взаимоотношение е необходимо да имат предмет, срок, място на изпълнение, цена, т.е. все обстоятелства, които са могат да бъдат определени на етап кандидатстване, доколкото бенефициента, няма как да определи дали и кога би започнало реализирането на проектното предложение. В горния смисъл, това изискване за предоставяне на „сключените с тях договори/споразумения, които да доказват, готовността им да участват в ПИИ“ следва да отпадне или а да се замени с декларация за поемане на ангажимент. 1.2 Т.2.8 „ПИИ включва използване на минимум 3 типа платени канали за разпространение на целия културен продукт, включително социални мрежи, електронни медии и печатни издания“. Доказателствата, които се искат за доказване на това обстоятелство не става ясно като алтернативни възможности ли са дадени (оферти. договори. фактури) или кумулативно. В този смисъл, социалните мрежи като facebook, twitter, Instagram, които също съдържат платени публикации, но няма заради политиката на собствениците им за предоставяне на платени услуги, не е възможно представяне на оферта/договор, с тях как биха могли да се включат. Приложение 9 - индикативен списък на документите на етап кандидатстване. 1. За транспортните разходи на етап кандидатстване са описани документи за доказване на ценообразуването като (бордни карти, договор за превоз, справка за разход на гориво), каквито обичайно се изискват съгласно Наредбата за командировки в страната и чужбина, при отчитане на вече направен разход за командировка. На етап кандидатстване, кандидата би следвало да може да представи справки от официални сайтове на превозвачи за представяни от тях транспортни услуги, доколкото за превози по утвърдени авиолинии или сухопътни превози от лицензирани превозвачи, цените са известни, общодостъпни и същите не подлежат на индивидуално предоговаряне. Изискването на подобен род доказателства на този етап, би означавало ползването на туроператорска посредническа агенция, което би довело до необосновано завишаване на бъдещите разходи по проекта. За разходи за наем не е ясно като алтернативна възможност ли е дадено пазарното проучване или се изисква кумулативно и сключен договор за наем. Това важи и за всички останали преки разходи. При непреките разходи за счетоводни и правни услуги, не става ясно дали се иска на етап кандидатстване освен оферти кумулативно и представяне на сключен предварителен договор. Не се приема: (Банкова гаранция) Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018. Не се приема: (Плащания) В публикуваните условия за кандидатстване НФ „Култура“ в качеството си на Структура за наблюдение и докладване е предвидил разходите да се финансират чрез авансово плащане, междинно плащане и окончателно плащане. Предвид кратките срокове за изпълнение на проектите и технологичното време, което е необходимо за разглеждане на пакетите отчетни документи от страна на СНД, е невъзможно предвиждане на повече междинни плащания. Обръщаме внимание, че бюджетът представлява предварителна оценка на очакваните разходи и максимален размер на допустимите разходи, поради което кандидатите трябва да имат ясна визия и строг контрол при планиране на разплащанията по проекта. Приема се частично: (Преки/Непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани. Не се приема: (Съфинансиране) В Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ е заложено съфинансиране от бенефициентите по схемата под формата на собствени финансови средства. Не се приема: (De minimis) Приложимият режим на минимална помощ е определен в Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ и е в съответствие с НПВУ. Не се приема: (Разходи за екип) Приложение № 14 и Приложение № 15 към Условията за кандидатстване трябва да бъдат попълнени и подадени на етап кандидатстване с включени всички лица, които ще участват в реализацията на проекта. В случаите, в които членовете на екипа ще бъдат избрани чрез провеждане на процедура по ЗОП/ПМС № 80/2022г., Декларация за поемане на ангажимент (Приложение № 15) ще се прилага след избора на екипа Не се приема: (Приложение 2) Текстът „ПИИ включва привличането на нови и квалифицирани участници в екипа, ангажиран по създаването на културния продукт“ е част от критериите за оценка на качеството на културния продукт. Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. В Приложение № 14 се попълват задължително всички членове на екипа по ПИИ. Приложение № 15 се попълва задължително от всички лица, които ще участват в създаването и представянето на културния продукт и за които има заявени в секция „Бюджет“ от Формуляра за кандидатстване разходи за възнаграждения. В случаите, в които членовете на екипа ще бъдат избрани чрез провеждане на процедура по ЗОП/ПМС № 80/2022г., Декларация за поемане на ангажимент (Приложение № 15) ще се прилага след избора на екипа. Т. 2.8 На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап. В Приложение № 9 „Индикативен списък на документите по видове разходи, необходими на етап кандидатстване“ са включени примерни документи, които могат да бъдат подавани на етап кандидатстване. Списъкът е насочващ, а не изчерпателен, поради разнообразието и спецификата на проектните предложения, които могат да бъдат подадени по процедурата. На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап.
12.01.2024 г. 17:44:18 ч. BG-RRP-11.015-COM36 Становище по КРИТЕРИИ И МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИИ Приложение 10 Национален план за възстановяване и устойчивост Компонент „Социално включване“ Инвестиция 6: „Развитие на културните и творчески сектори“ КРИТЕРИИ И МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИИ по процедура чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции от крайни получатели BG-RRP-11.015 Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“ Стр. 2 ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА Предназначението на критериите за оценка на предложението за изпълнение на инвестиция (ПИИ) е да бъдат подбрани такива проекти и кандидати, които осигуряват най-ефективното (резултатно) и ефикасно (средства/резултат) реализиране на съответната публична политика. Критериите за оценяване на проектите, следвайки последователните принципни етапи на оценяване, се обособяват в следните групи: I. Критерии за оценка на административното съответствие и допустимостта, които включват: 1.Критерии за оценка на административното съответствие на предложенията за изпълнение на инвестиция; 2.Критерии за оценка на допустимостта на кандидата; 3.Критерии за оценка на допустимостта на дейностите по предложението за изпълнение на инвестиция; II. Критерии за техническа и финансова оценка, които включват: 1.Критерии за оценка за допустимостта, реалистичността и ефективността на всички предвидени разходи; 2.Критерии за оценка на качеството. Препоръка: Вижда се, че в настоящия вид програмата не предвижда наличието на критерии за художествено качество, а само критерии за административна, финансова и техническа оценка. Препоръчваме горещо да се въведат и критерии за художествено качество, така че на да бъде насърчено създаването на произведения с високи естетически качества, така че тяхното достигане до публиките да осигури възпитанието на естетическия вкус. Единствено по този начин програмата би могла да изпълни целите на проекта от НПВУ – да развие културните и творчески сектори така, че те да се включат активно в общоевропейския културен обмен и да включи българските публики в европейския културен контекст. --- Бележки по раздел 2. Критерии за оценка на допустимостта на кандидата: Стр. 12 Кандидатът не попада под което и да е от условията, изброени в критериите за недопустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване по процедурата, а именно: 12. лицата, които представляват кандидата, са се опитали да: - повлияят на вземането на решение от страна на СНД, свързано с отстраняването, подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация, или - получат информация, която може да им даде неоснователно предимство в процедурата за предоставяне на средства; Тук е важно да се отбележат няколко неща: Първо, целият раздел е изписан с граматически грешки, като не са спазени правилата за съгласуване при множествено число. Това води до смислови противоречия. По отношение на раздел 2. Критерии за оценка на допустимостта на кандидата е заложен неясен критерий в т. 12. Мотивировка: Касае се за кандидат, който "се е опитал да повлия на вземането на решение" или “е получил информация, която му дава неоснователно предимство”. Всъщност, всеки от кандидатите чрез проекта, който подава, влияе на вземането на решение, свързано с подбора, извършван от комисиите в НФК (кандидатът затова подава проект, за да бъде евентуално "подбран" за участие в програмата и да бъде субсидиран - с акта на подаване на проекта си кандидатът вече влияе на подбора, доколкото неговият проект може да бъде предпочетен пред проект на друг кандидат), от една страна, от друга страна - вмешателството в работата на Структурата за наблюдение и докладване (НФК), с цел отстраняване или възлагане, съставлява само по себе си корупция и ако е налице такова вмешателство НФК не е компетентен орган да се произнася по него, доколкото би било налице някое от длъжностните престъпления по НК или друг вид престъпления, свързани с имотни облаги в полза на длъжностно или трето лице и също свързани с работата на длъжностни лица или пък престъпленията, свързани с невярно деклариране на обстоятелства по смисъла на чл. 313 и следващите от НК. НФК не е прокуратура и няма правомощията да разследва и обвинява ангро. Този критерий следва да бъде установен категорично с влязла в сила присъда, в противен случай Структурата за наблюдение и докладване би разполагала със субективен критерий за отстраняване на кандидати само на база предположения, което влиза в колизия с принципите за обективност и прозрачност при отпускане на публични средства и субсидиране на кандидатите, от една страна, а от друга страна - би дало повод на кандидата да атакува решенията на Фонда и би предизвикало лавина от съдебни производства с най-вероятен отрицателен резултат за фонда. Нещо повече - би се стигнало и до блокиране на средства, подобно на делата, които се водят срещу НФЦ. Ето защо, ако този критерий остава, той следва да бъде прецизиран, както са прецизирани, например, критериите в методиката, говорeщи за влязло в сила наказателно постановление, присъда, съдебно решение или решение на компетентен орган. На следващо място - понятието “неоснователно предимство” във втората хипотеза не е легално дефинирано. В тази си част правилото страда от липса на обективен критерий - кое предимство е основателно и кое е неоснователно. Отново се влиза в колизия с общия принцип за обективност и прозрачност при разпределяне на публичен ресурс и при подбора на кандидатите, които чрез конкурсното начало се опитват да се домогнат до субсидия (държавна помощ). Ето защо, считаме, че цялото правило следва да отпадне или да се измени в смисъл - ако е налице влязъл в сила акт на съда, с който със сила на пресъдено нещо е установено такова поведение у кандидата, тогава да му се препятства възможността за получаване на субсидия по програмата. Иначе казано - и двата критерия по т. 12 са разписани неясно и не може да се установи как посочените в това правило обстоятелства се констатират по безспорен начин! Стр. 13 14. с неизпълнени договорни задължения към НФК (нереализирани и неотчетени в срок проекти), както и такива, които следва да възстановяват средства по одобрени, но некоректно реализирани проекти през изминали сесии на НФК Да се промени на: 7. по отношение на които са установени с влязъл в сила индивидуален административен акт: 1) неизпълнени договорни задължения към НФК (нереализирани и неотчетени в срок проекти) или 2) задължения за възстановяване на средства по одобрени, но некоректно реализирани проекти през изминали сесии на НФК. Мотивировка за предложението: Ако правилото остане в инициативно предложената редакция, ще е налице незаконосъобразност, доколкото в хипотезата на нерешен по надлежния ред със сила на пресъдено нещо правен спор цяла група кандидати, по отношение на които има висящи дела, биха били изключени от участие само на база субективната представа на една от страните по спора, а именно – административния орган. Това би отворило пътя за съдебни процеси и би уронило доброто име на Фонда, като в същото време би противоречало и на основните му функции. --- Не се приема: (Критерии и методика за оценка на ПИИ) Качеството на проектните предложения ще бъде оценявано, съгласно „Критерии за оценка на качеството“, детайлно описани в цитирания документ. Обръщаме внимание, че Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. Не се приема: (Бележки по раздел 2.) Съгласуването по число (правило за съгласуване по мн. ч. не съществува) се отнася към числото на думата „обстоятелства“, а „обявен е…“, „опитал се е да…“, „в несъстоятелност е…“ представляват различните обстоятелства и са повече от едно. Текстът не следва да се съгласува с числото на думата „кандидат“. По отношение коментара отнасящ се до раздел 2., т. 3, подточка 12 от Критерии и методика за оценка на ПИИ: В процедурата чрез подбор не може да участват и средства от Механизма не се предоставят на лицата, определени в чл. 6, ал. 1 от ПМС 114/ 08.06.2022 г. Посочената разпоредба препраща към чл. 54 и 55 от Закона за обществените поръчки, в които се съдържат цитатите от коментара. НФ „Култура“ като Структура за наблюдение и докладване има задължение да следи и предприема необходимите мерки, свързани с предотвратяването на измами, корупция, конфликт на интереси и двойно финансиране от Механизма и от други програми на Съюза, както и от други национални или международни източници на финансиране. НФ „Култура“ има одобрени вътрешни правила и процедури с механизъм за контрол на цитираните критерии за недопустимост на кандидатите, съгласно които при съмнение за злоупотреба се сезират компетентните разследващи органи. Приема се частично: По отношение коментара, отнасящ се до раздел 2, т. 3, подточка 14 от Критерии и методика за оценка на ПИИ: Текстовете са прецизирани.
12.01.2024 г. 17:46:12 ч. BG-RRP-11.015-COM37 Общо становище по програма “Създаване” Условията по тази програма са така разписани, че предотвратяват възможността тя да постигне целите си. Рамките на програмата силно ограничават възможността за участие и възможността за качествено изпълнение на дейности, които да доведат до изпълнение на целите на програмата, а именно създаването на български продукции и копродукции в сектора на КТИ, които да се разпространяват в България (и извън нея) и да осигуряват повече достъп до качествено българско и европейско културно съдържание на населението, включително това в малките населени места и отдалечени региони, както и достъп до култура и изкуство на хора в неравностойно положение и социално изолирани групи. Изискването на банкова гаранция изключва от участие всички културни организации с нестопанска цел и малките търговски предприятия в областта на креативните и творчески индустрии. Регистрацията на подкрепата за културни организации от Националния фонд по де минимис като държавна помощ силно ограничава възможността за мащабни, международни и продължителни проекти. Максималният грант по програмата надвишава максималния праг за подкрепа от държавата по де минимис, следователно почти всички частни организации са предварително лишени от възможността да получат повече от 391 160 лв. (с изключение на регистрираните по ОРГО продуценти в областт на аудиовизията). Това е неравнопоставеност на потенциалните кандидати. В повечето страни на ЕС организациите в сферата на изкуствата и културата и особено онези с нестопанска цел, са изключение от де минимис. Национален фонд “Култура” обаче ги нарежда заедно с фирмите за шосеен превоз на товари и пр., което би следвало да се преразгледа. Освен това междувременно е приета има актуализация на допустимите суми по де минимис, която програмата не отчита. Част от регламентите за недопустимост и допустимост са немотивирани, неясни и нямат обективен критерий за установяване, а позоваванията на регламенти на ЕС често будят недоумение, тъй като са цитирани неточно. - Почти пълна липса на качествени критерии и назоваване на критерии, които са приложими и адекватни само към силно ограничен тип дейности. - Проблемна институционална рамка, която е предпоставка за порочни практики, тъй като има дублиране на функции от една и съща структура с едноличен управител в рамките на програмата. - Необосновани и нереалистични ограничения и рестрикции в частта за непреките разходи (и не само), некоректно причисляване на преки разходи към непреки; - Неадекватни критерии за оценка и липса на същински критерии за художествено качество. - Географско ограничение на дейностите, противоречащо на целите на програмата. Конкретни предложения за промяна: Стр. 14 раздел 6. Критерии за недопустимост на кандидатите: В процедура чрез подбор не може да участват и средства от Механизма не се предоставят на кандидати: 3. за които са налице следните обстоятелства: 3.4. опитал се е да: - повлияе на вземането на решение от страна на Структурата за наблюдение и докладване (НФК) по процедурата, свързано с отстраняването, подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация; - получи информация, която може да му даде неоснователно предимство в процедурата за предоставяне на средства. Изискванията по т. 3.4. се отнасят за лицата, които представляват кандидата; Тук е важно да се отбележат няколко неща: Първо, целият раздел е изписан с граматически грешки, като не са спазени правилата за съгласуване при множествено число. Това води до смислови противоречия. Така, например, при четене на правилото се получава следното смислово несъответствие: В процедура чрез подбор не може да участват и средства от Механизма не се предоставят на кандидати (мн. ч.), за които са налице следните обстоятелства: обявЕН Е (ед. ч.) в несъстоятелност (касае се за кандидати - следва или да се промени на: обявени в несъстоятелност или в инициативната част на изречението думата "кандидати" да бъде заменена с единствено число - "кандидат", респективно съгласуването на числото да се разнесе във всички предложения на текста). По отношение на т. 3.4 в раздел 6. Допустими кандидати, Критерии за недопустимост на кандидатите е заложен неясен критерий, който следва да отпадне или да се конкретизира. Мотивировка: Касае се за кандидат, който "се е опитал да повлия на вземането на решение" или “е получил информация, която му дава неоснователно предимство”. Всъщност, всеки от кандидатите чрез проекта, който подава, влияе на вземането на решение, свързано с подбора, извършван от комисиите в НФК (кандидатът затова подава проект, за да бъде евентуално "подбран" за участие в програмата и да бъде субсидиран - с акта на подаване на проекта си кандидатът вече влияе на подбора, доколкото неговият проект може да бъде предпочетен пред проект на друг кандидат), от една страна, от друга страна - вмешателството в работата на Структурата за наблюдение и докладване (НФК), с цел отстраняване или възлагане, съставлява само по себе си корупция и ако е налице такова вмешателство НФК не е компетентен орган да се произнася по него, доколкото би било налице някое от длъжностните престъпления по НК или друг вид престъпления, свързани с имотни облаги в полза на длъжностно или трето лице и също свързани с работата на длъжностни лица или пък престъпленията, свързани с невярно деклариране на обстоятелства по смисъла на чл. 313 и следващите от НК. НФК не е прокуратура и няма правомощията да разследва и обвинява ангро. Този критерий следва да бъде установен категорично с влязла в сила присъда, в противен случай Структурата за наблюдение и докладване би разполагала със субективен критерий за отстраняване на кандидати само на база предположения, което влиза в колизия с принципите за обективност и прозрачност при отпускане на публични средства и субсидиране на кандидатите, от една страна, а от друга страна - би дало повод на кандидата да атакува решенията на Фонда и би предизвикало лавина от съдебни производства с най-вероятен отрицателен резултат за фонда. Нещо повече - би се стигнало и до блокиране на средства, подобно на делата, които се водят срещу НФЦ. Ето защо, ако този критерий остава, той следва да бъде прецизиран, както са прецизирани, например, критериите в методиката, говорeщи за влязло в сила наказателно постановление, присъда, съдебно решение или решение на компетентен орган. На следващо място - понятието “неоснователно предимство” във втората хипотеза не е легално дефинирано. В тази си част правилото страда от липса на обективен критерий - кое предимство е основателно и кое е неоснователно. Отново се влиза в колизия с общия принцип за обективност и прозрачност при разпределяне на публичен ресурс и при подбора на кандидатите, които чрез конкурсното начало се опитват да се домогнат до субсидия (държавна помощ). Ето защо, считаме, че цялото правило следва да отпадне или да се измени в смисъл - ако е налице влязъл в сила акт на съда, с който със сила на пресъдено нещо е установено такова поведение у кандидата, тогава да му се препятства възможността за получаване на субсидия по програмата. Иначе казано - и двата критерия по т. 3.4 са разписани неясно и не може да се установи как посочените в това правило обстоятелства се констатират по безспорен начин! Стр. 16 Точка 6. От същия раздел също е проблематична. В процедура чрез подбор не може да участват и средства от Механизма не се предоставят на кандидати: 6. с неизпълнени договорни задължения към НФК (нереализирани и неотчетени в срок проекти), както и такива, които следва да възстановяват средства по одобрени, но некоректно реализирани проекти през изминали сесии на НФК; Да се промени на: 6. по отношение на които са установени с влязъл в сила индивидуален административен акт: 1) неизпълнени договорни задължения към НФК (нереализирани и неотчетени в срок проекти) или 2) задължения за възстановяване на средства по одобрени, но некоректно реализирани проекти през изминали сесии на НФК. Мотивировка за предложението: Ако правилото остане в инициативно предложената редакция, ще е налице незаконосъобразност, доколкото в хипотезата на нерешен по надлежния ред със сила на пресъдено нещо правен спор цяла група кандидати, по отношение на които има висящи дела, биха били изключени от участие само на база субективната представа на една от страните по спора, а именно – административния орган. Това би отворило пътя за съдебни процеси и би уронило доброто име на Фонда, като в същото време би противоречало и на основните му функции. В раздел 9 - Разходи, допустими за финансиране имаме следните ограничения за непреки разходи: 9.2. Допустими категории разходи Не се приема: (Банкова гаранция) Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018г. Приложимият режим на минимална помощ е определен в Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ и е в съответствие с НПВУ. Обръщаме внимание, че Регламент (ЕС) 1407/2013 г. е изменен с Регламент (ЕС) 2831/2023 от 23.12.2023 г. с което таванът на помощ de minimis е увеличен на 300 000 евро, а максималния праг на БФП по настоящата схема е 142 000,00 лв. Не се приема: В предложения текст няма дефинирани предложения/възражения по отношение на проекта на Условия за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Не се приема: (т. 3.4. от раздел 6 на Условията за кандидатстване) Съгласуването по число (правило за съгласуване по мн. ч. не съществува) се отнася към числото на думата „обстоятелства“, а „обявен е…“, „опитал се е да…“, „в несъстоятелност е…“ представляват различните обстоятелства и са повече от едно. Текстът не следва да се съгласува с числото на думата „кандидат“. Не се приема: (т. 3.4. от раздел 6 на Условията за кандидатстване) По отношение съдържателната част на коментара, отнасяща се до т. 3.4. от раздел 6 на Условията за кандидатстване: В процедурата чрез подбор не може да участват и средства от Механизма не се предоставят на лицата, определени в чл. 6, ал. 1 от ПМС 114/ 08.06.2022 г. Посочената разпоредба препраща към чл. 54 и 55 от Закона за обществените поръчки, в които се съдържат цитатите от коментара. НФ „Култура“ като Структура за наблюдение и докладване има задължение да следи и предприема необходимите мерки, свързани с предотвратяването на измами, корупция, конфликт на интереси и двойно финансиране от Механизма и от други програми на Съюза, както и от други национални или международни източници на финансиране. НФ „Култура“ има одобрени вътрешни правила и процедури с механизъм за контрол на цитираните критерии за недопустимост на кандидатите, съгласно които при съмнение за злоупотреба се сезират компетентните разследващи органи. Приема се частично: (стр. 16, т.6) По отношение коментара, отнасящ се до т. 6. от раздел 6 на Условията за кандидатстване, текстовете са прецизирани.
12.01.2024 г. 17:46:31 ч. BG-RRP-11.015-COM38 Становище по КРИТЕРИИ И МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИИ Приложение 10 Национален план за възстановяване и устойчивост Компонент „Социално включване“ Инвестиция 6: „Развитие на културните и творчески сектори“ КРИТЕРИИ И МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИИ по процедура чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции от крайни получатели BG-RRP-11.015 Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“ /продължение/ Бележки по раздел 3. Критерии за оценка на допустимостта на дейностите по предложението за изпълнение на инвестиция: Дейностите по предложението за изпълнение на инвестиция се изпълняват само на територията на Република България. Да се промени така: Дейностите по предложението за изпълнение на инвестиция се изпълняват задължително на територията на Република България (над 30 %), но част от тях могат да се изпълняват и на териториите, които обхваща програма Творческа Европа (ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария, Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора, Сърбия, Косово, Армения, Азърбайджан, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна, Алжир, Египет, Мароко, Тунис, Йордания, Ливан, Либия, Палестина, Сирия и Израел). Мотивировка: Ограничаването на географския обхват за изпълнение на дейностите само до територия на България противоречи на целите на програмата (Цел: Дейността осигурява и финансиране на проекти за създаване на български оригинални продукции и европейски копродукции с трансгранично и мултикултурно участие.) и общите цели на проект 42, чрез който се подкрепя развитието на организации от КТИ за активен културен обмен с останалите Европейски страни както на територията на България, така и извън нея. Самото име на програмата е ПРОГРАМА „ПОДКРЕПА ЗА ЕВРОПЕЙСКО КУЛТУРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО“. Така че затварянето на реализацията на проектите само в територията на България е не само безсмислено, но и вреди на постигането на целите на програмата и европейската интеграция на българските организации от КТИ. -- Бележка по раздел 2, стр. 22: Критерии за оценка на качеството Критерий 2 - Качества на културния продукт - продукция или копродукция Подточка 2.4., стр. 25 (прил. 10) Създаваният културен продукт включва участието на деца до 18 години – 9 точки – да отпадне Мотивировка: Предлагаме този критерий да отпадне, тъй като неговото наличие е абсолютно неоцнователно. Настоящата програмата няма за основна цел детското творчество или насърчаването на обмен на опит между професионалисти и млади любители в областта на изкуството. Няма и формулиран очакван резултат – повишаване на заетостта сред деца и младежи под 18 г. Поради липсата на каквато и да било аргументация за наличието на такъв критерий, логично е той да отпадне или да се замени със смислен такъв. -- Критерий 2.7. на стр. 26 2.7. ПИИ включва създаване на дигитално съдържание за разширяване на достъпа до целия културен продукт (мобилни приложения, виртуални турове, дигитални изложби и други) Да се промени така: ПИИ включва създаване на дигитално съдържание за разширяване и насърчаване на достъпа до културения продукт/културните продукти, създадени в рамките на ПИИ (мобилни приложения, виртуални турове, дигитални изложби, видео- и снимково съдържание и други) Мотивировка: Представянето на целия културен продукт в дигитална среда, особено в сферата на изкуството, попада под регламента на закона за авторското право и сродните му права. Като прибавим и това, че законите в различните страни на ЕС се различават, а в тази програма сме в хипотезата за международни копродукции, можем да очакваме сериозни и скъпи правни и технически затруднения за организациите, които се опитат да изпълнят този критерий в написания вид. Неслучайно има проблем при отварянето на онлайн библиотеки, а в мрежата за драматургия и превод EURODRAM, с която работим от 2014 г. след 5 годишни проучвания и опити се отказахме от създаването на онлайн достъп до селектираните пиеси на различни езици. Така че предлагането на такъв критерий е свидетелство за лекомислие и непознаване на законите и регламентите, а в съчетание с предложените финансови ограничения за подобен вид разходи, наречени „непреки разходи“, се стига до реална невъзможност за изпълнение на този критерий и показва липса на визия за целостта на рамката на програмата и нейната цел. -- Критерий 2.8. на стр. 26 2.8. ПИИ включва използване на минимум 3 типа платени канали за разпространение на целия културен продукт, включително платени публикации в социални мрежи, електронни медии и печатни издания. Да отпадне или да се промени така: ПИИ включва използване на дигитални канали за комуникация с аудиторията и разпространение на информация за културния продукт, публикации в социални мрежи, електронни медии и печатни издания (допускат се платена реклама и платени публикации). Мотивировка: В предложения вариант критерият е неоснователен, нелогичен и нереалистичен. Първо (вж. мотивировката за критерий 2.7.) представянето на целия културен продукт в дигитална среда е ограничено от закона за авторското прави и сродните му права. Второ – при живите изкуства това е вече доказано (след опитите по време на пандемията), че представянето в дигитална среда е компромисен начин за достигане до публиката, който понижава стойността на естетическо въздействие на произведението. Трето – платените канали (в България, а и не само) за дигитално представяне на цели театрални, танцови или оперни представления, например, от една страна искат да му се заплати професионалното заснемане специално за техния канал (около 6500 лв. по оферта от лятото на 2023 г.), а от друга, имат сериозни затруднения да наберат достатъчно зрители, които да са готови да плащат за гледането на заснети представления. Четвърто: Платената реклама, особено в медиите (телевизии, радия, печатни издания, билборди), е особено скъпа и в предложените финансови рамки на програмата е трудно осъществимо. Реалистично донякъде изглежда само платената реклама в социалните мрежи, ако тя се счете за пряк разход на ПИИ. Предложените в критерия платени публикации – не са престижен начин за реклама на културно събитие и по-скоро на тях се гледа като на порочна практика. Така се оказва, че присъствието на подобен критерий в предложения вид не кореспондира с нито една от целите на програмата и се оказва напълно безсмислен, освен ако не се редактира изцяло, например – до предложения вид. -- Бележки по раздел 3 стр. 26/27 Финансов критерий 3.1.Заявената в ПИИ безвъзмездна финансова помощ е от 70 000 лв. до 100 000 лв. – 2 точки 3.2.Заявената в ПИИ безвъзмездна финансова помощ е от 100 001 лв. до 142 000 лв. – 3 точки Предложение: И двата критерия да отпаднат! Мотивировка: Непонятно е защо се оценяват с повече точки ПИИ на по-висока стойност, нито личи някакво основание в разделянето на проектите на базата на финансов критерий при стойност точно 100 001 лв. С какво точно този един лев прави намерението по-добро, по-качествено, по-ефективно за постигане на целите? Не се приема: (Бележки по раздел 3) Проектните предложения по настоящата схема се изпълняват на територията на Република България. Обхватът на мярката е дефиниран още в заглавието „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“. Не се приема: (Критерий 2.4) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. Една от целите на Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ е именно подобряване на възможностите за заетост в КТИ, особено за младите хора, чрез предлагане на програми за изграждане на капацитет и чрез инвестиции в проекти на КТИ, които работят предимно с млади хора. Не се приема: (Критерий 2.7 и 2.8) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. Приема се частично: (Критерии 3.1 и 3.2) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. Цитираните критерии са прецизирани.
12.01.2024 г. 17:50:06 ч. BG-RRP-11.015-COM39 II. НЕПРЕКИ РАЗХОДИ „Непреки разходи“ са разходите, които са свързани с изпълнението на дейности, предвидени в проекта, които не допринасят пряко за постигането на неговите цели и резултати, но са необходими за неговото цялостно администриране, управление, оценка и финансово изпълнение. В рамките на настоящата процедура са допустими следните категории непреки разходи: 1. Разходи за счетоводни услуги, в т.ч. одит (заверка от експерт-счетоводител) (до 5% от преките разходи); 2. Юридически услуги (до 5% от преките разходи); 3. Разходи за административен екип по проекта, включително ръководител и координатор (до 5% от преките разходи); 4. Разходи за маркетинг и реклама, изработка на информационни и илюстративни материали в дигитален формат (до 5% от преките разходи); 5. Разходи за предпроектно проучване и анализ на количествени и качествени данни, свързани със създаването и разпространението на културния/те продукт/и, предоставени от външни консултанти и доставчици на услуги (до 5% от преките разходи); 6. Разходи за консултантски услуги, предоставяни от външни консултанти и доставчици на услуги, свързани с административната част по оформяне, кандидатстване и отчитане на ПИИ по настоящата процедура (до 10% от преките разходи). Да се промени така: „Непреки разходи“ са разходите, които са свързани с изпълнението на дейности, предвидени в проекта, които не допринасят пряко за постигането на неговите цели и резултати, но са необходими за неговото цялостно администриране, управление, оценка и финансово изпълнение. Те не могат да надвишават 35 % от преките разходи. В рамките на настоящата процедура са допустими следните категории непреки разходи: 1. Разходи за счетоводни услуги, в т.ч. одит (заверка от експерт-счетоводител); 2. Юридически услуги; 3. Разходи за административен екип по проекта, включително ръководител и координатор; 4. Разходи за предпроектно проучване и анализ на количествени и качествени данни, свързани със създаването и разпространението на културния/те продукт/и, предоставени от външни консултанти и доставчици на услуги; 5. Разходи за консултантски услуги, предоставяни от външни консултанти и доставчици на услуги, свързани с административната част по оформяне, кандидатстване и отчитане на ПИИ по настоящата процедура. Разходите за маркетинг и реклама, изработка на информационни и илюстративни материали в дигитален и печатен формат са част от преките разходи по ПИИ и се причисляват към продукционните разходи, тъй като са пряко свързани с изпълнението на целите по проекта, а именно комуникация с публиките и улесняване на достъпа им до културно съдържание, насърчаване на потреблението на изкуство и култура и като резултат - включване на публиките в България към общоевропейския културен диалог. Мотивировка: Всеки кандидат трябва да има възможността да разпределя свободно според нуждите на конкретния си проект разходите за администрация и консултация на предложението си, спазвайки зададената рамка, за да може да разпише, изпълни и отчете възможно най-коректно своето идейно намерение. Тук зададените ограничения са предпоставка за некачествена подготовка и администрация на проекта по време на реализацията и отчитането, тъй като те са до голяма степен нереалистични и неадекватни на пазарните цени за изброените услуги. Един от примерите за това е ограничението за разход до 5 % от преките разходи за заплащане на двама основни члена на екипа - ръководител проект и координатор за 12 месеца работа. При проект за 100 000 лв. това означава, че те ще получат брутно възнаграждение от по 2500 лв. всеки или по 208 лв. на месец, като в тази сума трябва да влязат и осигуровките за сметка на работодателя. Средната заплата за мениджър на проект според актуалната статистика на пазара на труда е между 1728 и 4651 лв. на месец. (https://www.zaplatomer.bg/zaplati/menidzhmnt/menidzhr-proekti). Очакването да се намерят професионалисти и изобщо кандидати за тези позиции е повече от нереалистично и е предпоставка за лоша до невъзможна подготовка и администрация на проекта, особено в настоящата силно усложнена за сектора административна процедура по програмата. Напомняме освен това, че с редки изключения, организациите от независимия творчески сектор (сдружения и фондации, микро и малки търговски предприятия и ЕТ в сферата на изкуството и културата) не разполагат с постоянни административни екипи и не извършват стопанска дейност, която да позволи поддържането на постоянна, дори и базова администрация. В настоящия момент в държавата няма нито една програма, която да предлага подкрепа за структурни разходи на частните организации в сферата на изкуството и културата – заплащане на основен оперативен персонал, счетоводство, наем за работно помещение, режийни, офис консумативи и софтуерна поддръжка, комуникационни разходи и пр. Следователно при така формулираните условия за ограничения за непреките разходи, по-голямата част от частните културни организации биха били лишени от възможност за участие в програмата. На стр. 29 виждаме дискриминиращо условие: **Разходите се финансират чрез авансово плащане, междинно плащане и окончателно плащане. Авансовото плащане може да бъде в размер до 60% от общия размер на безвъзмездното финансиране, като за обезпечаването допустимите по процедурата частни културни организации и еднолични търговци предоставят банкова гаранция, покриваща пълния размер на исканата авансова сума. Срокът на валидност на банковата гаранция за авансово плащане трябва да бъде равен на срока за изпълнение на одобреното ПИИ, удължен с шест месеца. Междинното плащане може да бъде в размер до 90% от общия размер на безвъзмездното финансиране. В случай че по подаденото ПИИ се кандидатства както за авансово плащане, така и за меджинно плащане, тогава окончателното плащане не може да бъде по-малко от 10% Препоръка: Изискването на банкова гаранция трябва да се премахне, тъй като е ограничаващо условие за всички организации с нестопанска цел. Никоя от тях не би могла да получи банкова гаранция. В същото време Европейската комисия НЕ изисква банкова гаранция от бенефициерите си по програмите на Творческа Европа, където максималните безвъзмездни средства надхвърлят многократно размера на средствата по настоящите програми, част от ПВУ. Нещо повече: Институтът на банковата гаранция е предмет на уреждане в абсолютните търговски отношения. Затова и банковата гаранция се приема и от правната теория и от съдебната практика като абсолютна търговска сделка предоставена в прерогативите единствено на специфични субекти, каквито са банките. Недопустимо е в хипотезата на кандидатстване за отпускане на субсидия (държавна помощ) в сектор, който се нуждае от закрила (съгласно името на Закона - за закрила и развитие на културата), да се изисква от неправителствени организации и рядко - от микро и малки търговски предприятия, които съществуват само за да създават културен продукт по програма на ЕС или на съответната държава, в която са регистрирани, да разполагат с финансов ресурс да сключват такива абсолютни търговски сделки с банки. Това условие е неизпълнимо за никой от кандидатите по обективни критерии - първо, сключването на такава сделка изисква финансов и времеви ресурс, с какъвто никой от кандидатите не разполага, второ - целта на отпускане на безвъзмездна финансово помощ не е да се гарантира финансовия интерес и да се минимизира финансов риск за субсидиращата институция. Въвеждането на изискване за банкова гаранция в този вид обществени отношение противоречи и на морала и добрите нрави и съставлява, само по себе си, нищожно изискване. Респективно, при атакуване на отказ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от страна на кандидат пред съда, всичко гореизложено съдът е длъжен да съобрази служебно (доколкото за нищожността съдът следи служебно), жалбата на кандидата всякога би била основателна, което би рефлектирало и върху финансовото състояние на фонда, с оглед правилото за присъждане на разноски, и върху доброто му име, като закрилящ орган. Отношенията по субсидиране на дейност, нуждаеща се от закрила на държавно и международно ниво не са и никога не са били търговски отношения, за да бъдат гарантирани по такъв начин - с банкова гаранция. Приема се частично: (Непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани. Не се приема: (на стр. 29) Защитата от дискриминация е уредена в Закона за защита от дискриминация и се отнася до правата на всяко физическо лице на територията на Република България. Условията, при които сдружения на физически лица могат да се ползват от защитата на закона, са уредени в чл. 3, ал. 2 при условие, че касаят защита интересите на отделните членове и/или служители на сдружението и се определят от признаците, обосновани в чл. 4, а именно: „Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна“. Във връзка с горното е неправилно третирането на публикуваните Условия за кандидатстване по схемата като дискриминационни. В публикуваните Условия за кандидатстване НФ „Култура“ предвижда авансовото плащане да е в размер до 60% от общия размер на безвъзмездното финансиране. Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018 г.
12.01.2024 г. 17:51:52 ч. BG-RRP-11.015-COM40 От името на Българска музикална асоциация предлагаме следните промени в процедурата за кандидатстване BG-RRP-11.015 - Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“: Банкова гаранция Поради своята специфика поканата е адресирана изключително към културни организации, които по същество нямат финансов капацитет, с който да осигурят обезпечение, респективно няма да са способни да участват равнопоставено в конкурсната процедура и ще изпуснат възможността да се включат в културните процеси, които предстоят в рамките на програмния период (до 2025 г.). Освен ролята на кредитор, банките изпълняват ролята на гарант за надеждността и платежоспособността на участниците в различни видове търговски сделки, търгове, конкурси и обществени поръчки. Тази роля те изпълняват като срещу заплащане предоставят услугата „банкова гаранция". Банките предоставят банкови гаранции като блокират парични средства по сметката на организацията в съответната банка или срещу одобрени кредитни лимити. Ако сумата на гаранцията е голяма, банката може да поиска обезпечение на гаранцията под формата, например на ипотека или залог в нейна полза, а частните културни организации не разполагат със собствени сцени, активи и ликвидни средства, които да послужат като обезпечение. Предложения: Да отпадне Банковата гаранция като основание за авансово плащане по процедурата. Предлагаме следните възможности: 1. ББР да предостави банкова гаранция за цялата сума по поканата, като гарант за банките, с които оперират различните кандидати. 2. Застраховка сключена от НФК за цялата сума, като бенефициентът по одобрения грант заплаща съответната застрахователна премия. 9.1 Условия за допустимост на разходите В настоящите условия са допустими разходите (в т.ч всички свързани плащания с тях), които са извършени след датата на подаване на ПИИ и до датата на представяне на финалния отчет за изпълнение на дейностите по ПИИ. От друга страна срокът за реализиране на проектите е 12 месеца след подписване на договора за финансиране. Двете условия са противоречиви на практическо ниво, тъй като разходите направени по проекта са за осъществяване на дейностите по него. Предложение: Да се промени условието за извършване на дейностите по проекта по следния начин: Дейностите по проекта следва да бъдат изпълнени в срок до 18 месеца след подаването на проектното предложение. 9.2. Допустими категории разходи II. Непреки разходи т.3. Разходи за административен екип по проекта, включително ръководител и координатор (до 5% от преките разходи); - ръководството и координирането на подобен проект изисква ако не целогодишна заетост, то сериозна такава, съответно предложеният % за тази дейност е крайно недостатъчен. За обезпечаване на подобен тип дейности е редно да се заложат минимум 20% от преките разходи. т.4. Разходи за маркетинг и реклама, изработка на информационни и илюстративни материали в дигитален формат (до 5% от преките разходи); - Едно от звената страдащи от най-големи дефицити в сферата е именно рекламата на иначе стойностни културни продукти, затова не бива да се подценява тежестта на подобно перо в бюджета – в тази връзка е редно да се заложи възможност този разход да е до 20% от преките разходи. Предложения: 1. Непреките разходи да са до 35% от преките и кандидатите да определят сами теглата на отделните пера, в зависимост от нуждите си и спецификата на проектното предложение. 2. Административните разходи да са до 25% от преките, а разходите за консултанти по проекта до 10% от преките (по примера на процедурата BG-RRP-11.014 - Схема за безвъзмездна помощ с две сесии „Български продукции от сектора на КТИ в платформите на отворените пазари за изкуства в ЕС" ). 10. Приложим режим държавна помощ За бюджетните организации – непомощ За частните – de minimis За пореден път се поставя разделение между публичен и свободен сектор и се създава изкуствена неравнопоставеност (Същата е ситуацията с банковата гаранция, тя е изискуема само за частни организации). 16. Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване Т. 9 Актуално състояние – да се прави справка по служебен път 20.2 Процедура за уведомяване на одобрените кандидати и сключване на договори, респ. издаване на заповед, за предоставяне на средства по МВУ Т. 5. Свидетелство за съдимост на всички лица, с право да представляват кандидата – да се прави справка по служебен път Приложение № 10 КРИТЕРИИ И МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИИ В т. 2. Критерии за оценка на качеството: Да се добави критерий за художествено качество и иновативност на културния продукт, който ще бъде създаден в рамките на проектното предложение. В така съществуващата таблица с критерии в частта Качества на културния продукт - продукция или копродукция основна тежест в оценката е поставена върху наличието на социални и образователни аспекти в проектното предложение. Добавянето на критерий за качество на културния продукт ще допринесе и за постигането на хоризонталната политика в процедурата – достъп до качествена българска култура. Не се приема: (Банкова гаранция - 1) Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. Приема се частично: (Банкова гаранция – 2) Текстовете са прецизирани и в Условията за кандидатстване е включена възможност за обезпечаване на авансовото плащане чрез предоставяне на „Застраховка гаранция“ в полза на НФ „Култура“ при спазване на изискванията, заложени в чл. 3а от ПМС 114/ 08.06.2022 г. Не се приема: (9.1. Условия за допустимост на разходите) Така цитираното условие дава възможност на кандидатите да започнат изпълнение на проектните си предложения веднага след подаване на ПИИ в ИСМ на ИСУН 2020 и преди сключване на договор за финансиране. Срокът за изпълнение на ПИИ е 12 месеца след сключване на договора за финансово подпомагане. Приема се частично: (Непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани. Т. 10: На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. В коментара няма предложения и/или възражения. Не се приема: (актуално състояние и свидетелство за съдимост) В съответствие с чл. 7 от ПМС 114/ 08.06.2022 г. НФ „Култура“ изисква документи, до които няма достъп по служебен път или чрез публичен регистър, или могат да бъдат осигурени чрез пряк и безплатен достъп до националните бази данни на държавите членки. Предвидено е допълнително условие за изискване на документи от кандидатите за случаите, в които въпреки осигурения достъп до посочените данни, проверка по служебен път не може да бъде извършена – напр. технически проблем или ограничен достъп. Не се приема: (Критерии за оценка на качеството) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост.
12.01.2024 г. 17:53:23 ч. BG-RRP-11.015-COM41 Становище по КРИТЕРИИ И МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИИ Приложение 10 Национален план за възстановяване и устойчивост Компонент „Социално включване“ Инвестиция 6: „Развитие на културните и творчески сектори“ КРИТЕРИИ И МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИИ по процедура чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции от крайни получатели BG-RRP-11.015 Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“ Стр. 2 ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА Предназначението на критериите за оценка на предложението за изпълнение на инвестиция (ПИИ) е да бъдат подбрани такива проекти и кандидати, които осигуряват най-ефективното (резултатно) и ефикасно (средства/резултат) реализиране на съответната публична политика. Критериите за оценяване на проектите, следвайки последователните принципни етапи на оценяване, се обособяват в следните групи: I. Критерии за оценка на административното съответствие и допустимостта, които включват: 1.Критерии за оценка на административното съответствие на предложенията за изпълнение на инвестиция; 2.Критерии за оценка на допустимостта на кандидата; 3.Критерии за оценка на допустимостта на дейностите по предложението за изпълнение на инвестиция; II. Критерии за техническа и финансова оценка, които включват: 1.Критерии за оценка за допустимостта, реалистичността и ефективността на всички предвидени разходи; 2.Критерии за оценка на качеството. Препоръка: Вижда се, че в настоящия вид програмата не предвижда наличието на критерии за художествено качество, а само критерии за административна, финансова и техническа оценка. Препоръчваме горещо да се въведат и критерии за художествено качество, така че на да бъде насърчено създаването на произведения с високи естетически качества, така че тяхното достигане до публиките да осигури възпитанието на естетическия вкус. Единствено по този начин програмата би могла да изпълни целите на проекта от НПВУ – да развие културните и творчески сектори така, че те да се включат активно в общоевропейския културен обмен и да включи българските публики в европейския културен контекст. Бележки по раздел 2. Критерии за оценка на допустимостта на кандидата: Стр. 12 Кандидатът не попада под което и да е от условията, изброени в критериите за недопустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване по процедурата, а именно: 12. лицата, които представляват кандидата, са се опитали да: - повлияят на вземането на решение от страна на СНД, свързано с отстраняването, подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация, или - получат информация, която може да им даде неоснователно предимство в процедурата за предоставяне на средства; Тук е важно да се отбележат няколко неща: Първо, целият раздел е изписан с граматически грешки, като не са спазени правилата за съгласуване при множествено число. Това води до смислови противоречия. По отношение на раздел 2. Критерии за оценка на допустимостта на кандидата е заложен неясен критерий в т. 12. Мотивировка: Касае се за кандидат, който "се е опитал да повлия на вземането на решение" или “е получил информация, която му дава неоснователно предимство”. Всъщност, всеки от кандидатите чрез проекта, който подава, влияе на вземането на решение, свързано с подбора, извършван от комисиите в НФК (кандидатът затова подава проект, за да бъде евентуално "подбран" за участие в програмата и да бъде субсидиран - с акта на подаване на проекта си кандидатът вече влияе на подбора, доколкото неговият проект може да бъде предпочетен пред проект на друг кандидат), от една страна, от друга страна - вмешателството в работата на Структурата за наблюдение и докладване (НФК), с цел отстраняване или възлагане, съставлява само по себе си корупция и ако е налице такова вмешателство НФК не е компетентен орган да се произнася по него, доколкото би било налице някое от длъжностните престъпления по НК или друг вид престъпления, свързани с имотни облаги в полза на длъжностно или трето лице и също свързани с работата на длъжностни лица или пък престъпленията, свързани с невярно деклариране на обстоятелства по смисъла на чл. 313 и следващите от НК. НФК не е прокуратура и няма правомощията да разследва и обвинява ангро. Този критерий следва да бъде установен категорично с влязла в сила присъда, в противен случай Структурата за наблюдение и докладване би разполагала със субективен критерий за отстраняване на кандидати само на база предположения, което влиза в колизия с принципите за обективност и прозрачност при отпускане на публични средства и субсидиране на кандидатите, от една страна, а от друга страна - би дало повод на кандидата да атакува решенията на Фонда и би предизвикало лавина от съдебни производства с най-вероятен отрицателен резултат за фонда. Нещо повече - би се стигнало и до блокиране на средства, подобно на делата, които се водят срещу НФЦ. Ето защо, ако този критерий остава, той следва да бъде прецизиран, както са прецизирани, например, критериите в методиката, говорeщи за влязло в сила наказателно постановление, присъда, съдебно решение или решение на компетентен орган. На следващо място - понятието “неоснователно предимство” във втората хипотеза не е легално дефинирано. В тази си част правилото страда от липса на обективен критерий - кое предимство е основателно и кое е неоснователно. Отново се влиза в колизия с общия принцип за обективност и прозрачност при разпределяне на публичен ресурс и при подбора на кандидатите, които чрез конкурсното начало се опитват да се домогнат до субсидия (държавна помощ). Ето защо, считаме, че цялото правило следва да отпадне или да се измени в смисъл - ако е налице влязъл в сила акт на съда, с който със сила на пресъдено нещо е установено такова поведение у кандидата, тогава да му се препятства възможността за получаване на субсидия по програмата. Иначе казано - и двата критерия по т. 12 са разписани неясно и не може да се установи как посочените в това правило обстоятелства се констатират по безспорен начин! Стр. 13 14. с неизпълнени договорни задължения към НФК (нереализирани и неотчетени в срок проекти), както и такива, които следва да възстановяват средства по одобрени, но некоректно реализирани проекти през изминали сесии на НФК Да се промени на: 7. по отношение на които са установени с влязъл в сила индивидуален административен акт: 1) неизпълнени договорни задължения към НФК (нереализирани и неотчетени в срок проекти) или 2) задължения за възстановяване на средства по одобрени, но некоректно реализирани проекти през изминали сесии на НФК. Мотивировка за предложението: Ако правилото остане в инициативно предложената редакция, ще е налице незаконосъобразност, доколкото в хипотезата на нерешен по надлежния ред със сила на пресъдено нещо правен спор цяла група кандидати, по отношение на които има висящи дела, биха били изключени от участие само на база субективната представа на една от страните по спора, а именно – административния орган. Това би отворило пътя за съдебни процеси и би уронило доброто име на Фонда, като в същото време би противоречало и на основните му функции. Бележки по раздел 3. Критерии за оценка на допустимостта на дейностите по предложението за изпълнение на инвестиция: Дейностите по предложението за изпълнение на инвестиция се изпълняват само на територията на Република България. Да се промени така: Дейностите по предложението за изпълнение на инвестиция се изпълняват задължително на територията на Република България (над 30 %), но част от тях могат да се изпълняват и на териториите, които обхваща програма Творческа Европа (ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария, Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора, Сърбия, Косово, Армения, Азърбайджан, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна, Алжир, Египет, Мароко, Тунис, Йордания, Ливан, Либия, Палестина, Сирия и Израел). Мотивировка: Ограничаването на географския обхват за изпълнение на дейностите само до територия на България противоречи на целите на програмата (Цел: Дейността осигурява и финансиране на проекти за създаване на български оригинални продукции и европейски копродукции с трансгранично и мултикултурно участие.) и общите цели на проект 42, чрез който се подкрепя развитието на организации от КТИ за активен културен обмен с останалите Европейски страни както на територията на България, така и извън нея. Самото име на програмата е ПРОГРАМА „ПОДКРЕПА ЗА ЕВРОПЕЙСКО КУЛТУРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО“. Така че затварянето на реализацията на проектите само в територията на България е не само безсмислено, но и вреди на постигането на целите на програмата и европейската интеграция на българските организации от КТИ. Не се приема: (стр. 2 Обяснителна записка) Качеството на проектните предложения ще бъде оценявано, съгласно „Критерии за оценка на качеството“, детайлно описани в цитирания документ. Обръщаме внимание, че Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. Не се приема: (Бележки по раздел 2.) Съгласуването по число (правило за съгласуване по мн. ч. не съществува) се отнася към числото на думата „обстоятелства“, а „обявен е…“, „опитал се е да…“, „в несъстоятелност е…“ представляват различните обстоятелства и са повече от едно. Текстът не следва да се съгласува с числото на думата „кандидат“. По отношение коментара, отнасящ се до раздел 2., т. 3, подточка 12 от Критерии и методика за оценка на ПИИ: В процедурата чрез подбор не може да участват и средства от Механизма не се предоставят на лицата, определени в чл. 6, ал. 1 от ПМС 114/ 08.06.2022 г. Посочената разпоредба препраща към чл. 54 и 55 от Закона за обществените поръчки, в които се съдържат цитатите от коментара. НФ „Култура“ като Структура за наблюдение и докладване има задължение да следи и предприема необходимите мерки, свързани с предотвратяването на измами, корупция, конфликт на интереси и двойно финансиране от Механизма и от други програми на Съюза, както и от други национални или международни източници на финансиране. НФ „Култура“ има одобрени вътрешни правила и процедури с механизъм за контрол на цитираните критерии за недопустимост на кандидатите, съгласно които при съмнение за злоупотреба се сезират компетентните разследващи органи. Приема се частично: По отношение коментара, отнасящ се до раздел 2., т. 3, подточка 14 от Критерии и методика за оценка на ПИИ: Текстовете са прецизирани. Не се приема: (Бележки по раздел 3) Проектните предложения по настоящата схема се изпълняват на територията на Република България. Обхватът на мярката е дефиниран още в заглавието „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“.
12.01.2024 г. 17:55:19 ч. BG-RRP-11.015-COM42 Бележка по раздел 2, стр. 22: Критерии за оценка на качеството Критерий 2 - Качества на културния продукт - продукция или копродукция Подточка 2.4., стр. 25 (прил. 10) Създаваният културен продукт включва участието на деца до 18 години – 9 точки – да отпадне Мотивировка: Предлагаме този критерий да отпадне, тъй като неговото наличие е абсолютно неоцнователно. Настоящата програмата няма за основна цел детското творчество или насърчаването на обмен на опит между професионалисти и млади любители в областта на изкуството. Няма и формулиран очакван резултат – повишаване на заетостта сред деца и младежи под 18 г. Поради липсата на каквато и да било аргументация за наличието на такъв критерий, логично е той да отпадне или да се замени със смислен такъв. -- Критерий 2.7. на стр. 26 2.7. ПИИ включва създаване на дигитално съдържание за разширяване на достъпа до целия културен продукт (мобилни приложения, виртуални турове, дигитални изложби и други) Да се промени така: ПИИ включва създаване на дигитално съдържание за разширяване и насърчаване на достъпа до културения продукт/културните продукти, създадени в рамките на ПИИ (мобилни приложения, виртуални турове, дигитални изложби, видео- и снимково съдържание и други) Мотивировка: Представянето на целия културен продукт в дигитална среда, особено в сферата на изкуството, попада под регламента на закона за авторското право и сродните му права. Като прибавим и това, че законите в различните страни на ЕС се различават, а в тази програма сме в хипотезата за международни копродукции, можем да очакваме сериозни и скъпи правни и технически затруднения за организациите, които се опитат да изпълнят този критерий в написания вид. Неслучайно има проблем при отварянето на онлайн библиотеки, а в мрежата за драматургия и превод EURODRAM, с която работим от 2014 г. след 5 годишни проучвания и опити се отказахме от създаването на онлайн достъп до селектираните пиеси на различни езици. Така че предлагането на такъв критерий е свидетелство за лекомислие и непознаване на законите и регламентите, а в съчетание с предложените финансови ограничения за подобен вид разходи, наречени „непреки разходи“, се стига до реална невъзможност за изпълнение на този критерий и показва липса на визия за целостта на рамката на програмата и нейната цел. Критерий 2.8. на стр. 26 2.8. ПИИ включва използване на минимум 3 типа платени канали за разпространение на целия културен продукт, включително платени публикации в социални мрежи, електронни медии и печатни издания. Да отпадне или да се промени така: ПИИ включва използване на дигитални канали за комуникация с аудиторията и разпространение на информация за културния продукт, публикации в социални мрежи, електронни медии и печатни издания (допускат се платена реклама и платени публикации). Мотивировка: В предложения вариант критерият е неоснователен, нелогичен и нереалистичен. Първо (вж. мотивировката за критерий 2.7.) представянето на целия културен продукт в дигитална среда е ограничено от закона за авторското прави и сродните му права. Второ – при живите изкуства това е вече доказано (след опитите по време на пандемията), че представянето в дигитална среда е компромисен начин за достигане до публиката, който понижава стойността на естетическо въздействие на произведението. Трето – платените канали (в България, а и не само) за дигитално представяне на цели театрални, танцови или оперни представления, например, от една страна искат да му се заплати професионалното заснемане специално за техния канал (около 6500 лв. по оферта от лятото на 2023 г.), а от друга, имат сериозни затруднения да наберат достатъчно зрители, които да са готови да плащат за гледането на заснети представления. Четвърто: Платената реклама, особено в медиите (телевизии, радия, печатни издания, билборди), е особено скъпа и в предложените финансови рамки на програмата е трудно осъществимо. Реалистично донякъде изглежда само платената реклама в социалните мрежи, ако тя се счете за пряк разход на ПИИ. Предложените в критерия платени публикации – не са престижен начин за реклама на културно събитие и по-скоро на тях се гледа като на порочна практика. Така се оказва, че присъствието на подобен критерий в предложения вид не кореспондира с нито една от целите на програмата и се оказва напълно безсмислен, освен ако не се редактира изцяло, например – до предложения вид. Бележки по раздел 3 стр. 26/27 Финансов критерий 3.1.Заявената в ПИИ безвъзмездна финансова помощ е от 70 000 лв. до 100 000 лв. – 2 точки 3.2.Заявената в ПИИ безвъзмездна финансова помощ е от 100 001 лв. до 142 000 лв. – 3 точки Предложение: И двата критерия да отпаднат! Мотивировка: Непонятно е защо се оценяват с повече точки ПИИ на по-висока стойност, нито личи някакво основание в разделянето на проектите на базата на финансов критерий при стойност точно 100 001 лв. С какво точно този един лев прави намерението по-добро, по-качествено, по-ефективно за постигане на целите? Не се приема: (Критерий 2.4) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. Една от целите на Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ е именно подобряване на възможностите за заетост в КТИ, особено за младите хора, чрез предлагане на програми за изграждане на капацитет и чрез инвестиции в проекти на КТИ, които работят предимно с млади хора. Не се приема: (Критерий 2.7 и 2.8) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. Приема се частично: (Критерий 3.1 и 3.2) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. Цитираните критерии са прецизирани.
12.01.2024 г. 19:32:58 ч. BG-RRP-11.015-COM43 Уважаеми дами и господа, Използваме възможността на отворената за обществено обсъждане процедура за да изразим нашите коментари относно Условията за кандидатстване по обявената схема за безвъзмездно финансиране към Плана за възстановяване и устойчивост - BG-RRP-11.015 - Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“ На база на нашия дългогодишен опит в неправителствения сектор, в който екипа на фондация ДА ЛАБ работи повече от 20 години, смятаме че някои от предложените условия са непосилни за организациите. 1. Банковите гаранции – никоя банка не би ни дала такава гаранция, тъй като ние оперираме с ограничени средства, които получаваме само по различни грантови схеми. Ние нямаме печалба и приходи, които да дадат на банките нужните гаранции за да ни отпуснат подобен кредит. 2. Ограничените за „Де минимис“ също е голяма спънка за организациите в сектора, защото слага лимит на публичните средства, които са единственият източник на финансиране на нашите дейности. Предлагаме това да отпадне като изискване или да се завиши допустимия размер на отпуснатите публични средства. 3. Изискването да се предоставят на ниво кандидатстване сключени договори за творческият екип (в Приложение 9 - индикативен списък на документите на етап кандидатстване) също не е приложимо за нашия сектор, защото в много от случаите ние селектираме артистите чрез отворени покани за участие или чрез кураторски подбор. В най-добрия случай дори да имаме някаква предварителна селекция от автори, които искаме да поканим, ние пак няма как да имаме сключени договори с тях преди да имаме яснота за бюджета, с който ще разполагаме за конкретното събитие. 4. Смятаме, че ограничението за административните разходи за екипа на проекта (ръководител и координатор) до 5 % от преките разходи е прекалено ниска ставка и няма как да се заплати достойно този труд. Отново напомняме, че културните организиции от НПО сектора нямаме структурна подкрепа и оцеляваме единствено на проектен принцип, т.е. финансирането, което получаваме идва по проекти, свързани с конкретни дейности. 5. Липсата на комисия от експерти в сферата на визуалните изкуства, която ще оценява проектите ни притеснява, защото това ни подсказва, че проектите ще бъдат разглеждани само на ниво технически съответствия към посочените условия, а според нас най-важното е качеството на предложените продукции и ко-продукции и какъв ще бъде техният ефект върху културната сцена на България. Надяваме се да вземете предвид тези наши коментари и препоръки и да направите съответните промени в Условията за кандидатстване по Схемата. Благодарим предварително за вашето съдействие! С най-добри пожелания, Проф. д-р Венелин Шурелов, д-р Галина Димитрова-Димова и Антони Райжеков Учредители на Фондация ДА ЛАБ София, 12.01.2024 Кратко представяне на фондацията: Фондация ДА ЛАБ е учредена през октомври 2018 г. с мисията да инициира, продуцира и организира проекти в сферата на дигиталните изкуства в България, както и да подпомага със своята база, оборудване, ноу-хау и контакти български артисти в тяхното развитие, представяне и сътрудничество с международни артисти и културни организации на национална и международна сцена. Основателите на фондацията са Венелин Шурелов, Галина Димитрова-Димова и Антони Райжеков - артисти и куратори с богат опит в сферата на съвременните и дигитални изкуства, организатори на международния фестивал за дигитални изкуства DA Fest, както и преподаватели в Магистърската програма „Дигитални изкуства“ на НХА. Водещите принципи в нашата работа са насочени към осъществяване на програма от регулярни дейности, които да подкрепят творчески инициативи в сферата на дигиталните изкуства и да развиват интереса на публиката към тях. Целите на Фондация ДА ЛАБ е да развива, изследва и популяризира дигиталните изкуства в България и да организира регулярни дейности, които да подкрепят българските артисти и да развиват интереса и разбирането на публиката към тези форми на изкуство. Повече информация може да видите на уебсайта: https://da-lab.org/ 1. Не се приема: (Банкова гаранция) Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018 г. 2. Не се приема: (De minimis) Приложимият режим на минимална помощ е определен в Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ и е в съответствие с НПВУ. 3. Не се приема: (Приложение 9) В приложение № 9 „Индикативен списък на документите по видове разходи, необходими на етап кандидатстване“ са включени примерни документи, които могат да бъдат подавани на етап кандидатстване. Списъкът е насочващ, а не изчерпателен, поради разнообразието и спецификата на проектните предложения, които могат да бъдат подадени по процедурата. За обосновка на заявените разходи за възнаграждение на екипа, който ще участва в създаването на културния продукт, задължително се предоставят попълнени Приложение № 14 и Приложение № 15, приложения към Условията за кандидатстване. В случаите, в които членовете на екипа ще бъдат избрани чрез провеждане на процедура по ЗОП/ПМС № 80/2022г., Декларация за поемане на ангажимент (Приложение № 15) ще се прилага след избора на екипа. Всеки член на екипа по проекта трябва да има сключен договор за изпълнение на конкретни дейности по проекта. Договорите се предоставят на НФ „Култура“ на етап кандидатстване и на етап отчитане на проектното предложение в зависимост от спецификата на ПИИ. 4. Приема се частично: (Непреки разходи) Текстовете по отношение административните разходи за екипа на проекта са прецизирани. 5. Не се приема (Оценителна комисия) Процедурата за одобрение на проектни предложение, както и изискванията за членовете на оценителните комисии, е детайлно разписана в ПМС 114/ 08.06.2022 г. и НФ „Култура“ в качеството си на Структура за наблюдение и докладване по НПВУ спазва стриктно всички законови рамки, както на национално, така и на европейско ниво, вкл. и по отношение качеството на оценките, които ще бъдат проведени.
12.01.2024 г. 20:14:29 ч. BG-RRP-11.015-COM44 СТАНОВИЩЕ ПО ГРАНТОВА СХЕМА BG-RRP-11.015 „СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ПРОДУКЦИИ И КОПРОДУКЦИИ В СЕКТОРА НА КТИ““ 1. Банкова гаранция Смятаме за неприложимо за нестопански културни организации и малки фирми. Банкови гаранции се изискват по Закона за обществени поръчки, който е неприложим тук, дори и там не за задължителни, в чл. 111 пише изречно че те “могат” да бъдат изисквани. Освен това в предложените правила се изисква гаранция за цялата сума, докато дори в ЗОП банкова гаранция се изисква само за 5 процента от цялата сума. Това отново показва, че изискването е неправомерно и диспропорционално. Също така по програма Творческа Европа на ЕС бенефициентите (НПО и ТД от КТИ) получават 80% от гранта без да се изисква такава гаранция. Смятаме, че категоризирането на целия сектор като “рисков” като неадекватно спрямо естеството на дейност в сектора., който е сектор, нуждаещ се от закрила (Закон за ЗАКРИЛА и развитие на културата). Отношенията между държава и културни организации не е търговско отношение, което трябва да бъде гарантирано с банкова гаранция. Ползването на банкови гаранции, застраховки и други елементи за управление на риск са крайно недостижими за повечето организации от независимият визуален сектор. Настояваме за ПРЕМАХВАНЕТО НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА БАНКОВА ГАРАНЦИЯ. За сравнение, в програмата за общините банкова гаранция не се изисква. 2. Плащания Плащания. С оглед осигуряване на ритмичност и последователност на ПИИ би било добре да се предвиди поне още едно МЕЖДИННО ПЛАЩАНЕ, което да обезпечи ползването на оборотни средства за осъществяването на проекта. Предлагаме плащанията, след подаване на междинен отчет, да са по схема 60 % – 30 % – 10 %, а не да покриват единствено вече направени разходи. Причината за това е, че нестопанските културни организации нямат свободен ресурс да финансират проекти и по този начин условието е дискриминационно спрямо тях. 3. Преки/ непреки разходи Зачислените 25 % за администрация на проекта да могат да се разпределят по пера (юридически, счетоводни и др. услуги) по усмотрение на организацията, без предварително зададени ограничения в процентите. Смятаме, че 5 % процента за административен екип (ръководител и координатор) не отговаря на количеството работа, който той ще извърши по проекта. 4. Съфинансиране 10 % съфинансиране да включва доброволен труд, собствен принос, собствени средства, както и средства от други финансиращи програми и организации. Повечето от организациите в сектора имат вече изградена техническа база, умения, които естествено влизат в продукцията на проектите и имат нефинансово изражение. 5. Де-минимис Пускането на схемите по ПВУ за нестопански културни организации в публична полза в режим деминимис е дискриминационно, като приотизира общинските и държавни културни организации, за които средствата са освободени от режима на минимална помощ. В европейските страни нестопански културни организации са извадени от де минимис, поради специфичността на пазара (или липсата на такъв) и съответно невъзможността да се създаде ситуация на конкурентност, с която да се застрашат свободния пазар. Точно обратното, нестопански културни организации са под закрилата на държавата (Закон за закрила и развитие на културата) и е логически и морално неприемливо, средствата, които държавата отпуска към такива организации да са в режим на “помощи”, след като и тези средства формират почти на 100 процента приходите на нестопанските културни организации. 6. Разходи за екип (Приложение 9, т. 1) Да не се изисква пълен списък на лицата и предварително сключени договори, пряко свързани с проекта, както и декларация за съгласие за лицата, които ще участват в проекта. Това условие ограничава възможността да се работи по отворени покани, да стават замени в групови и др. Изложби, да се включват лица, които поради естеството на проектите, които често са свързани с изследвания и ad hoc продукция, могат да се включат на по-късен етап. 7. Критерии за оценка на качеството Критерий 2 - Качества на културния продукт - продукция или копродукция Подточка 2.4., стр. 25 (прил. 10) Създаваният културен продукт включва участието на деца до 18 години – 9 точки – да отпадне Предлагаме този критерий да отпадне, тъй като неговото наличие е абсолютно неоснователно. Настоящата програмата няма за основна цел детското творчество или насърчаването на обмен на опит между професионалисти и млади любители в областта на изкуството. Няма и формулиран очакван резултат – повишаване на заетостта сред деца и младежи под 18 г. Поради липсата на каквато и да било аргументация за наличието на такъв критерий, логично е той да отпадне или да се замени със смислен такъв. Критерии за оценка на допустимостта на дейностите по предложението за изпълнение на инвестиция: Дейностите по предложението за изпълнение на инвестиция се изпълняват само на територията на Република България. Да се промени така: Дейностите по предложението за изпълнение на инвестиция се изпълняват задължително на територията на Република България (над 30 %), но част от тях могат да се изпълняват и на териториите, които обхваща програма Творческа Европа (ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария, Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора, Сърбия, Косово, Армения, Азърбайджан, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна, Алжир, Египет, Мароко, Тунис, Йордания, Ливан, Либия, Палестина, Сирия и Израел). Мотивировка: Ограничаването на географския обхват за изпълнение на дейностите само до територия на България противоречи на целите на програмата (Цел: Дейността осигурява и финансиране на проекти за създаване на български оригинални продукции и европейски копродукции с трансгранично и мултикултурно участие.) и общите цели на проект 42, чрез който се подкрепя развитието на организации от КТИ за активен културен обмен с останалите Европейски страни както на територията на България, така и извън нея. Самото име на програмата е ПРОГРАМА „ПОДКРЕПА ЗА ЕВРОПЕЙСКО КУЛТУРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО“. Така че затварянето на реализацията на проектите само в територията на България е не само безсмислено, но и вреди на постигането на целите на програмата и европейската интеграция на българските организации от КТИ. ---- В оценъчна карта Приложение 2: 1.1. Основна информация, т. 2 „ПИИ включва привличането на нови квалифицирани участници“ се изисква и представяне на „сключените с тях договори/споразумения, които да доказват готовността им да участват в ПИИ“ Отделно има списък на лицата в трудово/извънтрудово правоотношение и Декларация за поемане на ангажимент (Приложения 14 и 15) Въпрос: Не става ясно дали това са две различни категории лица описани в първо и второ изречение. Второ, изискването за представяне на етап кандидатстване на договор/споразумение е завишено, отделно не кореспондира нито на трудовото, нито на договорното законодателство уреждащо този тип взаимоотношения. За сключване на трудов договор има изискване за заемане от служителя на определена длъжност/щат при работодателя, същия няма как да се сключи под условие, че ще възникне при определени обстоятелства, при възникването на едно бъдещо несигурно събитие. Същото важи и за изискванията на ЗЗД, при който има договори за поръчка и услуга, (по популярни като граждански договори), но за да се сключат те като валидно възникнало взаимоотношение е необходимо да имат предмет, срок, място на изпълнение, цена, т.е. все обстоятелства, които са могат да бъдат определени на етап кандидатстване, доколкото бенефициента, няма как да определи дали и кога би започнало реализирането на проектното предложение. В горния смисъл, това изискване за предоставяне на „сключените с тях договори/споразумения, които да доказват, готовността им да участват в ПИИ“ следва да отпадне или а да се замени с декларация за поемане на ангажимент. 1.2 Т.2.8 „ПИИ включва използване на минимум 3 типа платени канали за разпространение на целия културен продукт, включително социални мрежи, електронни медии и печатни издания“. Доказателствата, които се искат за доказване на това обстоятелство не става ясно като алтернативни възможности ли са дадени (оферти. договори. фактури) или кумулативно. В този смисъл, социалните мрежи като facebook, twitter, Instagram, които също съдържат платени публикации, но няма заради политиката на собствениците им за предоставяне на платени услуги, не е възможно представяне на оферта/договор, с тях как биха могли да се включат. Приложение 9 – индикативен списък на документите на етап кандидатстване. 1. За транспортните разходи на етап кандидатстване са описани документи за доказване на ценообразуването като (бордни карти, договор за превоз, справка за разход на гориво), каквито обичайно се изискват съгласно Наредбата за командировки в страната и чужбина, при отчитане на вече направен разход за командировка. На етап кандидатстване, кандидата би следвало да може да представи справки от официални сайтове на превозвачи за представяни от тях транспортни услуги, доколкото за превози по утвърдени авиолинии или сухопътни превози от лицензирани превозвачи, цените са известни, общодостъпни и същите не подлежат на индивидуално предоговаряне. Изискването на подобен род доказателства на този етап, би означавало ползването на туроператорска посредническа агенция, което би довело до необосновано завишаване на бъдещите разходи по проекта. За разходи за наем не е ясно като алтернативна възможност ли е дадено пазарното проучване или се изисква кумулативно и сключен договор за наем. Това важи и за всички останали преки разходи. При непреките разходи за счетоводни и правни услуги, не става ясно дали се иска на етап кандидатстване освен оферти кумулативно и представяне на сключен предварителен договор. Не се приема: (Банкова гаранция) Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018 г. Не се приема: (Плащания) В публикуваните условия за кандидатстване НФ „Култура“ в качеството си на Структура за наблюдение и докладване е предвидил разходите да се финансират чрез авансово плащане, междинно плащане и окончателно плащане. Предвид кратките срокове за изпълнение на проектите и технологичното време, което е необходимо за разглеждане на пакетите отчетни документи от страна на СНД, е невъзможно предвиждане на повече междинни плащания. Обръщаме внимание, че бюджетът представлява предварителна оценка на очакваните разходи и максимален размер на допустимите разходи, поради което кандидатите трябва да имат ясна визия и строг контрол при планиране на разплащанията по проекта. Приема се частично: (Преки/ непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани. Не се приема: (Съфинансиране) В Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ е заложено съфинансиране от бенефициентите по схемата под формата на собствени финансови средства. Не се приeмa: (De minimis) Приложимият режим на минимална помощ е определен в Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ и е в съответствие с НПВУ. Не се приема: (Разходи за екип) Приложение № 14 и Приложение № 15 към Условията за кандидатстване трябва да бъдат попълнени и подадени на етап кандидатстване с включени всички лица, които ще участват в реализацията на проекта. В случаите, в които членовете на екипа ще бъдат избрани чрез провеждане на процедура по ЗОП/ПМС № 80/2022г., Декларация за поемане на ангажимент (Приложение № 15) ще се прилага след избора на екипа. Не се приема: (Критерий 2.4) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. Една от целите на Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ е именно подобряване на възможностите за заетост в КТИ, особено за младите хора, чрез предлагане на програми за изграждане на капацитет и чрез инвестиции в проекти на КТИ, които работят предимно с млади хора. Не се приема: (Териториален обхват) Проектните предложения по настоящата схема се изпълняват на територията на Република България. Обхватът на мярката е дефиниран още в заглавието „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“. Не се приема: (Приложение 2) Текстът „ПИИ включва привличането на нови и квалифицирани участници в екипа, ангажиран по създаването на културния продукт“ е част от критериите за оценка на качеството на културния продукт. Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. В Приложение № 14 се попълват задължително всички членове на екипа по ПИИ. Приложение № 15 се попълва задължително от всички лица, които ще участват в създаването и представянето на културния продукт и за които има заявени в секция „Бюджет“ от Формуляра за кандидатстване разходи за възнаграждения. В случаите, в които членовете на екипа ще бъдат избрани чрез провеждане на процедура по ЗОП/ПМС № 80/2022г., Декларация за поемане на ангажимент (Приложение № 15) ще се прилага след избора на екипа. Т. 2.8. На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап. В Приложение № 9 „Индикативен списък на документите по видове разходи, необходими на етап кандидатстване“ са включени примерни документи, които могат да бъдат подавани на етап кандидатстване. Списъкът е насочващ, а не изчерпателен, поради разнообразието и спецификата на проектните предложения, които могат да бъдат подадени по процедурата. На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от условията за кандидатстване и условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап.
12.01.2024 г. 20:56:17 ч. BG-RRP-11.015-COM45 За т. 6 „Допустими кандидати“ подточка 3.4 от Условията – не става ясно как се установява, че някой се е опитал да повлияе на взимането на решение от страна на НФК или е получил информация, която му дава предимство. Във втория случай, по-скоро трябва да бъде санкциониран НФК. Предлагам точка 3.4. да отпадне като неясна и несъстоятелна. За т. 6 подточка 6 – да се премахне втората част на изречението, а именно – „които следва да възстановят средства по одобрени, но некоректно реализирани проекти“. След като вече има установено нарушение и е наложено наказание то няма причина тази организация да не може да кандидатства отново. За т. 7 и решението, че по този проект не са допустими партньори – в такъв случай защо програмата се нарича „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“. В случай на копродукция няма как да няма партньори. Т. 9.1. Да отпадне принципа, че финансовата помощ се предоставя под формата на възстановяване. Организациите от сектора не разполагат с необходимите финансови ресурси за да заплатят проекта предварително и да им се възстанови сумата. Това би било пагубно за финансиращата програма и реално тя би подкрепила само организации в изключително добро и отлично финансово състояние. В точка I Преки разходи, подточка 2 – да се добави „разходи за организиране на транспорт“ тъй като не всяка фирма разполага с автомобил, а съдействието на оператори, които осигуряват услугата цялостно – автомобил, шофьор, застраховки и тн. е много по-изгодна за организациите. В подточка „Разходи за услуги“ да се включи като т. 9 „Счетоводни и финансови услуги – услуги за извършване на необходимите финансови операции за гарантиране законно и проектосъобразно разходване на средствата“. Като т. 10 да се включат „Разходи за юридически услуги“ – тъй като се очаква да се откупуват авторски права то смятам, че пряк разход по проекта би бил за юрист, който да изготви добри и законосъобразни договори с артистите и участниците в проекта. Като т. 11 да се включи „Разходи за управление на проекта – услуги по прякото управление, координация и организация на проектните дейности“ – това е пряк разход тъй като директно се грижи за същинското изпълнение на дейностите. Като т. 12 да се включи „Разходи за маркетинг и реклама“ – всички изкуства живеят тогава когато достигат до своята публика. Създаването (както е кръстена и програмата) няма смисъл без да 50% от участниците, а именно – публиката. Това се отнася в особена степен за изкство като театъра, където продукта може да се реализира само и единствено пред публика. За това именно разхода по реклама и маркетинг е директен разход тъй като гарантира реалната реализация на проектите. Като т. 13 „Разходи за предпроектно проучване и анализ на количествени и качествени данни, свързани със създаването и разпространението на културния/те продукт/и, предоставени от външни консултанти и доставчици на услуги.“ – тъй като тези разходи са за конкретното проекто предложение и ще подобрят конкретното създадено произведение то следва те да са в преки разходи. Като т. 14 „Разходи свързани със съхраняването на материалната част на проекта – складове, офиси и други пространства“ – тъй като повечето културни проекти имат материално изражение то те следва да се съхраняват някъде. Това не винаги могат да са складови помещения – много организации са обособили места, прилежащи към офисите си, репетиционните или просто помещения отдадени от частни собственици за тази цел. Ако организацията няма къде да съхранява създадения продукт това би компроментирало целия проект. Относно точка II Непреки разходи – смятам, че това би следвало да са разходи, които непряко са свързани с проекта, но благодарение на които фирмата има възможност да го реализира. В тази връзка предлагам в тази точка да отпаднат всички текстове свързани директно с проекта и да останат такива свързани само с принципното съществуване на фирмата. Също предлагам за да се олекоти административната тежест и да не се подвеждат кандидатите цялата категория Непреки разходи да е с възможност до 30% от общата сума на финансирането. Това ще премахне объркването по отношение на 5% от преките разходи, което е предпоставка за множество технически грешки и недоразумения. Ето и предложението ми за текст на точките: 1. Разходи за счетоводни услуги, в т.ч. одит (заверка от експерт-счетоводител) (до 5% от финансирането); 2. Юридически услуги (до 5% от финансирането); 3. Разходи за административен екип на организацията (до 5% от финансирането); 4. Разходи за маркетинг и реклама, изработка на информационни и илюстративни материали в дигитален формат (до 5% от финансирането); 5. Разходи за предпроектно проучване и анализ на количествени и качествени данни, свързани с организацията и нейната дейност, предоставени от външни консултанти и доставчици на услуги (до 5% от финансирането); 6. Разходи за консултантски услуги, предоставяни от външни консултанти и доставчици на услуги, свързани с административната част по оформяне, кандидатстване и отчитане на проекти по настоящата и други програми. (до 10% от преките разходи). 7. Разходи за наем на офисни, складови и други пространства на кандидата (до 5% от финансирането); 8. Разходи за интернет, вода, телефон, ток, офис консумативи (до 5% от финансирането);„ Предлагам напълно да отпадне изискването за банкова гаранция. В сектор култура няма практика за изискването на такива гаранции нито по европейски нито по национални проекти. На практика такива гаранции могат да получат само и единствено много големи (сравнително за сектора) и финансово стабилни фирми, които предимно се занимават с услуги, но не и с произвеждане на културни продукти (каквато е целта на настоящата процедура). Това още веднъж е дискриминативно спрямо частните организации защото подобна гаранция процедурата не изисква от държавните или общинските институти въпреки че много често те също могат да са некоректни. Точка 9.3 „Недопустими разходи“ има разминаване – от една страна се казва, че са недопустими „всички разходи, свързани с дейности по проекти, които получават подкрепа по други програми“ а още в т. 4 „Условия за допустимост на дейностите по инвестицията“ се казва, че не се допуска „подкрепа от други програми и инструменти на Съюза само при условие, че тази подкрепа не покрива същите разходи.“. Следва да се унифицират всички текстове като предлагам те да бъдат в смисъл, че не се допуска двойно финансиране на един и същи разход, но може по една и съща дейност за различни разходи да има допълващо финансиране от друга програма, партньор, дейност на организацията. Това е логично тъй като организацията от някъде трябва да намери средствата за самоучастието си и това в зависимост от нейната дейност може да е друг проект, партньор (копродуцент) или търговска дейност. От т. 9.3 да се премахне „разход за закупуване на транспортни средства“ тъй като именно този разход може да доведе до устойчивост на организацията, което е и цел на конкретния проект. Например за една театрална компания от ключово значение за намаляване на разходите е товарен автомобил за пренос на декори и това може да бъде една наистина смислена инвестиция и помощ при посещаване на международни фестивали. Децентрализирането на културните дейности е част от приоритетите на настощята процедура и в тази връзка закупуването на транспортни средства е напълно логично. От т. 9.3 да се премахне още „разход за наем на офис на организацията кандидат“ като този разход се премести в допустими, непреки разходи. За т. 10 Режим de minimis да бъде премахнат/сменен. Културния сектор е възможно изключение според европейските документи наред със сектор кино. Този режим е дискриминативен и спрямо допустимите участници – общинските и държавни институти са с приоритет пред частните организации спрямо този режим. Настоящите процедури за финансиране имат за цел да развиват и подпомагат организациите, но реално им се поставя таван за обема на проектите посредством максималния размер на режима de minimis. По този начин се ограничава развитието на частния сектор и се приоритизира публичния сектор. За т. 16 „Списък на документите“ да се премахне изискването да се подават документи, които могат да се получат по служебен път. Например актуално състояние. По отношение на комисиите – необходимо е да се гарантира компетентността на оценяващите. Имат ли те необходимите знания да оценят проекти именно в сферата на културата. Също кой е контролиращия орган, който ще оцени и гарантира компетентността на оценяващите? По отношение на НФК – от всички текстове става ясно, че Фонда е натоварен и с организацията и със следенето дали се е справил добре. При това в частност Изпънителния директор на фонда е този, който държи цялата власт в ръцете си като ръководител структурата за наблюдение и докладване и тн. НФК има и Управителен съвет както и е част от Министерство на културата и следва да има орган, който контролира как те извършват своята работа. Отделно да се прехвърлят функции от Изпълнителния директор към Управителния съвет, в който участват представители с по-голям кредит на доверие от общността и структурно това е по-правилното. Очевидно е, че в настоящите текстове Изпълнителния директор има несъразмерно големи правомощия и следва първо да има контролиращ орган и второ – неговите решения да бъдат подплатени или изцяло взети от Управителния съвет на НФК. Не се приема: (раздел 6 „Допустими кандидати, т. 3.4) В процедурата чрез подбор не може да участват и средства от Механизма не се предоставят на лицата, определени в чл. 6, ал. 1 от ПМС 114/ 08.06.2022 г. Посочената разпоредба препраща към чл. 54 и 55 от Закона за обществените поръчки, в които се съдържат цитатите от коментара. НФ „Култура“ като Структура за наблюдение и докладване има задължение да следи и предприема необходимите мерки, свързани с предотвратяването на измами, корупция, конфликт на интереси и двойно финансиране от Механизма и от други програми на Съюза, както и от други национални или международни източници на финансиране. НФ „Култура“ има одобрени вътрешни правила и процедури с механизъм за контрол на цитираните критерии за недопустимост на кандидатите, съгласно които при съмнение за злоупотреба се сезират компетентните разследващи органи. Приема се частично: (раздел 6 „Допустими кандидати“, т. 6) По отношение коментара, отнасящ се до т. 6. от раздел 6 на Условията за кандидатстване, текстовете са прецизирани. Приема се частично: (Партньорства) Текстовете са прецизирани. Допуска се привличане на партньорски организации, които няма да получават средства по процедурата, и изпълнители на специфични дейности, заложени в проекта на кандидата, включително от медиен, технически и творчески характер. Не се приема: (БФП под формата на възстановяване) БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018г. Приема се частично: (В точка I Преки разходи, подточка 2) Текстовете са прецизирани. Не се приема: (Разходи за услуги) НФ „Култура“ вече е предвидил разходи за счетоводни, юридически услуги, разходи за управление на проекта, разходи за маркетинг и реклама както и разходи за предпроектни проучвания. Същите са детайлно разписани в раздел 9 „Разходи, допустими за финансиране“, подраздел 9.2 „Допустими категории разходи“ под перо „Непреки разходи“. Разходите за наем на офиси и складове, както и режийните разходи са недопустими по процедурата. Целта на схемата е подпомагане на български културни организации, чрез финансиране на част от дейностите по създаване на нов културен продукт. БФП не е с цел издръжка за съществуване на организации без финансов капацитет. Приема се частично: (Непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани. Описаните в Условията за кандидатстване разходи не са задължителни, а допустими и всеки кандидат сам определя вида на разходите, за които ще кандидатства, като се ръководи от изискванията за допустимост, дефинирани в публикуваната документация. Не се приема: (Банкова гаранция) Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018г. Приема се: (раздел 9.3 „Недопустими разходи) Текстовете са прецизирани. Недопустими по настоящата процедура са всички разходи, които получават подкрепа по други програми и инструменти на ЕС и от периодични национални бюджетни разходи, които се извършват независимо от изпълнението на НПВУ, включително – структурни програми за цялостна подкрепа на дейността на кандидата от НФК, средства от държавния или общинския бюджет за дейност и издръжка. Не се приема: (раздел 9.3 „Недопустими разходи) НФ „Култура“ не намира основание да промени недопустимостта на разходите за закупуване на транспортни средства и за наем на офиси за организацията кандидат. Обръщаме внимание, че разходите, за които се кандидатства трябва да бъдат пряко свързани със създаването и представянето на нов културен продукт. Разходите за транспорт на културния продукт и за наем на творчески пространства (реални и виртуални) са допустими за финансиране, съгласно Раздел 9.2 „Допустими категории разходи“ от публикуваната документация. Не се приема: (De minimis) Приложимият режим на минимална помощ е определен в Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ и е в съответствие с НПВУ. Обръщаме внимание, че Регламент (ЕС) 1407/2013г. е изменен с Регламент (ЕС) 2831/2023 от 23.12.2023 г., с което таванът на помощ de minimis е увеличен на 300 000 евро. Не се приема: (Актуално състояние) В съответствие с чл. 7 от ПМС 114/ 08.06.2022 г. НФ „Култура“ изисква документи, до които няма достъп по служебен път или чрез публичен регистър или могат да бъдат осигурени чрез пряк и безплатен достъп до националните бази данни на държавите-членки. Предвидено е допълнително условие за изискване на документи от кандидатите за случаите, в които въпреки осигурения достъп до посочените данни, проверка по служебен път не може да бъде извършена – напр. технически проблем или ограничен достъп. Не се приема (Оценителна комисия) Процедурата за одобрение на проектни предложение, както и изискванията за членовете на оценителните комисии, е детайлно разписана в ПМС 114/ 08.06.2022 г. и НФ „Култура“ в качеството си на Структура за наблюдение и докладване по НПВУ спазва стриктно всички законови рамки, както на национално, така и на европейско ниво, вкл. и по отношение качеството на оценките, които ще бъдат проведени. Не се приема: (По отношение на НФК) Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от ПМС 157/07.07.2022 г., отговорни за изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост са ръководителите на ведомства в рамките, на които има създадени структури за наблюдение и докладване. В § 1, т. 6 от ДР на ПМС № 157/ 07.07.2022 г. е уточнено, че „Структура за наблюдение и докладване“ е определено звено в министерство или друго ведомство в централната администрация или определено негово звено, или определени с акт на ръководителя на министерство негови звена и ведомства, второстепенни разпоредители към министерството, или национална автономна организация, определена със закон, което отговаря за подбора, в случаите, в които е предвиден такъв, за договарянето на финансиране с крайни получатели, за обобщаването на финансовата и техническата информация и за осъществяването на контрол върху финансовото и техническото изпълнение на инвестициите, реализирани в рамките на споразумение с Министерството на финансите“. В съответствие с подписано с Министерство на финансите Оперативно споразумение НФ „Култура“ има ясно дефинирани функции и отговорности като Структура за наблюдение и докладване. Ролята на НФ „Култура“ като СНД е свързана с предоставяне на средства на крайни получатели за изпълнение на инвестиция по C11.I6 от ПВУ „Развитие на културния и творческия сектори“ в Информационната система за ПВУ по реда на ПМС 114/ 08.06.2022 г., като съблюдава принципите на свободна конкуренция, равнопоставеност, недопускане на дискриминация, публичност и прозрачност, както и недопускането на двойно финансиране, измама, корупция и конфликт на интереси. Управителният съвет на НФ „Култура“ няма нито законови, нито административни правомощия да бъде част от Структурата за наблюдение и докладване.
12.01.2024 г. 22:13:18 ч. BG-RRP-11.015-COM46 По отношение на критериите за оценка. Прави впечатление, че огромна тежест е сложена върху опита на организацията, но тук трябва да се вземе предвид следното: 1. През последните години целия свят беше в колапс поради Ковид-19 и тази програма, която е за възстановяване от това събитие не може да изисква кандидатите да са работили без прекъсване и да са имали високи постижения при положение, че последните 3 години всичко е било принудително затваряно и стопирано. 2. Много дейности от културната сфера няма къде да участват на фестивали защото такива фестивали или няма или са много малко. Такива са например музикалните организации – има фестивали, но те са предимно насочени към публиката и изключително рядко дават награди. Ситуацията във визуалните изкуства и литературата е още по-ограничаваща. 3. Изключителна тежест се придава на работата с деца и социално слаби групи - нещо което не е приоритет на програмата в условията на кандидатстване. Това е ограничаващо и ще доведе до предложения, които включват само деца от социално слаби групи. Ако се търси разнообразие от проекти следва да отпаднат тези критерии или те да са с много по-малка тежест. 4. Точка 1.6 която засяга копродуцента – не може да няма право в проекта на партньори, същевременно дори в името на програмата и в критериите да се съдържа копродуцент. Всички дейности трябва да се реализират в България, но колко са фирмите които ще правят копродукция на културни продукти между себе си локално. Смисъла на копродукцията, в голямата част от случаите, е да е международна. Понятието копродуцент трябва да се изясни и да стане ясно – първо че той може да е от чужбина и в такъв случай може част от дейностите да се извърват в чужбина и второ – неговия финансов принос може да се приеме за собствен принос както и той може да получи част от финансирането. В противен случай няма никакъв стимул да кандидатстват копродукции. 5. Критерии 2.2 и 2.3 се повтарят почти изцяло. Освен това от вече дългогодишния опит натрупан както в НФК така и в други публични фондове може да се покаже, че подобни критерии за оценка водят до ограничаване продукцията и превръщането ѝ от културен продукт в обслужващо социални функции събитие, което няма стойност извън това. Тежестта на тези точки трябва да е много по-малка. Заедно със следващите две точки – 2.4 и 2.5 се оказва, че всичко финансирано по настоящата процедура ще бъде за деца в неравностойно положение. Подобни продукти ще бъде много трудно да са многообразни и в бъдеще да имат развитие. 1. Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. 2.На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. В коментара няма предложения и/или възражения. 3. Една от целите на Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ е именно подобряване на възможностите за заетост в КТИ, особено за младите хора, чрез предлагане на програми за изграждане на капацитет и чрез инвестиции в проекти на КТИ, които работят предимно с млади хора. Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. 4. Допуска се привличане на партньорски организации, които няма да получават средства по процедурата, и изпълнители на специфични дейности, заложени в проекта на кандидата, включително от медиен, технически и творчески характер. Копродуцент: физическо или юридическо, българско или чуждестранно лице, което организира създаването и финансирането на културен продукт. Копродукция: културен продукт, финансиран от поне две организации, едната от които е кандидатът. 5. (Критерии 2.2, 2.3, 2.4 и 2.5) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост.
12.01.2024 г. 22:23:37 ч. BG-RRP-11.015-COM47 Въпрос: Не става ясно дали това са две различни категории лица описани в първо и второ изречение. Второ, изискването за представяне на етап кандидатстване на договор/споразумение е завишено, отделно не кореспондира нито на трудовото, нито на договорното законодателство уреждащо този тип взаимоотношения. За сключване на трудов договор има изискване за заемане от служителя на определена длъжност/щат при работодателя, същия няма как да се сключи под условие, че ще възникне при определени обстоятелства, при възникването на едно бъдещо несигурно събитие. Същото важи и за изискванията на ЗЗД, при който има договори за поръчка и услуга, (по популярни като граждански договори), но за да се сключат те като валидно възникнало взаимоотношение е необходимо да имат предмет, срок, място на изпълнение, цена, т.е. все обстоятелства, които са могат да бъдат определени на етап кандидатстване, доколкото бенефициента, няма как да определи дали и кога би започнало реализирането на проектното предложение. В горния смисъл, това изискване за предоставяне на „сключените с тях договори/споразумения, които да доказват, готовността им да участват в ПИИ“ следва да отпадне или а да се замени с декларация за поемане на ангажимент. 1.2 Т.2.8 „ПИИ включва използване на минимум 3 типа платени канали за разпространение на целия културен продукт, включително социални мрежи, електронни медии и печатни издания“. Доказателствата, които се искат за доказване на това обстоятелство не става ясно като алтернативни възможности ли са дадени (оферти. договори. фактури) или кумулативно. В този смисъл, социалните мрежи като facebook, twitter, Instagram, които също съдържат платени публикации, но няма заради политиката на собствениците им за предоставяне на платени услуги, не е възможно представяне на оферта/договор, с тях как биха могли да се включат. Приложение 9 – индикативен списък на документите на етап кандидатстване. 1. За транспортните разходи на етап кандидатстване са описани документи за доказване на ценообразуването като (бордни карти, договор за превоз, справка за разход на гориво), каквито обичайно се изискват съгласно Наредбата за командировки в страната и чужбина, при отчитане на вече направен разход за командировка. На етап кандидатстване, кандидата би следвало да може да представи справки от официални сайтове на превозвачи за представяни от тях транспортни услуги, доколкото за превози по утвърдени авиолинии или сухопътни превози от лицензирани превозвачи, цените са известни, общодостъпни и същите не подлежат на индивидуално предоговаряне. Изискването на подобен род доказателства на този етап, би означавало ползването на туроператорска посредническа агенция, което би довело до необосновано завишаване на бъдещите разходи по проекта. За разходи за наем не е ясно като алтернативна възможност ли е дадено пазарното проучване или се изисква кумулативно и сключен договор за наем. Това важи и за всички останали преки разходи. При непреките разходи за счетоводни и правни услуги, не става ясно дали се иска на етап кандидатстване освен оферти кумулативно и представяне на сключен предварителен договор. На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. В коментара няма ясно дефинирани предложения и/или възражения по отношение настоящата процедура. Т. 2.8. На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап. В Приложение № 9 „Индикативен списък на документите по видове разходи, необходими на етап кандидатстване“ са включени примерни документи, които могат да бъдат подавани на етап кандидатстване. Списъкът е насочващ, а не изчерпателен, поради разнообразието и спецификата на проектните предложения, които могат да бъдат подадени по процедурата. На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап.
12.01.2024 г. 22:35:03 ч. BG-RRP-11.015-COM48 * Към цел на настоящата процедура : „ Създаване и разпространение на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“ има нужда от формулиране на „Специфични цели“. Мотив: Кандидатите ще предвидят такива дейности, които да съответстват на целите. Точките, за класиране ще съответстват на синхрона между цели, дейности, начина на изпълнение и постигнати резултати. Предложение за специфични цели: Специфична цел 1.Създаване и разпространение на НОВИ български продукции и копродукции в сектора на КТИ“ Специфична цел 2. Включване на деца и младежи до 29 г, при създаването и/ или при представянето на културната продукция; (дефиницията за младежи е от 15 до 29 г) Специфична цел 3. Включване на уязвими групи, при създаването и/ или при представянето на културната продукция; Специфична цел 4.Представяне на създадения културен продукт в други населени места и /или участници в създадения нов културен продукт от други населени места; Специфична цел 4. Дигитализация на създадения културен продукт * Резултатите от всяка дейност трябва да съответстват на индикатори. Индикаторът „Създадени български продукции и копродукции в сектора на КТИ“ е общ. Добре ще е да се помисли и за други, специфични индикатори в съответствие с целите. * Поради факта, че културните организации за първи път ще кандидатстват през ИСУН с разписан проект, който съдържа строго определени правила и логика, а не само за творчески продукт смятам да се ограничат до минимум предвидените Приложения и документация, като се разграничат документи за кандидатстване, документи преди подписване на договора и документи за изпълнение. * Предлагам да отпадне Приложение 2, защото: напълно се дублира с изискването в ИСУН за наименование на дейност, описание, начин на изпълнение, резултат; Има реална опасност да се размине информацията, описана в Приложение 2 и описанието в ИСУН; това определено ще затрудни и обърка оценителите на проектите. По-ефективен и достатъчно информативен метод е създаване на Excel "Финансова обосновка", съдържаща: вид разход, Съответствие с Формуляра за кандидатстване, Раздел 5 "Бюджет", брой, единична стойност, Обща стойност , Обосновка на разхода и доказателства. Доказателствата за обоснован разход се прикрепят В раздел Прикачени документи като zip файлове, съдържащи 2 оферти за всеки ред от бюджета или линкове, или трудови/граждански договори и Цитиране на Наредба за командировъчни и т.н. *Приложение 14.Списък екип създаване – Този документ е излишен, защото такава информация се записва в ИСУН, раздел екип и в раздел Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение. В приложени документи е достатъчно да се приложи CV на членовете на екип за управление на проекта и творчески екип, като най-долу на CV всеки саморъчно записва Давам съгласие за участие в Проект:”………” по ПВУ в качеството си на………….. Подпис, дата. *Недопустими разходи. Да отпадне текста: "Разходи за закупуване на материални и нематериални дълготрайни активи от ПИИ, подадено от кандидат, който е микропредприятие по смисъла на чл. 3-4 от Закона за малките и средните предприятия, със седалище или клон със седалище на територията на селски район и който изпълнява дейности в община на територията на селските райони в Република България. Списък на общините в обхвата на селските райони на Република България се съдържа в Приложение № 8;" Мотив: В СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ 2023-2027 г. 1. няма мярка, която да е насочена към създаване на културен продукт от културно творческата индустрия. 2. Закупуването на ДМА и НМА по проекта е свързано със създаване на културен продукт и не е възможно изпълнението на проекта, с който се кандидатства без тях. 3. Дори хипотетично да има препокриване с друга програма-те не са отворени в синхрон по едно и също време и е неизвестно кога, дали, как ще кандидатства един и същ субект и дали ще бъде класиран. Мярка ИНВЕСТИЦИИ ЗА НЕСЕЛСКОСТОПАНСКИ ДЕЙНОСТИ В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ е насочена към РАЗВИТИЕ НА ЗАНАЯТИ и неземеделски дейности/услуги и свързаните с тяхното осъществяване ДМА и НМА. Ето описанието: В ОБХВАТА НА ИНТЕРВЕНЦИЯТА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА СА ДОПУСТИМИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ САМО ЗА ИНВЕСТИЦИИ В НЕЗЕМЕДЕЛСКИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СА НАСОЧЕНИ КЪМ РАЗВИТИЕ НА ЗАНАЯТИ. ДОПУСТИМИ ДЕЙНОСТИ: Подкрепа в рамките на интервенцията се предоставя на територията на селските райони в страната в съответствие с чл. 73 от Регламент (ЕС) №2021/2115 само за материални и/или нематериални активи, в това число машини, съоръжения, оборудване, включително и недвижима собственост, както и общи разходи, свързани с подпомаганата дейност. Предоставя се подпомагане за инвестиции в неземеделски дейности: • Производство или продажба на продукти, които не са включени в Приложение 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (независимо от вложените продукти и материали); • Развитие на услуги във всички сектори (например: грижи за деца, възрастни хора, хора с увреждания, здравни услуги, счетоводство и одиторски услуги, ветеринарни дейности и услуги базирани на ИТ и др.; • Производство на енергия от възобновяеми енергийни източници за собствено потребление; • Развитие на занаяти и други неземеделски дейности.*Предлагам разходи за застраховки на закупените материални дълготрайни активи да бъдат допустим разход по проекта за срока на договора. За срока на устойчивост-1 година след завършване на проекта Кандидатът поема за своя сметка застраховката на ДМА. Логиката е, че тези активи са необходими за изпълнението на проекта и трябва да е гарантирана тяхната цялост, т.е дори да се случи пълно погиване, ще има средства за закупуването им отново, за да се изпълни проекта. В случай на застраховка в полза на НФК, то при застрахователно събитие НФК ще трябва да отдели време и човешки ресурс за взаимодействие и размяна на документи със застрахователя. *Допустими целеви групи-Да се добави: Кандидатите да посочат причините за избора на целевата група(групи) и идентифицирането на техните нужди. Как проектното предложение допринася за задоволяване на нуждите и ще допринесе за решаването на проблемите на целевата(ите) група(и) Мотив: Културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата и еднолични търговци с предмет на дейност в сферата на културата не са единствената целева група. Защо, за кого и с каква цел създаваме културен продукт. Подробното описание следва да е в Раздел Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение. *Там е мястото да се опише опита за съответната длъжност на екипа за управление и творческия екип. *В раздел ЕКИП се описват задълженията на екипа за управление на проекта- ръководител, координатор, счетоводител. Има нужда от пояснение за сума над каква стойност на проект е необходим одит. *Условия за допустимост на разходите-Текста разходите (в т.ч всички свързани плащания с тях) са извършени след датата на подаване на ПИИ и до датата на представяне на финалния отчет за изпълнение на дейностите по ПИИ; Да се запише след датата на сключване на договор за финансиране на проект по ПВУ. Мотив:В случай, че проектното предложение не бъде одобрено за финансиране направените разходи са за сметка на кандидата. В случай на сключен договор за доставка или услуга той е влязъл в сила и задължение на кандидата , като изрядна страна по вече сключен договор го поставя в ситуация да го изпълни за своя сметка. Добре е времето между подаване на проектно предложение и сключване на договор за финансиране да се използва за организация и подготовка, без разходване на финансов ресурс. *За непреките разходи ПМС 80 се отнася и за преките разходи. Да се добави.Към ВАЖНО: Всички разходи за Да се добави: (доставки или услуги) на стойност равни и над 30 000,00 лв. без ДДС, с изключение на описаните в чл. 3, ал. 2 от ПМС 80/2022г., подлежат на процедура за възлагане с публична покана. *Условия за изпълнение 1.Финансово-технически отчет (ФТО) се представя 4 пъти в годината, както следва: Вместо до 5 число-Да се промени до 15 число, заедно с искане за междинно плащане. Предлагам освен авансово плащане да се запише към условията за изпълнение следното: за дейности/разходи, извършени от КП между 1 януари и 31 март, срокът за представяне е най-късно до 15 април на текущата година; • за дейности/разходи, извършени от КП между 1 април и 30 юни, срокът за представяне е най-късно до 15 юли на текущата година; • за дейности/разходи, извършени от КП между 1 юли и 30 септември, срокът за представяне е най-късно до 15 октомври на текущата година; • за дейности/разходи, извършени от КП между 1 октомври и 31 декември на текущата година, срокът за представяне е най-късно до1 5 януари на следващата година. Кандидатите представят през УСУН в Отчетни документи в указаните срокове Междинен Технически, Междинен финансов отчет и Искане за плащане. Срок за проверка на отчетите и възстановяване на верифицираните разходи за дадения период- до 2 месеца след изпращане на междинен отчет. При достигане на 90 % на отчетените разходи НФК приема отчета без да възстановява сума. Мотив: Относно срока от 15, а не 5 дни след завършване на период- Нужно е повече време за обобщаване и описване на извършената дейност и направени разходи. Изготвянето на тримесечие на междинни отчети ще дисциплинира сектора и ако има нарушения, то на ранен етап от изпълнението на проект ще е ясно къде има несъответствие или нарушение, заради което не се верифицират отчетените разходи. *Открит е въпросът за налагани санкции както за недопустими разходи, така и за непровеждане на процедура по ЗОП или по ПМС 80. *Липсва изискване за задължителни дейности като: Организация и управление на проекта, Информация и комуникация за осигуряване на възможно най-широкото разпространение на информация, повишаване на обществената осведоменост и засилване прозрачността относно дейностите по проектите. *Методиката за оценка има нужда от основен ремонт. Точките са като за творчески продукт, а не като за проект. Не се приема: (Цел на процедурата) Точките за класиране са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ не включва задължение за обосноваване на допълнителни специфични цели. Заложеният индикатор е съгласно Решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България и подписано Оперативно споразумение между НФ „Култура“ в качеството му на Структура за наблюдение и докладване и Министерството на финансите. В публикуваната за Обществено обсъждане документация е направено достатъчно ясно разграничаване на Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение. Освен това в Условията за кандидатстване е детайлно разписано какви документи и на кой етап се подават. В изпълнение на чл. 31 от ПМС 114/08.06.2022 г. НФ „Култура“ ще качи на интернет страницата си Ръководство за изпълнение на инвестициите. Приема се: (Приложение 2, Приложение № 14) Приложение № 2 „Основна информация и таблица за разходите“ отпада от документите, които се подават на етап кандидатстване Не се приема: (Списък екип създаване) Приложение № 14 се попълват задължително всички членове на екипа по ПИИ. Приема се: (Недопустими разходи) Текстовете са прецизирани. Не се приема: (Разходи за застраховки) Разходите за застраховка на дълготрайни активи, предмет на подпомагане по схемата, са за сметка на кандидата. Не се приема: (Целеви групи) Процедурата е насочена към културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата и еднолични търговци с предмет на дейност в сферата на културата. Не се приема: (Одит) В публикуваните условия за кандидатстване разходите за счетоводни услуги, в т.ч. одит (заверка от експерт-счетоводител) не са задължителни за заявяване и в тази връзка не е необходимо уточняване на конкретни стойностни прагове Не се приема: (Условия за допустимост на разходите) Така цитираното условие дава възможност на кандидатите да започнат изпълнение на проектните си предложения веднага след подаване на ПИИ в ИСМ на ИСУН 2020 и преди сключване на договор за финансиране, което не изключва възможността кандидата да започне изпълнение след сключване на договора. Не се приема: (За непреки те разходи ПМС 80) В Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение е включено изискването, че ПМС № 80/2022 г. важи за всички разходи над 30 000 лв. Не се приема: (ФТО) В т. 14 от раздел I на Условия за изпълнение по схема „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“ са заложени нормативно определените срокове, съгласно Система за управление и контрол на ПВУ (СУКПВУ), одобрена със Заповед № 526/01.07.2022 г. на Заместник министър-председателя по еврофондовете и Министър на финансите. Не се приема: (Липсва изискване) НФ „Култура“ не намира основание да добавя допълнителни дейности към Условията за кандидатстване. Единствената задължителна дейност по настоящата схема е Дейност 1 от Раздел 8.2 от Условията за кандидатстване. Не се приема: (Методика за оценка) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост.
12.01.2024 г. 22:47:57 ч. BG-RRP-11.015-COM49 Ние сме малка частна компания, занимаваща се театрална дейност. След като се запознахме с условия за кандидатстване от документа за Създаване и разпространение на български продукции и копродукции в сектора на КТИ откриваме голяма дискриминация спрямо независимият културен сектор. 1. Висок праг за Минималния размер на безвъзмездно финансиране от 70 000 лв. ПРЕДЛОЖЕНИЕ: да се намали на 20 000 лв. МОТИВИРОВКА: Разходи по създаване на продукция от малки организации обикновено не достигат минималния праг от 70 000 лв. Чрез намалянето на този праг ще се увеличи броят на очакваните бенефициенти и ще се позволи на по-малки организации, като нашата, да се включат в програмата. *** 2. т. 9.2. "Допустими категории разходи" ...” като за обезпечаването допустимите по процедурата частни културни организации и еднолични търговци предоставят банкова гаранция, покриваща пълния размер на исканата авансова сума...” ПРЕДЛОЖЕНИЕ: да отпадне МОТИВИРОВКА: Европейската комисия НЕ изисква банкова гаранция от бенефициентите си по програмите на Творческа Европа, където максималните безвъзмездни средства надхвърлят многократно размера на средствата по настоящите програми, част от ПВУ. *** 3. II. НЕПРЕКИ РАЗХОДИ ПРЕДЛАГАМ: непреките разходи да бъдат записани като общо процент от общия бюджет и той да бъде 35% МОТИВИРОВКА: Това ще позволи на административния състав повече свобода при разпределянето на средствата, като даде приоритет на една или друга сфера за сметка на останалите - маркетинг, реклама, или каквото се налага в конкретния случай. Като цяло 5% са много малко за маркетинг и реклама, както и за заплащане на ръководител и координатор. *** 4. т.11 „Интензитет на безвъзмездното финансиране” Задължителното съфинансиране от страна на крайните получатели в размер на най-малко 10% от стойността на допустимите разходи, което може да бъде само в парична форма. ПРЕДЛОЖЕНИЕ: "може да бъде под формата на паричен и не финансов принос - собствен и/или партньорски принос, собствени средства, доброволен труд, средства от други финансиращи програми и организации." МОТИВИРОВКА: Голямата част от организациите в независимият културен сектор нямат толкова голям обем свободен финансов ресурс и това условие е ограничаващо спрямо тях, а те са едни от целевите бенефициенти по програмата. Не се приема: (Минимален размер на БФП) Изпълнението на инвестиция С11.I6 „Развитие на културните и творчески сектори“ като цели и параметри е заложено в Решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, което не предполага възможност за премахване на праговете за безвъзмездно финансиране предвид факта, че това действие би довело до неизпълнение на заложените изисквания и невъзстановяване от Европейската комисия на предвидените средства по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България Не се приема: (Банкова гаранция) Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи, в съответствие с чл. 226, пар. 1, б. а) от Регламент (ЕС) 1046/2018г. Приема се частично: (Непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани Не се приема: (Интензитет на БФП) В Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ е заложено съфинансиране от бенефициентите по схемата под формата на собствени финансови средства.
12.01.2024 г. 23:21:11 ч. BG-RRP-11.015-COM50 Здравейте, Нямам коментари по отношение на така разработената документация. Коментар: Моля да включите и банкова застраховка като обезпечение на заявеното авансово плащане. Поздрави, Татяна Иванова - фотограф на свободна практика Приема се: (Застраховка за обезпечение) Текстовете са прецизирани и в Условията за кандидатстване е включена възможност за обезпечаване на авансовото плащане чрез предоставяне на „Застраховка гаранция“ в полза на НФ „Култура“ при спазване на изискванията, заложени в чл. 3а от ПМС 114/ 08.06.2022 г.
12.01.2024 г. 23:30:11 ч. BG-RRP-11.015-COM51 Банкова гаранция Изискването на банкова гаранция изключва от участие всички културни организации с нестопанска цел и малките търговски предприятия в областта на креативните и творчески индустрии. Банкови гаранции се изискват по Закона за обществени поръчки, който е неприложим тук, дори и там не за задължителни, в чл. 111 пише изречно че те “могат” да бъдат изисквани. Освен това в предложените правила се изисква гаранция за цялата сума, докато дори в ЗОП банкова гаранция се изисква само за 5 процента от цялата сума. Това отново показва, че изискването е неправомерно и диспропорционално. Смятаме, категоризирането на целия сектор като “рисков” за неадекватно спрямо естеството на дейност в сектора. Ползването на банкови гаранции, застраховки и други елементи за управление и риск са крайно недостижими за повечето организации от независимия сектор. Въвеждането на изискване за банкова гаранция в този вид обществени отношение противоречи и на морала и добрите нрави и съставлява, само по себе си, нищожно изискване. Респективно, при атакуване на отказ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от страна на кандидат пред съда, всичко гореизложено съдът е длъжен да съобрази служебно (доколкото за нищожността съдът следи служебно), жалбата на кандидата всякога би била основателна, което би рефлектирало и върху финансовото състояние на фонда, с оглед правилото за присъждане на разноски, и върху доброто му име, като закрилящ орган. Отношенията по субсидиране на дейност, нуждаеща се от закрила на държавно и международно ниво не са и никога не са били търговски отношения, за да бъдат гарантирани по такъв начин - с банкова гаранция. Препоръка: Изискването на банкова гаранция да се премахне, тъй като е ограничаващо условие за всички организации с нестопанска цел. Никоя от тях не би могла да получи банкова гаранция. В същото време Европейската комисия НЕ изисква банкова гаранция от бенефициерите си по програмите на Творческа Европа, където максималните безвъзмездни средства надхвърлят многократно размера на средствата по настоящите програми, част от ПВУ. Не се приема: (Банкова гаранция) Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи.
12.01.2024 г. 23:30:41 ч. BG-RRP-11.015-COM52 Плащания Плащания. С оглед осигуряване на ритмичност и последователност на ПИИ би било добре да се предвиди поне още едно междинно плащане, което да обезпечи ползването на оборотни средства за осъществяването на проекта. Предлагаме плащанията, след подаване на междинен отчет, да са по схема 60 % – 30 % – 10 %, а не да покриват единствено вече направени разходи. Причината за това е, че нестопанските културни организации нямат свободен ресурс да финансират проекти и по този начин условието е дискриминационно спрямо тях. Преки/ непреки разходи Зачислените 25 % за администрация на проекта да могат да се разпределят по пера (юридически, счетоводни и др. услуги) по усмотрение на организацията, без предварително зададени ограничения в процентите. Смятаме, че 5 % процента за административен екип (ръководител и координатор) не отговаря на количеството работа, който той ще извърши по проекта. Също така 5% за рекламни дейности също може да бъде ограничително спрямо специфичните нужди на проекта за разпространението му в дългосрочен план. Съфинансиране 10 % съфинансиране да включва доброволен труд, собствен принос, собствени средства, както и средства от други финансиращи програми и организации. Повечето от организациите в сектора имат вече изградена техническа база, умения, които естествено влизат в продукцията на проектите и имат нефинансово изражение. Де-минимис Пускането на схемите по ПВУ за нестопански културни организации в публична полза в режим деминимис е дискриминационно, като привилигира общинските и държавни културни организации, за които средствата са освободени от режима на минимална помощ. В европейските страни нестопански културни организации са извадени от деминимис, поради специфичността на пазара (или липсата на такъв) и съответно невъзможността да се създаде ситуация на конкурентност, с която да се застрашат свободния пазар. Точно обратното, нестопански културни организации са под закрилата на държавата (Закон за закрила и развитие на културата) и е логически и морално неприемливо, средствата, които държавата отпуска към такива организации да са в режим на “помощи”, след като и тези средства формират почти на 100 процента приходите на нестопанските културни организации. Разходи за екип (Приложение 9, т. 1) Да не се изисква пълен списък на лицата и предварително сключени договори, пряко свързани с проекта, както и декларация за съгласие за лицата, които ще участват в проекта. Това условие ограничава възможността да се работи по отворени покани, да стават замени в групови и др. Изложби, да се включват лица, които поради естеството на проектите, които често са свързани с изследвания и ad hoc продукция, могат да се включат на по-късен етап. В оценъчна карта Приложение 2: 1.1. Основна информация, т. 2 „ПИИ включва привличането на нови квалифицирани участници“ се изисква и представяне на „сключените с тях договори/споразумения, които да доказват готовността им да участват в ПИИ“ Отделно има списък на лицата в трудово/извънтрудово правоотношение и Декларация за поемане на ангажимент (Приложения 14 и 15) Въпрос: Не става ясно дали това са две различни категории лица описани в първо и второ изречение. Второ, изискването за представяне на етап кандидатстване на договор/споразумение е завишено, отделно не кореспондира нито на трудовото, нито на договорното законодателство уреждащо този тип взаимоотношения. За сключване на трудов договор има изискване за заемане от служителя на определена длъжност/щат при работодателя, същия няма как да се сключи под условие, че ще възникне при определени обстоятелства, при възникването на едно бъдещо несигурно събитие. Същото важи и за изискванията на ЗЗД, при който има договори за поръчка и услуга, (по популярни като граждански договори), но за да се сключат те като валидно възникнало взаимоотношение е необходимо да имат предмет, срок, място на изпълнение, цена, т.е. все обстоятелства, които са могат да бъдат определени на етап кандидатстване, доколкото бенефициента, няма как да определи дали и кога би започнало реализирането на проектното предложение. В горния смисъл, това изискване за предоставяне на „сключените с тях договори/споразумения, които да доказват, готовността им да участват в ПИИ“ следва да отпадне или да се замени с декларация за поемане на ангажимент. 1.2 Т.2.8 „ПИИ включва използване на минимум 3 типа платени канали за разпространение на целия културен продукт, включително социални мрежи, електронни медии и печатни издания“. Доказателствата, които се искат за доказване на това обстоятелство не става ясно като алтернативни възможности ли са дадени (оферти. договори. фактури) или кумулативно. В този смисъл, социалните мрежи като facebook, twitter, Instagram, които също съдържат платени публикации, но няма заради политиката на собствениците им за предоставяне на платени услуги, не е възможно представяне на оферта/договор, с тях как биха могли да се включат. Приложение 9 – индикативен списък на документите на етап кандидатстване. 1. За транспортните разходи на етап кандидатстване са описани документи за доказване на ценообразуването като (бордни карти, договор за превоз, справка за разход на гориво), каквито обичайно се изискват съгласно Наредбата за командировки в страната и чужбина, при отчитане на вече направен разход за командировка. На етап кандидатстване, кандидата би следвало да може да представи справки от официални сайтове на превозвачи за представяни от тях транспортни услуги, доколкото за превози по утвърдени авиолинии или сухопътни превози от лицензирани превозвачи, цените са известни, общодостъпни и същите не подлежат на индивидуално предоговаряне. Изискването на подобен род доказателства на този етап, би означавало ползването на туроператорска посредническа агенция, което би довело до необосновано завишаване на бъдещите разходи по проекта. За разходи за наем не е ясно като алтернативна възможност ли е дадено пазарното проучване или се изисква кумулативно и сключен договор за наем. Това важи и за всички останали преки разходи. При непреките разходи за счетоводни и правни услуги, не става ясно дали се иска на етап кандидатстване освен оферти кумулативно и представяне на сключен предварителен договор. Не се приема: (Плащания) В публикуваните условия за кандидатстване НФ „Култура“ в качеството си на Структура за наблюдение и докладване е предвидил разходите да се финансират чрез авансово плащане, междинно плащане и окончателно плащане. Предвид кратките срокове за изпълнение на проектите и технологичното време, което е необходимо за разглеждане на пакетите отчетни документи от страна на СНД, е невъзможно предвиждане на повече междинни плащания. Обръщаме внимание, че бюджетът представлява предварителна оценка на очакваните разходи и максимален размер на допустимите разходи, поради което кандидатите трябва да имат ясна визия и строг контрол при планиране на разплащанията по проекта. Приема се частично: (Непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани Не се приема: (Съфинансиране) В Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ е заложено съфинансиране от бенефициентите по схемата под формата на собствени финансови средства. Не се приема: (De minimis) Приложимият режим на минимална помощ е определен в Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ и е в съответствие с НПВУ. Не се приема: (Разходи за екип) Приложение № 14 и Приложение № 15 към Условията за кандидатстване трябва да бъдат попълнени и подадени на етап кандидатстване с включени всички лица, които ще участват в реализацията на проекта. В случаите, в които членовете на екипа ще бъдат избрани чрез провеждане на процедура по ЗОП/ПМС № 80/2022г., Декларация за поемане на ангажимент (Приложение № 15) ще се прилага след избора на екипа. Не се приема: (Оценъчна карта) Текстът „ПИИ включва привличането на нови и квалифицирани участници в екипа, ангажиран по създаването на културния продукт“ е част от критериите за оценка на качеството на културния продукт. Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. В Приложение № 14 се попълват задължително всички членове на екипа по ПИИ. Приложение № 15 се попълва задължително от всички лица, които ще участват в създаването и представянето на културния продукт и за които има заявени в секция „Бюджет“ от Формуляра за кандидатстване разходи за възнаграждения. В случаите, в които членовете на екипа ще бъдат избрани чрез провеждане на процедура по ЗОП/ПМС № 80/2022г., Декларация за поемане на ангажимент (Приложение № 15) ще се прилага след избора на екипа. Т. 2.8. На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап. Не се приема: (Приложение 9) „Индикативен списък на документите по видове разходи, необходими на етап кандидатстване“ са включени примерни документи, които могат да бъдат подавани на етап кандидатстване. Списъкът е насочващ, а не изчерпателен, поради разнообразието и спецификата на проектните предложения, които могат да бъдат подадени по процедурата. На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап.
12.01.2024 г. 23:31:14 ч. BG-RRP-11.015-COM53 Дами и господа от НФК, Блгодаря за професионализма, който сте вложили в документите, публикувани за обсъждане. Този сектор имаше нужда от осветляване. Тези оператори имат нужда да се научат, че европейското финансиране не представлява издръжка на отделни дружества и организации , а представлява процедура за финсиране по определени правила и при определени законоустановени процедури. Моля ви вложете същите усилия и при оценката на проектните предложения! На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от условията за кандидатстване и условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап.
12.01.2024 г. 23:35:49 ч. BG-RRP-11.015-COM54 НЕПРЕКИ РАЗХОДИ „Непреки разходи“ са разходите, които са свързани с изпълнението на дейности, предвидени в проекта, които не допринасят пряко за постигането на неговите цели и резултати, но са необходими за неговото цялостно администриране, управление, оценка и финансово изпълнение. В рамките на настоящата процедура са допустими следните категории непреки разходи: Разходи за счетоводни услуги, в т.ч. одит (заверка от експерт-счетоводител) (до 5% от преките разходи); Юридически услуги (до 5% от преките разходи); Разходи за административен екип по проекта, включително ръководител и координатор (до 5% от преките разходи); Разходи за маркетинг и реклама, изработка на информационни и илюстративни материали в дигитален формат (до 5% от преките разходи); Разходи за предпроектно проучване и анализ на количествени и качествени данни, свързани със създаването и разпространението на културния/те продукт/и, предоставени от външни консултанти и доставчици на услуги (до 5% от преките разходи); Разходи за консултантски услуги, предоставяни от външни консултанти и доставчици на услуги, свързани с административната част по оформяне, кандидатстване и отчитане на ПИИ по настоящата процедура (до 10% от преките разходи). Да се промени така: „Непреки разходи“ са разходите, които са свързани с изпълнението на дейности, предвидени в проекта, които не допринасят пряко за постигането на неговите цели и резултати, но са необходими за неговото цялостно администриране, управление, оценка и финансово изпълнение. Те не могат да надвишават 35 % от преките разходи. В рамките на настоящата процедура са допустими следните категории непреки разходи: Разходи за счетоводни услуги, в т.ч. одит (заверка от експерт-счетоводител); Юридически услуги; Разходи за административен екип по проекта, включително ръководител и координатор; Разходи за предпроектно проучване и анализ на количествени и качествени данни, свързани със създаването и разпространението на културния/те продукт/и, предоставени от външни консултанти и доставчици на услуги; Разходи за консултантски услуги, предоставяни от външни консултанти и доставчици на услуги, свързани с административната част по оформяне, кандидатстване и отчитане на ПИИ по настоящата процедура. Разходите за маркетинг и реклама, изработка на информационни и илюстративни материали в дигитален и печатен формат са част от преките разходи по ПИИ и се причисляват към продукционните разходи, тъй като са пряко свързани с изпълнението на целите по проекта, а именно комуникация с публиките и улесняване на достъпа им до културно съдържание, насърчаване на потреблението на изкуство и култура и като резултат - включване на публиките в България към общоевропейския културен диалог. Мотивировка: Всеки кандидат трябва да има възможността да разпределя свободно според нуждите на конкретния си проект разходите за администрация и консултация на предложението си, спазвайки зададената рамка, за да може да разпише, изпълни и отчете възможно най-коректно своето идейно намерение. Тук зададените ограничения са предпоставка за некачествена подготовка и администрация на проекта по време на реализацията и отчитането, тъй като те са до голяма степен нереалистични и неадекватни на пазарните цени за изброените услуги. Един от примерите за това е ограничението за разход до 5 % от преките разходи за заплащане на двама основни члена на екипа - ръководител проект и координатор за 12 месеца работа. При проект за 100 000 лв. това означава, че те ще получат брутно възнаграждение от по 2500 лв. всеки или по 208 лв. на месец, като в тази сума трябва да влязат и осигуровките за сметка на работодателя. Средната заплата за мениджър на проект според актуалната статистика на пазара на труда е между 1728 и 4651 лв. на месец. (https://www.zaplatomer.bg/zaplati/menidzhmnt/menidzhr-proekti). Очакването да се намерят професионалисти и изобщо кандидати за тези позиции е повече от нереалистично и е предпоставка за лоша до невъзможна подготовка и администрация на проекта, особено в настоящата силно усложнена за сектора административна процедура по програмата. Напомняме освен това, че с редки изключения, организациите от независимия творчески сектор (сдружения и фондации, микро и малки търговски предприятия и ЕТ в сферата на изкуството и културата) не разполагат с постоянни административни екипи и не извършват стопанска дейност, която да позволи поддържането на постоянна, дори и базова администрация. В настоящия момент в държавата няма нито една програма, която да предлага подкрепа за структурни разходи на частните организации в сферата на изкуството и културата – заплащане на основен оперативен персонал, счетоводство, наем за работно помещение, режийни, офис консумативи и софтуерна поддръжка, комуникационни разходи и пр. Следователно при така формулираните условия за ограничения за непреките разходи, по-голямата част от частните културни организации биха били лишени от възможност за участие в програмата. Приема се частично: (Непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани.
12.01.2024 г. 23:43:45 ч. BG-RRP-11.015-COM55 Критерии за оценка на качеството. Вижда се, че в настоящия вид програмата не предвижда наличието на критерии за художествено качество, а само критерии за административна, финансова и техническа оценка. Някои от посочените критерии (например награди и отличия) са приложими и адекватни към много ограничен тип дейности. Предлагаме да се включи експертна комисия, която да може да оцени качеството на проектните предложения по определени критерии като оригиналната идея, принос към културната сцена, иновативен подход, развитие на аудитории и други. Достигането на проектите до публиките да осигури възпитанието на естетическия вкус е важно и подобен тип критерии ще насърчат именно това. Единствено по този начин програмата би могла да изпълни целите на проекта от НПВУ – да развие културните и творчески сектори така, че те да се включат активно в общоевропейския културен обмен и да включи българските публики в европейския културен контекст. По отношение на раздел 2. Критерии за оценка на допустимостта на кандидата е заложен неясен критерий в т. 12. Мотивировка: Касае се за кандидат, който "се е опитал да повлия на вземането на решение" или “е получил информация, която му дава неоснователно предимство”. Всъщност, всеки от кандидатите чрез проекта, който подава, влияе на вземането на решение, свързано с подбора, извършван от комисиите в НФК (кандидатът затова подава проект, за да бъде евентуално "подбран" за участие в програмата и да бъде субсидиран - с акта на подаване на проекта си кандидатът вече влияе на подбора, доколкото неговият проект може да бъде предпочетен пред проект на друг кандидат), от една страна, от друга страна - вмешателството в работата на Структурата за наблюдение и докладване (НФК), с цел отстраняване или възлагане, съставлява само по себе си корупция и ако е налице такова вмешателство НФК не е компетентен орган да се произнася по него, доколкото би било налице някое от длъжностните престъпления по НК или друг вид престъпления, свързани с имотни облаги в полза на длъжностно или трето лице и също свързани с работата на длъжностни лица или пък престъпленията, свързани с невярно деклариране на обстоятелства по смисъла на чл. 313 и следващите от НК. НФК не е прокуратура и няма правомощията да разследва и обвинява ангро. Този критерий следва да бъде установен категорично с влязла в сила присъда, в противен случай Структурата за наблюдение и докладване би разполагала със субективен критерий за отстраняване на кандидати само на база предположения, което влиза в колизия с принципите за обективност и прозрачност при отпускане на публични средства и субсидиране на кандидатите, от една страна, а от друга страна - би дало повод на кандидата да атакува решенията на Фонда и би предизвикало лавина от съдебни производства с най-вероятен отрицателен резултат за фонда. Нещо повече - би се стигнало и до блокиране на средства, подобно на делата, които се водят срещу НФЦ. Ето защо, ако този критерий остава, той следва да бъде прецизиран, както са прецизирани, например, критериите в методиката, говорeщи за влязло в сила наказателно постановление, присъда, съдебно решение или решение на компетентен орган. На следващо място - понятието “неоснователно предимство” във втората хипотеза не е легално дефинирано. В тази си част правилото страда от липса на обективен критерий - кое предимство е основателно и кое е неоснователно. Отново се влиза в колизия с общия принцип за обективност и прозрачност при разпределяне на публичен ресурс и при подбора на кандидатите, които чрез конкурсното начало се опитват да се домогнат до субсидия (държавна помощ). Ето защо, считаме, че цялото правило следва да отпадне или да се измени в смисъл - ако е налице влязъл в сила акт на съда, с който със сила на пресъдено нещо е установено такова поведение у кандидата, тогава да му се препятства възможността за получаване на субсидия по програмата. Иначе казано - и двата критерия по т. 12 са разписани неясно и не може да се установи как посочените в това правило обстоятелства се констатират по безспорен начин! Не се приема: (Критерии за оценка на качеството) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. Не се приема: (По отношение на раздел 2.) По отношение коментара, отнасящ се до раздел 2., т. 3, подточка 12 от Критерии и методика за оценка на ПИИ: В процедурата чрез подбор не може да участват и средства от Механизма не се предоставят на лицата, определени в чл. 6, ал. 1 от ПМС 114/ 08.06.2022 г. Посочената разпоредба препраща към чл. 54 и 55 от Закона за обществените поръчки, в които се съдържат цитатите от коментара. НФ „Култура“ като Структура за наблюдение и докладване има задължение да следи и предприема необходимите мерки, свързани с предотвратяването на измами, корупция, конфликт на интереси и двойно финансиране от Механизма и от други програми на Съюза, както и от други национални или международни източници на финансиране. НФ „Култура“ има одобрени вътрешни правила и процедури с механизъм за контрол на цитираните критерии за недопустимост на кандидатите, съгласно които при съмнение за злоупотреба се сезират компетентните разследващи органи.
12.01.2024 г. 23:51:22 ч. BG-RRP-11.015-COM56 Описаните условия за кандидатстване в документа УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ са силно дискриминиращи спрямо независимия културен сектор. Основните възпиращи бариери участниците в него да се възползват от схемата за безвъзмездна помощ са: 1. Високия праг за Минималният размер на безвъзмездно финансиране от 70 000 лв. ПРЕДЛОЖЕНИЕ: да се намали на 30 000 лв. ОБОСНОВКА: Това би увеличило броя на очакваните бенефициери и конкретно би позволило на по-малки организации да се включат, тъй като техните разходи по създаване на продукция обикновено не достигат минималния праг от 70 000 лв. *** 2. Изискването за банкова гаранция за допустимите по процедурата частни културни организации и еднолични търговци в т. 9.2. "Допустими категории разходи" ПРЕДЛОЖЕНИЕ: да отпадне ОБОСНОВКА: Европейската комисия НЕ изисква банкова гаранция от бенефициерите си по програмите на Творческа Европа, където максималните безвъзмездни средства надхвърлят многократно размера на средствата по настоящите програми, част от ПВУ. *** 3. Задължителното съфинансиране от страна на крайните получатели в т.11, което може да бъде само в парична форма ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Да се промени на: "може да бъде под формата на паричен и нефинансов принос - собствен и/или партньорски принос, собствени средства, доброволен труд, средства от други финансиращи програми и организации." ОБОСНОВКА: По-голямата част от организациите в независимия културен сектор нямат толкова голям обем свободен финансов ресурс и това условие е ограничаващо спрямо тях, а те са едни от целевите бенефициери по програмата. *** В допълнение по отношение на параграф II. НЕПРЕКИ РАЗХОДИ ПРЕДЛАГАМ: непреките разходи да бъдат записани като общо процент от общия бюджет и той да бъде 35% ОБОСНОВКА: Това ще позволи на административния състав повече свобода при разпределянето на средствата, като даде приоритет на една или друга сфера за сметка на останалите - маркетинг, реклама, или каквото се налага в конкретния случай. Като цяло 5% са много малко за маркетинг и реклама, както и за заплащане на ръководител, координатор и счетоводител. Защитата от дискриминация е уредена в Закона за защита от дискриминация и се отнася до правата на всяко физическо лице на територията на Република България. Условията, при които сдружения на физически лица могат да се ползват от защитата на закона, са уредени в чл. 3, ал. 2 при условие, че касаят защита интересите на отделните членове и/или служители на сдружението и се определят от признаците, обосновани в чл. 4, а именно: „Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна“. Във връзка с горното е неправилно третирането на публикуваните Условия за кандидатстване по схемата като дискриминационни. Не се приема: (Висок праг на минимален размер на БФП) Изпълнението на инвестиция С11.I6 „Развитие на културните и творчески сектори“ като цели и параметри е заложено в Решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, което не предполага възможност за премахване на праговете за безвъзмездно финансиране предвид факта, че това действие би довело до неизпълнение на заложените изисквания и невъзстановяване от Европейската комисия на предвидените средства по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Не се приема: (Банкова гаранция) Изискванията за обезпечение на авансово плащане са определени в чл. 3а на ПМС 114/ 08.06.2022 г. БФП е финансиране на допустими реално извършени разходи. Не се приема: (Съфинансиране) В Проект 42 от Инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектори“ е заложено съфинансиране от бенефициентите по схемата под формата на собствени финансови средства. Приема се частично: (Непреки разходи) Текстовете по отношение разходи за административен екип по проекта са прецизирани.
12.01.2024 г. 23:51:28 ч. BG-RRP-11.015-COM57 Уважаеми представители на фонд "Култура", В каря на така дългото обществено обсъждане, моля Ви да предприемете действия за публикуване за кандидатстване на условията по схемата! Сектора чака прекалено дълго време това финансиране! На този етап се разглеждат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проекта на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани на следващ етап.
12.01.2024 г. 23:52:45 ч. BG-RRP-11.015-COM58 Бележки по раздел 3. Критерии за оценка на допустимостта на дейностите по предложението за изпълнение на инвестиция: Дейностите по предложението за изпълнение на инвестиция се изпълняват само на територията на Република България. Да се промени така: Дейностите по предложението за изпълнение на инвестиция се изпълняват задължително на територията на Република България (над 30 %), но част от тях могат да се изпълняват и на териториите, които обхваща програма Творческа Европа (ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария, Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора, Сърбия, Косово, Армения, Азърбайджан, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна, Алжир, Египет, Мароко, Тунис, Йордания, Ливан, Либия, Палестина, Сирия и Израел). Мотивировка: Ограничаването на географския обхват за изпълнение на дейностите само до територия на България противоречи на целите на програмата (Цел: Дейността осигурява и финансиране на проекти за създаване на български оригинални продукции и европейски копродукции с трансгранично и мултикултурно участие.) и общите цели на проект 42, чрез който се подкрепя развитието на организации от КТИ за активен културен обмен с останалите Европейски страни както на територията на България, така и извън нея. Самото име на програмата е ПРОГРАМА „ПОДКРЕПА ЗА ЕВРОПЕЙСКО КУЛТУРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО“. Така че затварянето на реализацията на проектите само в територията на България е не само безсмислено, но и вреди на постигането на целите на програмата и европейската интеграция на българските организации от КТИ. Критерий 2.7. на стр. 26 2.7. ПИИ включва създаване на дигитално съдържание за разширяване на достъпа до целия културен продукт (мобилни приложения, виртуални турове, дигитални изложби и други) Да се промени така: ПИИ включва създаване на дигитално съдържание за разширяване и насърчаване на достъпа до културения продукт/културните продукти, създадени в рамките на ПИИ (мобилни приложения, виртуални турове, дигитални изложби, видео- и снимково съдържание и други) Мотивировка: Представянето на целия културен продукт в дигитална среда, особено в сферата на изкуството, попада под регламента на закона за авторското право и сродните му права. Като прибавим и това, че законите в различните страни на ЕС се различават, а в тази програма сме в хипотезата за международни копродукции, можем да очакваме сериозни и скъпи правни и технически затруднения за организациите, които се опитат да изпълнят този критерий в написания вид. Така че предлагането на такъв критерий е свидетелство за лекомислие и непознаване на законите и регламентите, а в съчетание с предложените финансови ограничения за подобен вид разходи, наречени „непреки разходи“, се стига до реална невъзможност за изпълнение на този критерий и показва липса на визия за целостта на рамката на програмата и нейната цел. 2.8. ПИИ включва използване на минимум 3 типа платени канали за разпространение на целия културен продукт, включително платени публикации в социални мрежи, електронни медии и печатни издания. Да отпадне или да се промени така: ПИИ включва използване на дигитални канали за комуникация с аудиторията и разпространение на информация за културния продукт, публикации в социални мрежи, електронни медии и печатни издания (допускат се платена реклама и платени публикации). Мотивировка: В предложения вариант критерият е неоснователен, нелогичен и нереалистичен. Първо представянето на целия културен продукт в дигитална среда е ограничено от закона за авторското прави и сродните му права. Второ – при живите изкуства това е вече доказано (след опитите по време на пандемията), че представянето в дигитална среда е компромисен начин за достигане до публиката, който понижава стойността на естетическо въздействие на произведението. Трето – платените канали (в България, а и не само) за дигитално представяне на цели театрални, танцови или оперни представления, например, от една страна искат да му се заплати професионалното заснемане специално за техния канал (около 6500 лв. по оферта от лятото на 2023 г.), а от друга, имат сериозни затруднения да наберат достатъчно зрители, които да са готови да плащат за гледането на заснети представления. Четвърто: Платената реклама, особено в медиите (телевизии, радия, печатни издания, билборди), е особено скъпа и в предложените финансови рамки на програмата е трудно осъществимо. Реалистично донякъде изглежда само платената реклама в социалните мрежи, ако тя се счете за пряк разход на ПИИ. Предложените в критерия платени публикации – не са престижен начин за реклама на културно събитие и по-скоро на тях се гледа като на порочна практика. Така се оказва, че присъствието на подобен критерий в предложения вид не кореспондира с нито една от целите на програмата и се оказва напълно безсмислен, освен ако не се редактира изцяло, например – до предложения вид. Бележки по раздел 3 стр. 26/27 Финансов критерий 3.1.Заявената в ПИИ безвъзмездна финансова помощ е от 70 000 лв. до 100 000 лв. – 2 точки 3.2.Заявената в ПИИ безвъзмездна финансова помощ е от 100 001 лв. до 142 000 лв. – 3 точки Предложение: И двата критерия да отпаднат! Мотивировка: Непонятно е защо се оценяват с повече точки ПИИ на по-висока стойност, нито личи някакво основание в разделянето на проектите на базата на финансов критерий при стойност точно 100 001 лв. С какво точно този един лев прави намерението по-добро, по-качествено, по-ефективно за постигане на целите? Не се приема: (Бележки по раздел 3) Проектните предложения по настоящата схема се изпълняват на територията на Република България. Обхватът на мярката е дефиниран още в заглавието „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“. Не се приема: (Критерии 2.7 и 2.8) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. Приема се частично: (Критерии 3.1 и 3.2) Критериите за качество са механизъм за осъществяване на подбор на проектни предложения в условия на ограничен бюджет, а не условие за допустимост на кандидатите. С избора на критериите за качество по процедурата и определяне на тяхната тежест се цели насочване на финансовите средства към проекти, гарантиращи максимално постигане на заложените цели по Механизма за възстановяване и устойчивост. Цитираните критерии са прецизирани.
Проектът се финансира от Оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
В изпълнение на проект BG05SFOP001-4.002-0003 „Повишаване на ефективността и ефикасността на Централното координационно звено“.