BG16RFTA001-1.010 - Активни и компетентни организации на гражданското общество за повишаване на добавената стойност на политиката на сближаване в България
1. Повишаване на административния капацитет на организации на гражданското общество (ОГО) за прилагане на принципа на партньорство при изпълнението, мониторинга и оценката на програмите от Споразумението за партньорство 2021 - 2027, и разработването на Споразумението за партньорство и програмите за следващи програмни периоди (2027 +)
2. Повишаване на гражданското участие и ангажираност за прилагането на принципа за партньорство. при изпълнението, мониторинга и оценката на програмите от Споразумението за партньорство 2021 - 2027, и разработването на Споразумението за партньорство и програмите за следващи програмни периоди (2027 +).
Индикативна дата на обявяване на процедурата 15.09.2025 г.
Дата на публикуване на проекта за обществено обсъждане 29.07.2025 г.
Документи за кандидатстване и информация
-
Проект на Насоки за кандидатстване и приложения пр-ра 1.010 Дата на публикуване: 29.07.2025 г. 17:42 ч.
)
Коментари и препоръки
| Дата | Рег. номер | Коментар/предложение | Становище на УО/МИГ |
|---|---|---|---|
| 01.08.2025 г. 06:12:52 ч. | BG16RFTA001-1.010-COM1 | Представена е проектна идея, която не съдържа конкретни предложения или възражения по проекта на Насоки по процедура BG16RFTA001-1.010, публикуван по реда на чл. 26, ал. 4 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). | Неприложимо. В съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, за предложения и възражения е публикуван проект на Насоки по процедура BG16RFTA001-1.010. Полученото становище не съдържа конкретни предложения или възражения по проекта на Насоки. Вместо това е представена проектна идея, която не съдържа конкретни предложения или възражения по проекта на Насоки по процедура BG16RFTA001-1.010. |
| 06.08.2025 г. 11:46:04 ч. | BG16RFTA001-1.010-COM2 | Предлагаме да се разшири обхватът на допустимите обучаеми лица по т. 13.2.1 и 13.2.2, като се допусне включването и на доброволци, сключили договор за дългосрочно доброволчество с кандидата (въз основа на проекта за Закона за доброволчеството), когато договорът е в сила към момента на подаване на проектното предложение и/или към момента на провеждане на съответното обучение. Предложението е в съответствие с целите на интервенцията и отразява необходимостта от разширяване на участието на гражданското общество. Доброволците участват в дейностите на организацията на доброволен принцип, мотивирани от лични и граждански убеждения. Те не изпълняват служебни функции, но са трайно ангажирани с мисията и инициативите на организацията чрез формализиран договор за доброволчество. Включването им като обучаеми ще: -подпомогне изграждането на устойчив капацитет в ОГО; -отговори на нуждата от по-активно включване на младите хора в граждански дейности; -подкрепи реалното прилагане на принципа на партньорство чрез по-подготвено участие на заинтересовани страни в процесите по изпълнение, мониторинг и застъпничество на програмите от Споразумението за партньорство. Доброволците са естествен посредник между организациите и общностите, които те представляват. Допускането им до обучение е инвестиция в развитието на информирано, компетентно и активно гражданско общество – пряк принос към стратегическите цели на процедурата, свързани с ефективното участие на ОГО в процесите на вземане на решения и наблюдение на публични политики. Допускането им до обучение пряко подкрепя за развитието на информирано, компетентно и активно гражданско общество. Това е в пряка връзка с целите на интервенцията, насочени към повишаване на ефективността на участието на гражданските организации в процесите на вземане на решения и наблюдение на публичните политики. Проектът на Закон за доброволчеството изрично предвижда възможност доброволците да преминават обучение, когато то е свързано с изпълняваната доброволческа дейност и с развитието на техния капацитет. Това съответства напълно на целта на интервенцията по настоящата процедура – развитие на капацитета на организациите на гражданското общество, включително чрез обучителни дейности. Процедурата цели повишаване на гражданския капацитет, включително чрез застъпничество; участие в консултации; разширяване на включването на обществени групи; ангажираност на младите и нови участници в гражданския процес. Доброволците, особено с дългосрочна ангажираност, попадат напълно в тази логика, тъй като тяхното участие е изцяло в рамките на гражданската функция. | Не се приема. Стратегическите цели на процедурата не са свързани с ефективното участие на организациите на гражданското общество (ОГО) в процесите на вземане на решения и наблюдение на публични политики, както е посочено в обосновката на предложението. Съгласно т. 6.1 от проекта на Насоки за кандидатстване (НК) процедурата е насочена към: • Повишаване на административния капацитет на организации на гражданското общество за прилагане на принципа на партньорство при изпълнението, мониторинга и оценката на програмите от Споразумението за партньорство 2021 – 2027 и разработването на Споразумението за партньорство и програмите за следващи програмни периоди (2027 +); • Повишаване на гражданското участие и ангажираност за прилагането на принципа за партньорство при изпълнението, мониторинга и оценката на програмите от Споразумението за партньорство 2021 – 2027 и разработването на Споразумението за партньорство и програмите за следващи програмни периоди (2027 +). Ето защо по тази процедура са допустими дейности единствено за укрепването на ОГО, чрез повишаване на капацитета на техни служители, като част от персонала им и/или на членовете на техни управителни органи. Целта на повишаването на капацитета на ОГО е осигуряването на възможност те да участват ефективно в процеса на изпълнението, мониторинга и оценката на програмите от Споразумението за партньорство 2021 – 2027 и разработването на Споразумението за партньорство и програмите за следващи програмни периоди (2027 +) като по този начин бъде приложен принципът на партньорство. Процедурата не цели повишаване на капацитета на лица, които не са служители на дадена ОГО или не са членове на управителния/те ѝ орган/и. Допускането на дейности по процедурата, свързани с повишаване на капацитета на външни за ОГО лица не съответства на целите на процедурата, поради което доброволците няма как да бъдат включени като за целева група по процедурата, във връзка с дейности за повишаване на капацитета на ОГО. В допълнение, следва да се подчертае, че е планирано процедурата да се изпълнява в режим „непомощ“, именно защото в нея се предвиждат дейности единствено за укрепването на капацитета на ОГО чрез повишаване на капацитета на техни служители или членове на управителните им органи. Допускането на външни лица като обучаеми по процедурата би променило условията за предоставяне на БФП по нея. |
| 19.08.2025 г. 15:16:17 ч. | BG16RFTA001-1.010-COM3 | Относно: Обществено обсъждане на проект на пакет документи за процедура BG16RFTA001-1.010 „Активни и компетентни организации на гражданското общество за повишаване на добавената стойност на политиката на сближаване в България“ Във връзка с публикуваните на 29.07.2029 г. проект на пакет документи по процедура BG16RFTA001-1.010 предлагаме на Вашето внимание предложения и възражения на фондация „Център за модернизиране на политики“ по Проекта на Насоки за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения, както следва: 1. По т.6.2 Очаквани резултати от процедурата: 1.1.В 6.2.1 са описани областите, в които се очаква повишен капаците на ОГО, чрез принос на настоящата процедура. Като отчитаме, че процедурата ще се изпълнява основно през 2026 г., предлагаме специално да бъде изведен като резултат „участие в определяне на стратегическите посоки за развитие на Политиката за сближаване 2028+“. Активното участие на гражданското общество може съществено да повлияе върху определянето на приоритетите на Многогодишната финансова рамка 2028-2034 г., както и върху определяне на мястото на Политиката за сближаване и инструментите за нейното реализиране в този програмен период. 1.2. т. 6.2.2 предполага засилване на влиянието на вече установени мрежи от ОГО на територията на Република България и ЕС и насърчаване на включването в тях през процедура за приемане. Мрежи на национално ниво за гражданско участие, свързано с политиката на сближаване и формулиране на приоритети за развитие, се създават инцидентно по конкретен повод и са неустойчиви. Мрежи с цели, свързани с примерните хоризонтални теми (т.13.1), са изключение или поне на нас не са известни. Ако УО в своята подготвителна дейност е установило такива и подобни мрежи от ОГО, то за ОГО, както и за постигане целите на процедурата, би било полезно тези мрежи да бъдат посочени като примерни. Това е обичайна практика за хоризонталните програми на Съюза, като Комисията насърчава и спомага за установяване на партньорства. 2. По т.11. Допустими кандидати: 2.1. По т. 1 – 3 Допустими кандидати са юридически лица с нестопанска цел. Отсъства изискването да са регистрирани в обществена полза (ЮЛОП). Предоставянето на БФП на юридически лица, регистрирани в частна полза (ЮЛЧП) противоречи на режима „непомощ“, по който е обявена тази процедурата. Целите на ЮЛОП, формулирани в чл. 38 от ЗЮЛНЦ, в май-голяма степен съответстват на формулираните цели на процедурата и отговарят на формулираните хоризонтални теми. Основната разлика между двата вида нестопански организации е по отношение на публичност, отговорност и отчетност. ЮЛОП изготвят годишни доклади за дейността, с подробни отчети на получената безвъзмездна помощ, приноса и към целите на организацията, дарения и данни за дарителите, финансовия резултат. Годишният доклад се заявява за обявяване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, до 30 септември на годината, следваща годината, за която се отнася. Годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, подлежат на независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството. Законът е създал условията за гарантиране защитата на финансовите интереси на Съюза, прозрачността и проследимостта на получената БФП. Ето защо нашето предложение е: допустими да са кандидати, юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност. ( по глава Трета от ЗЮЛНЦ). 3. По т.12 Допустими партньори Предвид целта на процедурата, определена в т.6.1.1, Повишаване на административния капацитет на организации на гражданското общество за прилагане на принципа на партньорство, буди недоумение и повдига възражения недопускането на партньорство (дори само между ОГО) за проектите по тази процедура. Партньорствата между ОГО при изпълнение на общи проекти, включително и със съвместни обучения за изграждане на капацитет, са ефективен инструмент за изграждане на партньорства в неправителствения сектор за сътрудничество в процеса на вземане на решения, както и създават реална основа за изграждане на мрежи от ОГО. Нашето предложение е за участие в проекта да бъдат допускани партньорства между ОГО, като партньорите трябва да отговарят на същите изисквания като кандидата. 4. По т. 13. Дейности, допустими за финансиране: 4.1. По т.13.1 и по-специално по съдържанието на Таблица 1, т.12, първо тире от таблицата, имаме редакционно предложение, а именно да отпадне думата “нови“ и да придобие следната редакция: “– Основни изисквания и развитие на регулациите за периода 2021-2027 г.“ 4.2. По 13.2. Допустими дейности 4.2.1. По т.13.2.1 „Участие в различни формати на обучения на служителите на кандидата и/или на членовете на управителния/те орган/и на кандидата, вкл. в други държави-членки на ЕС, в т. ч. „обучения за обучители“, учебни посещения и др. по конкретна хоризонтална тема“ Даденото определение в насоките за „участие в обучения“ най-малкото съдържа следните неясноти: - Какво се разбира под „обучителна институция“? трябва ли този вид институция да отговаря на определени нормативни изисквания? Как те се прилагат по отношение на европейски обучителни институти? - „избор на конкретно обучение“ означава ли, че хоризонтална/и тема/и трябва да присъстват в каталога на „обучителната институция“ за следващата година/2026 г.? Допълнително затруднение за осмислянето на този вид дейности е, че обученията по тях са допустими само за лица, които са в трудови правоотношения с Кандидата към момента на подаване на проектното предложение и/или такива, които ще бъдат в трудово правоотношение с Кандидата в периода на провеждане на съответното обучение. Като се използват данни от НСИ за трудова заетост, както и данните на Българския център за нестопанско право може да се направи следното заключение: средно заетите с трудов договор в една ОГО от 2018 г. до 2024 г. нараства от 1,24 до 1,38 работници. Това изчисление няма претенция за научна прецизност, но е показателно за ползата, която биха имали преобладаващата част от ОГО в страната. Това е така, защото повечето ОГО обединяват група граждани или организации около кауза и финансирането на дейността им е през проекти, и с разход за персонал, ако има, чрез граждански договори. Осреднените данни не дават ясна картина по отношение на псевдо нестопански организации, като организации на работодатели или синдикални организации, които са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в частна полза, с многоброен постоянен персонал, но механизмът на тяхното формиране и финансиране е различен. 4.2.2 По т.13.2.2 Организиране и провеждане на обучения на работното място по хоризонтални теми, свързани с програмите от Споразумението за партньорство, чрез наемане на външни експерти в съответната област. Разсъжденията, свързани в допустимите обучаеми по 13.2.1, важат и за обученията на работното място. Дори тогава, когато ОГО ясно е формулирала нуждите за обучение в областта на прилагане на принципа на партньорство и кохезионната политика, пак обект на такова обучение са само служителите на трудов договор, независимо че всяка организация работи със сравнително постоянен списък експерти по тези теми, работещи с нея на граждански договори. Нашето предложение е, за обучение да са допустими и екипа от експерти, работещ системо с конкретната ОГО по конкретните теми. 5. По т. 14. Категории разходи, допустими за финансиране 5.1. От категорията преки разходи са изключени разходите за персонал, независимо от формата на договорите. Като обяснихме и в предходно становище от името на група неправителствени организации по предходна процедура от ТА – този подход е неподходящ за класическите организации на гражданското общество, защото постигането на цели на този вид организации става с намиране на финансиране на проектен принцип. В този случай разходите за труд и оперативните разходи са само свързаните с проекта, който изпълняват и не могат да се използват извън рамките на специфичния проект, т.е. не е възможно да бъдат отделени за проекти по ТА. 5.2. Според Насоките непреките разходи, свързани с изпълнението на проектите, са 7 % от преките допустими разходи (без разходи за персонал, дори за управление). "Непреките разходи" включват всички оперативни разходи, свързани с организацията и управлението, както и разходите за изпълнение на мерките за видимост, прозрачност и комуникация при изпълнението на проекта. Очевидно е, че при малки проекти до 100 000 лв. и 9 месеца срок за изпълнение размерът на предвидените "непреките разходи" е крайно недостатъчен. Това означава, че ОГО следва да осигурят допълнителен ресурс за изпълнението на проектите, което освен риск за изпълнението на проектите, ще рефлектира върху финансовата устойчивост на ОГО, особено върху тези, регистрирани извън територията на Столичната община и/или работещи в сферите на защита на правата на човека, на обществената и околна среда. Ставката от 7% от допустимите разходи за покриване на непреките разходи, обикновено се използва за проекти, в чиито преки допустими разходи са включени разходи за персонал на бенефициента или за големи проекти. РОР допуска непреките разходи да се финансират с до 25 % от допустимите преки разходи, при условие че ставката е изчислена в съответствие с член 53, параграф 3, буква а), а именно коректен, справедлив и проверим метод на изчисление, включително и опит от предишни операции. Във връзка с това предлагаме непреките разходи по тази процедура да съставляват 25% от преките разходи. Следва продължение ЦМП Юлиана Николова | 1. Относно предложението по т. 1, подт. 1.1: Неприложимо Многогодишната финансова рамка се определя на равнище Европейски съюз – по предложение на Европейската комисия и след одобрение от Съвета на ЕС (с единодушие) и Европейския парламент. Приносът на ОГО към посочения процес може да се осъществява чрез участието им в различни формати и обществени консултации. ПТП не предвижда интервенции, свързани с прякото участие на ОГО при определянето на приоритетите на Многогодишната финансова рамка 2028-2034 г. В съответствие с посочените в т. 6.1 от проекта на Насоки за кандидатстване (НК) по процедурата цели, и съобразно целите на ПТП, е изведен и очакван резултат, който е свързан с прилагане на принципа на партньорство чрез активното участие и ангажираност на ОГО в процеса по разработване на Споразумението за партньорство и програмите за следващите програмни периоди (2027+). Интервенциите, предвидени в ПТП, предвиждат повишаване на капацитета на ОГО във връзка с участието им в изпълнението, мониторинга и оценката на програмите от Споразумението за партньорство 2021 – 2027 и разработването на Споразумението за партньорство и програмите за следващи програмни периоди (2027 +). 2. Относно предложението по т. 1, подт. 1.2: Не се приема В т. 6.2.2 от проекта на НК очакваният резултат е „улеснен обмен на опит и трансфер на знания чрез участие във формални мрежи на ОГО на територията на Република България и/или в други държави – членки на ЕС“. Този резултат произтича пряко от изпълнение на дейност, посочена като допустима в т. 13.2.3 „Участие в мероприятия по хоризонтални теми на формални мрежи, в които организацията-кандидат е член“ от проекта на НК. Целта на изискването е да се подпомогне обменът на опит и знания и да се насърчи партньорството чрез вече съществуващи формални мрежи, чието функциониране е документално доказано, а не да се засилва влиянието на вече установени мрежи, нито да се създават нови такива или да се проучват възможности за членство. Кандидатите следва сами да изберат такава/такива мрежа/и, на които са член и които са релевантни за техния тематичен обхват и целите на проектите им. 3. Относно предложението по т. 2, подт. 2.1: Не се приема В т. 11 от проекта на Насоки за кандидатстване, кумулативните изисквания към допустимостта на кандидатите по процедурата са посочени в 5 точки. В първата от тях е и изискването юридическите лица с нестопанска цел да са определени за осъществяване на дейност в обществена полза (вж. т. 11, т. 1 от проекта на НК). 4. Относно предложението по т. 3 Не се приема В рамките на процедурата принципът на партньорство не се прилага чрез задължително формално партньорство между няколко организации, а чрез сътрудничество и взаимодействие в рамките на допустимите дейности. Целта е повишаване на административния капацитет на всяка отделна организация, като същевременно се създават условия за изграждане на партньорства чрез участие в съществуващи формални мрежи на ОГО (т. 13.2.3 от проекта на НК) и чрез организиране/участие в мероприятия за обмен на опит и взаимно обучение по хоризонтални теми (т. 13.2.4 от проекта на НК). По този начин се гарантира, че всяка кандидатстваща организация развива собствения си капацитет, но в същото време има възможност да взаимодейства с други ОГО, институции и заинтересовани страни, без да е необходимо формално партньорство при кандидатстването. 5. Относно предложението по т. 4, подт. 4.1: Не се приема Хоризонталните теми, посочени в т. 13.1, Таблица 1, са с ПРИМЕРЕН характер и НЕ представляват изчерпателен или задължителен списък. Изборът на конкретни хоризонтални теми зависи от преценката на кандидата съобразно целите и дейностите на проекта. 6. Относно предложението по т. 4, подт. 4.2, 4.2.1: Приема се частично Съгласно т. 13.2.1 от проекта на НК под „участие в обучения“ следва да се разбира участие на служители на Кандидата и/или членове на управителните му органи в обучения по хоризонтални теми, организирани от национални и/или европейски обучителни институти, включително специализирани академии, обучителни центрове, експертни мрежи и организации с утвърдена експертиза. Няма определени нормативни изисквания за акредитация на обучителния институт, а единствено наличие на доказана експертиза и практика в обучителната дейност. Това определение се прилага еднакво и за националните и за европейските обучителни институти. Формулировката „избор на конкретно обучение“ означава, че кандидатът самостоятелно избира обучение, което е релевантно на идентифицираните от него нужди и е по хоризонтална тема (примери за хоризонтални теми са посочени в т. 13.1 от НК). С оглед обосноваване на предложената цена на избрано от кандидата обучение е препоръчително обученията по хоризонтални теми да присъстват в актуален каталог на избраната обучителна институция към момента на подаване на проектното предложение, съответно периода на изпълнение на проекта, което е уточнено в. т. 13.2. 1 от проекта на НК.) По процедурата са допустими дейности единствено за укрепването на капацитета на служителите, като част от персонала на ОГО и/или на членовете на управителните органи на ОГО. Процедурата не предвижда повишаване на капацитета на лица, които не са служители на дадена ОГО или не са членове на управителните им органи. Съгласно действащата нормативна уредба договорите за услуги не създават трайни трудови правоотношения между възложителя и изпълнителя, поради което лицата, работещи по такива договори, не могат да се считат за персонал на ОГО и в тази връзка повишаването на капацитета на наети с договори за услуга лица не може да счита за повишаване на капацитета на самите организации. Една от основните цели на процедурата е именно повишаване на гражданското участие и ангажираност за прилагането на принципа на партньорство, като укрепването на административния капацитет на ОГО се осъществява чрез инвестиция в техните служители и членове на управителните им органи. В този смисъл фокусът е върху изграждането на устойчив експертен потенциал вътре в организациите, а не върху временна или проектно обвързана заетост чрез договори за услуга. 7. Относно предложението по т. 4, подт. 4.2, 4.2.2 Не се приема Вж. становището на УО относно предложението по предходната точка. 8. Относно възражението по т. 5, подт. 5.1. Не се приема С оглед спецификата си, посочените дейности (т. 13 от проектна на НК) не предполагат наемането на персонал единствено за целите на проекта, а наличието вече на такъв в организацията, чийто капацитет да бъде повишен. По тази процедура са допустими дейности единствено за укрепването на капацитета на ОГО. В допълнение, предвид естеството на дейностите, предвидени в рамките на процедурата, е планирано същата да се изпълнява в режим „непомощ“, тъй като не се предполага ОГО да извършват дейности по процедурата, които да предлагат стоки или услуги на пазара, т.е. не съставляват стопанска дейност. 9. Относно възражението по т. 5, подт. 5.2: Не се приема. Допустими по процедурата са непреки разходи в размер до 7% от допустимите преки разходи. Размерът на допустимите непреки разходи е определен в съответствие с възможността по член 54, ал. 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2021/1060 и чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ, където няма въведени изисквания по отношение на вида проекти, за които тази възможност да се прилага. При малки проекти до 100 000 лв. не се предполагат значителни по размер оперативни разходи, свързани с организацията и управлението. По отношение на разходите за изпълнение на мерките за видимост, прозрачност и комуникация при изпълнението на проект по процедурата, съгласно член 50 „Отговорности на бенефициерите“ от Регламент (ЕС) 2021/1060 са приложими изискванията по букви „а“, „б“ и „г“ на параграф 1 на същия член, които също предполагат извършването на незначителни по размери разходи за тези мерки В съответствие с чл. 73, пар. 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2021/1060, в проекта на НК е включено изискване всеки кандидат да разполага с необходимия финансов капацитет – финансови ресурси и механизми за покриване на оперативните разходи по проекта. Това обстоятелство се декларира в e-Декларация (неразделна част от ФК)/ Декларация на кандидата (по образеца на Приложение 2 към НК). Ето защо изпълнението на проект по процедурата не би следвало да рефлектира върху финансовата устойчивост на ОГО. По отношение на предложението за включване на разходи за персонал вж. становището относно предложението по т. 5, подт. 5.1. В този смисъл и предложението за увеличаване на размера на непреките разходи 15% от разходите за персонал не може да бъде прието. Що се отнася до предложението за увеличаване на допустимите непреки разходи за изпълнението на проект по процедурата до 25 % от допустимите преки разходи, следва да се има предвид следното: Определянето на размера на единната ставка по член 54, ал. 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2021/1060 (до 25% от допустимите преки разходи) изисква изчисляването да се извърши в съответствие с член 53, параграф 3, буква „а“ от регламента, а именно посредством коректен, справедлив и проверим метод на изчисление, основаващ се на: статистически данни, друга обективна информация или експертна оценка; проверени данни за минали периоди за отделните бенефициенти или прилагането на обичайните практики за осчетоводяване на разходите на отделните бенефициенти. При изпълнението на ОПДУ, УО разработи Методология за определяне на размерите на единна ставка за финансиране на дейности за организация и управление и информация и комуникация на проекти/финансови планове по ОПДУ - https://www.eufunds.bg/bg/opgg/node/159. Изчислената в тази Методология единна ставка в размер на 8% за непреки разходи по проекти по ОПДУ на стойност до 200 000 лв., въз основа на чл. 67 параграф 5, буква „а“ във връзка с чл. 67, параграф 1, буква „г“ и чл. 68, алинея 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013, е съизмерима с определената по Процедура BG16RFTA001-1.010 по ПТП. |
| 19.08.2025 г. 15:17:29 ч. | BG16RFTA001-1.010-COM4 | Продължение Вариант е в допустимите разходи да бъдат включени и разходите за възнаграждения на персонала и тогава непреките разходи са 15% от разходите за персонал . Следва да се отбележи, че при тази схема административните разходи за управление и отчитане на бенефициентите и проверка на Управляващия орган се увеличават непропорционално на резултата. Друг вариант е процедура, при която БФП се отпуска като финансиране, което не е свързано с разходите, а възстановените суми са обвързани с постигнатите резултати на база опростени разходи. Постигнатите резултати трябва да допринасят за постигане на целите на програма. Най-малко промени изисква варианта със запазване на текущата схема с увеличаване на непреките разходи до 25 % от допустимите преки разходи. Тази схема би дала възможност за по-бърза реализация като намалява до известна степен рисковете за финансовата устойчивост на бенефициентите от гражданското общество. 6. По т.19. Ред за оценяване на проектно предложение Насоките предвиждат всеки кандидат да подаде само едно проектно предложение по процедурата, което е напълно приемливо. От друга страна смятаме, че в случай, че кандидат е подал повече от едно проектно предложение, до оценка, вкл. за административно съответствие, следва се допуска само последното, подадено преди изтичане на срока за на подаване на проектни предложения. Надяваме се, че изложените предложения и възражения ще бъдат взети предвид. Оставаме на разположение: Фондация „Център за модернизиране на политики“ Юлиана Николова | 10. Относно предложението по т. 6 Не се приема. Процедурата е чрез подбор на проектни предложение и следва да гарантира спазването на принципите на свободна и лоялна конкуренция; равнопоставеност и недопускане на дискриминация, публичност и прозрачност, съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1-3 от ЗУСЕФСУ В проекта на НК е посочено, че всеки кандидат може да подаде само едно проектно предложение по процедурата. В случай на подаване на повече от едно проектно предложение от един и същ кандидат, до оценка се допуска първото подадено по време. Допускането на възможността за разглеждане на последното подадено предложение, ще предостави възможност на кандидатите да отстранят пропуски по вече подадени проектни предложения, което би довело до неравнопоставено третиране спрямо останалите кандидати, които са подали само едно проектно предложение. Следователно, разглеждането единствено на първото подадено проектно предложение гарантира, че всички кандидати участват в процедурата при равни условия, без възможност за предимство чрез многократно подаване и възможност за подобряване на проектното си предложение. |
